Иван Вазов
Към пропаст (7)

Александър

Сара

Раксин

Патриархът

Евстратий

8 велики боляри

Войници

Явление 1

Александър. Светейши владико! Високородни боляри! Свиках ви днес по един много важен въпрос, за да чуете моето желание и аз да чуя вашето мнение. (Спира малко.) Известно ви е моето горещо желание да вляза в брак с госпожа Сара, кротката и добрата девойка, която ми е тъй близо до сърцето, вчера влязла в лоното на нашата света православна църква и наречена Теодора. Строг блюстител на старите обичаи на тоя дворец и на законите на царството, аз поисках да зема и вашето одобрение и да чуя чрез вашите уста гласа на мъдростта. Каквото и да бъде вашето мнение, моля да го кажете искрено. Когато чуя на всички ви думата, аз ще имам последната дума. (Няколко време мълчание.)

Патриархът. Високославни и благочестиви царю Иван Александре! Свидетел си на злините, които сега връхлетяха нашата света църква. Духът на лъжата и заблуждението завладяха душите на православния български народ, демонът на нечестието и на низките човешки похоти е проникнал и в най-простата колиба. Благочестиви царю, дай пример на християнска чистота. Нека тоя палат сияе не само с блясъка на златото си и на драгоценните си камъни, а и с добродетелите си. Въздръж се от изкушението на дявола; не осрамотявай трона си, като качваш на него нечестива еврейка, дъщеря на оня проклет от бога народ, който някога разпна спасителя нашего на кръста. Запази твоята достойна и благородна съпруга Теодора и не потапяй душата й в бездната на горестите и сълзите. Не удобрявам тоя брак.

I велик болярин (става). Преизящни, пресветли царю Иван Александре! Понеже твоята висока мъдрост е жедна да чуе нашите мисли и ни дава воля да ги изкажем открито и право, аз, стар служител твой и на царството, ще кажа онова, що бог ми е турил на сърцето. Царю, аз не удобрявам! Не е хубаво да отпъдиш царица Теодора, светлата щерка на Иванка Басараба; не е умно, ни прилично да ти бъде съпруга еврейката госпожа Сара. Тя не е от благородно коляно, нито е от български род, нито от нашата православна вяра. Тя ще донесе не слава на твоята корона, а посрамление. Не удобрявам. (Сяда.)

Александър (строго). Не забравяй, че тя е вече християнка и се зове не Сара, а Теодора.

II велик болярин. Велики господарю, и аз потвърдявам тия високомъдри словеса. Бракът е тайнство голямо и никой не може да го разтръгне, ако няма законни причини. Но ти даваш причина само обичта ти към новопросвещената Теодора, без да има царицата някой грях пред тебе. Не е добре по едно любострастно желание да меняваш съпруги. Царят е огледало и пример за народа. И добро няма от това да излезе. Помисли си, че преди тебе цар Георги Тертер и цар Михаил също сториха, каквото ти искаш сега да сториш, и бог ги наказа зле; Георги се скита немил-недраг по чужбина, а Михаил изгуби войската и главата си при Велбъжд. Бой се от божия гняв и не прави съблазън пред народа. Това е моето душевно слово.

III велик болярин. Господарю, светлият влашки войвода Иванко Басараба е твой сродник и приятел сега. Не го превръщай на опасен враг на царството ни, не възбуждай гнева му, като напъждаш неправедно дъщеря му. Припомням ти и аз, че такава случка преди седемнадесет години увлече във война чича ти Михаила с крал Стефана Сръбски, в която Михаил намери гибелта си. Когато ни заплашва война с турците от юг, не е умно да я извикваме и от север. Първата Теодора ти донесе в зестра приятелството и силата на един християнски господар, а втората — какво ти носи? Само хубостта си и нищожеството на рода си.

IV велик болярин. Има нещо още по-опасно по сетнините си в решението на негово величество. Днес нашият любим господар има два сина от царица Теодора и старият от тях, Иван Асен, е наследник на престола по право на първородство. Ако честития наш цар земе за съпруга новопросвещената Теодора и господ му даде син от нея, царството се заплашва от раздори и междуособици подир царевата смърт, защото и Иван Асен, и първия син на новата съпруга, всякой ще мисли, че има право на престола, и ще въстанат един върху друг. Народът ще се поцепи и царството ще отслабне от тия вътрешни раздори. Виждате още отсега каква умраза разяжда сърцата на царевите синове против новата съпруга. Вижте какво става в гръцката държава, която от петдесет години се раздира от семейни борби за цариградския трон. (Обръща се към Александра.) Бог запази царството ни до днес от такава напаст. Самодържавни царю, пощади го и не фърляй семе за бъдащи раздори.

