Сесили фон Зигесар
Новачката (31)

31

Бухалите от „Уейвърли“ знаят, че понякога е по-добре да останеш в сянка.

„Толкова съм размекната и некоординирана“, помисли си Джени и разтърси ръце. Беше се преместила на една неочаквано тиха морава зад шатрата. С малка каменна японска градина, каменна пейка, покрита с мъх и езерце с мозайка по края, в което кръжеше гигантска златна рибка. След няколко кръга на „Аз никога“ Брендън я беше потупал по рамото и я бе попитал дали не иска да си поеме малко свеж въздух.

— Изглеждаше ми малко позеленяла — каза той, след като се отдалечиха.

— Добре съм. Но ти благодаря, че ме изведе оттам. Започна да става странно — Джени не беше никак запленена от гледката на задника на Хийт Феро, който продължаваше смело да се излага на показ.

— Няма проблем.

— Защо не игра с нас? Имаш нещо против игрите с целуване?

— Аз… — той заекна. — Сложно е.

Джени разкърши врата си и отговори:

— Добре.

Беше щастлива, че двамата с Брендън могат тихо да поседят, без да има нужда от обяснения. Истинските приятели трябва да могат да седят заедно в края на краищата. Беше се забавлявала добре на това парти, но сега, след поетия алкохол, изпитваше някаква празнота. С колко от присъстващите тук се чувстваше истински близка? Брендън й беше приятел, можеха да са искрени един с друг. Тя облегна глава на рамото му и загледа отражението им в езерото.

— Никога не си ми споменавал, че си ходил с Кели миналата година — Джени го погледна, а той сведе очи.

— Да.

— Затова ли мразиш Изи толкова много?

Брендън кимна.

— Хм, така вече нещата придобиват смисъл — добави Джени.

— Всичко е толкова объркано — започна бавно той. — Аз все още я харесвам. Опитах се да я забравя, но… не се получава.

— Напълно те разбирам — каза Джени, като си мислеше за Изи.

Още едно отражение се появи във водата. Отражение на рошаво и неустоимо привлекателно момче, което, дори и на парти, пак имаше петна боя по врата си. Джени затаи дъх — стори й се, че бе материализирала Изи само с мисълта си за него. Или че просто беше пияна.

— Здрасти — поздрави я меко той.

Джени примижа. Изи носеше черна избеляла тениска с надпис отпред и развлечени, омазани с боя панталони. Гъстата му блестяща и почти черна коса, която отчаяно се нуждаеше от фризьор, се къдреше около шията му. Брендън сърдито изкриви лице и стисна ръката на Джени:

— Трябва да тръгвам — обяви той, а после се наведе и прошепна в ухото й: — Късмет!

Брендън профуча покрай Изи, без да го поздрави, а после бавно се отдалечи от тях. Изи седна до нея.

— Какво правиш тук? Толкова шантави работи стават там вътре.

— Да, бях част от шантавите работи, но реших да изляза и да погледам езерото.

— Красиво — промърмори Изи.

— Красиво е, нали?

— Не езерото имах предвид — прошепна той.

Думите на Джени заседнаха в гърлото й. Тя беше прекалено, прекалено пияна, но изведнъж изтрезня. Изи запали цигара и запуши мълчаливо, като изпускаше тънки струйки дим над градините, който образуваше ореоли около японските дръвчета.

— Гледах представлението ти днес — наруши тишината Изи. — Беше… беше добро.

— О… — успя да смотолеви Джени, като смутено заби поглед в земята. Колкото повече се опиваше от алкохола, толкова повече я глождеше въпросът дали изобщо принадлежи на това място. Беше успяла да обърне мажоретния номер в своя полза днес, но щеше ли да бъде способна да реагира толкова бързо през цялото време? Опитваше се да не се сеща за това, ала тежки мисли за Дисциплинарната комисия я спохождаха непрекъснато. Със сигурност беше популярна тази вечер, но какво значение би имало това, ако я изключеха от „Уейвърли“ в понеделник? Разбира се, винаги можеше да издаде Кели, но тогава пък всеки щеше да я намрази, задето е изгонила Кели от Академията. Нямаше печеливш ход.

