Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Woman’s Work, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
moosehead (2016-2017)

Оформление на корицата: gogo_mir, 2017 г.

За корицата е използвана оригиналната корица от изданието от 1992 г.

История

  1. — Добавяне

О, няма по-голям ентусиаст роден

от пътуващия търговски агент.[1]

Шийла рязко се изправи в леглото, стресната и напълно разсънена. Алармата на китката й произвеждаше слаби електрически импулси. Някой се задаваше по алеята към тяхната къща! Тя я изключи и погледна часовника. Беше едва четири и десет и навън беше все още тъмно. Тя въздъхна уморено при мисълта за тежкото изпитание, което я очакваше в следващите няколко минути.

От другата половина на леглото прозвуча тихият напрегнат глас на Хал.

— Време ли е вече?

— Да — отвърна тя. — Всеки ден идват все по-рано.

Тя се измъкна от леглото и набързо навлече пеньоара си. След това включи малка лампа, припряно събра няколко устройства от нощното си шкафче и ги сложи в джобовете на пеньоара.

Хал нервно се въртеше в леглото, докато я гледаше как се приготвя.

— Сигурна ли си, че това ще е достатъчно? — попита я накрая. — Не може да продължава така. Просто трябва да се отървем от тях!

Шийла се наведе и нежно го целуна.

— Не се тревожи, скъпи. Все пак, това е моята работа. Ще направя всичко по силите си.

Тъкмо тогава на вратата се позвъни и тя се изправи с мрачна решителност.

Когато отвори вратата, беше заслепена от ярка слънчева светлина. Тя бързо примига, за да привикнат очите й с блясъка. След това го видя. Той беше млад и доста симпатичен. Колко жалко, помисли си тя с горчивина, че двамата трябваше да са такива врагове.

Той правеше физзарядка на моравата, като благодарение на антигравитационния си колан подскачаше до няколко метра височина. Шийла усети, че движенията му, които тя следваше с поглед нагоре-надолу, са почти хипнотични. Тя трескаво напипа бутона, монтиран в дръжката на вратата, и го натисна. Това възстанови гравитационния контрол и коланът на младежа се оказа безполезен. Той го махна и се приближи към нея.

— Добро-добро-ДОБРО утро! — усмихна й се той ведро и разтвори ръце широко. — Какъв прекрасен ден! Не са ли чудесни слънчевите лъчи? И всичко това само за вас. Каква щастливка сте вие!

Устните на Шийла неволно се разтеглиха в бегла усмивка, но тя беше решена да не му се дава. Натисна друг бутон, вграден във вратата, и спука личния му Слънчев балон. Светлината веднага изчезна и беше заменена от сумрака на ранната зора.

— Аха, виждам, че сте си приготвила някои малки шегички. Е, сега, след като ме надхитрихте, трябва да ми позволите да ви дам един малък подарък. Просто символ на добра воля от нашата компания към вас.

Той протегна към нея малка кутийка. Тъкмо тогава тя завъртя друго копче, вградено във вратата, и точно пред прага й внезапно се изля истински потоп. Шийла не можа да се удържи и се разсмя на неговата втрещена физиономия. Но тогава, преди тя да успее да реагира, той се вмъкна в къщата. А тя не можеше да спре да се смее. Явно я беше напръскал със смехотворен прах.

В този момент той се възползва от нейната безпомощност и започна търговската си презентация. Тя нямаше представа какво продава той. Заради въздействието на смехотворния прах, дори да си го поръчаше, нямаше да разбере какво е, докато не бъдеше доставено. Тогава тя се сети за Хал, който лежеше горе в спалнята им и разчиташе на нея да направи всичко по силите си. Със свръхчовешко усилие тя измъкна едно хапче от джоба си и го глътна между пристъпите на смеха. Само след няколко секунди смехът утихна и лицето й се обля в сълзи.