V велик болярин. Когато разсъждаваме за тия неща, праведно е да се турим на мястото на царя, защото и той е човек: обича и мрази. Понеже той не желае вече за съпруга Теодора, от която му е изстинало сърцето, жестоко е да искаме от него да я държи под покрива си и като я мрази… а най-паче сега, когато Теодора тикна в безумното деяние Рад Лупу и стана причина да се пролее невинна кръв на двама български войници. Много царе, наши и чужди, са се развеждали по такива причини, с пълно право може и Иван Александър.

Александър (клима с доволен вид). Умно!

V велик болярин. Но всички са земали за втора съпруга мома от царски род, защото цар само за такава може да се ожени. Доколкото знам, от нашите съседи само у гърците в Цариград има прекрасни и благородни княгини за задомяване.

Александър (намръщен). Гъркиня не ща в Търново.

VI велик болярин. Има един среден път, чрез който може според мене да се изглади мъчнотията. Царица Теодора може да си остане в палата като законна съпруга на нашия велик господар. А той, понеже не може да се раздели от любимата девойка, да живее с нея като с мила другарка, на която да се отдават княжески почести. Някои от нашите славни царе ни са дали пример за това.

Александър (троснато). Аз не искам бъдащето ми чадо да бъде извънбрачно.

VII велик болярин. В тая работа… (Мълчи.) Според моето разсъждение… (Спира се пак.) Царят има право… но имате право и вие, боляри… (Мълчи.) В главата ми е тъмно… Затова позволете ми да ви кажа: всевишния бог да даде тъй, както е добро…

VIII велик болярин. Високославни боляри, искате да чуете и моето мнение? Моето мнение… Аз нямам мнение… (Прекръстя се.)

Александър (стои няколко време с наведена глава, после тържествено). Виждам, свети патриархо, и вие, високородни боляри, че всички почти едногласно ме осъждате. Аз ще донеса опасности, крамоли, гибел за царството. Чуйте сега и моята откровена дума: аз от обичната ми девойка се не отказвам. Но се отказвам от престола и от царската власт. (Слазя от трона, сваля короната си и я слага на стола.)

Патриархът. Царю! (Голяма тревога между болярите.)

Александър. Изберете си друг цар. Аз ща ида във Видин в бащинията си. Отстранете се, размислете и бързо решавайте. Аз чакам отговора ви.

Патриархът. Боляри, елате! (Той и великите боляри излазят отдясно, Александър отива при прозореца наляво, стои прав, неподвижен и намръщен).

Явление 2

Евстратий (влазя). Господарю, какво заповядаш?

Александър (намръщен, ниско). Събра ли се народа?

Евстратий. Да! (Викове от двора.)

Александър. Кажи да му изнесат бъчви с вино на двора. И нека протогерите разгласят из целия град, че опростих даждието на комина.

Евстратий. Наредих и едното, и другото.

Евстратий. Добре стана, че отстранихме Раксина в кулата му.

Александър (мрачно). Той е там, но духът му беше тука. (Поглежда към стаята, дето великите боляри се съвещават.) За тайните им козни против мене какво?…

Евстратий. Потвърдяват се.

Александър. Добро. (Гледа няколко време из прозореца. Чуват се нови приветствени викове от двора. На Евстратия.) Ела! (Излазя отляво, Евстратий го последва. Вратата отдясно се отваря и влазят патриархът и великите боляри, продължавайки да гълчат твърде възбудено.)

Явление 3

V велик болярин. Казвам ви пак, че това ни остава да сторим, нищо друго… Ела зло, че без тебе по-зло.

III велик болярин (сърдито). Богомире, това е низко!

II велик болярин (сърдито). Богомире, какво беше нашето съгласие? Каква клетва дадохме на Раксина?

I велик болярин (дига застрашително ръка). Ти си изменник!

