Айзък Азимов
Битката за Фондацията (108)

31

— Скъпа, да не искаш да кажеш, че съм търсил на длъж и шир по Трантор човек с твоите възможности, а се оказва, че през последните няколко месеца той е бил тук с нас и ние не сме го знаели? — попита недоверчиво Селдън. Професорът дремеше в солариума, когато Уонда и Палвър внезапно го събудиха, за да му съобщят удивителната новина.

— Да, деди. Само си помисли. Аз никога не съм имала случай да се срещна със Стетин. Ти прекарваш с него времето, докато не работиш над Проекта, а аз предимно стоя затворена в кабинета и изследвам първичния радиант. Кога бихме могли да се срещнем? Всъщност единственият път, когато пътищата ни се кръстосаха, даде резултати с голямо значение.

— Кога стана това? — въздъхна Селдън, напрягайки паметта си.

— На последното изслушване на свидетелите пред съдийката Ли — отговори веднага Уонда. — Спомняш ли си свидетеля, който се закле, че ти и Стетин сте нападнали онези трима хлапаци? Помниш ли как се разплака и каза истината… изглежда, без той самият да знае защо. Стетин и аз сме действали комбинирано. И двамата сме натискали Риъл Невас да си признае всичко. Първоначално момъкът беше много непоколебим в своите твърдения. Съмнявам се дали само единият от нас би могъл да го принуди. Но двамата заедно… — тя погледна крадешком и срамежливо Палвър, който стоеше настрана. — Да, нашата сила е страшна!

Хари Селдън я изслуша и понечи да каже нещо, обаче Уонда продължи:

— Всъщност ние имаме план да прекараме следобеда в изпробване на способността ни да четем мисли — поотделно и съвместно. От малкото, което узнахме досега, изглежда, че силата на Стетин е мъничко по-слаба от моята… той вероятно е петица по личната ми скала. Но неговото пет, събрано с моето седем, прави дванайсет! Само си представи, деди! Страхотно е!

— Професоре, не разбирате ли, че Уонда и аз сме онова откритие, което търсите? Ние можем да ви помогнем да убедите световете във валидността на психоисторията и да намерите и други като нас. Така отново ще се даде ход на Проекта.

Хари погледна втренчено двамата млади хора пред него. Лицата им пламтяха от енергия и ентусиазъм и той осъзна, че това наистина топли старческото му сърце. В края на краищата може би не всичко още бе загубено. Професорът мислеше, че няма да преживее тази последна трагедия със смъртта на сина си и изчезването на снаха си и детето им, ала сега видя, че Рейч оживява в любимата му внучка. И разбра, че бъдещето на Фондацията е в Уонда и Стетин.

— Да, да — съгласи се Селдън, ставайки енергично. — Вие двамата, елате и ми помогнете. Трябва да се върна в кабинета си и да планирам следващата ни стъпка.