Марко Ганчев
Пластмасовите войници

Като пръснали моите дечурлига

оловни войници ту там, ту тук.

А после от пода кой ще ги вдига?

Ами таткото! Кой друг?

 

Вземам ги — леки като перца.

Не били оловни, а от пластмаса.

Рекох: — Да ме простите, деца,

ама що за войници това са?

 

Войникът, рекох, на живот и на смърт

отива на война да се бие.

Войникът трябва да бъде метално твърд.

Затова с оловни играехме ние.

 

Панчо на моето пламенно слово

възразява с присмехулна гримаса:

— Тромави са войниците от олово.

Истинският войник е от пластмаса!

 

На Панчовата надменност голяма

аз отвръщам: — Не бързай, скъпи.

Толкова голяма разлика няма.

Правят ги в едни и същи калъпи…