Марко Ганчев
Криви огледала

Смятаме се все за умни и красиви,

но ако за малко се поспрем, уви,

в павильончето с огледалата криви,

истинският ни портрет ще се яви.

 

Гледай колко си висок от тоя ъгъл,

по-висок от най-високите мъже.

Но от тоя виждаш пък, че си се лъгал —

ти си бил по-нисък даже от джудже.

 

Наблюдаваш своя собствен нос, карамба,

ту като един съвсем нормален нос,

ту като домат пък или като камба,

и то не върху лице, а на поднос.

 

Едновременно си Лаурел и Харди —

остро шило или сплескана тава,

прав и горд вървиш по прави булеварди,

в криви улички се тътриш по глава.

 

Имат кривите огледала заслуги,

дето ни осигуряват тоя смях.

И особено това, че не на други,

а на себе си се смееме чрез тях.