Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017 г.)

Издание:

Автор: Богдан Богданов

Заглавие: История на старогръцката култура

Издание: Първо издание

Издател: Издателство „Наука и изкуство“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1989

Тип: монография

Националност: Българска

Печатница: ДП „Александър Пъшев“ — Плевен

Излязла от печат: януари 1989 г.

Редактор: Искра Цонева

Художествен редактор: Веселина Томова

Технически редактор: Стела Томчева

Коректор: Кремена Симова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1424

История

  1. — Добавяне

Анотиран показалец на античните понятия и реалии[1]

 

агора (стгр.), градски площад, пазарище, в архаическата епоха мястото където става народното събрание

аед (стгр.), народен певец

азианизъм (стгр.), течение в старогръцката реторика и стилистика, противоположно на атицизма; наречено така, защото най-ранните представители на течението произхождат от Мала Азия

айгикореи (стгр.), йонийска родова фила

Академия (стгр.), гимназий в североизточната част на Атина; школата на Платон, която се намира в съседство с гимназия и поради това приема името му; историята на школата се дели на три периода, наричани Стара, Средна и Нова Академия акропол (стгр.), укрепената цитадели със светилищата на полиса, намираща се обикновено на възвишение

амфиктиония (стгр.), съюз на племена или градове, обединени от общо светилище Амфидромии_ (стгр.), ритуал на свързване на новороденото дете с домашното огнище амфора_ (стгр.), керамичен съд с две симетрични дръжки, използуван за съхраняване на течности и зърнени храни

Антестерии (стгр.), пролетен празник, влизащ в поредицата на Дионисовите празници в Атина

Апатурии (стгр.), празник на йонийците

аргадеи (стгр.), йонийска родова фила

Арефории (стгр.), атински календарен празник

архонт (стгр.), управител; в Атина член на колегията на деветимата архонти — епоним, басилевс, полемарх и шестима тесмотети

атриум (лат.), централната част на римската къща, зала с отвор на тавана, през който влиза светлина и се събира дъждовна вода

 

Бранхиди (стгр.), фамилия от гадатели в Дидима

 

гелеонти (стгр.), йонийска родова фила

гема (лат.), скъпоценен камък, брошка или пръстен със скъпоценни камъни

герузия (стгр.), дружество на старци в епохата на елинизма

гимназиарх (стгр.), богат гражданин, който се грижи за издържането на гимназий

гимназий (стгр.), място за физически упражнения; в Атина учебно заведение, което се посещава от юношите от 16- до 18-годишна възраст

гинекономи (стгр.), държавни служители в Атина, които следят за поведението на жените на улицата

гномика (стгр.), изречения или стихове с дидактичен характер

 

дедалиди, от Дедал(стгр.), най-ранните скулптори в Елада (VII в. пр.н.е.), смятани за ученици или потомци на Дедал

дем (стгр.), териториално деление в Атика, където се наброяват около стотина градски и селски демове

диатриба (стгр.), прозаичен литературен жанр, използван от философите киници и стоици

димани (стгр.), дорийска родова фила

Дионисии (стгр.), празниците на Дионис в Атина

докимасия (стгр.), проверка на гражданството на достигналите до пълнолетие младежи в Атина

 

Евмолпиди (стгр.), жреческа фамилия в Елевзин

екзод (стгр.), финалната част в атическата трагедия и комедия

екзомида (стгр.), дреха за роби и работници

елеати (стгр.), философите от елейската школа (по град Елея в Южна Италия) — Ксенофан, Парменид и Зенон

Елевзински мистерии (стгр.), мистериален празник в Елевзин край Атина

елинизъм (стгр.), правилна старогръцка реч

епиникий (стгр.), песен в чест на победител в общогръцките състезания, жанр на хоровата лирика

епоним (стгр.), божество или герой предтеча, по чието име се нарича град или дем

епопт (стгр.), посветен от втора степен в Елевзинските мистерии

Етеобутади (стгр.), жреческа фамилия в Атина

ефеб (стгр.), младеж в Атина, навършил 18 г., който се подлага на докимасия

ефебия (стгр.), институция за военно образование на ефебите

 

Калинтерии (стгр.), атински календарен празник

катабаза (стгр.), ритуално слизане в подземния свят

Керики (стгр.), жреческа фамилия в Елевзин

киник (стгр.), философ от школата на киниците, основана от Антистен в IV в. пр.н.е. и наречена така, тъй като киниците се събират край атинския гимназии Киносарг

киренайци (стгр.), философите от школата на Аристип (IV в. пр.н.е.), наречена така, тъй като той е родом от Кирена в Северна Африка

клаузула (лат.), завършек на фраза

койне (стгр.), общ език; литературният старогръцки от епохата на елинизма

кора (стгр.), млада жена; статуя на млада жена в пъстра дреха от епохата на архаиката

кратер (стгр.), голям керамичен съд за смесване на вино

курос (стгр.), млад мъж; статуя на гол мъж от епохата на архаиката

 

лабиринт (стгр.), от labrys, двойна брадва, царски символ в Средиземноморието; сграда с много помещения и объркан план, от която се излиза трудно

