Генадия Кортова
Автобиографична книга на Меркуцио Полински (13)

XIII
Защо живеем и как аз, Меркуцио Полински, започнах да радвам света

Разбрах, че има много начини, по които можем да даряваме радост на света и един от тях е чрез любовта. Отдадох живота си да обичам и макар сърцето ми да е така малко, в него се съдържа цялата топлина, способна да грее дори и през нощта. С тази сила ме даряваше мисълта за Роза. На това ме научи и нейният баща.

Избрах да ви разкажа за Роза и писателя, защото те бяха онези, които ме вдъхновиха да пиша, да творя. Те разкриха пред мен магията на книгата и радостта от тяхната поетична самота.

С писателя често разсъждаваме над дълбоките и прозорливи теми на някоя увлекателна книга, точно така, както някога си мечтаех. Под негово ръководство и подкрепа записах всички онези приказки, които от малък напираха в мен и желаеха да излязат на повърхността. Аз ги освободих, както дух се освобождава от бутилка, и раздадох на света.

Освобождавали ли сте някога дух от бутилка? Много е лесно. Просто затваряте очи и заявявате открито — аз избирам да творя! И тогава всички магични създания, приказни феи, горски леприкони и морски вълшебници ще се притекат на помощ на онзи, който си го е пожелал.

И само ти, изпълнил това, ще усетиш как тапата се отпушва и от бутилката потича една нова приказна страна, за да се настани сред света. И тогава всички твои мечти ще се превърнат в реалност, защото ти си пожелал да бъде така!

А защо живеем ли? Вероятно всеки има мнение по въпроса и държи да го изкаже на глас, но за мен причината си остава и ще бъде само една, заради любовта!

Сега е твоят ред,

да запишеш във един куплет,

какво те кара да сияеш,

или даже да играеш.

Но запомни, че думите ти трябва да бъдат искрени и чисти, като скулптура на първия снежец. Замисли се най-сериозно и кажи:

— Аз живея заради…