Елъри Куин
Четворка купа (4)

Четвърта глава
Войнственият Ройл

Седемте дни, последвали тази тиха вечер при Алесандро, пропищяха край ушите на Елъри Куин като куршуми. Все едно бе попаднал в ничия земя сред канонадата на две армии. В края на седмицата той можеше да се похвали с купчина сензационни съобщения и няколко нервни кризи.

Тъкмо се ровеше в камара стари изрезки за Ройл и Стюарт в библиотеката на студията и се опитваше да подреди бележките си, когато един разсилен го извика в кабинета на Жак Бучър.

Детето Чудо имаше изтощен, но победоносен вид.

— Mirabile dictu^[1]. Успяхме!

— Чудно нещо е мирът — ухили се Лю. — Няма две мнения!

— Съгласиха ли се? — попита Елъри колебливо.

— Безусловно.

— Не мога да повярвам. Какво използувахте — хипноза?

— Заложихме на суетата им. Знаех, че ще клъвнат.

— Блайт отначало се дърпаше — рече Лю, — но когато й казах, че Джак не я иска, а държи на оная Корнел, едва не се задави и веднага каза „да“.

— Ами напереният Джак?

— Остави го! — Лю се намръщи. — Това за Корнел си го измислих, разбира се. Ако питаш мен, той май наистина иска да партнира на Блайт.

Тази седмица хич не ми харесва — каза замислено Елъри.

— Ами, пет дена не е пил. От това и ти ще се скапеш. Казвам ви, че нещо става с Джак!

— Неведоми са пътищата господни — каза набожно Детето Чудо. — Важното е, че се навиха.

— Не мога да си представя, Буч, как си успял да спечелиш младите за тази идея.

Продуцентът потрепери.

— Ами… Тай най-накрая се предаде, защото го убедих, че зрителите му искат от него реалистична роля — биографията е модна след сензациите на Муни^[2] — и какво по-добро би желала публиката на Тай Ройл от собствения живот на Тай Ройл на екрана? Знаеш ли какво каза? „Ще им покажа истински реализъм, когато докопам лебедовата шия на годеницата ти!“

— Лоша работа — рече Елъри.

— Не лоша, а ужасна — изкиска се Лю.

— Бони — каза тъжно Детето Чудо. — Бони бе дори по-зла. Съгласи се само, при условие че сценарият ще включва поне една сцена, в която тя да дращи и удря Тай до припадък.

— Кой е режисьорът? — попита Лю.

— Вероятно Корси. Има зад гърба си сума ти постановки в Бродуей, знаеш каква емоционална атмосфера постигна миналата година в „Пътят на славата“. Защо питаш?

— Мисля — каза замечтано Лю, — че ще бъде голям майтап. Повече дубли от Корси никой не прави. След като два-три дни бъхти Тай в онази сцена, за да угоди на Корси, Бони ще получи своето отмъщение.

Историческата церемония по Подписването се състоя на 11-и, следващия понеделник. Приготовленията, на които Елъри бе свидетел, напомняха суетнята на линейки и пожарни коли на някое летище, където се очаква аварийно кацане и евентуална катастрофа.

Но, общо взето, договорите бяха подписани без погрома, от който Детето Чудо явно се страхуваше. Мир беше постигнат по най-простия начин: подписващите не продумаха нито дума. Джак Ройл, облечен дори по-елегантно от друг път, гледаше през прозореца на Бучър, докато му дойде редът. После подписа, усмихна се на фотографите и тихичко си излезе. Блайт, великолепна в костюм, обточен със сребърни лисици, запази царствено мълчание. Вярно, Бони не сваляше очи от гърлото на Тай, сякаш възнамеряваше да се нахвърли върху му, но Тай, когото Буч бе помолил предварително да се държи прилично, не обърна внимание на предизвикателния й поглед.

Репортерите и фотографите бяха чисто и просто разочаровани.

— За бога — каза Лю с отвращение, когато си тръгваха. — Вместо да използуваме случая, за да раздухаме конфликта, виж какъв шанс изпуснахме, Буч!

— Докато подписваха — спокойно каза продуцентът, — не можех да рискувам никой от тях да провали цялата работа, като се откаже. Човек е нащрек, когато си играе с динамит, Лю.

— Значи вече можем да стъпим на газта, Буч? — попита Сам Викс.

— Действувай, Сам.

