Ерик Франк Ръсел
История за любовта

Кой може да разкрие нейните мистерии?

Генерал Ромейн изсумтя раздразнено.

— Проблемът с въоръжените сили днес, е, че те вече не са изцяло подчинени на военното началство. Разни сервилни политици, хлипащи мамчета, психиатри, психолози, психотерапевти и цяла орда доктори постоянно ги омагьосват и им разбъркват мозъците.

— Възможно е да сте прав — съгласи се Хардинг, осъзнавайки, че събеседникът му има нужда да си излее душата.

— Прав съм. Войникът вече не е войник. Не както бяхме ние на младини. Сегашните войници са някаква каша от потиснати емоции, блокирани чувства, комплекси за малоценност и всякакви други детинщини, които някога лекувахме с един здрав ритник отзад.

— Възможно е да сте прав — повтори Хардинг автоматично.

— Аз съм прав — натърти Ромейн. — С всеки изминал ден Тера отива по дяволите. Някой ден ще ни превземе някоя далеч по-жизнена цивилизация с най-обикновен некомплексиран здрав разум. И ще сме си го заслужили.

— О, знам ли — позволи си да не се съгласи Хардинг. — Още фараоните са смятали, че светът отива от зле към по-зле. Храмовите им стени са покрити с черногледи пророчества. „След мен и потоп!“, „Един поглед към делата ми е достатъчен да отчае всички мои съперници!“

— Майната им на фараоните — сопна се Ромейн. — Те са мъртви от десет хиляди години. Аз говоря за днешния ден, тук и сега.

— Какво ви тревожи? — поинтересува се Хардинг. — Мога ли да помогне с нещо?

— Не — Ромейн избута настрани високата камара с книжа на бюрото си и мрачно се втренчи в освободеното от нея място. — Разкрихме цяла система в района на Сириус, така че трябва да укрепим позициите си там незабавно. Това означава да се изпрати постоянен гарнизон на всичките шест приобщени планети. Нищо сложно на пръв поглед.

— Така е, не виждам къде е проблемът.

— Преди двадесет и пет или тридесет години не би имало никакъв проблем. Но днес нещата са други. Защото междувременно всички прогресирахме. — Той се изсмя грубо. — И това ми било прогрес.

Хардинг предпочете да не коментира.

— Значи така. Наредих три взвода от гвардията на Алфа Кентавър да бъдат прехвърлени. Общо осемнадесет хиляди войници. По мое време те веднага биха се втурнали да изпълняват заповедта с все кораби, провизии и оборудване. За нула време биха се превърнали в новия Сириуски контингент. Но какво става сега?

— Нямам представа.

— Започва един бюрократичен кошмар. Три хиляди осемстотин четиридесет и двама мъже заявяват, че не могат да се местят, защото са женени и съпругите и семействата им са установени в Алфа Кентавър. Още хиляда и сто са подали молби да бъдат изключени от прехвърлянето, защото са сгодени и скоро ще се женят. И разни политици, психиатри, отчета, психолози и всякаква цивилна паплач ги подкрепят. Любовта, видите ли, била биологичен императив и семейството било основа на цялото ни общество.

— Любовта е съвсем естествена, не мислите ли?

— Естествена е за заселниците — повиши глас Ромейн. — Космонавтите следва да са отдадени само на космоса. Тяхната професия изисква напълно да й се посветят.

— Доста коравосърдечна гледна точка — отбеляза Хардинг.

— Това е правилната гледна точка. Служещите в гвардията на Алфа Кентавър са се зарекли да служат на Тера вярно и съвестно, където и да бъдат изпратени. Приели са назначението с ясното съзнание, че службата им ще изисква жертви. Нямам време да се занимавам с разни ревльовци, които първо сключват съвсем законен договор, а после се опитват да се измъкнат от задълженията си.

— Хайде сега, със сигурност можем да намерим достатъчно необвързани мъже, които да ги заменят.

— Можем, но ще изгубим ценно време. А и не е в това въпросът. Работата е там, че военнослужещите трябва да се подчиняват на дадените заповеди чинно, без възражения. По мое време точно така щяха да постъпят. А в наши дни всички излизат с тия глупости за любов, семейни задължения и биологични императиви. Любов — почти изсъска той накрая, — направо ми се повдига от нея.

