Робин Гидиън
Страстната робиня на пирата (6)

Шеста глава

Когато погледна младата си пленница, Дерек дълго и глухо изстена. Както бе вдигнала лице към него, той почувствува желание да я целуне, както преди да обходи устата й с език, да вкуси аромата на нейната плът. Той потърси с поглед гърдите й — напъпили, големи и обли. Дерек бе силно възбуден, борейки се с желанието си да я обладае със сила тук, в същия този миг, без да мисли за нищо, освен за това, да се задоволи.

— Фронтът — пророни дрезгаво той и едва-едва приближил, леко сложи ръка на раменете на Лорин. — Много е важно човек да довършва това, което е започнал.

„Какво ли има предвид?“ — се питаше Лорин, стремейки се да овладее противоречивите чувства в душата си.

Забеляза как дясната й ръка, държейки сапуна, — трепереше. Почти в транс, тя леко допря сапуна до гърдите на Дерек и започна да търка. Когато го насапуниса, бялата пяна се сгъсти и започна да се стича корема му. Тя затърка и с лява ръка. С връхчетата на пръстите си напипа едрото му зърно, потри го с възглавничката на палеца си и Дерек простена в знак на одобрение.

Погледът му пареше гърдите й, които леко потрепваха при движенията на ръцете й. Лорин не смееше да вдигне поглед към Дерек. Страхуваше се от желанието, което щеше да прочете в очите му и което сигурно щеше да проличи и в нейните.

— Ти си загадка за мене — промълви Дерек, като изговаряше думите с усилие. — Като дива котка ми се съпротивляваш, а всъщност си така страстна и женствена. Иска ти се да ми се отдадеш, а на всяка крачка ми се съпротивляваш. А най-странното е, че и на себе си се съпротивляваш.

— Нямам друг избор — прошепна Лорин, почти без да чува думите му. Гледаше как ръцете й обхождаха тръпнещите мускулчета на гладкия му стегнат корем. — Налага ми се да се съпротивлявам, тъй като името ми е Мастърс, а хората от този род са се противопоставяли на всяка заплаха.

— За теб аз не съм заплаха — каза Дерек, като плъзна ръце от раменете й към хълмчетата на прекрасните й гърди.

— Заплаха си. Най-голямата заплаха, която съм срещала — чистосърдечно отвърна Лорин.

Кръвта й кипна от докосването на Дерек. Внезапно разбра какво вършеше и колко ръцете му бяха близо до чувствителните връхчета на гърдите й и тя отстъпи назад, без да си дава сметка, че отива на плитко. Дерек я последва и тя отстъпи още няколко крачки назад.

— Аз… аз не съм… — мълвеше Дерек. Сърцето му силно биеше от желание. Пристъпи още една крачка към Лорин и се оказа на плитко. Горещият му член пулсираше, изложен на хладния нощен ветрец.

— Ооо — простена Лорин, видяла възбудата му.

Видът му я плашеше. Не беше девственица, но единственото й преживяване с мъж не я бе подготвило за буйната страст, която проявяваше Дерек.

Спря да отстъпва. Усети в краката си слабост, под водата коленете й трепереха. Докато Дерек бавно настъпваше, сапунът се плъзна от ръката й и цопна във водата. Тя стоеше и гледаше в тъмните води.

— Остави го — прошепна Дерек, пристъпвайки към Лорин. — Аз съм собственикът на компанията и мога да доставя стотици такива. — Хвана с върховете на пръстите си фината брадичка на Лорин и повдигна лицето й, за да я погледне в очите. — Ти си най-вълнуващата жена, която съм срещал, Лорин… най-прелестната, която съм познавал.

Тя простена, когато Дерек наведе лице над нея и отметна глава назад, приканвайки целувката му. Когато устните им се докоснаха, тя пъхна език между, неговите устни. Прилепи длани към насапунисания му, стегнат корем и ги плъзна отзад към гърба му, докато целувката им ставаше все по-дълбока. Изпита такова физическо удоволствие от топлината на неговото тяло до гърдите си, че го притегли още по-близо към себе си.

Дългият, твърд член на Дерек бе притиснат между тях. Лорин усещаше неговите пулсации — целият желание, горещ и твърд, той почти изгаряше кожата на корема й.

„Много е голям… прекалено е мъжествен за мене“ — предупреждаваше я уплашеният й вътрешен глас.

