Иван Вазов
Към пропаст (2)

Теодора

Дорослава

Дария

Рад Лупу

Нимфидора

Калина

2 болярки

4 оръженосци

Протоспатарий Георги

Явление 1

Калина. Влезе в черквата. (Идат насам.) Аз не съм я видяла от осем години. Казват, че е поостаряла?

Нимфидора. Царицата ли? Старичка е вече, и на Царевец, сестро, се остарява… Но тя е много добра.

Калина. И как тъй й хрумна да ни дойде на гости?

Нимфидора. Защо ни иде на гости? Разумява се, на поклонение на света Богородица, да се прекръсти и помоли в черква; па ако щеш, иде на гости на госпожа Дария. Теодора много я почита, и царят също… Ще остави и дарове за църквата.

Калина. Истина, от няколко време царицата сѐ по черкви и мънастири… Кой знае, и тя си има нещо на душата… И под царската багреница пак човешко сърце тупа, нали?

Нимфидора (поверително). Ти чула ли си?

Калина (с любопитство). Какво?

Нимфидора. За нея, за царя?

Калина (опулва очи с внимание).

Нимфидора. Казват, че се залюбил в една друга изгора…

Калина. Тъй ли?

Нимфидора. Па да беше поне християнка, а то пуста еврейка, и била хубавица като щерката на сатана. Боже, прости ме! (Прекръстя се.)

Калина. На тая възраст?

Нимфидора. Ех, драгичка, любовта старо и младо не пита. Залудува ли тучка това ѐ (туря ръка на сърцето си) — отиде… А знаеш, старо бунище кога се запали, повече пуши.

Калина. Ами коя е тая еврейка?

Нимфидора. Ти, Калино, много да не знаеш тия работи. Ти си млада… Еврейката ли? Викат я Сара, дъщеря на някой Арон, търговец. Но казват — хубава, хубава!

Калина. Тя ще му е направила магия?

Нимфидора. Никаква магия. Ето как е било. Най-напред в палата била Красимира. Чула ли си за Красимира? Не? По-добре, че не си чула. Ето как било. Отишла Сара в палата да моли царя за баща си, че го фърлили в тъмницата за нещо си. Пуснал веднага баща й, а ней подарил скъпоценна огърлица. После минувал всеки ден с коня си край Ароновата къща, а Сара излазяла на трема и му се покланяла. И той се усмихвал. Проклетата еврейка, и тя му се усмихвала. Минали, не минали десет дена, той я настанил в двореца, да бъде като прислужница при княгиня Милица, сестра му. Разбираш? Всеки ден да може да я вижда… Обсипал я със скъпоценности, сестро, като царица. И така вече отива… Зарязал Красимира, не погледва жена си. Сара е всичко за него. (Кръсти се.) Ох, Калино, ти ме вкара в грях с твоето пусто разпитване за тия световни работи. Ти много не трябва да знаеш. (Гледа из прозореца.) Ах! Царицата излезе из черква. Иде тука. Виж, Теодора застаряла, повяхнала; а думат, че била на времето хубавица.

Калина (отива също при прозореца).

Нимфидора. Видиш ли оня младия, мурголик болярин? Той се вика Рад Лупу.

Калина. Е, какво от това?

Нимфидора (след колебание). Нищо. Хубав…

Явление 2

Теодора (като се освобождава от ръцете на боляркината). Ох! (Кръсти се многократно и с поклони пред иконостаса.) Госпожо Дарио, аз ще си почина при тебе. Ох, как е тихо, спокойно у вас! Как се иска човеку да се закрие тука от мълвата и скръбта на света и в тиха молитва да живее с небесния цар. Не искам да стоиш права, майко. Ела по-близичко до мене. (Показва на Дария мястото до себе си. Прави знак на свитата, която излазя.)

Дария (сяда почтително).

Теодора. Как е добро тука…

Дария. Не е за завиждане тоя живот, благочестива господарко. Ние грешните сме безполезни на света и животът ни няма нищо весело. Не, нека те благослови света Богородица за твоята християнска душа и благочестие.