И Сам се захвана да действува. Как точно се бе получило, Елъри така и не разбра — той предполагаше заговор между шефа на рекламата и Лю Баскъм, — но в понеделник вечерта Бони и Тай се сблъскаха на бара в клуб „Детелина“. Лю, както винаги налице, се опита с подозрително усърдие да постигне мир заради добрата стара „Магна“. Бони, която бе придружавана от богат аржентински господин, избухна. Тай и отвърна. Аржентинският господин се възмути от тона на Тай. Тай се възмути от тона на аржентинския господин. Аржентинският господин яростно издърпа носа на Тай. И Тай метна аржентинския господин при главата на бармана в огледалото зад бара, което се оказа не особено здраво. След което Бони поиска да арестуват Тай за хулиганство. Освободен под гаранция от баща си в ранните часове във вторник сутринта, Тай се закле да отмъсти в присъствието на половината журналисти от Холивуд.

Вестниците във вторник изпълниха Сам Викс с блаженство.

— Даже Голдуин щеше да е доволен — скромно отбеляза той.

 

 

Но господин Викс не изглеждаше толкова доволен в петък. Когато нахлу в кабинета на Детето Чудо, превръзката на окото му трепереше. Лю и Елъри си крещяха един на друг в едно „обсъждане на сценария“, докато Бучър ги слушаше мълчаливо.

— Корабът потъва! — задъхано каза Викс. — Доверие на актьор — никога! Добре я свършиха. Току-що ми се обади Пола Парис.

— Кой какво е свършил? — попита остро Буч.

— Единственото нещо, което слага точка на филма за Ройл и Стюарт. Джак и Блайт са се сдобрили.

Той потъна в един стол. Лю Баскъм и Елъри го зяпнаха. Бучър се извъртя и се загледа през прозореца.

— Продължавай — рече Лю като болен.

— Нещо още по-лошо — изпъшка Викс. — Те ще се женят.

— Боже всемогъщи! — викна Лю, скачайки на крака. — Това проваля всичко!

Детето Чудо се врътна и рече в комуникатора:

— Мадж, свържи ме с Пола Парис.

— Requiescat in pace^[3] — въздъхна Елъри. — Знае ли някой кога е следващият влак за Ню Йорк?

Лю се мяташе нагоре-надолу и декламираше:

— Фраас, и край с голямата идея. Конфликт — ха! Вражда! Цели двадесет години да наливаш масло в огъня и изведнъж те се сдушват и пращат всичко по дяволите. Не могат да ми погодят този номер!

Телефонът звънна.

— Пола, тук е Жак Бучър. Вярно ли е това, което разправя Сам Викс за Джак и Блайт?

— Съгласили се да си простят и да забравят миналото в сряда вечерта — отговори Пола. — Чух го късно снощи. Изглежда, Джак е прозрял истината в събота вечер, след оня скандал в клуб „Подкова“ с Парк, актьора, и се е замислил върху собствения си инат. Очевидно намеренията им са сериозни, господин Бучър. Бързат със сватбата.

— Какво се е случило?

— Знам колкото и вие.

— Хубаво, разчитам на вас да им направите едно кралско изпращане в рубриката си, Пола.

— Не се безпокойте, господин Бучър — изгука Пола. — Ще направя.

Лю му хвърли свиреп поглед.

— Ама това сериозно ли е?

— А тя… тя попита ли за мен? — заекна Елъри.

— „Да“ на първия въпрос и „не“ на втория. — Детето Чудо се намести удобно. — Хайде, момчета, за какво е тази паника?

— Аз умирам, а той се шегува! — кресна Лю.

— Това е катастрофа — съгласи се рекламният агент. — Тази сватба слага край на враждата, Буч. Къде отива сега рекламната подготовка? Щом искат да се женят — да вървят по дяволите. Поне можеха да изчакат, докато пуснем филма по екраните!

— Виж — каза търпеливо продуцентът, като се изправи и започна да се разхожда. — Какъв е нашият сюжет? Историята на четирима души в един любовен конфликт. Джак и Блайт са централни фигури. Защо се спряхме на тях?

— Защото са изкукуригали — кресна Лю. — И това е доказателството.

— Защото, глупако, те са влюбени до уши. Вие правите любовен филм, господа, въпреки че никой от вас не го усеща. Те се обичат, скъсват, стават люти врагове и след двадесет години изведнъж падат в прегръдките си.

— Не е логично — проплака Елъри.