Ленеи (стгр.), атински празник в чест на Дионис Леней

Ликейон (стгр.), гимназий в източната част на Атина; школата на Аристотел, намираща се в съседство е този гимназий

логограф (стгр.), историограф от най-ранния етап на елинската историография (VI-V в пр.н.е.), съдебен оратор, съставител на речи по частни дела

 

мегарон (стгр.), правоъгълна зала отпред с вестибюл, главно помещение на микенските дворци — в центъра с огнище; централната частна елинската къща

метек (стгр.), неместен жител в Атина, пришелец

мист (стгр.), новопосветен в Елевзинските мистерии

Музей (стгр.), храм на музите; название на Ликейона по времето на Теофраст, пренесено в Александрия

музическо училище, от музика (стгр.), началното училище в Атина, което момчетата посещават от 7- до 14-годишна възраст

 

обол (стгр.), най-дребната атинска монета

Олимпиада (стгр.), периодът от четири години между две чествания, на Олимпийските игри, единица на елинското летоброене

Олимпийски игри, от Олимпия в Елида (Пелопонес), общогръцки празник със спортни състезания

омириди (стгр.), от Омир, рапсоди, обединени в асоциация на о-в Хиос, които пазят текста на Омировите поеми

омфал (стгр.), пъп, митологичен топос — пъп на земята

оракул (лат.), прорицалище

орфеотелести (стгр.), посветени в орфическите тайнства

орфици (стгр.), привърженици на религиозното учение орфизъм

орхестика (стгр.), танцуване, учебен предмет в атинското училище, свързан с музиката и гимнастиката

 

палестра (стгр.), площадка за спортни упражнения; гимнастическото училище в Атина, посещавано от момчетата между 12- и 16-годишна възраст

памфили (стгр.), дорийска родова фила

Панатенеи (стгр.), атински празник

панкратии (стгр.), спортна дисциплина, свободна борба, съчетаваща борба и бокс

паредър (стгр.), божество, което седи редом до основното божество

паренеза (стгр.) уговаряне, старогръцки реторичен жанр

парод (стгр.), частта в атическата трагедия и комедия след пролога, в която хорът излиза на сцената

пастаден дом (стгр.), познат от Олинт (IV в. пр.н.е.), с вътрешен двор, отделен от дома с портик (пастада) с три колони

педотриб (стгр.), учител по гимнастика

педагог (стгр.), роб, който съпровожда атинското момче при отиването и връщането му от училище

пентеконтора (стгр.), кораб с 50 гребци, по 25 от всяка страна

пеплос (стгр.), женска дреха, рокля

перипатетик (стгр.), философ от школата на Аристотел, наречена Перипатос (стгр. място за разхождане, разходка) поради начина на събеседване в школата, ставало първоначално по алеите на градината в школата периптер (стгр.), храм, обкръжен с колони от всички страни

перистил (стгр.) 1. храм, обкръжен с колони от всички страни (= на периптер); 2. къща от елинистическо време с вътрешен двор, обкръжен от колони от всички страни

петас (стгр.), широкопола шапка

пиксида (стгр.), кутия, ковчеже

Питийски игри, от епитета на Аполон Питий, общогръцки празник, уреждан в чест на Аполон Питий в Делфи

Пития (стгр.), жрица на Аполон Питий в Делфи

Плинтерии (стгр.), атински календарен празник

полис (стгр.), елинският град в първото хилядолетие пр.н.е.; град държава

политевма (стгр.), държавно управление; част от голям град със самостоятелно управление

притан (стгр.), член на колегията на 50-те притани в Атина, по 5 от всяка фила, които ръководят работите на съвета и народното събрание за срока на т.нар. притания

притания (стгр.), срокът от 35–36 дена (1/10 част от годината), през който колегията на пританите се ръководи от петимата представители на една фила

простаден дом (стгр.), познат от Приена (IV в. пр.н.е.), развил се вероятно от мегарона на микенските дворци

простил (стгр.), по-ранна форма на храма

протагонист (стгр.), първият от тримата в атическата драма

 

рапсод (стгр.), пътуващ изпълнител на епическа и друга поезия в епохите на архаиката и класиката

ретор (стгр.), преподавател по реторика

 

сатировска драма, от Сатири (стгр.), коне или козлоподобни същества, спътници на Дионис, жанр на атическата драма, пародия, представяна след трагедийната трилогия

сибили (стгр.), архаични прорицателки

синойкизъм (стгр.), свързване на селски общини в град

софист (стгр.), учен, философ; философите от епохата на т.нар. Първа софистика — Протагор, Продик, Хипий, Горгий

стадий (стгр.), мярка за дължина, ок. 180 метра

стела (стгр.), надгробна плоча

Стоа (стгр.), нарицателно колонада; стоическата философска школа, наречена така по мястото, където се събират първите стоици — т.нар. Писана стоа в Атина. Историята на школата се дели на три периода — Стара, Средна и Нова стоа

стоик (стгр.), философ от стоическата школа

стратег (стгр.), военачалник; в Атина член на колегията на десетимата стратези

 

