Сюзън Уигс
Болезнено щастие (21)

21.

Сандра не можа да повярва, че го изрече. Трябваше да се досети, че ще съжалява за идването си. Трябваше да си остане вкъщи и да си пише списъци в дневника. Десет начина да преживея деня без да продумам на Малой… Но ето че беше тук, неканен гост на място, което той наричаше свой дом. Усещаше го като странно интимно натрапване — видя какво яде — синя купичка с банани и мандарини на плота; какво чете — история на архитектурата, романи от Дейвид Малуф и Патрик О’Брайън; какво лепи по малкия си хладилник — нарисуван от Кевин Т-Рекс, перфектната диктовка на Мери Маргарет, карта с приливите и отливите за месеца.

— Трябва да си тръгвам.

Сандра стана и се протегна за якето.

— Трябва да останеш.

Майк взе якето и го метна на стола зад себе си. Яхтата се разклати и напъна котвените въжета. Сандра се залюля и залитна към него. Той я хвана за раменете и я задържа с твърдост и настойчивост. Откакто я бе целунал, те вървяха на пръсти из къщата в опити да се избегнат, докато решат какво да правят. Съдейки по пламенния му поглед, Сандра сметна, че той вече е решил. Никога преди не бе приемала синьото като топъл цвят, но когато погледна в очите му, видя пламъци.

Само преди минути на Сандра й беше трудно да го разгадае. Но сега, докато наблюдаваше как се стяга за бурята, нямаше никакви проблеми. Древен, вроден инстинкт й подсказа, че невидими химически връзки с прескачащи искри се образуват между тях и я омагьосват.

Трябва да останеш. Колко наситени със значения бяха тези три кратки думички. Целият й живот се въртеше около това, какво трябва и не трябва да прави, а тя никога не бе поемала по пътечката, обозначена с не трябва. Изведнъж й се прииска да го стори, цялото й същество го искаше.

— Влияеш отрицателно на преценката ми, Малой — каза тя, като опита да събере част от старата си предпазливост и боязливост.

— Не го правя нарочно.

Майк я докосна с бавно, отмерено движение, сякаш не можеше да не я докосне. Ръката му се плъзна надолу по ребрата, спря се на талията й и я придърпа към себе си. Отвън бурята пееше в прикрепващите въжета и такелажа на яхтата с почти човешки глас.

— Не мога да го направя — каза тя почти шепнешком в опит да изкара думите от устата си и се дръпна назад да избегне недвусмисления допир на ръката му.

— Остани при мен. Много си самотна, Сандра.

Тя стрелна притеснен поглед към Зеке, който спеше свит на кълбо на раздърпаната си постелка в ъгъла.

— Значи ще трябва да си взема куче.

— Не е достатъчно.

Майк прокара пръст по горната част на ръката й. Леката милувка като че ли бе съвсем случайна, но Сандра знаеше много добре. Това бе неговия начин да й каже, че между тях се случваше нещо много повече от този абсурден разговор.

— Малой…

— Шшшт.

Той я притисна през раменете и я притегли към себе си, без да обръща внимание на нейната предпазливост и колебание. Сърцето й заби като бясно. Част от нея, заровена по-дълбоко от страха, го искаше, искаше докосванията му, искаше…

Тя сграбчи пуловера му. Почувства старата мека материя в ръцете си, ухаеща на прах за пране и топлия аромат на мъж, току-що излязъл от банята.

Сандра си припомни, че той е лъжец — тъкмо затова бе дошла. Трябваше да го отблъсне и да си тръгне, докато все още можеше да мисли нормално, но въпреки волята си остана, прикована от твърдата му сила. Приличаше на закотвената яхта — можеше да се движи, да се мърда и напряга, но не можеше да си тръгне.

— Нямах това предвид — каза тя, все още опитвайки се да се изтръгне от ръцете му, от яхтата му, от живота му.

Той сложи ръце върху раменете й и допирът му бе зареден с наелектризирано отчаяние.

— Тогава от какво, по дяволите, имаш нужда?

Разкъсвана и трепереща от противоречиви чувства, Сандра не можа да отговори. Всичко в нея се протягаше към него, към простото обещание в очите му.

— Имам нужда от…

— Знам.

Майк не каза нищо и тя му бе благодарна. Думите можеха много лесно да се оспорят или да се разберат погрешно. Малой твърдо положи устните си върху нейните точно в мига, в който тя щеше да изиграе вербалния си коз и да обяви, че играта е свършила.

Майк я прегърна — едната му ръка остана на гърба й, а другата се спусна до кръста, притегли я толкова близо към себе си, че тя усещаше… всичко. Широкия му гръден кош, трескавата му целувка, натиска от ерекцията му. Не й се струваше нито непохватен, нито стеснителен, но защо пък трябваше да е такъв? Та това беше Малой.