V велик болярин (разпалено). Вие безумствувате! Кой мислеше, че Александър ще се откаже от престола? Искахме да го притиснем до стената, той нас притиска сега! Предлагате да изберем неопитния и слабодушния Иван Асеня за цар? Помислете си: от юг турци заплашват да нахълтат през Стара планина и хищният и лукав Кантакузен издебва минутата да ни нападне; от запад силният сръбски крал Душан фърля гладни ястребови погледи насам. Сега е зет и приятел Александров и не ни закача. Но изчезне ли Александър, той ще се спусне в нашата земя, а от юг и гърци, и турци. Ще ли Иван Асен да ни отбрани, да вдъхне доверие във войската и народа? Има ли той ума, опитността, мъжеството, полководческите дарби на баща си? Няма ги. А слаб цар — слабо царство. Еврейка или влахиня била на трона — се едно за държавата; но един слаб повелител вместо един силен — то е истинското нещастие.

VI, VII, VIII и IX велики боляри. Това е право!

IV велик болярин. Но Александър с тая женитба готви бъдащи бури за царството, разцеплението му, междуособия опасни!

VII велик болярин. Господи, научи ни какво да правим?

Патриархът. Доброславе, господ си яви волята още когато спаси Сара. Да се преклоним пред волята на всевишното провидение и нека молим създателя да се смили над царството. Кой знае дали в своята велика милост сам няма да попречи на Александра да извърши направеното в безумието на страстта обещание, като му прати женски рожби.

I велик болярин (навъсено). Владико свети, и ти?

Патриархът. Ти кажи по-умно!

II велик болярин. Нас народа ни прати тука не да лъжемъдърствуваме, а да сторим правото и смелото.

V велик болярин. Чуйте народа. Той вика! „Да живее цар Иван Александър!“

IV велик болярин. Народът е глупав! Ние да слушаме умовете си.

III велик болярин. Да изпълним дълга си, да останем верни на думата си, що дадохме на Раксина, па макар че и главите ни да паднат…

V велик болярин. Протосевасте, ти може би казваш истината, без да подозираш. (Тайнствено.) Де е Раксин? В кулата си заточен, стола му е празен, а утре ще го чуем изгонен. Де е царица Теодора? В мънастира. Де е Красимира? В бягство. Де е Рад Лупу? В пропастта! Александър не глуми, знаете го. Той е решил да тури Сара на трона и ще я тури въпреки всичко, като постели пътя й дотам с жертви. (Внушително.) Аз ви отворих другото листо сега.

VIII велик болярин (кръсти се). Господи боже, помилуй нас.

I велик болярин (стреснато). Как? Ти не вярваш, че той искрено дава оставката си?

V велик болярин. Не. Кой е докарал тоя пиян народ да вика на двора? Защо?

VI велик болярин (ниско). Боляри, стори ми се одеве, че видях да влазят въоръжени войници в палата. Водеше ги Евстратий.

VII велик болярин (уплашен). Създателю, Христе, ако сме подушени?

III велик болярин. Чини ми се, че тоя хрът Евстратий е подушил нещо.

IX велик болярин. Добри хора, ние имаме жени и деца. Помислете за тях. Аз викам: „Да живее Иван Александър!“

VI велик болярин. Аз предлагам да приемем, да се съгласим на всичко.

Патриархът. Божията воля е такваз. (Към другите боляри.) Казвайте и вие, светии дух да ви осени.

II велик болярин (търка си челото в силна душевна борба). С глава зид се не пробива. Приемам.

III велик болярин. В писанието е казано: „Не ритай с гол крак ръжена.“

Патриархът (на първия велик болярин). Тома! Говори и не упорствувай, време не остая.

I велик болярин (стиска си наведена главата няколко време). Нека бъде! О, Раксине, ти да беше между нас, може би нямаше тая подлост да стане!

Патриархът (на VIII велик болярин). Станимире, кажи и ти мнението си?

VIII велик болярин. Сега съвсем го нямам.

Останалите боляри. Приемаме! Патриархът. Съгласни сме. Бог да ни е на помощ. Нека пази България. (Отляво вратата се отваря полека, влазя Александър намръщен, крачи бавно насам и стреля със сърдити погледи болярите.)

Явление 4

Патриархът (изправя се пред Александра). Велики царю Иван Александре! Ние размислихме по съвест и душа и ето какво ти казваме: за греха ти към царица Теодора не пред нас, а пред бога ще отговаряш. Нека закрили той царството. Да живее Иван Александър!

