Кейт Мос
Лабиринтът (59)

52.

Одрик Бейар стоеше с Жан на перона на гарата във Фоа и чакаше влака за Андора.

— Десет минути — каза Жан, след като си погледна часовника. — Още не е късно. Можеш да размислиш и да дойдеш с мен.

Той се усмихна на упорството й.

— Знаеш, че не мога.

Тя махна нетърпеливо с ръка.

— Посветил си трийсет години, Одрик, на това да разказваш за тях. За Алаис, сестра й, баща й, съпруга й, цял живот си живял заедно с тях. — Гласът й отекна. — А живите?

— Техният живот, Жан, е и мой живот — отвърна Бейар със стаено достойнство. — Думите са единственото ни оръжие срещу лъжите на историята. Трябва да свидетелстваме за истината. Не го ли правим, онези, които обичаме, умират повторно. — Той се замисли. — Няма да намеря покой, докато не разбера как е завършило всичко.

— След осемстотин години? Не е изключено истината да е погребана много дълбоко. — Жан се поколеба. — И така може би е по-добре. За предпочитане е някои истини да си останат скрити.

Бейар се беше загледал в планините отпред.

— Знаеш, съжалявам, че внесох в живота ти толкова скръб.

— Друго имах предвид, Одрик.

— Но аз живея за това — продължи той, сякаш не бе чул Жан. — За да открия истината и да я оглася.

— Истината! Ами онези, с които се бориш, Одрик? Какво търсят те? Истината ли? Съмнявам се.

— Не — призна той накрая. — Не мисля, че това е тяхната цел.

— Тогава какво? — възкликна нетърпеливо Жан. — Заминавам, както ме посъветва. Какво ще навреди, ако ми кажеш сега?

Той продължи да се колебае. Жан обаче не се отказа.

— Noublesso Véritable и Noublesso de los Seres две имена на една и съща организация ли са?

— Не. — Думата се изплъзна от устните му по-сурово, отколкото той бе възнамерявал. — Не.

— Тогава какво?

Одрик въздъхна.

— Noublesso de los Seres са назначени за пазители на пергаментите за Граала. Хилядолетия наред са изпълнявали тази задача. Докато пергаментите са били разделени. — Той замълча. — От друга страна, Noublesso Véritable е учреден едва преди век и половина, когато е разчетен изгубеният език на пергаментите. Името „Véritable“ означава истински, действителни пазители, и е преднамерен опит организацията да се узакони.

— Значи Noublesso de los Seres вече не съществува?

Одрик поклати глава.

— След като Трикнижието е било разделено, е отпаднала и причината да има пазители.

Жан се намръщи.

— Но те не са ли се опитали да си върнат изгубените пергаменти?

— В началото са се опитали — призна Бейар, — но не са успели. С времето е ставало все по-безразсъдно да упорстват: имало е опасност да пожертват заради другите два пергамента третия, единствения, който се е съхранил. А и никой не е бил в състояние да разчете писанията. Така тайната не е могла да бъде разгадана. Само един човек… — Бейар се запъна. Усети, че Жан е вперила очи в него. — Единственият човек, който е можел да разчете пергаментите, е предпочел да не предава познанията си.

— Какво се е променило?

— Векове наред не се е променило нищо. После през 1798 година император Наполеон поема с кораб към Египет, като взима със себе си не само войници, но и учени и мъдреци. Там те откриват останките на древни цивилизации, владели преди хилядолетия тези земи. Във Франция са пренесени стотици предмети, свещени плочки, камъни. От този миг нататък е въпрос само на време да бъдат разчетени древните езици: демотичен, клинопис, йероглифи. Както знаеш, Жан-Франсоа Шамполион пръв се досеща, че йероглифите трябва да се четат не като символи на отделни представи, а като фонетично писмо. През 1822 година той разчита шифъра, казано на обикновен език. За древните египтяни писмото е било дар от боговете: думата „йероглиф“ всъщност означава „божествена реч“.

— Но ако пергаментите за Граала са написани на езика на Древен Египет… — Жан не се доизказа. — Ако имаш предвид това, което си мисля, Одрик… — Тя поклати глава. — Да, съгласна съм, че е съществувало братство като Noublesso. И се е смятало, че Трикнижието съдържа древна тайна. Но останалото? Звучи като небивалица.

Одрик се усмихна.

— Но ако искаш да опазиш една тайна, е най-добре да я скриеш с друга. Цивилизациите оцеляват именно защото заимстват и асимилират могъщите символи и представи на други цивилизации.

— Какво искаш да кажеш?

— Хората търсят истината. Мислят, че са я намерили. Спират, без да подозират, че отдолу лежи нещо по-изумително. Историята е пълна с религиозни, обредни, обществени знаци, откраднати от едно общество, за да допринесат за изграждането на друго. Така например денят, когато християните ознаменуват рождеството на Исус от Назарет, двайсет и пети декември, всъщност е празник на Sol In vie t us^[1], пак тогава е и зимното слънцестоене. Точно както Граала, и християнският кръст всъщност е древен египетски символ — анх, който император Константин заимства и пригодява. In hoc signo vinces — с този знак ще побеждаваш, — са думи, за които се смята, че той е изрекъл, когато е видял в небето символ във формата на кръст. В по-ново време последователите на Третия райх заимстват свастиката, която да олицетворява техния ред. Това всъщност е древен индуистки символ на прераждането.

— Лабиринтът — каза Жан, за да покаже, че е разбрала.

— „L’antica simbol del Miègjorn“.

Древният символ на Миди.

Жан замълча, погълната от мислите си.

— А сега? — попита тя накрая.

— След като пещерата е отворена, вече е въпрос само на време, Жан — отвърна Одрик. — И аз не съм единственият, който го знае.

— Но през войната нацистите също са правили разкопки в планината Сабартес — напомни тя. — Нацистите, търсачи на Граала, са знаели слуховете, че съкровището на катарите е скрито някъде в планините. Години наред са правели разкопки по всички места, представляващи езотеричен интерес. Щом пещерата е от такова значение, как не е била открита преди шейсет години?

— Направихме всичко възможно да не се доберат до нея.

— И ти ли си бил там? — подвикна изненадана Жан.

Бейар се усмихна.

— В Noublesso Véritable има конфликти — каза той, като избегна въпроса й. — Организацията се оглавява от жена на име Мари-Сесил дьо л’Орадор. Тя вярва в Граала и иска да го върне. Вярва, че ще го намери. — Той се замисли. — Но в организацията има и друг човек. — Лицето му помръкна. — Подбудите му са различни.

— Трябва да разговаряш с инспектор Нубел — отсече яростно Жан.

— Но ако той също работи за тях? Прекалено опасно е.

Тишината на гарата беше нарушена от оглушителния писък на локомотивна свирка. И двамата се обърнаха към влака, който навлизаше със скърцащи спирачки в гарата. Разговорът беше приключил.

— Не искам да те оставям тук сам, Одрик.

— Знам — рече той и я хвана за ръката, за да й помогне да се качи на влака. — Но именно така трябва да приключи всичко.

— Да приключи ли? — Тя плъзна прозореца и се пресегна да го хване за ръката. — Много те моля, пази се. Не се излагай на прекалено големи опасности.

Навсякъде по перона тежките врати се затвориха с трясък и влакът потегли в началото бавно, после с все по-голяма скорост, докато не се скри в гънките на планината.