талант (стгр.), мярка за тежест; най-голямата парична единица

Тесмофории (стгр.), женски празник в чест на Деметра

тиас (стгр.), сдружение за общо честване на божество

тиран (стгр.), едновластен господар в архаическата епоха

титан (стгр.), митологична фигура, божество, родено от брака на Уран и Гея

тога (лат.), връхната дреха на римляните

толос (стгр.), куполообразна сграда

трапезити (стгр.), сарафи, които обменят пари на пристанищата

трибон (стгр.), мъжка домашна дреха и облекло на философите

триера (стгр.), военен кораб с три реда гребци

 

фибула (лат.), игла или украшение за закопчаване

фила (стгр.), отначало родова, подделение на племето, по-късно териториална

форум (лат.), централният площад на римския град

фратрия (стгр.), букв. братство, обединение на родове и подразделение на родовата фила

 

хекзаметър (стгр.), шестостъпен дактил

хели (стгр.), жреци в Додона

хетера (стгр.), свободна неомъжена жена, чужденка или робиня, които влизат в свободни любовни връзки

хиерогамия (стгр.), свещен брак, ритуално съчетаване на жрица с изображение на божество

хилеи (стгр.), дорийска родова фила

химатион (стгр.), връхната дреха на древните гърци

хитон (стгр.), долната дреха на древните гърци

хламида (стгр.), дреха, употребявана от пехотинци и конници, а също от атинските ефеби

хланида (стгр.), мъжка официална дреха

хоплети (стгр.), йонийска родова фила

хоплит (стгр.), тежковъоръжен войник

хризелефантинна техника (стгр.), използване на злато и слонова кост в скулптурата

 

Ямиди (стгр.), гадателска фамилия в Олимпия

 

 

ádyton вътрешна част на храма, в която стои изображението на божеството

ágalma, скулптурно изображение на божество

agón, състезание

agroikía, селящина

ágroikos, селяк, прост човек

aisymnétes, посредник в обществените спорове

akrátisma, сутрешна закуска

ámusos, некултурен

anagnóstes, роб, четец

ánax, цар

andriás, статуя

andrón, помещението за мъжете в елинската къща, гостната, където се уреждат угощенията

apáideutos, необразован, некултурен

apophrás, лош ден

áriston, обедното ядене на елините

astéios, духовит, изтънчен

asteiótes, духовитост, изтънченост

 

bébelos, профанно, несвето пространство

bomós, олтар

bulentérion, сградата на градския съвет в полиса

 

chóra, прилежащата земя на полиса

civilis, снизходителен, вежлив, учтив

civilitas, снизходителност, вежливост, учтивост

colo, обработвам, почивам

cultura, обработване, образование, почитане

cultus, начин на живот, вероизповедание

 

déipnon, вечерното ядене на древните гърци

demagogos, букв. народен водач; политик, оратор

dúlos, роб

 

eikón, изображение, образ; статуя

éklampsis, лъчене на светлина от статуята на божество

enkóimesis, преспиване в храм за пророчески сън

épos, слово, епос, епически стих

eschára, домашно огнище, олтар

eschatiá, край, граница на полиса

 

grámmata, четмо и писмо, училищна дисциплина

gymnásion, вж. гимназий

gynaikón, женското отделение на дома, в елинистическата епоха обикновено на втория етаж

 

hédos, статуя на божество

heorté, празник

hieréus, жрец извършител на жертвоприношението

hierón, храм

humanitas, човечност, образованост, култура

humanus, човечен, образован, културен

hybris, надменност, престъпване на допустимото за човека, което предизвиква гнева на боговете

 

illuminatio, лъчене на светлина от статуята на божество

incubatio, преспиване в храм за пророчески сън

 

kolossós, статуя,

kompséia, изисканост, вежливост

kompsós, изискан, вежлив

 

lésche, сграда за съвещания

lógos, слово

 

mántis, гадател

musiké, музикално изкуство, общо образование, духовна култура

musukós, образован, културен

mythos, басня, приказка, фабула

 

naós, храм

 

ornithomantéia, гадаене по летеж на грабливи птици

 

paidéia, образование, образованост, култура

páideusis, обучение, образованост, култура

panégyris, общогръцки празник

pepaideuménos, образован, културен

politéia, държавно устройство

polites, гражданин

philosophia, любознателност, наука, философия, духовна култура

politikós, политически деец, оратор

 

scholé, свободно време

sébas, свет предмет и благоговение

sebasmós, почитане

sébomai, почитам, изпитвам благоговейно чувство

sympátheia, съчувствие, съотнесеност

sympósion, пир, втората част на угощението

 

téchne, занаят научна област, изкуство, ораторско изкуство

témenos, свето пространство, свещен участък

therapéia, служене, почитане

threskéia, религия (у Херодот)

urbanitas, вежливост, образованост, остроумие

urbanus, вежлив, образован, остроумен

 

xóanon, дървено изображение на божество, позлатено или изографисано

Бележки

[1] В показалеца не са включени понятията, ползвани в съвременността с античното им значение (напр. реторика), както и съвременни понятия, образувани на основата на антични думи (напр. агонален).

Край