Включено в книгата
Оригинално заглавие
Upon My Soul, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2 гласа)
Допълнителна корекция
moosehead (2016-2017)

Оформление на корицата: gogo_mir, 2017 г.

За корицата е използвана оригиналната корица от изданието от 1992 г.


Всяко зло за добро.

— Животът е ад! — заяви Мъртън.

Аз не бях съвсем съгласен с него, но кимнах в отговор.

— Тя е абсолютно най-красивото момиче в света — продължи Мъртън. — Просто съвършена.

Когато ми възложиха да преговарям за душата му, не ми дадоха цялата информация за него.

— На колко си години?

Мъртън отпи от мартинито си.

— Двадесет и една.

— И тя се казва Даяна?

Мъртън ме изгледа.

— Откъде знаеш?

— Трябва да си го споменал.

— Изобщо не знам защо ти казвам всичко това.

— Всеки има нужна да си излее душата понякога — отвърнах му. — Ако правилно разбирам, твоят проблем е, че си обсеб… влюбен в тази Даяна, а тя изобщо не те забелязва?

— Богиня! — натърти Мъртън. — Същинска богиня.

— Разбирам, но ти имаш огромното желание да я очовечиш, така да се каже. Може би аз бих могъл да ти помогна.

Мъртън беше вече на третото мартини и аз реших, че си е подложил достатъчно, за да понесе всякакъв шок.

— Мъртън, ще карам по същество. Тук съм, за да купя душата ти. В замяна ще ти дам двадесет години абсолютно блаженство с Даяна.

Той ме изгледа с премрежен поглед и се изкиска.

— Ти ме будалкаш.

— Нищо подобно — уверих го.

Той се наведе и ме огледа.

— Не виждам никакви рога.

— Добре, щом настояваш.

Изчаках барманът да се обърне с гръб и му показах как чифт рога се подават от челото ми. Веднага след това ги прибрах обратно, а Мъртън видимо пребледня.

— Проклет да съм — измънка той, което, разбира се, беше моята цел.

Той сякаш рязко изтрезня и видимо потъна в размисъл.

— Ама аз нямам и метър и шестдесет и съм кожа и кости. Това как може да се промени?

— Какво ще кажеш за метър осемдесет и пет и подходяща стройна физика?

— Освен това съм късоглед и с астигматизъм.

— Това също може да се поправи. — Извадих един наръч документи от куфарчето си. — Чувствай се свободен да изчетеш и дребния шрифт. Нямам какво да крия.

Мъртън си поръча още едно мартини. Аз го изчаках да изчете всичко, преди отново да заговоря.

— Подпиши, където е отбелязано с X. Оригиналът и всички копия, моля.

— Чакай малко — спря ме Мъртън. — Даваш ми двадесет години щастие на земята и в замяна аз отивам в ада? За вечни времена?

— Няма да ти се стори толкова дълго — уверих го аз. — Особено ако си намериш някакво занимание.

Той поклати глава.

— Двадесет години са нищо в сравнение с цяла вечност.

— Добре, тогава какво ще кажеш за тридесет години?

— Не. Дали са тридесет или милиард, в сравнение с вечността все са нищо. В крайна сметка аз ще умра и няма да оставя никаква следа след себе си. — Дума да няма, хората захитряват все повече. — Не. По-добре да си изкарам земния живот криво-ляво и да срещна Даяна в Рая.

Аз му се усмихнах.

— А ти откъде си сигурен, че ще се добереш до Рая? Да не говорим пък за Даяна. Според прогнозите на нашето ръководство, Даяна се е запътила направо към…

Мъртън ме прекъсна.

— От колко време си в този бизнес?

— По-дълго, отколкото можеш да си представиш.

— И се справяш добре?

— Коефициентът на средната ми успеваемост е доста добър — признах аз скромно.

— Случвало ли се е да отидеш да прибереш нечия душа, но човекът да се измъкне?

— На нас такива не ни минават — уверих го аз. — Сделката си е сделка. Но ще се изненадаш на какво са готови хората за да опитат да се измъкнат. Някои дори си наемат адвокати.