— И все пак — усмихна се Детето Чудо — току-що се случи. Не виждате ли с какво разполагаме? С естествения завършек на филма ви! Отразява истинския живот като на снимка. След като толкова време са се ръфали, изведнъж се сдобриха.

— Да, но защо?

— Откъде да ги знам. Това е ваша работа. Вие сте сценаристите, нали? Къде е отговорът на тази романтична загадка? За какво си мислите, че ви плащат, а?

— Ха така — рече Викс.

— А що се отнася до теб, Сам, сега имаш по-голямо поле за реклама, отколкото преди.

— Сдобрили са се — каза благоговейно Викс.

— Да — сопна се Бучър, — и всеки киноман, който прелиства клюкарските вестници и списания, ще се чуди защо, по дяволите, са го сторили. Ето ти струната, Сам — дрънкай я до скъсване!

Рекламният удари по бюрото.

— Така де — защо са се гушнали след двадесет години дърлене? ВИЖТЕ ФИЛМА И ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ!

— Сега ви е ясно. Казвате да задържат сватбата, докато пуснем филма. Глупости. Те ще се бракосъчетаят веднага, и то под акомпанимента на най-шумната реклама, която някога сте организирали от тази студия.

— Остави това на мен — тихичко каза Викс, потривайки ръце.

— Ще направим супер сватба. Духова музика, цилиндри, пресконференции… това е колосален обрат за продукцията.

— Чакай — прошепна Лю. — Имам идея. — Той лукаво потърка носа си.

— Да?

— Всички младоженци се държат еднакво, докато им четат присъдата. А ние ще трябва да го направим другояче. Отчето, церемонията — не е интересно; драмата на момента — това е, което ще ни изведе на първа страница. Защо да не пораздвижим обстановката?

— Казвай, не ни измъчвай.

— Предложи им да прекарат медения си месец на остров Рийд.

— На остров Рийд ли? — намръщи се Елъри.

— Имам имение там — обясни Бучър. — Островчето е просто една скала в Тихия океан — югозападно от Каталина, — там има рибарско селце. Продължавай, Лю.

— Това е! — викна Лю. — Можеш да ги закараш със самолет. Само двамата — два гълъба, литнали към залеза, за да останат насаме с лю-бов-та. Но преди да излетят — какво става? Бракосъчетават се направо на пистата! Можем да извикаме стария доктор Ърминиус, Венчаващия Пастор. На летището ще съберем милион зяпачи. Летището е по-голямо от църквата.

— Хммм — рече Детето Чудо. — Има си достойнствата.

— Аз ще ги закарам с моя кукурузник — ухили се Лю. — Вече си мисля, че ще изглеждам страхотно като голичко амурче с лък и стрели. Или пък Сам може да ги закара.

— Брей — не се стърпя Викс, — бива си я идеята. Само че аз имам по-добра. Какво ще кажете Тай Ройл да ги вози? Вече виждам заглавията: „Тай Ройл съпровожда известната филмова двойка в ролята на Амур“, „Синът прощава на баща си“.

— Чудесно — рече замислено Детето Чудо. — С тоя номер ще им скрием шайбата. Стилно, изпипано. Искат да останат насаме. Да прекарат медения си месец в островното имение на известен продуцент, сред пустия Пасифик, далеч от безумната тълпа. Вестници, за бога, оставете ги на мира… Което, разбира се, няма да стане! Остров Рийд ще изглежда като Бродуей; когато посрещнаха Линди^[4]. Лю, приемаме.

Лю сграбчи бутилката:

— За булката!

— Пуснете ме да си вървя — измърмори Викс и изхвърча навън.

— Извинете, че се обаждам — каза Елъри, — но не се ли радвате предварително? Ами ако нашите приятели, влюбените птички, откажат да участвуват? Ами ако Тай Ройл не одобри намерението на прочутия си баща да зарови брадвата?

— Остави подробностите на мен — рече успокоително Бучър. — Това е моя грижа. Твоята е да оформиш сценария. Искам, когато се върна, да има одобрен вариант. Ако е възможно, първият епизод да е готов. Действувай.

— Ти си шефът — ухили се Елъри. — Идваш ли, Люк?

Лю размаха бутилката.

— Не виждаш ли, че празнувам вен-чав-ка-та!

И така, Елъри тръгна сам.