Тя не му обърна никакво внимание. Целуваше Дерек, преплела език в неговия, извиваше се около тялото му, потривайки бюст в мускулестите му гърди, и тогава осъзна как всичките й сетива бяха завладени от взаимното им преживяване във водата. Бе възбудена от близостта на Дерек, от голите им тела в лунната светлина. Взаимните им нежности я покориха докрай. Лорин се уплаши, но знаеше със сигурност, че няма да може да овладее собствената си трескава възбуда.

— Мила моя — шепнеше Дерек, плъзгайки ръка по хлъзгавите й от сапуна по тялото му гърди, — караш ме да треперя като момче.

Той прокара устни от устата към шията й и Лорин отметна глава настрани, за да го остави да я целува. Дерек лекичко притисна с палец и показалец зърната на гърдите й и страстта разтърси и наелектризира тялото й. Лорин бавно се отмести и потърка горещия му член, притиснат в корема й. Беше толкова голям! Но въпреки големината му Лорин знаеше, че е готова да го приеме. Сетивата й се бяха подчинили на магията на докосванията, дълбоките целувки, прошепнатите нежности.

— Искам те — въздъхна Дерек.

Той плъзна ръката си около Лорин, хвана я отзад и притисна по-плътно до себе си, за да усети нежната топлина на гладката й плът до своя член.

— Нуждая се от тебе, Лорин!

Дерек внезапно осъзна, че желаеше Лорин не само заради сексуалното удоволствие.

Лорин плъзна ръце около врата му, прокарвайки пръсти по рижавата му коса. Тя доближи лицето му своето и го зацелува жадно, искащо, напълно отдадена на омайното усещане, освобождаващо я от срама, страха и съмнението. Дерек улови задника й със силните си ръце и я издърпа нагоре, а тя сплете крака около него и сключи глезени на кръста му.

Въпреки че Лорин не беше дребна жена, той я държеше с лекота. Тя се притисна в него, разтреперана от желание. В дъното на душата си усещаше глад, една прегаряща празнота, която не бе изпитвала по-рано и която чувствуваше инстинктивно, че Дерек може да удовлетвори.

Той бавно я наведе. Докосна я коническата главичка на едрия му фалос, парещата му топлина извика у нея въздишка. Още веднъж неопределено се запита дали Дерек ще може да проникне в нея, но колебанието й изчезна в момента, в който я наведе още повече и тя почувствува, че се разтваря под неговата сила.

— Ох! — пъшкаше Лорин със сключени на врата пръсти. Мускулите й се отпуснаха и той все по-дълбоко проникваше в нея, изпълваше я и се наслаждаваше.

Дерек бавно я наведе, докато напълно я проникна. Главата й бе отпусната на раменете. Да чувствува Дерек проникнал в нея, напълно неподвижен, освен леките пулсации, които преминаваха по члена му, беше удивително усещане, каквото не бе имала. С вик на неочакван екстаз тя притисна очи, обладана от невероятни конвулсии. В горещи спазми тя се притисна около тръпнещия му фалос. Викаше от удоволствие, краката й внезапно се изправиха и само ръцете на Дерек и неговият член я държаха, докато тя се бе оставила на екстаза, познат й само веднъж по-рано.

Дерек усещаше как тя все по-плътно се притиска до него. Толкова дълго бе чакал това! Въпреки че обикновено умееше да се контролира и да удължава удоволствието, страстта на име Лорин го освободи от всички задръжки. Когато тя най-сетне отвори очи, вдигна глава и удивено го погледна, той хвана бедрата й, наведе я отново, отдавайки се изцяло на своята страст.

— Аз не мога… да се владея… с тебе — прошепна Лорин, сключвайки глезените си отново, за да улесни Дерек.

Той се плъзгаше в нея, изпълвайки я цялата, и това беше опасен еликсир. Не трябваше да се отдава на този страстен, загадъчен мъж… но тя не можеше да стори друго.

Лорин наблюдаваше как страстта овладява чертите на Дерек и преобразява лицето му. Той я вдигаше и навеждаше в началото бавно, после все по-учестено. Тя гледаше как се движеха мускулите на гърдите и плещите му, как се свиваха и разпускаха под нейното тегло и потръпваше от тази гледка.

С глух стон Дерек я придърпа към себе си и напълно проникна в нея. Тя обгърна шията му с ръце, притисна се до гърдите му и опря буза о неговата.

— Дерек — въздишаше тя, прилепила устни до ухото му.

Да чуе името си, изричано със страст от нейните уста, бе твърде много за Дерек. Той я привлече силно към себе си и в пристъп на екстаз се освободи.

Лорин отвори глезени и се изплъзна от тялото на Дерек. Когато той излезе от нея, тя леко изстена от разочарование. Сгуши се в него, като дишаше дълбоко, на пресекулки.

