Алисън Пиърсън
Скъпа, няма не мога (27)

27
Промяната

Ухажването се провежда през пролетта и лятото, а в Европа размножаването продължава от април до късна есен. По време на размножаването мъжките гукат силно, перчат се пред женските и се отдават на показни боеве. Гълъбите могат да живеят до трийсет години. Те са моногамни и имат склонност да се чифтосват с един партньор до живот — забележителна черта у птици, които се събират на ята.

Двойка ухажващи се гълъби могат да не издават звук с часове, докато единият, обикновено мъжкият, но понякога и женската, нежно прокарва човката си през перата на другаря си.

За около пет или шест месеца, преди мъжкият да достигне пълна зрялост, гукането му придобива глух и меланхоличен тон, който заменя слабото и носово гукане на съзряващия гълъб. Когато птиците са в период на чифтосване, гукането им придобива по-богата тоналност.

Из „Навиците на гълъба“

Отвън на перваза е тихо. Чуват се клаксоните и ръмженето на града отдолу, но те са заглушени от височината, изолирани от въздушна завивка.

Доближавам се до гълъбицата. Виждам я и тя ме вижда. Издава ниски цвъртящи звуци, а шията й потрепва заплашително. Всеки инстинкт й говори да отлети, освен този, който й казва да остане с пилето си. Едно от яйцата се е излюпило, докато бях в Съсекс. От офиса е трудно да се види пилето, но от това разстояние видимостта е добра. Човек не може да повярва как това създание някога ще може да полети. Не прилича на птица, по-скоро на измъчена скица на нещо подобно на птица. Сбръчкано и плешиво като всички новородени, и то изглежда древно, на стотици хиляди години.

Опитвам се да открехна прозореца и да го достигна, но той е трикрилен и не мога да отворя нито едно от крилата близо до гнездото. Няма какво да се прави, трябва да се покатеря през съседния прозорец. Застанала на четири крака, обезопасявам ръба с колекцията си от книги. Томовете бяха внимателно избрани според размера и устойчивостта.

Служебен обяд: пътеводител за ресторантите в центъра на Лондон.

Брокерски прогнози за 2000 г.

Глобални насоки във финансовото планиране за 1997, 98 и 99 г.

Преглед на фармацевтичната индустрия.

Учебник по италиански (от курса, който започнах и така и не завърших).

Десет природни закона за успешно ръководство на времето и живота: доказани стратегии за увеличаване на работоспособността и вътрешния мир.

Птиците определено могат да вземат последната. В случай, че тези не свършат работа, съм добавила „Ръководство по финансови фючърси“ — наръчник, задълбочен и интересен колкото телефонния указател. Идеята ми е да изградя около гнездото защитна стена. На връщане от погребението на Джил ми се обади Гай с добрата новина, че един човек от санитарната служба позвънил и казал, че ловецът ще дойде утре. Аз бях тази, която настояваше човекът с ястреба да дойде, а сега отчаяно искам да му попреча да си свърши работата.

На площада тринайсет етажа под мен се е насъбрала любопитна тълпа от хора, тръгнали за работа, които сочат жената на перваза. Вероятно се чудят дали съм жертва на рецесията или на сърдечен проблем. Онзи ден сутринта един брокер се хвърли под влака в Мургейт и не успя — паднал в коловоза между релсите и бил издърпан от Бърза помощ. Всички говореха как е оцелял като по чудо, но аз се питах какво е да се чувстваш толкова зле, че да се опиташ да сложиш край на мъките си и да се провалиш и в това. Дали е като да се преродиш, или да си жив мъртвец?

Зад мен от вътрешността на офиса достига гласът на Канди, провлечен както винаги, но с нотки на тревога:

— Кейт, влез вътре.

— Не мога.

— Скъпа, тези неща често са вик за помощ. Всички те обичаме.

— Аз не викам за помощ, опитвам се да скрия гълъбицата.

— Кейт?

— Трябва да й помогна.

— Защо?

— Ястребът идва.

Ясно чувам изсумтяването на Канди:

— Винаги идва по някой шибан ястреб. Не мога да повярвам, че водим този разговор за някаква глупава птица. Веднага влизай вътре, Кейт Реди, или ще повикам охраната!