— Правителството на Тера насърчава браковете в сектор Алфа Кентавър — изтъкна Хардинг. — Не можеш трайно да заселиш един свят само с военни. Нужни са също жени и деца.

— Този проблем може да се реши, като се насърчи емиграцията на цивилни от Тера — отвърна Ромейн. — Това би позволило на звездните военнослужещи да си вършат работата спокойно, без да се разсейват. От военна гледна точка войник, обременен със семейство, е куц кон. От него просто няма полза. — Той посочи камарата с книжа. — И ето го доказателството. Писма, пълни с имената на мъже, които не трябва да заминават за Сириус, защото са негодни за служба поради заразяване с любов.

— Разбирам ви, но не мога да се съглася с вас.

— Защо не?

— Мисля, че не бихте говорили така, ако сам бяхте женен.

— Така мислиш значи. Слушай какво ще ти кажа — не са ми липсвали нито възможности, нито желание да се оженя.

— Но не сте го направили?

— Естествено, че не. Дългът преди всичко. Любовта и космическата служба никак не си пасват. Когато един космонавт се поддаде на любовта, това е началото на края за него. Всеки войник, прояден от лигави сантименти, е напълно безполезен в космоса.

— Това е твърде общо заключение.

Ромейн продължи да защитава тезата си все по-разпалено.

— Терминът любов изобщо няма място в речника на космонавта. Тя принадели към начин на живот, от който той се е отказал, като да е същински монах. Всеки, който се захване с любов, плюе на дадената клетва да служи. Може да е старомодна гледна точка, но си е съвсем вярна.

— Значи вие цял живот сте държали любовта на разстояние?

— Точно така.

— Всякакъв вид любов?

— Всякакъв, без изключение.

— Тогава бих искал да видя как ще реагирате на това любовно писмо. — Хардинг зарови в камарата писма на бюрото, извади едно и го подаде на генерала. След това отстъпи и с любопитство загледа смръщеното му лице.

Център за сформиране на Сириуски контингент

Алфа Кентавър

 

Генерале,

Вие едва ли ме помните. Преди тридесет и две години започнахме службата си заедно. Вие като офицер, аз като редник. Мнозина се записаха да служат онзи ден.

Оттогава насам имах възможност да видя как гвардията на Алфа Кентавър расте и се развива от малка група пионери до солидно военно поделение, гордеещо се със своите бойни успехи.

За мен винаги е било чест да служа в гвардията на Алфа Кентавър. Целият ми съзнателен живот е посветен на тази служба, за което никога не съм съжалявал. Службата беше целият ми живот и единствената ми любов.

Но виждате ли, тъкмо поради своята вярна служба, сега съм в незавидно положение. Тъй като съм готов да отида навсякъде, където се изисква от мен, ме разпределиха в новия Сириуски контингент.

Генерале, смъкнаха символа от шлема ми. Отнеха ми сребърния кон на Алфа Кентавър. Никога не съм искал кой знае какво от живота си… единствено да мога да нося този символ до края на дните си…

 

(подпис)

Сержант Рафаел Амадео

— Това са пълни глупости! — заяви Ромейн гръмогласно и захвърли писмото.

Събеседникът му само сви рамене и тръгна към вратата.

— Хардинг!

— Да?

— Да не би случайно да таиш убеждението, че аз съм проклет лъжец?

След кратко колебание Хардинг отговори:

— Сигурен съм, че е така.

— Абсолютно си прав!

Ромейн грабна телефонната слушалка от бюрото си и нареди на някого:

— Номер 1914778, сержант Рафаел Амадео да бъде оставен на постоянна служба в гвардията на Алфа Кентавър като инструктор. Командващият му офицер да докладва за неговата пригодност да изпълнява тази служба.

Той затвори, погледна Хардинг и попита почти през зъби:

— Защо си ме зяпнал така?

— Любовта е наистина забележително нещо — заяви Хардинг.

— Махай се от очите ми! — кресна му Ромейн.