Какво направи? Наистина ли тя, Лорин Мастърс, извърши всички тези ужасни неща?

— Струва ми се… добре е да излезем на брега — прошепна тя, опитвайки се да се освободи от прегръдката на Дерек. Страстта й бе удовлетворена и тя искаше да се дистанцира от него. Неговата близост бе прекалено опасна. Той я караше да изпитва и да върши неща, които не й бяха присъщи, поне не на нея — Лорин Мастърс, която познаваше.

Тя се упъти към брега, но Дерек я хвана за ръката.

— Не бягай от мене сега — тихо каза той. Наведе глава, целуна я по челото и после нежно целуна устните й. — Мисля, че трябва да поговорим.

— Винаги, когато говоря с теб, накрая върша неща, които не бива — искрено, отбранително каза Лорин. Някои неща бяха прекалено хубави, за да са истина, и тя започваше да мисли, че към тях спадат и милувките.

Грабна дрехите си, но Дерек я спря.

— Почакай да изсъхнеш. Не ти е студено, нали? Лорин поклати глава. Беше топла вечер и лекият ветрец скоро я изсуши. Свянът, а не студът я накара да посегне към дрехите си. Интимността бе отшумяла и оставила след себе си нежния отблясък на една новооткрита страст и слабо усещане за объркване и вина.

Дерек тръсна глава и пръските се разлетяха във всички посоки. Лорин се разсмя и по същия начин опръска Дерек, който отвърна със смях на закачката й.

— Седни — обърна се към нея той и се излегна в гъстата зелена трева оттатък белия пясък.

Лорин направи, както й бе наредено, но се извърна свенливо встрани и кръстоса ръце пред гърдите си.

— Все се криеш — сгълча я той. — А не трябва. Аз толкова обичам да те гледам.

— Сигурно. Но аз не обичам да ме гледат. Продължи да стои, обърната настрана. Дерек се беше излегнал небрежно и ако можеше да си позволи, тя щеше да види златистото му тяло. Но не искаше той да забележи какво въздействие оказваше тялото му върху нея дори когато не правеше нищо, освен да го гледа.

— Само така говориш… само така говориш — отвърна Дерек. Изкорени едно стръкче трева и го захапа. — След време, ако изобщо имаме късмет, ще те накарам да обичаш да те гледам. Ще те накарам.

Неговата самоувереност я подразни. Почувствува внезапна нужда да му отнеме нещо, да му даде да разбере, че не е бил толкова върховен, колкото си мислеше.

— Знаеш ли, ти не си първият. Имаше друг — прошепна тя с надеждата, че това ще му бъде неприятно. Беше й внушено, че мъжете се чувствуват големи победители, когато дефлорират жените.

— Зная. Все още ли сте заедно, или се разделихте?

Лорин обърна поглед към Дерек с перверзна омраза, че споделеното току-що не го ядоса.

— Не е твоя работа! — тросна му се тя.

— Не, не е. — Дерек заговори по-меко и нежно, така вбесяващо. — Той нарани ли те?

Лорин сви рамене. Не обичаше да мисли за Ричард и й беше неприятно да говори на Дерек за него. С удивление чу собствения си глас да казва:

— Нарани ме, но не физически. Претендираше, че е такъв, какъвто не беше, и аз му повярвах. Не ме е удрял, ако това имаш предвид.

— Някои мъже са истински копелета — тихо каза Дерек. Искаше да я прегърне, да я утеши, но знаеше, че ако се опита да посегне към нея, тя ще го разбере неправилно и резултатът нямаше да е добър, а лош. — Понякога на мъжа му се налага да се прави на нещо, което не е.

— Като тебе ли? — Въпросът се изплъзна от устните й, преди Лорин да успее да го потисне.

— Да, като мене.

— Ти на какъв се правиш?

Дерек погледна за миг в очите й и си помисли, че никога преди не беше познавал жена като нея. За него бе необичайно да си мисли, че може да разкрие сърцето си и да сподели тайните си е жена, но спрямо нея не му се струваше толкова ужасно.

— Правя се на пират. Това не ме прави щастлив, но за момента е необходимо.

Между тях се възцари мълчание. Лорин почака колкото можа по-дълго, надявайки се Дерек да поясни това, което каза. След като той не го направи, със следа от злорадство тя прошепна:

— Да, и се преструваш толкова добре, защото аз съм убедена, че си пират. Само пират може да плува с „Неверник“.