Ръката му се плъзна надолу, езикът му заигра нежно в устата й и в същото време гореща вълна пробяга по тялото на Сандра. Мислите й се завъртяха в съзнанието и изчезнаха още неоформени, маловажни. Той я притисна към масата и тя се изви към него да запази равновесие, прилепна още по-плътно и заби пръсти в мускулите на ръцете му. Той прошепна нещо в устата й; Сандра не чу думите, но пое значението им дълбоко в сърцето си. Майк я бе лишил от възможността да мисли… да възразява. Тя почувства странна, мощна сила, по-силна от разума, по-силна от логиката. Някакъв древен, отдавна погребан зов възвести с грохот събуждането си, а Сандра дори не подозираше за съществуването му преди да срещне Майк. Тя подлудяваше — само от усещането, че той я желае, само като видеше желанието, изписано в очите му.

Майк я притисна в ръба на масата, разтвори бедрата й и се намести между тях. Сандра откликна с пасивно съгласие, той я накара да излезе от нерешителната си притеснителност и да се впусне в затаяващо дъха очакване. Чувстваше се като вода, като коприна, като вещество без собствена форма, което се разлива бурно и вихрено.

Следващата му целувка последва с бавна и настойчива отмереност, която й даваше възможност да предвкуси топлината и сладостта му преди да ги почувства в действителност. Устните им се срещнаха и постепенно се сляха в едно. Майк покри устата й със своята и от бавните му изследващи движения тялото й завибрира с ритъма на дълги, непрекъснати вълни. Сандра се замая и се почувства загубена, но въпреки това нямаше друго място на земята, на което искаше да е в този момент — и се предаде.

Тя просто поддаде на напрежението и нуждата, които нарастваха от време, много по-дълго от онова, което би признала. Вдигна ръце към раменете му и пламенно зарови пръсти във влажните къдрици, разпилени по яката му. Сандра се почувства свободна и безстрашна — непринудената му откритост я подканяше да го изучи по начин, който най й харесва.

Само дето нямаше представа точно как.

Но ръцете й знаеха. Устата й знаеше.

Една различна Сандра плъзна дръзко ръце под пуловера. Една по-смела, по-силна, по-интуитивна Сандра притисна длани в кожата му и мигновено ги отдръпна в почуда от твърдия корем и широкия му гръден кош, подобен на изсушен дъб с обелено гладко стъбло.

Една различна Сандра повдигна края на стария пуловер, отстъпи крачка назад и го издърпа през главата му.

Въпреки височината си Майк грациозно вдигна ръце и леко опря тавана на салона. Той пусна блузата и загледа Сандра с израз, откровено сладострастен и леко замаян. Сандра щеше да умре, ако Майк й се присмееше, но беше сигурна, че нямаше да го стори. От радиото се носеше бавна, нежна музика, но тътенът и приглушеното плискане на вълните заглушаваха мелодията. Непрекъснатото движение сътворяваше ритъм, напълно уникален, придвижваше миговете напред и премахваше съпротивлението пласт след пласт, докато Сандра не можеше повече да отрича голата истина.

Тя притисна уста към гърдите му, точно под ключицата и вдиша аромата му. Ръцете й се плъзнаха по раменете му и надолу, откривайки очарователната география на тялото му.

Той издаде звук, неоформен в думи, но изпълнен със смисъл, и огромните му силни ръце я обхванаха, отблъснаха я лекичко, не в знак на отказ, а в безмълвна покана да продължи още, по-дълбоко. Тя разбра въпроса в погледа му, той усети отговора в нейния.

Майк я хвана за ръка и я поведе през тесния коридор към каютата в предната част на яхтата. Люковете се намираха от едната страна на помещението, а полирано дървено шкафче служеше за стъпало към койката. Едва доловима, разсеяна топлина духаше от малки вентилационни отвори на тавана.

Леглото с форма на ядец заемаше по-голямата част от помещението и страните му се извиваха като приветстваща прегръдка. Чифт стенни свещници блещукаха на срещуположните стени, хвърляйки вълни от кехлибарена светлина и сенки върху обикновените чаршафи и калъфки и дебелото вълнено одеяло.

За миг реалността сграбчи Сандра, тя се поколеба и хвърли поглед назад към вратата. Майк блокираше пътя й, предизвикателен, но не и заплашителен. Тя прехапа устни докато го гледаше — сив анцуг, прихванат ниско в кръста, голи гърди и стегнат корем.

— Ммм — промърмори Сандра през стегнатото си гърло. — Не съм сигурна…

Тя продължи да го наблюдава, но само след минута, подтиквана от неудържим импулс, Сандра прокара пръсти по твърдите мускули на ръцете му, надолу по ребрата му.

