Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Смерть поэта, 1937 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Петър Велчев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Руски поети
© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009
© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009
Редактор: Андрей Андреев
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Петър Апостолов
Предпечатна подготовка: „Алтернатива“
Формат 16/60/90
Печатни коли 20,5
978-954-09-0321-7
На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009
Печат УИ „Св. Климент Охридски“
История
- — Добавяне
Загина той! — в двубой с мълвата,
според закона на честта,
с душа, жадуваща разплата,
той падна горд с куршум в гръдта!…
Поетът не преглътна злото,
сплетните, тайния позор,
въстана срещу обществото —
пак сам… и падна в този спор!
Как жалки са сега хвалбите,
и плач не ще ни утеши,
и оправдания… Убит е!
Съдбата страшна тъй реши!
Не първи вие ли обграждахте
със злоба волния му дар,
и гаврехте се, и подклаждахте
едва замрелия пожар?
Ликувайте!… Той всред мъчения
склопи очи като светец —
угасна факелът на гения,
увехна пищният венец.
Убиецът му безпощадно
се бе прицелил… Боже мой!
Сърцето кухо бие хладно
и без да трепне стреля той.
И колко странно!… Отдалече,
ведно с тълпата пришълци,
на чест и звания ловци —
при нас съдбата го довлече;
той с наште нрави и език
безсрамно, дръзко се глумеше,
той гордостта ни не щадеше —
и на каква светиня беше
посегнал в оня кървав миг!…
Убит, убит! — и гробът взе го,
като певеца тих, но вдъхновен,
от сляпа ярост уязвен —
възпят с такава чудна мощ от него,
и също от ръка безжалостна сразен.
Защо ли обичта, покоя лъчезарен
смени той с този кръг, задушен и кошмарен
за всеки волен дух, за всеки чист копнеж?
Защо дружеше той с клеветници безсрамни,
защо повярва им на думите измамни —
той, толкоз мъдър още от младеж?…
Венеца му с венец от тръни подмениха
и лавър сплетоха връз тези тръни зли,
но в славното чело се впиха
жестоко тайните бодли!
До сетния му час го тровеха обиди
и от нищожества надменни бе осмян —
и с мъст неутолена си отиде,
излъган в своите надежди, изтерзан.
Замлъкна песента прекрасна,
не ще звучи на този свят:
той спуснат е в тъмница тясна,
а на устата му — печат.
* * *
А вие, от семейства на злодеи,
на славни подлеци от висшата среда,
които тъпчете с коварство на лакеи
старинни родове, изпаднали в беда! —
на Гения, Честта и Славата палачи,
обсаждате с молби монаршеския трон,
и няма съд за вас, въжеиграчи,
укрити зад престъпния закон!…
Но има и друг съд, развратни фаворити!
Съд Божий ще ви призове —
той глух е за звънтежа на парите,
той знае отнапред за всички грехове.
Тогава всуе пак ще сплетничите вие:
не ще помогне подлостта,
и черната ви кръв дори не ще отмие
на този праведник кръвта!
1937