През стъклото група колеги от ЕМФ наблюдават напредъка ми, надавайки иронични одобрителни възгласи, когато поставям поредната книга. Докато вземам учебника по италиански, поглеждам ръката си с лъскавата златна халка и обрива между кокалчетата и си мисля какво би останало от нея, ако падна — сухожилия, кожа, кръв. Не, не мисли за това, да довършим укреплението с „Десетте природни закона за успешно ръководство на времето и живота“. Докато пълзя заднишком по перваза, виждам как Канди се е надвесила през прозореца, а зад нея наднича Гай. По лицето на помощника ми е изписано някакво чувство, но не страх, а нещо като надежда.

От: Дебра Ричардсън

До: Кейт Реди

Джим е в командировка втора поредна седмица. Не съм сигурна дали ще убия децата, преди те да са ме убили. Остави ме да организирам тържеството по случай четирийсетия му рожден ден — каза ми да поканя „обичайните заподозрени“. Как става така, че той може да освободи главата си от всичко, свързано с дома, когато има важна сделка, а аз не мога?

Както вече си се досетила, малко ми е писнало от него. Да познаваш готини свободни мъже?…

НЕ, НЕ МИ ОТГОВАРЯЙ НА ТОЗИ ВЪПРОС.

 

 

От: Кейт Реди

До: Дебра Ричардсън

Въпрос: Какво трябва да направиш, ако видиш бившия си съпруг да се гърчи на земята от болка?

Отговор: Стреляй отново за всеки случай.

Трябва да поставиш въпроса пред Джим ребром. Кажи му, че работата ти не е хоби. Трябва да помага и т.н. Имай предвид, че Ричард много помага, но после трябва отново да оправям всичко след него… така че в края на краищата май е по-добре да си свършиш работата сама??? Тревожа се за теб. За Канди също. Казах ли ти, че е бременна? Не иска дори да говори за това. Все едно не се случва с нея. След погребението на Джил се чувствам малко не на себе си. В офиса току-що затвърдих репутацията си на луда, като се покатерих на перваза отвън, за да спася едно новоизлюпено гълъбче.

Какъв е смисълът на живота? Спешно чакам съвет ххххххххххх

12.17:

С Момо успяхме. Род получи новината късно снощи. Спечелили сме финала в Ню Джърси. Момо хвърчи от вълнение. Също като Емили, тя буквално подскача от радост.

— Успя, Кейт, ти успя!

— Не, ние успяхме. Ние двете.

Род завежда целия екип да го отпразнуваме в един ресторант в Ледънхол Маркет. Много се е променил, откакто бях за последен път тук. Варовикът явно вече не е на мода. Сега заведението е цялото в матово стъкло и стъклени подобия на японски птици над аквариумите, пълни със зяпнали шарани, които не могат да решат изкуство ли са, или обяд.

Род придърпва високото столче до мен. Крис Бънс сяда срещу Момо. Не ми харесват погледите, които й хвърля — алчни, лукави, наточени, но на нея явно й допада да флиртува с него и тя изпробва властта, която й дава новото й самочувствие. Улавям се, че споменавам на няколко пъти фондация „Селинджър“ само заради удоволствието да изричам на глас името на Джак. Обичам да го чувам и виждам изписано — върху бусове и табели на магазини. Джак Никълсън, Джак Бобеното зърно, Блек Джак^[1]. Дори министърът на външните работи ми се струва по-привлекателен, защото се казва Джак.

— Кейт, каква беше тази работа с шибания гълъб? — държи да научи Род, докато ни сервират раците. — Ще го прогонваш или ще го печеш на фурна?

— О, това е нещо като работа по етичен фонд. Част от новата ми линия за опазване на околната среда.

— Боже — възкликва шефът ми, докато разчупва едно хлебче, — малко си се поувлякла, нали?

Между другото Род ми съобщава, че има нова задача за нас с Момо. Фонд, който се казвал „Стоун нещо си“.

— Две птички с един „Стоун“^[2], чат ли си?

Съгласявам се, но казвам, че имам нужда от още ресурси.

— Не мога да увелича персонала, Кейти — обяснява Род. — Просто трябва да излезеш и да сриташ шибаните гуми, дъще.