— Напротив, сигурна си — отбеляза той с тих, стегнат глас.

Докато произнасяше тези думи, той разкопча пуловера й, пуловера на Виктор, и го хвърли на пода. Ако Сандра беше опитна прелъстителка, нямаше да пропусне да си сложи сутиен с дантели и ефирен атлаз в екзотичен цвят, несъществуващ в природата. А под дънките щеше да носи изящни бикини-прашки, които щяха да поддадат на натиска на най-лекото докосване.

Но де такъв късмет, като се имаше предвид, че целта на посещението й бе да му се развика. Под пуловера и дънките, които той смъкна с бавна и непринудена милувка надолу по бедрата й, тя носеше дълги кюлоти с цвят на грозде. Сандра се опита да се успокои, като си каза, че това бяха дамски кюлоти с рипсени ръбове от термосилк, останали от една бедствена ски ваканция в Килингтън със семейство Уинслоу.

Докато пристъпваше встрани от нагънатите на земята дънки, Сандра съжали, че не се бе измъкнала.

— Сега пък какво има? — попита той и я загали с длани по гърба и по-надолу. Наведе се и леко докосна шията й, а тя я подаде с желание и отметна глава на една страна.

— Нищо не съм казала.

Безмилостният вихър затрополи по яхтата и Сандра се хвана за ръба на леглото.

— Не е необходимо. Мога да позная по изражението на лицето ти. Мислиш прекалено много. За какво си мислеше точно сега?

Сандра осъзна, че й беше трудно да крие от него.

— Ски ваканция във Вермънт. Със семейство Уинслоу. Бях като топка за боулинг по склоновете.

— Мозъкът ти работи — каза той — като на мишле в лабиринт. Не мисли за Уинслоу.

— Но…

— Не мисли изобщо.

— Изобщо не съм планирала да се събличам пред теб — призна Сандра. — Ако бях, нямаше да си сложа дълго бельо.

Майк плъзна ръце от двете й страни — надолу по раменете, по талията, бедрата и отново нагоре към раменете. Движеше ги съвсем бавно, но допирът му й подейства като разтърсващ сблъсък. Той леко прихвана ластика.

— Направо си като богиня с тези, Санди. Не се шегувам. — Майк завъртя пръст около пъпа й и смъкна ластика с още няколко сантиметра. — Но все пак се обзалагам, че без тях си по-хубава.

Надигналият се ритъм в нея отговаряше като ехо на беснеещата буря отвън. Всяка дума, всяко докосване, всеки дъх предизвикваха в нея трепетни вълни. Сандра беше безпомощна, всеки миг щеше да се срути, пламнала като огън, неспособна да се контролира. Майк не бързаше, но нямаше нито едно напразно движение, съблече я напълно и изу анцуга от дългите си, мускулести крака. На Сандра винаги й беше втълпявано, че е невъзпитано да зяпа, но тази нощ тя като че ли нарушаваше всяко възможно правило и с радост запокити в канала и това.

— Ела тук — призова я той с груб шепот и я хвана за ръката. Отметна завивките и двамата легнаха с лице един към друг, а ръцете и устите им се затърсиха. Нетърпението му я поласка, но се разколеба, зачудена дали ще успее да бъде на ниво.

— А сега какво? — попита я той. — Пак мислиш.

— Аз… — Тя опита вяло да си спомни съветите на безкрайните статии в Космо, които четеше с научна задълбоченост: Как да го подлудите (но и да го опитомите така, че да чисти кухнята); Как да познаете дали се среща с друга; Трикове от занаята на проститутката.

Не можа да си спомни нищо. А съдейки по учестеното му дишане и начина, по който тялото му се притискаше в нейното дълбоко и агресивно, като че ли нямаше значение. В тази безумна прегръдка ръцете и сърцето й намираха по-вярното решение, отколкото мозъкът й, дори и да работеше с пълна пара.

Майк покри с уста гърдите й, обладан от неприкрита страст и всичките й мисли се изпариха. Усещането, че бе желана, я опияняваше. Обикновената, неусложнена страст притежаваше своя собствена чистота. Не се чувстваше нито плаха, нито виновна, докато телата им се движеха в нерепетиран танц, който изпълни нощта с магия. Сандра бе залята от усещания — мириса на яхтата, леглото му, него. Под пръстите й сърцето му бясно се мяташе.

Майк леко простена при допира й и започна да я гали едновременно похотливо и изненадващо нежно. Повдигна я и влезе с бързо движение, което спря дъха й. Чувство на абсолютна изненада обхвана Сандра. Това бе толкова ново, толкова различно… Усещанията й се изостриха: чуваше боботенето на бурята и плискането на вълните, собственото си силно желание, което я изгаряше, сякаш на яхтата бе избухнал пожар. Мигът я понесе нагоре, към върха на непоносима чувственост.