— Къде научи това? — попита Изи.

— Ами всъщност… прекалено странно е за обяснение.

— Хм — рече той. — Помниш какво ти написах за бухалите в онази бележка, нали?

— Да — Джени наблюдаваше профила му с ъгъла на окото си. Нощта ставаше студена, по тревата около тях се образуваха капчици роса. Зачуди се колко ли е часът.

— Мислиш ли, че беше тъпо? — продължи Изи.

— Какво? Не. Защо? — Джени кръстоса крака.

— Защото… защото бях написал, че според мен те си говорят.

— Не. Не е тъпо, готино е.

— Така ли? — усмихна се срамежливо той към тревата.

— Да — усмихна се на свой ред тя и го погледна.

— Защо? — Изи се промъкна по-близо към нея.

Джени се замисли защо. „Защото си готин? Защото си красив? Защото не мога да спра да мисля колко идеален си за мен?“ Тя се спря.

— Изи… флиртуваш с мен, защото Кели те е помолила ли?

Той дръпна продължително от цигарата си и каза:

— Мислех да те питам същото.

— О — изрече тя объркано. После се загледа в отражението си във водата. — Е, така ли е?

— Не — отвърна Изи накрая. Джени забеляза, че ръката му трепери. — А ти?

— Не — отговори бързо тя. — Аз определено не.

— Какво ще правиш с ДК? — попита след няколко секунди Изи и смачка цигарата си върху един камък. — Ще кажеш ли, че Кели е виновна?

— Все още не съм решила.

Джени усети, че лицето й се изкривява. Не искаше да проваля живота на Кели, но и не искаше да бъде изключена от „Уейвърли“. Ами ако Дисциплинарната комисия я отпрати оттук и тя никога повече не види Изи?

— Виж — въздъхна той. — Мисля, че това е нередно и смятам, че ти не трябва да си забъркана в тази история. Отделно, че дори не ходя с Кели вече.

Джени спря да диша.

— Тъпо е, че тя така ни манипулира, разбираш ли?

Джени кимна вцепенено.

— И още повече, че нещата по принцип не са както трябва — прошепна Изи, повече на себе си.

— Какво имаш предвид? — попита тя, като й се прииска да срещне погледа му, а после… може би и устните му.

— Ами… — Изи се излегна назад на тревата. Джени си припомни как й беше посочил съзвездието „Седемте сестри“ на тавана в стаята й и се запита къде ли се намираше то тази нощ. — Нали се сещаш за онези реклами на диаманти, които показват любовта като… като наистина блестящо, лудо нещо?

— Да — отвърна тя и също легна по гръб.

— Това искам аз — заяви Изи директно. — В момента го нямам, но го искам. Не по такъв глупав и сладникав начин, но го искам цялото.

Джени потръпна. Напълно разбираше какво има той предвид. Докато съзерцаваха небето, звездите над тях блещукаха — ярки и блестящи. Като диаманти.

OwlNet Email Inbox

То: „купонджиите“ (27 души по списък)

From: [email protected]

Date: Неделя, Сеп 8, 11:40

Subject: Яко, яко, яко

 

Пичове, партито за Черната събота беше нажежено до бяло. Малко интересни факти в числа:

Шест е броят на момичетата, с които се целувах на купона, (или поне броят, който си спомням)

Единадесет е броят бутилки текила, които се изпиха. По дяволите, да!

Един е нелепо избръснатият младеж, който стоя настрани по време на играта „Аз никога“ и наблюдава някаква руса богиня от Атланта.

Два са забравените чифтове женски обувки. Едни Маноло и едни Тод. Коя се е напила толкова много, че да се прибере боса вкъщи?

Двама са хората, които седяха до езерото ми със златната рибка и се гледаха влюбено в очите. Няма да кажа кои са. Само златната ми рибка Стенли знае със сигурност.

До после, парти другарчета,

Хийт

P.S. Нямам търпение за следващото избухване.

P.P.S. Само след три седмици е. Съберете сили.