Марко Ганчев
Цъфтидрян

Вън е още февруари,

още зимен вятър шари,

бродят вълци край кошари,

в лед потокът е скован.

Само птиче цъфтидрян,

малко птиче цъфтидрян

вече пее: „Цъфти дрян!“.

 

Всяко птиче е на юг,

а което пък е тук,

не издава весел звук,

а от студ, горкото, хленчи.

Само нашто цъфтидренче,

пръв тенор и пръв сопран,

пее песен: „Цъфти дрян!“.

 

Зимата и за човека

още никак не е лека —

в топла стая той е сврян.

Нещо повече — и дрянът

още в дрямка е обхванат,

не цъфти самият дрян.

Цъфтидренчето обаче

радостно над него грачи:

„Цъфти дрян! Цъфти дрян!“.

 

Де ли е певецът, де ли?

Хора май не са видели,

нито хващали в капан,

нито слагали на длан

това птиче цъфтидрян.

 

Лъх от пролетните тръпки,

глас на пукащите пъпки,

само чут, а невидян,

пее птиче цъфтидрян,

малко птиче цъфтидрян:

„Цъфти дрян! Цъфти дрян!“.