Мак Рейнолдс
Безизходно положение

Кръвта вода не става.

Вие никога не бихте повярвали, но Емил Карауей, доктор на философските, медицинските и дори на богословските науки, силно желаеше да бъде ухапан от вампир.

В действителност, той желаеше да стане безсмъртен. Това желание се беше породило у него още в ученическите му години и той неуморно беше работил по въпроса от тогава. Това беше и причината за трите му доктората, като повярвайте ми, едва ли има човек, на когото богословската титла да пасва по-добре. Цялото това знание той беше придобил в търсене на вечния живот.

Още в първи курс той беше изчел всички обичайни произведения относно дълголетието. По онова време се отнасяше към въпроса с абсолютна научна сериозност. Зае се да проучи столетници от Грузия и Армения, които се хранеха с кисело мляко, но реши, че това не е отговорът, който търси. Техният пример водеше до дълголетие, не до безсмъртие, а той нямаше намерение да живее някакви си сто и петдесет години.

Накрая реши, че науката няма да му помогне и започна да изучава окултното, митологията, метафизиката и теологията и в хода на тези проучвания се сдоби с богословската си докторска степен.

Почти веднага попадна на легендите за немъртвите, вампирите, носферату и осъзна, че тъкмо там, макар и само на теория, се крие ключът към безсмъртието.

Бяха минали поне хиляда години, откак сериозен учен от калибъра на Карауей беше проучвал вампирските митове. И колкото повече се задълбочаваше в темата, десетилетие след десетилетие, толкова повече се убеждаваше, че историите са повече от чист мит.

Когато Желязната завеса се вдигна и той успя да посети библиотеките в Будапеща, Белград и Букурещ, най-после откри онова, което търсеше.

Беше вече на седемдесет години, когато най-сетне в руините на стар хърватски замък в Трансилвания, Емил Карауей откри един полуизгнил ковчег, в който лежеше последният вампир на света.

— Какво искаш? — изръмжа създанието. Лицето му беше сивкаво и болезнено слабо, тялото му беше измършавяло.

— Искам безсмъртие. Искам да ме ухапеш и да ме превърнеш във вампир. Искам да бъда немъртъв.

— Дошъл си грешното място — изграчи вампирът.

— Но ти си вампир! Не жадуваш ли за кръв?

— Умирам от жажда!

— Ами тогава…? — Карауей недоумяваше.

Вампирът изпищя в отговор:

— Алергичен съм към всички кръвни групи, освен тип Rh-отрицателен, най-рядката от всички. Твоята кръв е тип О. Ако те ухапя, ще се изприщя целият.