— Добре де, но някои все пак успяват ли да разтрогнат сделката?

— Е, може и да е имало няколко такива случая — признах аз.

— На какво основание?

— Разкаяние и съжаление. Ако обаче погледнеш чл. 16c в договора, ще видиш, че изрично сме посочили, че разкаянието вече не е валидно основание за прекратяване на договора.

Той се замисли.

— Веднъж чух Даяна да казва, че е на диета. Дали с годините няма да…

— Уверявам те, че няма да наддаде и грам.

— Ами, тя е от Бронкс.

— Ще се погрижа да се сдобие с изтънчен вирджински акцент. Чувам, че бил много популярен тия дни — обещах и му подадох писалката.

Той я огледа изпитателно.

— Ако наистина ще съм висок и строен, май не виждам смисъл да изкарам двадесет години с една и съща жена, даже да е Даяна.

— А, виждам, че много те бива да преговаряш. Явно си врял и кипял. За мен е удоволствие да работя с теб. Какво ще кажеш да имаш нова интимна връзка всяка година? Блондинки ли предпочиташ или брюнетки? Червенокоси?

— Нека да има разнообразие — реши Мъртън и посегна към писалката. — Забелязал ли си колко много говорят жените? И то всички жени?

— Съжалявам, има неща, които дори аз нямам силата да променя.

Той взе писалката.

— Ако подпиша, виждам, че договорът ме обвързва абсолютно. Ами ти? За теб също толкова ли е обвързващ?

— Естествено. Веднъж щом подпишеш, сделката е сключена и не може да се нарушава. Абсолютно нищо и никой не може да я промени, дори аз самият.

Той се усмихна, набързо завъртя подписа си и аз прибрах договора в куфарчето си.

— Така. Мой ред е да изпълня задълженията си.

Махнах с ръка и напълно измених физиката на Мъртън. При това се погрижих дрехите и обувките му да пасват на новото му тяло.

Той се изправи и се огледа в огледалото зад бара. Изглеждаше доволен. Изключително доволен. Погледна ме и се усмихна широко.

— Ти, естествено, разбираш, че когато подписах договора, аз бях под въздействието на алкохол.

— Виж сега, и двамата сключихме това споразумение на добра воля.

Мъртън вдигна чашата си.

— Барманът изобщо не би трябвало да ми сервира алкохол. Чак другия месец ще навърша двадесет и една години. Това значи, че в момента съм непълнолетен.

Той си допи мартинито и се запъти към вратата.

— Ще се видим след двадесет години. На съдебното дело.

Изпратих го с поглед. Реших, че и той като останалите ще наеме Даниел Уебстър да го представлява.

Джералд, моят пряк началник, се материализира до мен. Беше смръщен.

— Хенри, май пак се провали.

— Хората все ме надхитряват — отвърнах му. — Все пак, никога не съм твърдял, че съм особено интелигентен. Изглежда не ми върви и това е.

Той ми се усмихна многозначително.

— Наистина ли мислиш, че това е въпрос на лош късмет?

— Разбира се.

— Напоследък те държим под око, Хенри. И смятаме, че ти, може би подсъзнателно, не полагаш нужните усилия.

— Това не е вярно. Откак ме взехте във фирмата, съм събрал подписи от двадесет и един клиенти.

— Да, но всеки от тях някак успява да се измъкне, когато дойде време да се прибере душата му.

— Това не е по моя вина. Вие защо не пишете по-добри договори?

Той ме изгледа изпитателно.

— Хенри, ние правим всичко по силите си да носим нещастие на хората. Но ти не си подходящ за нас. Опасявам се, че се налага да те освободим.

Аз придобих изненадано изражение.

— Да ме освободите? Но аз имам старшинство!

— Съжалявам, Хенри. Ще получиш официалната заповед за уволнение по пощата.

След като той изчезна, се опитах да си покажа рогата и не успях. Отново се бях превърнал в обикновен човек. Усмихнах се широко.

О, Джералд, има много начини човек да постигне успех.

Край