Книгата ми остави доста противоречиви впечатления. Усеща се рутината на човек, преживял и видял много, същевременно го има и наивитета на писател-аматьор, който знае всичко и иска в една книга да вкара цялото си светоусещане. В някои аспекти виждаме човек, с професорска степен, с вкус към класическа музика и изкуство, на следващата страница същият този човек брои центове и говори за дребни далавери.
Като цяло книгата ми хареса и считам, че си струва, да се прочете. Тя показва в голяма степен избора на емигранта. За да успееш в друга държава, трябва много да го искаш, да тръгнеш от по-ниска стартова позиция и да се примириш, че таванът на възможностите ти няма да бъде сравним с този на местните. Дори да успееш, успехът в чужбина няма да е кой знае какво — в случая нашият герой успява да се закачи на социалната система и да постигне адекватен стандарт на живот, нещо, което така и така е имал и в България.
Другото нещо, на което искам да обърна внимание, е социална среда. Това са на първо място българи емигранти, на второ емигранти от Източна Европа, на последно място американци. Хората бягат от България, но практика построяват една малка България в страната приемник. За второто поколение емигранти това вече не е така, но в тази книга това е споменато само с едно изречение.
Извинявам се за излишно дългия ми коментар. В свое оправдание ще кажа, че съм минал по този път три пъти в три различни държави и тази тема е доста емоционална за мен, просто напираше да се напише.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.