Асен Босев
Кубински карнавал

Карнавал, карнавал,

син, зелен,

червен и бял,

в ярки багри

заблестял,

през града

се е задал!

Карнавал, карнавал!

 

Де ги жителите прежни,

вакли, хубави и нежни,

де ги кротките съседи

с шапки — като

слънчогледи,

де са детските ята

по гащета,

без палта?

С други свят

е наводнен

този град

през този ден!

Той събрал е —

погледнете,

облекла от вековете!

Стичат се

по всички друми

хора с шарени костюми

и с капели,

и с дантели,

с чудни маски

и каляски.

Оле, кой

в града изпрати

еднооките пирати?

А от разказите кой

е докарал и ковбой?

Този е с бомбето личен,

онзи — цял с пера накичен,

тази тънката — японка,

а онази — амазонка…

 

Карнавал, карнавал

през града се е задал!

Трам-та, рам-та,

трам-та-рам!

Бие барабан —

бам-бам!

Бие тъпан —

там-там-там!

Свирки свирят —

шум голям!

 

Свирят трима

мускетари

със седефени китари

и се носят

балерини,

вейнали воали сини.

На площада

индианци

лудо вият

кръшни танци.

Този пее,

онзи скача,

негрите подвикват:

„Ча — ча!“.

 

Карнавал, карнавал,

син, зелен,

червен и бял,

през града

се е задал.

Той лицата озарява,

ех, че интересно става!

Колесница преминава,

а на нея, като птиче,

е размахало момиче

две разперени крила —

многоцветни ветрила.

И на тая

самодивка

трепка весела

усмивка.

 

Сред венците от цветя

най-красивата е тя!

Кацнала на колесница,

тя — на празника царица,

е небесна гълъбица,

гълъбица на мира.

Ура!

Ех, ти празник

разцъфтял!

Цял градът е засиял,

всеки тук е заиграл.

Карнавал, карнавал!