Роджър Зелазни, Джералд Хосмън
Пустош (12)

XII
Глас

Онова изначално място, където през мрака течаха тъмни потоци, слепи риби се носеха из безмерни пещери, стени, обрасли със светещи лишеи, очертаващи лицата и формите на всички предци на всички племена на света, крехки перести листа, разпилени сред пластовете от вкаменелости, бобри, елени, своя собствен праотец мечката, котките, народа на рибите, птица, която беше сънувал цял живот, змия, прилеп, ракун, вълк, койот и целия народ на насекомите, затворени в кехлибар, сънуваха съня на Нейното тяло, сред скъпоценни камъни и петролни езера, горещия тътен на разтопената скала, която се лее вечно, дълбоко, дълбоко, а светлината на долния свят го обливаше, дори и мъж и жена, космати ловци, бродещи вечно по земята, и големите цветя, странните, непознати цветя, самият той, бродещ наоколо, с кръв по муцуната, в устата, в гърлото, отмята глава назад и надава рев, защото долният свят знае, че той все пак се движи, че всичко е в постоянно движение още от самото начало.