Теодора (с въздишка). Не, не такова място аз желая… Може би скоро и да бъда на такова място!

Дария (стресната). Царице, що думаш? Ти живееш в царски палат и в царски палат до гроба трябва да останеш.

Теодора (фаща я за ръката с дълбока скръб по лицето, после си изтрива очите).

Дария. Господарко!

Теодора (затуля си очите и хълца глухо).

Дария. Господарко!

Теодора. Бабо Дарио, утеши ме.

Дария. Господарко! Кажи ми, светла дъще, какво има аа душата ти? Денонощни молитви ще правя пред всевишния, за да те зарадва. (Фаща й ръцете и я гледа съчувствено.)

Теодора. И за това дойдох, бабо Дарио, да си издумам. Аз съм нещастна.

Дария. Кажи, мила щерко.

Теодора. Аз съм чужда на Александра вече.

Дария. Как?

Теодора. Александър е омаян от една поганка. Сещам, бабо Дарио, че тя скоро ще ме замени на трона. (Затуля си лицето и захълцва пак.)

Дария. За еврейката ли думаш, господарко?

Теодора. Да.

Дария. Благочестивия и христолюбивия наш цар Иван Александър никога няма да падне в това нечестие!

Теодора (ридаейки). Той я обича.

Дария. Никога, никога, дъще, казвам ти. Защо се мъчиш напразно с тия черни подозрения?

Теодора. Той я обича!

Дария. Може да я обича, мъжете са слаби. Но той е християнин, а тя е проклета жидовка, от рода на ония, дето разпнаха спасителя Христа на Голгота.

Теодора. Тя го е омагьосала.

Дария. Ще развалим магията на тая бесовска дъщеря. Великият бог ще чуе нашите горещи молитви и ще го просвети със зарите на истината. Ние ще се молим денонощно. А ти, царице, продължавай милостите си към светите божи храмове, удвой щедростите си към сиромасите. Тъй ще ни помогнеш на молитвите.

Теодора (замислена малко). Майко, да станеше това!

Дария. Бог ще го вразуми, вярвай ме.

Теодора. Ох, големството заслепява ума на човека. Един цар не е като другите хора.

Дария. И той е човек, Теодоро, и се бои от бога и има срам, па и жалост усеща. Ти си дала на Александра досега щастлив живот, имате два сина като ангели, нека ви бъдат живи — не се оставя току-така по една мимолетна прищявка.

Теодора. А при това оставяли са, бабо Дарио. Нали някога цар Георги дваж пъди жени! Нали цар Михаил, мъжовия ми чича, също напусна царица Анна, та зе гръцка княгиня? У царете няма жалост.

Дария. И бог ги наказва: цар Георги изгуби престола си, а Михаил изгуби главата си. Всичко се плаща на тоя свят.

Теодора (с въздишка). Ох, аз не желая да стигне същата отплата Александра.

Дария. И бог ще запази добрият ни цар от такова безумно деяние. Не грижи се. Ти коя си? Дъщеря на светлия влашки воевода Иванка Басараба. Не можеш да се боиш от съперници като тая безродна еврейка. Александър не е изгубил ума си. Успокой се, Теодоро.

Теодора (става). Ох, искам, майко, да бъда спокойна. (Тръгва полека към дясната врата.)

Дария (фаща я под лявата ръка). Уповай се на бога и на пречистата му майка дева Мария, и на свети четиридесет великомученици.

Теодора. Благодаря ти, света майко, ти не първи път укрепяваш духа ми с мъдрите си думи. (Цалува й десницата.) Прощавай, моите хора ви донесоха за църквата някои дарове. (Отива към вратата.)

Дария. Света Богородица триж да ти заплати за доброто дело.

Теодора. Прощавай, бабо Дарио. (Излазя, последвана от Дария и от свитата.)

Де се е, мале, чуло, видяло

цар да залюби пуста еврейка!

Саро ле, Саро, жидовско чедо,

Саро ле, Саро, дяволска дъщи.