Всички. Да живее!

Александър. Светейши владико, славни боляри, благодаря ви. И радвам се за вас, че зехте това решение, и добре ви просвети господ. Защото сам бог ми е дал власт над тая държава! И тя има нужда от моята десница. Горко на мене, ако не изпълня заповедите божии и забравя, че аз съм цар на България. Горко и ней, ако тя беше останала без вожда си, когото провидението й прати! Защото — чувате ли? — само аз мога да водя съдбите на тая държава, която усилих и уголемих. И ако й е речено да загине, нека загине под Иван Александра!

Патриархът. Да живее царят!

Всички. Да живее!

Явление 5

Александър (сочи Сара на болярите). Поздравете годеницата ми и моята бъдаща съпруга.

Всички: Да живее новата царица!

Сара (приближава патриарха). Светейши архипастирю, благослови ме. (Покланя се и му цалува десницата.)

Патриархът (благославя я). Благословение господне над тебе, новопросвещена Теодоро!

Александър. Боляри, поканвам ви утре на бракосъчетанието си и на сватбата.

Евстратий (иде при Александра, ниско). Какво ще заповяда твое величество?

Александър. Отправи двадесетте и пет войника назад, няма нужда от тях.

Евстратий (радостно). Великият съвет склони ли?

Александър. Бог просвети ума на моите боляри, инак щях да се видя принуден да им докажа, че Иван Александър не е клисар, а български цар. Но слава богу, че се свърши благополучно и моите първи велможи тая нощ ще спят при жените си, а не в кулите на Царевец.

Сара (усмихнато се кланя леко на народа). Господарю, колко е радостен народа!

Александър. И трябва. Той никога не е поздравлявал по-хубава царица.

Сара (гали се до него). И по-велик цар…

Александър (сочи към Търново). Виж тоя престолен град, виж Царевец с палатите му, виж Трапезица с храмовете й, виж тия крепости, тоя народ, това царство — всичко турих под нозете ти. Моята воля те дигна до престола, моята любов те издига до звездите. Аз постигнах всичко, каквото мечтаех, и ти ще постигнеш всичко още, каквото мечтаеш…

Сара. Велики господарю! (Цалува му ръката.)

Явление 6

Александър (смаяно). Що значи това? Как ти смея да напуснеш кулата си?

Раксин. Горях от желание да ти честитя годеницата. (Към великите боляри.) Малодушни! Вие се уплашихте? Вие се съгласихте на тоя проклет брак?

V велик болярин. Тия са безумни слова, Раксине!

Раксин. Защото аз не бях тук, вие отстъпихте? Не! Аз съм против тоя брак!

VI велик болярин. Ти си един.

Раксин. Не един: през моите уста целия народ говори.

Александър. Чуй какво казва народът!

Раксин. Там вика не народа, а твоите бъчви! (В изстъпление.) Да бъде проклет денят, когато моите уста извикаха: „Да изберем за цар Иван Александра!“

II велик болярин. Това е явно бунтовничество, велики логотете!

Александър (гневно). От тая минута Раксин престая да бъде такъв. Аз му отнемам доверието си.

Раксин. Ти можеш да ми отнемеш и главата, но и главата ми, като се търкаля по земята, ще вика: Александре, ти си безумен!

Александър (отива към него, страшно). Ти не познаваш, силата на моя гняв?

Раксин. Не се боя от гнева ти… Няма какво да жаля на тоя свят! О, как скърбя, че Рад Лупу не сполучи.

Александър (възмутен). Как, ти удобряваш престъплението му?

Раксин. Повече — аз го накарах да се опита да махне Сара. Не Теодора, не Красимира, а аз!

Александър. Ти?

Раксин. Да, аз — за да избавя тебе от позор и България от нещастие. Ето животът ми.

Александър (страшно). Знаеш ли оная пропаст под скалата? Там ще те прати съдът. (На Евстратия.) Водете го в тъмницата.

Раксин. Безумни! Знаете ли кого теглите? Вие посягате на човека, който петдесет години е служил вярно на България! Аз съм Раксин! Махнете се.

Александър (на войниците). Изведете го! Днес го очаква съд и пропаст.

Раксин (преди да се изгуби отдясно с войниците). Александре, аз си отивам. Но знай, че пропастта, в която ще ида аз, не е тъй дълбока, както пропастта, в която тласкаш България!