След няколко телефонни обаждания той подкара взетата под наем кола към Бевърли Хилс. Откри имението на Ройл в съседство с „Лос Анджелес Кънтри Клъб“. Къщата представляваше огромна сграда с назъбени стени, точно копие на средновековен английски замък, като се почне от бойниците и се свърши с рова.

Портата зееше, от лакеите нямаше ни следа, така че Елъри се довери на слуха си и тръгна към горния етаж, откъдето долиташе словесната канонада на малка, но оживена кавга. Там, в коридора, откри липсващите лакеи — събрани пред една врата, застинали в класическата поза на подслушвачи.

Елъри потупа по рамото един грохнал английски господин.

— Щом като това е публично представление — провлачи той, — ще имате ли нещо против да вляза?

Някой ахна, англичанинът се изчерви и всички се отдръпнаха виновно.

— Извинете, но господин Ройл…

— А, Лаудърбек — рече Елъри. — Ти ли си Лаудърбек?

— Аз, сър — каза сковано Лаудърбек.

— Радвам се, че кучешката ти преданост към господаря е подквасена с човешко любопитство. Отдръпни се, Лаудърбек.

Елъри влезе в една рицарска зала, готов за всякакви изненади. И въпреки това се стресна. Бони Стюарт седеше върху един роял като край лагерен огън, взирайки се трагично в спокойното лице на майка си. В другия край на стаята, седеше Джак Ройл и си сръбваше коктейл, докато синът му подтичваше напред-назад покрай камината, размахвайки ръце като възбуден пингвин.

— … Няма да го преживея — простена Бони.

— Кое няма да преживееш, скъпа?

— Що за решение? — каза Тай. — Тате, ти да не си мръднал? Това е предателство!

— Просто се вразумих, Тай. Блайт, обичам те.

— Обичам те, Джак.

— Майко!

— Тате!

— О, направо са невъзможни!

— … Кракът ми няма да стъпи в тази къща! — викаше Бони. Блайт стана от табуретката пред пианото и пристъпи със замечтан поглед към годеника си. Бони скочи и се втурна след нея. — Дори и това е компромис. О, мамичко! Аз нямаше да дойда, ала Клотилд ми каза, че си дошла тук… при този човек и…

— Защо ти е да се жениш за нея? — рече умолително Тай. — След толкова години? Какви жени само можеш да имаш!

— Блайт, скъпа! — Джак Ройл също се изправи и синът му се втурна след него. На Елъри, който ги наблюдаваше с ококорени очи, му хрумна, че на това натоварено кръстовище скоро ще му трябва регулировчик. Те се разминаваха и свиваха рязко, без да подават сигнал и само по чудо не се сблъскваха.

— … достатъчно голям, за да бъда самостоятелен, Тай!

— Защо точно нея?

— За мен тя е единствената. — Джак взе Блайт в обятията си. Двама с теб срещу света, нали така, скъпа?

— Джак, толкова съм щастлива.

— О, боже!

— … след всичко, което си ми говорила за него, майко, мисля, че трябва да се срамуваш…

— Бони, Бони. Вече сме решили. Бяхме глупави…

— Бяхте? — Бони вдигна очи към тавана. — Глупаци, глупаци!

— Кой е глупак?

— О, гузен негонен бяга!

— Ти не се бъркай!

— Тя ми е майка, обичам я и не искам да я видя как си пропилява живота с бащата на един презрян, негоден за нищо, надут хубавец!

— Ти ли ще ми говориш, ти, дето си падаш по разни аржентински играчи на поло!

— Тай Ройл, ще зашлевя още веднъж противната ти мутра!

— Опитай и кълна се, че ще ти смъкна красивата кожа от бой — да, и там, дето сядаш!

— Тай…

— Бони, мило дете…

— О, привет, Куин! — каза Джак Ройл. — Седни по-близо до ринга, Тай, престани. Достатъчно голям съм, за да знам какво правя. Блайт и аз сме създадени един за друг…

— Страница деветдесет и пета от сценария — изръмжа Тай. — Прегръдките ще снимаме утре. За бога, тате!

— Кой е този човек? — измърмори Блайт и погледна към Елъри. — Слушай, Бони, мисля, че е време да престанеш. И си сложи червило.

— Остави червилото! Ох, майко, майко, как можа!

— Джак, скъпи, налей едно мартини. Гърлото ми пресъхна.

— Господин Куин — изстена Бони, — това не е ли позор? Те наистина се сдобриха! Майко, аз просто няма да позволя! Чуваш ли? Ако настояваш за този невъзможен брак…

— Кой се жени все пак? — изкиска се Блайт.