С вътрешен усет за съвършен ритъм Майк като че ли знаеше кога да се притисне напред и кога да се отдръпне; преценяваше по дишането й и по ударите на сърцето й и не след дълго нуждата я погълна изцяло. Тя се изви нагоре и извика. Ръцете му, разположени от двете й страни, затрепериха от усилията да се въздържа, а тя свърши, разтреперана и обладана от помитащата я като вълна сладострастна тръпка.

Изумена, Сандра затвори очи и видя цветове, които се смесваха и разбъркваха, след което се замъгляваха преди да успее да се оформи някакъв образ. Това бе цветът на блаженството, на изненадата, на себеосъществяването. Той не закъсня много, понесе се на мощна вълна, шепнейки името й. След това легна върху нея и тя прие тежкото му тяло с радост, заслушана в дрезгавото му дишане в ухото й.

Заляна от почуда, Сандра се предаде на ритъма на разлюляната яхта и на топлото му, учестено дишане. Примигна и отвори очи с усещането, че е Дороти, която пристъпя от скучния си, черно-бял свят, във фантастичната страна на екстаза и множеството цветове.

— Добра вещица ли си — прошепна Сандра — или лоша вещица?

Майк се отдръпна с неудоволствие и легна встрани, галейки я похотливо по тялото.

— Моля?

— Това попитали Дороти, когато се приземила в Оз.

— Поне не си мислиш за ски ваканцията с Уинслоу.

Сандра го погледна меланхолично в очите.

— Пренесох се на много по-хубаво място — каза тя. — В Оз. Прелетях до Оз и изобщо не искам да си тръгвам. Дороти е била глупачка, страхливка. Трябваше да си остане там завинаги.

— Така ли?

Ръката му продължаваше да я гали възбуждащо, крайниците й омекнаха и нови вълни започнаха да се надигат и да набират сила. Майк следваше движението на ръката си с уста, език и зъби, събуждайки всяко нервно окончание по тялото й. Преди да разбере какво става, те отново се любеха. Този път бе по-различно — стъпката им бе по-спокойна, сякаш се опознаваха по-отблизо след първоначалния сблъсък.

Желанието да се открият отстъпи място на еротично осъзнаване. Сега се познаваха по различен начин. Сърцето му все още бе неизследвана територия, но спокойно можеше да обследва тялото му. Сандра го галеше със загадъчно, вродено познание, загледана в ръката, очертаваща контурите на тялото му, което откликваше с удовлетворителна лекота. Бавно и постепенно топлината отново обхвана телата им. Чувството на почуда отново я заля. Това наистина ли се случваше? С нея?

Сандра виждаше блясъка на сластта в очите и полуусмихнатото му лице. Загледана в присвиването на мускулите му под галещата го ръка, Сандра почувства зашеметяващото, навярно неоправдано чувство за завършеност. Това бе откровение, да въздигне собственото си удоволствие дотам, че да го моли за още. Когато я целуна и я обърна към себе си в прегръдката си, когато ръцете му откриха тайни местенца и устата му шептеше забранени думи, Сандра забрави за притеснението и сковаността си. Между тях се появи приятно напрежение, което се задълбочи, издигна се като гребен на вълна и се разля по нея и в нея като огнени чувствени езици, които отразиха като ехо първоначалния шок от оргазма й.

После Сандра заплака, почувствала се уязвима, разголена и объркана, а той я притискаше към гърдите си, овлажнели от сълзите й. Не каза нито дума, вероятно осъзнавайки, че не би могла да обясни чувствата си. Навярно плачеше, защото близостта им бе толкова дълбока. Или ронеше сълзи от чиста радост, че най-сетне е открила тази своя скрита част. Или може би просто защото чувстваше огромно облекчение отново да намери топлината и близостта на човек до себе си.

Когато мощните чувствени вълни утихнаха, Майк се надигна на лакът и изтри сълзите й с палец. Наведе се и я целуна по бузите, след това по устата, по шията, по гърдите… и по-надолу. Тя се притисна към него, отговаряйки на всяко негово докосване със свое докосване, на всяка негова целувка със своя целувка, вършейки неща, за които бе абсолютно сигурна, че никога не бяха публикували в Космо. Невероятно, но те се любиха за трети път — Сандра бе загубила изцяло представа за изминалото време. Знаеше само, че е нощ, че навън бушува буря, че се намира в кадифения пашкул на каютата, че заглушената светлина на свещниците отразява силуетите им по корпуса.

Много по-късно те дремнаха малко, но дори и тогава Сандра се бе притиснала до него така, сякаш той бе спасителна лодка в разбесняло се море.