Търговският пътник обаче си го биваше, призна Шийла за себе си. Той невъзмутимо продължи да говори, като в същото време утвърдително клатеше главата си нагоре-надолу. Шийла обаче нямаше да позволи да бъде подведена от поредната хипнотична атака. Все така обляна в сълзи, тя измъкна едно малко устройство и го прикрепи към врата си. То започна да вибрира и принудително да върти главата й в отрицание наляво-надясно. Тя се сети за топлото си удобно легло и й се прищя да е обратно там. И внезапно й се стори, че желанието й се е изпълнило. В действителност, той я беше положил върху левитираща пневматична възглавница. Тя се почувства толкова добре, че за малко да забрави какво трябваше да прави. Веднага обаче се стресна, като се сети, че Хал никога няма да й прости, ако се провали. Те просто не можеха да си позволят да купят още нещо.

Тя се втурна към стената, бършейки сълзите, които продължаваха да се стичат, и включи симулатора. Тогава, вместо да се усеща полегнала върху пневматичен диван, тя усети остри ръбове да се забиват в гърба й. Това обаче беше без значение. Причиненото неудобство си струваше, ако щеше да й помогне да спечели.

Шийла се обърна и го изгледа. Той продължаваше да говори, все така жизнерадостно усмихнат, и със сигурност й беше приготвил още някоя клопка. Тя реши, че е дошъл моментът да използва срещу него всичко, с което разполага, докато все още имаше сили да го направи. Натика тапи в ушите си, което се оказа доста трудно, понеже главата й още се въртеше наляво-надясно, и с рязко движение натисна старт бутона на малък касетофон, от който се разнесе оглушителна смесица от бебешки плач и кучешки лай.

Търговският агент спря да говори и тя знаеше, че се кани да извади своя шумозаглушител. С последен победен вик, тя нахлупи кислородна маска на лицето си и хвърли воняща бомба, която освободи такива противни миризми, че младежът просто замръзна на място. Накрая той се предаде и с отчаян вик се измъкна през входната врата.

О, Шийла се почувства отлично! Тя почти можеше да усети вкуса на триумфа. Набързо деактивира всички устройства, макар че щяха да минат няколко минути, докато ефектът им напълно отшуми. След това пречисти въздуха от вонята и внезапно се почувства толкова изморена, че едва се добра обратно до спалнята.

Хал, все още в леглото, я погледна въпросително. Тя се засмя през стичащите се сълзи, с глава все още въртяща се настрани и с острите ръбове все така впити в гърба й.

— Победихме, Хал! Спечелихме! — извика тя и се свлече на леглото.

В следващия момент обаче се изправи стресната.

— Хал, ти защо си още в леглото?! Ами че вече е четири и половина. Ако аз вече съм се захванала с работа в четири часа, как очакваш да си изкараме прехраната, ако ти не си заминал на работа преди четири?

Хал й се усмихна и се протегна мързеливо.

— Не се тревожи, скъпа, не се опитвам да се измъкна. Просто тази сутрин ми хрумна чудесна идея. Ще оставя колегите да обработят потенциалните ми клиенти в четири и пет сутринта — той се изправи със замечтано, самодоволно изражение на лицето. — После аз ще се появя и ще направя моята презентация в шест часа — веднага след като са се преборили с по-ранните посещения, но преди още да са имали време да си изпият сутрешното кафе. И тогава, Шийла, скъпа моя, просто няма да могат да ми устоят!

— О, Хал, каква чудесна идея!

Той се запъти към банята, но на вратата рязко се извърна към нея.

— Обаче ти много внимавай, Шийла! Внимавай да не се поддадеш на презентациите в шест часа!

Тя остана безизразно загледана в него, замислена за часовете, по-късно през деня, когато щеше да успее да се измъкне и да се добере до магазините и театрите, които запълваха времето й. След това решително се стегна. Все пак, това беше женската работа.

Алармата на китката й отново издаваше своите слаби електрически сигнали. Някой приближаваше по тяхната алея!

Бележки

[1] Препратка към текста на популярна американска песен от началото на ХХ-ти век: „Няма по-голям ентусиаст роден от застрахователен агент“. — Б.пр.

Край