— Чуй ме — тихо отвърна Дерек, в него също се надигаше гняв, макар напълно да разбираше основанията за нейното недоверие. — Аз желая и се моля в името на най-скъпото всеки от екипажа на „Неверник“ да стигне до съд, да получи справедлива присъда и да бъде обесен! Всичките ги мразя — и особено Грегър. Копнея за онзи ден, когато светът ще се отърве от това мръсно копеле, и ако имам късмет, аз ще сложа край на живота му! Но засега, докато не изпълня това, заради което съм тръгнал от Лондон, налага се да се примирявам с Грегър и с всички останали. Не го желая, но ми се налага.

— Защо? — попита Лорин, донякъде все още напълно убедена, че той е пират като убиеца Грегър.

— Не мога да ти кажа. Мога само да те помоля да ми вярваш.

— Дай ми някакво друго — доказателство, а не само голи думи и може би ще ти повярвам.

Раздразнен и ядосан, Дерек скочи на крака, грабна полата и блузата и ги хвърли на Лорин, сетне бързо започна да се облича.

Тя погледна двете парчета фина бяла коприна. Биха правоъгълни, едното значително по-голямо от другото, с два дълги тънки ръба по краищата на материята. И по-голямото дори бе твърде малко за тога, тъй че тя нямаше представа как се обличаше.

Дерек се облече бързо и отново се обърна към нея. Голото й тяло се къпеше в сиянието на луната. Образът на Лорин мощно го привличаше и той се проклинаше, защото знаеше, че тя никога не би могла напълно да му се довери. Нищо, което би казал, не можеше да промени факта, че бе похитена и гледаше на него като на свой похитител. Тя бе най-привлекателната жена, които познаваше, и той харесваше нейния пламенен дух. Все още нямаше желание да признае, че тя бе жената, която бе чакал, но тази възможност съществуваше и не му даваше мира.

— Дай да ти помогна — приближи той.

Лорин се обърна с гръб. Линията на бедрата й и закръгленият й задник бяха опустошително възбуждащи.

— Мога да се справя и сама — отвърна с тиха злост. — Не ми е необходима твоята помощ.

— Казвала си го и преди, и също сбърка. — Той взе едното от копринените парчета. — Това тук се нарича shikars. Облича се ето така.

Лорин искаше да се възпротиви, но не го направи. Не й бяха останали сили да се бори след любовното вълнение. Дерек зави плата два пъти около бедрата й и завърза отгоре дългите връзки като на пола.

— А това се нарича mitar — продължи Дерек и взе по-малкото парче коприна от Лорин. Една вена пулсираше на слепоочието му и той почувствува как кипва кръвта му пред нейната голота, но се постара да овладее желанията си. — Облича се по този начин.

Mitar-a дойде под мишниците на Лорин, кръстосана беше пред гърдите й и завързана отзад на шията. Когато Дерек свърши, тя пооправи плата около гърдите си, удивена, че намира дрехата твърде удобна. Облеклото обаче оставяше корема й съвсем гол и тя се чувствуваше повече от неудобно с едно само парче коприна, което покриваше гърдите й.

— Така се обличат местните жители — обясни Дерек, отстъпвайки крачка назад да огледа работата си. Много жени беше виждал да носят shikars и mitar, но никоя от тях не изглеждаше като Лорин. Никоя нямаше нейното аристократично лице и удивителни линии. — С това облекло ще ти бъде по-лесно да се смесиш с тях. Хубаво е, че косата ти не е руса и че не си прекалено висока.

Лорин се питаше дали Дерек предпочиташе блондинки или брюнетки и дали е прекалено разочарован от това, че къдрите й бяха черни като абанос.

— Хайде да се връщаме в колибата — каза той и взе захвърлените й европейски дрехи. — Добре е малко да поспим.

Лорин последва Дерек обратно, в колибата, чудеше се дали за него има значение, че се бяха любили. Тя беше сигурна, че го е възбудила, но знаеше също така, че възбудата му не беше достатъчна. Искаше сливането им да бъде нещо повече от прелъстяване. След Ричард тя си беше обещала, че няма да се остави никога повече да бъде подведена от убедителните лъжи на някой безчестник. Мисълта, че отново е толкова глупава, да повярва на красивите лъжи на някой мъж, коварно я измъчваше.

„Той ме облада насила. Аз нямах избор. Аз съм негова пленница… и лъжа самата себе си.“

— Какво има, Лорин? — попита Дерек, плъзгайки ръка около кръста й, докато вървяха.

— Нищо. Абсолютно нищо. — Тя ускори крачка, за да се отскубне от ръката му. — Просто ме остави на мира.