— Аз ще… аз ще се отрека от теб, това ще направя. Не ща това чучело да ми бъде брат!

— Ще се отречеш от мен? Бони, глупачето ми.

— Един път и тази кривогледа кукумявка с нос като тесла да каже нещо умно — викна Тай на баща си. — И аз ще го направя. Ако се ожените — край, тате… О, Куин, извинявай. Ти си Куин, нали? Сипи си нещо. Хайде, тате, събуди се. Това е само лош сън.

— Тай, стига! — живо каза Джак Ройл. — Пурите са в кутията, Куин. Решено е, Тай. И ако не ти харесва — много ти здраве!

— Тогава всичко хубаво!

— Майко — глухо каза Бони, — ще напуснеш ли веднага с мен тази противна къща, или не?

— Не, скъпа — мило каза Блайт. — Сега мирувай като добро дете и да не забравиш да отидеш при Зара. Косата ти е ужасна.

— Така ли? — попита стреснато Бони. После каза с трагичен глас: — Майко, това е краят. Довиждане и се надявам, че няма да те бие, макар да знам, че ще го направи. Помни, винаги можеш да се върнеш при мен, защото само аз истински те обичам. О, майко! — И избухвайки в сълзи, Бони тръгна слепешката към вратата.

— Сега си пиеш „Сайдкар“ — горчиво рече Тай, — но като поживееш една година с нея, ще лочиш мастика с опиум. Сбогом, тате.

Царствените наследници на филмовия крал и кралица се опитаха едновременно да напуснат сцената и при този опит царствено сблъскаха младите си глави на вратата.

— Простак! — каза през сълзи Бони.

— Защо не гледаш къде вървиш?

— И това ми било джентълмен. Кой те е учил на обноски — Джак Ройл ли?

— Слушай, това е моят дом и ще ти бъда признателен, ако изчезнеш с най-голямата скорост, която могат да развият кльощавите ти лопатари — каза студено Тай.

— Твоят дом! Мислех, че завинаги си се отказал от него. Всъщност, Тайлър Ройл, навярно ти стоиш зад тази абсурдна идея на майка ми. Бас държа, че ти дърпаш конците, ти… ти, Макиавели такъв!

— Аз? По-добре да видя баща си третокласен статист, отколкото да се свърже с вашето семейство! Ако питаш мен — всичко е твоя работа.

— Моя? Ха-ха! И защо ми е да устройвам всичко това, моля?

— Защото ти и Блайт вече буксувате. Докато в нашия последен филм…

— Да. Четох хвалебствените статии в „Моушън Пикчър Херълд“. И не бяха ли показателни касовите сборове, цитирани от „Варайъти“^[5]?

— А, виждам, че следиш успехите на Ройл.

— Какви успехи?

— Фукла!

— Позьор!

В този напрегнат миг, когато Тай и Бони се гледаха кръвожадно на вратата, Джак и Блайт се прегръщаха пред камината, а господин Куин въздишаше над чаша отлежал коняк, Лаудърбек се прокашля и влезе тържествено, с поднос в ръка.

— Моля за извинение — каза той, загледан в картината от Фрагонар на отсрещната страна. — Една френска особа току-що донесе това писмо за госпожица Блайт Стюарт. Особата казва, че току-що е пристигнало с последната поща в дома на госпожица Стюарт и че пишело „важно“.

— Клотилд ти носи пощата тук? — извика Бони и посегна към плика на подноса. — Майко, не те ли е срам?

— Бони, дете мое — каза спокойно Блайт, като взе плика. — От кога четеш писмата на майка си? Мислех, че ме напускаш завинаги.

— А ти, Тай — изсмя се тихо Джак Ройл, като се приближи. — И ти ли промени решението си?

— Ооо — промълви едва чуто Блайт Стюарт, загледана втренчено в съдържанието на писмото. В ръката й имаше две цветни парчета картон. Блайт тръсна плика, но нищо друго не изпадна.

— О — повтори тя още по-тихо и се извърна.

Господин Куин се приближи тихичко до нея и надникна през рамото й. Доколкото можеше да види, двете парчета картон бяха обикновени карти за игра. Едната беше двойка спатия, другата десетка пика. Когато Блайт бавно обърна картите, той видя, че гърбовете им са сини, украсени със златна подкова.

