Джеймс Стивънс
Божи служители

Богоподобната човешка форма.

— Някога, в тази слънчева система е живяла най-перверзната раса във вселената — каза свещеникът.

Той беше дребен и с форма на банан, макар да имаше ръце, крака и две пипала. Беше облечен в широка престилка, отразяваща неговия ранг, върху която беше отпечатано божественото лого — огнен пламък на черен фон. Речта му звучеше като тъничко чуруликане, типично за жителите на слънчеви системи със звезди-джуджета. Временно се беше паднало на него да води религиозните беседи с туристите.

— Тя е била унищожена от Свещените военни кораби, въоръжени с пъклени бомби преди почти един век. И съвсем навреме, бих казал. Те вече са били поставили основите на пътуването в космоса и са били посетили спътника на планетата си и някои съседни планети. Само О’Ха знае какво би станало, ако бяха нахлули в Цивилизования космос, разпространявайки отвратителните си привички, преди да сме ги открили и успели да ги спрем.

Един шимпоиден дякон от система Алдебаран извади ръце от джобовете на робата си и енергично ги размята, за да привлече вниманието на свещеника.

— Да? — каза Зул, бананоподобният свещеник.

— Кои са били тези хора?

— Наричали са се „земляни“, макар изобщо да не са били направени от пръст — отвърна Зул.

— Никога не съм чувал за никакви „земляни“ — обади се един епископ от Бетелгиус, облечен в светски дрехи. Той приличаше на дребен щраус натикан в голям плик.

— По онова време Съветът на прелатите е решил да не разпространява тази информация — обясни Зул. — Членовете на съвета се опасявали, че вестта за откриването на тези звероподобни „земляни“ може да шокира Обединените народи до там, че да предизвика загуба на вяра и масови ритуални самоубийства. Истината е, че тази система съвсем наскоро беше отворена за теологически обиколки и цялата богохулна история беше направена достояние на вярващите.

— Как са били открити и спрени „земляните“? — попита бодлив, подобен на морски таралеж семинарист от водния свят Рил. Той беше скромно увит в чист памук и считаше, че достатъчно дълго е съблюдавал обета си за мълчание.

Яркозелената кожа на Зул се разцепи по една гънка в победоносна усмивка.

— Някои го наричат шанс, чист късмет, но за мен е поредното проявление на висшата справедливост на О’Ха. Защото в опита си да разпространят своята поквара, „земляните“ са успели сами да предизвикат изтреблението си. Вървете разправяйте, че нямало бог!

— Братко! — провикна се един монах от Кентавър, носещ се като блед призрак сред ивици полупрозрачна материя. — Бог наистина съществува и ние сме Негови смирени служители! Умолявам те, разкажи ни още за чудодейните дела на нашия Господ О’Ха.

— Тези безбожни „земляни“ изпратили един диск в дълбокия космос, който бил засечен от един от нашите разузнавателни катери. Нашите свети учени и благословени математици се трудили упорито, докато накрая разгадали смисъла на символите, издълбани върху диска. Информацията включвала обичайните данни: стойността на числото пи, скицирано изображение на самите земляни и карта на тяхната слънчева система, показваща мястото на родната им планета.

— Това е чист катехизис, свещенико — обади се един жабок теолог от Тор IV, облечен в строги тесни кафяви панталони. — Всяка интелигентна раса праща свой диск с подобна информация в ранните етапи на космическите си пътувания, подобно на детето, което щастливо провъзгласява: „Вижте ме, аз мога да подскачам!“

— Да — отвърна Зул гневно, — но никоя от расите не е бивала толкова пропаднала, толкова покварена, толкова абсолютно зла, че да изпрати изображенията на своите индивиди… голи!

— Голи! — изврещя шимпоидът.

— Голи! — изкрещя щраусът.

— Голи! — изцвъртя морският таралеж.

— Голи! — изсвистя призракът.

— Голи! — изкряка жабокът.

— Голи! — потвърди Зул, чиито пипала се бяха се вдървили от праведен гняв. — Сега вече трябва да ви е ясно защо нашият Господ Бог О’Ха е благословил унищожаването на тези безбожници „земляните“. Една раса, толкова покварена, че да изпраща порнография в космоса, непременно трябвало да бъде премахната!