Явление З

Георги (сяда на левия миндер, облакътя главата си и стои няколко време дълбоко замислен, с мрачен и скръбен вид. Клепалата млъкват. Той става и се разхожда тревожно. Влазя отдясно Дария).

Дария. Казах ти да почакаш малко, до де изпратим царицата. Сега какво искаш ти?

Георги (печално). Бабо Дарио, какво става с нея?

Дария. Света Богородица да ти дава сила да потърпиш още. Дорослава е сѐ тъй… Днес е петия ден, откак се намира на покаяние и под моя грижа.

Георги. И сѐ не иска да се вразуми?

Дария. Демонът е още силен в нея, Георге. Но нашите молитви ще го победят.

Георги. Мога ли да я видя?

Дария. Не бива, не бива още.

Георги. Аз те моля, бабо госпожо: ти знаеш, как я обичам.

Дария. Ти ще я развълнуваш изново… Тя има нужда от тишина душевна. Иди си, болярино, тук мъже не обичам да се мяркат често. (Гледа го състрадателно.) Жално ми е за тебе, синко. Но такива са времената. Толкова други души станаха плячка на лъжепророците и на дявола. Но най ми е жално за твоята невеста. Толкова млада, толкова хубава! Иди запали свещ в черква, па си иди.

Георги (цалува й ръката и тръгва надясно. От прага). Бабо госпожо, поздрави я от мене. (Излазя.)

Дария. Анатема на тия мръсни бесове, дето погубват невинните души!

Явление 4

Дария (гледа строго Дорослава). Дорославо, виках те да те питам: размисли ли? Успокои ли молитвата смутения ти ум?

Дорослава (троснато). Моята молитва не е вашата молитва и моя бог не е вашият.

Дария (сърдито). Окаянице, вразуми се!

Дорослава. Пуснете ме! Пуснете ме да ида там, дето бог ме вика.

Дария. Твоят бог? Твоят бог е демонът, въплотен в образа на тоя проклет калугер Теодосия, съблазнителят на младите, осквернителят на целомудрените души, пратеникът на ада!

Дорослава. Вие ми давате вериги, а той обещава свобода. Той е по-добър от вас. Пуснете ме!

Дария. Дай обещание, че ще се върнеш при честития болярин Георги, с когото сте съединени чрез светото тайнство на брака.

Дорослава. Вие измислихте това свето тайнство, а Бог е казал: „Любете се, веселете се, бракът е демонско нещо. Който е чист, да тръгне подир мене!“… Оставете ме да бъда ангел и вие си останете дяволи.

Дария (гневно). Злочеста окаянице, безумно чедо на безсрамието!

Дорослава. Безсрамни сте вие, които имате срамове да криете под тия черни дрехи, с които облякохте и моята бяла снага. (Дръпва и разкъсва дрехата си отпред. Гърдите й се показват.)

Дария. Закрий се, безсрамнице!

Нимфидора. Дорославо! (Спуща се и й закрива гърдите с дрехата й.)

Дорослава. Пуснете ме!

Дария. Ти ще стоиш в затвора още седем дена само на вода и хляб. (Климва на Нимфидора, която я извежда отляво.)

Саро ле, Саро, жидовско чедо,

Саро ле, Саро, бесовска дъщи!

Дария (услушва се гневно в песента, додето тя замира нататък). Песента на Сара и Александра! И по улиците в песни се гаврят с името му! Бивал ли е такъв срам с български Цар?… Клетата Теодора! Клетото наше царство! Потопът на нечестието е залял и колибата, и болярския дом, и палата! (Обръща се към иконата и се кръсти.) Света Богородице! Бъди ни закрилница! Исусе Христе, сине божи, осени с благодатта си царя, отклони го от пътя на безумието! Господи, имай милост за царството, запази винограда свои от посрамление и от погибел… И ти, свети Димитре чудотворче, и ти свети Иване Рилски, защитници на православния български народ… (Коленичи и продължава молитвата си с тих глас.)