— Какво има, майко? — извика Бони. Блайт се обърна. Усмихваше се.

— Нищо, глупчо. Някой се шегува. Наистина ли си толкова загрижена за бедната си стара майчица, от която току-що се отказа завинаги?

— О, майко, не ставай банална — каза Бони, отмятайки златните си къдри, и с презрителна гримаса към господин Тайлър Ройл изхвърча навън.

— Ще се видим по-късно, тате — рече намръщено Тай и я последва.

— Такааа — каза с облекчение Джак и прегърна Блайт. — Не мина толкова зле, нали, скъпа? Ах, тези деца! Целуни ме.

— Джак! Съвсем забравихме господин Куин. — Блайт се обърна към Елъри с великолепната си усмивка. — Какво ще си помислите за нас, господин Куин! А и не помня да са ни запознавали. Но Джак спомена за вас, както и Буч…

— Извинявайте — каза актьорът. — Скъпа, това е Елъри Куин, който ще работи с Лю Баскъм по нашия филм. Е, какво мислиш за нас, Куин. Малко смахнати, а?

— Мисля — усмихна се Елъри, — че водите ужасно интересен живот. Мога ли да зърна картите, госпожице Стюарт? Странно чувство за хумор.

— О, не са нищо особено — започна Блайт, но неусетно пликът и картите преминаха от ръката й в ръката на господин Куин. И преди тя да успее да възрази, той вече напрегнато ги изучаваше.

— Клуб „Подкова“, разбира се — промърмори Елъри. — Забелязах специфичното оформление на картите им онази вечер. А вашият шегобиец много е внимавал с плика. Печатни букви, надраскани с воднисто синьо мастило, каквото има по всички пощенски станции. Клеймото е от тази сутрин. Хмм. Това първият плик ли е, който получавате, госпожице Стюарт?

— Да не мислите… — започна пак Джак Ройл и погледна Блайт.

— Нали ти казах? — Блайт отметна глава. Елъри видя откъде Бони е усвоила този навик. — Наистина, господин Куин, това е без значение. Хората от нашата професия получават най-странни неща по пощата.

— Значи сте получавали и други.

Блайт му се нацупи. Той се усмихваше. Тя сви рамене и отиде до пианото, а когато се върна с чантата си, отвори я и извади друг плик.

— Блайт, тази работа не ми харесва — измърмори Ройл.

— О, Джак, вдигаме много шум за нищо. Не мога да разбера какво толкова ви интересува, господин Куин. Получих първото миналия вторник, в деня след подписването на договорите.

Елъри внимателно изучаваше писмото. Беше същото като това, което Клотилд току-що бе донесла, даже цветът на мастилото не се различаваше. Пуснато бе в понеделник вечерта и като втория плик носеше клеймото на холивудската поща. Вътре имаше две карти за игра с познатия цвят: вале и седмица пика.

— Обичам главоблъсканиците — каза Елъри. — И след като не отдавате значение на тези дреболийки, сигурно няма да имате нищо против, ако ги взема? — Той сложи пликовете в джоба си. — А сега — весело продължи Елъри — истинската цел на моята визита. Сам Викс разбра за вашето сдобряване…

— Толкова бързо? — викна Блайт.

— Но ние не сме казали на никого — запротестира Джак.

— Знаете Холивуд. Въпросът ми е: как стана така?

Джак и Блайт се спогледаха.

— Предполагам, че и Буч скоро ще започне да ни досажда, тъй че ще трябва да обясним — каза актьорът. — Много просто, Куин. Блайт и аз решихме, че достатъчно дълго сме се правили на идиоти. Повече от двадесет години сме влюбени и само гордостта ни разделяше. Това е всичко.

— Като се сетя за всички прекрасни пропуснати години… — въздъхна Блайт. — Скъпи, ние объркахме живота си, нали?

— Но от това сценарий не става! — викна Елъри. — Искам да измъкна причината за заравянето на томахавката. Сюжет, мили хора, сюжет! Какво ви раздели? Кой е другият мъж или жена? Не можете да обясните всичко с темперамента си!

— Защо да не можем? — ухили се Ройл. — А, телефонът… — Да, Буч, вярно е. Стой! Чакай… О! Благодаря, Буч! Малко съм зашеметен. Чакай, и Блайт иска да говори с теб…

Куин си тръгна неудовлетворен.

 

 

Куин излезе от мрачната приемна зала на Ройловия замък и за свое удивление откри младия господин Ройл и младата госпожица Стюарт да седят на подвижния мост и да клатят крака над водите в рова. Като стари приятели! Е, не съвсем. Чу господин Ройл да ръмжи гърлено и за миг му се прииска да се намеси, смятайки, че господин Ройл възнамерява да удави прелестната си събеседничка сред лилиите долу.

Но после се спря. Ръмженето на господин Ройл очевидно изразяваше по-скоро възмущение от собствената му личност, отколкото от госпожица Стюарт.

— Правят детинщини — мърмореше Тай, — но не мога да оставя стария. Само него имам. Лаудърбек е един превзет сухар, а агентът мисли само за пари и ако не бях аз, баща ми отдавна да е заприличал на стария Парк.

— Да, разбира се — каза Бони, като се взираше във водата.

— Какво искаш да кажеш? Той има повече талант в лявата си вежда, отколкото всички холивудски бездарници, взети заедно. Искам да кажа, че е много непрактичен — всичко прахосва.

— А ти — измърмори Бони, — ти си такъв скъперник. Как иначе, нали разполагаш с милиони.

— Ти не ме намесвай — каза пламнал Тай. — Думата ми е, че има нужда от мен. Затова се съгласих.

— Няма защо да ми обясняваш — рече студено Бони. — Не се интересувам нито от теб, нито от баща ти, нито от каквото и да е за вас двамата… Съгласих се само защото не искам да обидя майка си. Как да я напусна?

— Сега кой се оправдава? — подигравателно каза Тай.

Бони прехапа устна.

— Не знам защо стоя тук и говоря с теб. Мразя те и…

— Имаш бримка — каза Тай.

Бони вдигна крака си и го скри под полата.

— Отвратително същество! Как ти правят впечатление такива неща.

— Съжалявам за думите си — искам да кажа, за кльощавите лопатари — измърмори Тай. — Всъщност имаш чудно красиви крака и стъпалата ти са дори малки за такова високо момиче. — Той хвърли камъче в рова, загледан с огромен интерес в надигналите се вълнички. — И фигурата ти си я бива, общо взето.

Бони зяпна. Елъри забеляза как розовината по страните й се сгъсти и тя изведнъж се смути като малко момиченце. Забеляза също, че крадешком наплюнчи върха на единия си пръст и го прокара по бримката. И как отчаяно загледа чантата си, сякаш повече от всичко на света искаше да я отвори, да извади огледалце и да види устните си — дали имаха нужда от червило? — и как опипа златистата си коса и изобщо се държеше като всяка жена.

— Прекрасна фигура — промърмори отново младият господин Ройл, хвърляйки друг камък.

— Е! — въздъхна Бони и ръката й се стрелна към косата. Тя започна да я оправя с онези майсторски докосвания, непонятни за мъжкото око.

— И тъй — внезапно смени темата младият мъж, — няма да се караме. До сватбата, имам предвид. Какво ще кажеш?

В този психологически момент Куин се опита да сподави кашлицата си, но въпреки всички усилия не успя.

Двамата подскочиха, сякаш беше гръмнал с пистолет. Тай целият пламна и се изправи на крака. Бони изглеждаше гузна, прехапа устна, отвори чантата си, после я затвори и каза ледено:

— Няма да стане. О, здравейте, господин Куин. Предпочитам да дружа с пор. Никакъв шанс, наперено приятелче. Знам те какво искаш от жените. Просто няма да се карам пред хората с теб, докато майка ми и баща ти се оженят.

— Здравей, Куин. Кажи, виждал ли си по-дръпната жена през живота си? — Тай си отупваше дрехите. — На милион приказки ни една мила дума. Добре, както искаш. Правя го заради тате, това е.

— И аз не бих направила такова нещо, за никой друг на света, освен за майка си. Моля, помогнете ми да стана, господин Куин.

— Чакай, аз…

— Господин Куин? — изгука Бони.

Куин безмълвно й помогна да стане. Тай размърда мощните си плещи като боксьор, готов за схватка. Гледаше я кръвнишки. — Добре, по дяволите — изръмжа Тай. — До сватбата.

— Големи кавалери сте вие яките, красиви мъжаги.

— Какво да правя, като съм се родил красив? — извика Тай.

И те гордо се отдалечиха в различни посоки.

Елъри Куин гледаше зяпнал след тях. Това бе твърде много за простичък човек като него.