Зоуи Дийн
Момичетата от филма (17)

Четворки

Сам Шарп преравяше дрешника (всъщност цяла стая в съседство до спалнята), опитвайки се да реши какво да вземе в спахотела. Най-трудно се оказа да намери бански, който подчертава достойнствата и скрива недостатъците.

Имаше един чифт на Калвин Клайн с лек волан на долната част. Той наистина прикриваше ханша, обаче заради металните елементи с него приличаше на Барбарела^[1]. Другият вариант беше да избере подхода „колкото повече, толкова по-малко“ и да разчита, че излагането на повече гола плът ще създаде оптическа илюзия. Така, привличайки погледа към гърдите, можеше да отклони вниманието от други проблемни места. По дяволите! Вече бе четири часа, а тя бе обещала на Ана да мине да я вземе в четири и половина, на път за Палм спрингс. Ако имаха малко късмет, щяха да изпреварят следобедното задръстване.

Какво да облече, какво да облече, какво да облече? Не й се вярваше много да срещнат свободни младежи, заслужаващи внимание, в „Къщата на Вероник“. Е, разбира се, наблизо бяха казината в Палм спрингс, имаше и доста голф игрища. Казино плюс голф винаги беше равно на мъже. Но Сам мразеше любителите на голфа — само дрехите им бяха достатъчни, за да я напуши смях. Казината пък бяха много по-долнопробни в сравнение с „Беладжио“ в Лас Вегас, да речем. Долнопробните казина привличаха долнопробна клиентела, а Сам не проявяваше никакъв интерес към долнопробни мъже. Или пък жени.

Или жени? Откъде, по дяволите, й дойде на ум? Но тя знаеше отговора — той се състоеше от три букви. Ана. Е, добре. Явно я харесваше. И какво толкова? Щом беше нормално малките момиченца да обичат приятелките си, значи и големите момичета можеха да харесват други момичета. Това не означаваше нищо.

За да убеди сама себе си, зае се да състави на ум списък на момчетата, по които си падаше. Така, номер едно беше Бен, първата й любов. След него… хм… да видим… Братята Пинели. И двамата щяха да дойдат във „Вероник“ в събота сутрин, за да помогнат за филма. Монти не беше нейният тип, но Паркър беше истинско удоволствие за окото. Обаче беше толкова самовлюбен, че не бе в състояние да отдели същото внимание на друг човек. И Сам добре съзнаваше това.

Трябваше да има още някой, освен Бен. Странно, но не се сети за друг. Предпочиташе да масажира Ана, вместо да има вземане-даване с някой потен, космат младеж, когото току-що е срещнала в сауната и който се опитва да…

О, по дяволите.

Знаеше, че трябва да мисли за друго, така че се концентрира върху приготвянето на багажа. Откри единствения бански, който наистина харесваше, „Готекс“, добави дънки, къси панталонки, няколко тениски „Версаче“ и „Пучи“ и прибра всичко в небесносинята кожена чанта върху леглото. Прибави бельо и дръпна ципа. В това време телефонът иззвъня.

— Ало — обади се тя.

— Здравей, Сам. Ана е.

— Здрасти, Ана. Какво има?

— Аз съм при сестра си в хотел „Бевърли хилс“, така че няма нужда да минаваш през къщата на баща ми. Ще те чакаме във фоайето.

— Става.

— Сигурна ли си, че не искаш да вземем две коли? Защото няма да е проблем. Можем да ползваме мустанга на Сюзан.

— Няма нужда. Монти и Паркър ще докарат цялото оборудване с пикапа. А и ще бъде по-забавно да пътуваме заедно. Значи, ще се видим след малко.

— Сам, завърших сценария. Не съм спала цяла нощ, работих.

— Супер — Сам се постара да прозвучи ентусиазирано. — Кога ще имам шанс да го видя? Трябваше да ми го изпратиш за бележки.

— Мога да ти го прочета в колата по пътя, ако искаш.

— По-добре да го прегледам сама, като стигнем. Както и да е, чакайте ме след половин час.

Сам затвори телефона и прехапа устни. Да изпитва някакво леко влечение към Ана бе едно, но да стане мажоретка на новата й кариера на сценарист — съвсем друго. Всеки шеф на студио в Холивуд се опитваше да пробута любовницата си като сценарист или продуцент. Това беше трогателно. Естествено, Сам бе нахвърлила собствен сценарий, за всеки случай. Не беше кой знае колко трудно. Вместо да разкаже цяла история (почти невъзможно за десет минути), хрумна й да го направи в стила на „Ентъртейнмънт тунайт“^[2]. Главният герой беше прототип на Джей Гетсби, но финалът беше шокиращ, от типа „Ричард Кори си тегли куршума.“^[3] Самият Едуин Арлингтън Робинсън би се гордял с подобна идея. Да, щеше да прегледа сценария на Ана. Надяваше се да е добър. Но беше твърде вероятно и да не е.

Когато приготви багажа, Сам натовари чантите в бащиния си джип Чероки и подкара към хотел „Бевърли хилс“ да вземе Ана и сестра й. Движението беше сравнително нормално, така че стигна там в четири и половина, както бе обещала. Ана и Сюзан я чакаха отпред с багажа си и това даде възможност на Сам да разгледа Сюзан, докато приближаваше. Естествено, Ками вече й бе разказала достатъчно. Според нея сестрата на Ана беше голяма купонджийка и бе обиколила повече клиники от Уитни Хюстън. И тя наистина изглеждаше точно така — развлечена черна тениска, камуфлажни панталони с ниска талия и черно кожено яке. Беше си сложила яркочервено червило и твърде много черен молив за очи, поради което донякъде приличаше на Мерилин Монро.

Докато пиколото натовари чантите в багажника, Ана запозна Сам и Сюзан. Сюзан подаде ръка.

— Приятно ми е — каза го със спокоен, учтив глас, който никак не се връзваше с имиджа на отворена мадама.

„Интересно — помисли си Сам. — Можеш да отделиш едно момиче от Горен Ийстсайд, Манхатън, но не можеш да изкорениш Горен Ийстсайд от него. Или пък да го вкорениш. Някои хора полагат много усилия. Но Сюзан и Ана се друга работа, те просто го носят в себе си.“

Ана седна отпред, Сюзан се настани отзад и Сам подкара към „Сънсет булевард“. Когато излязоха на шосе 101, Сам попита Сюзан дали има желание да помогне за филма.

— За някакъв си училищен проект? — рече надменно Сюзан. — В никакъв случай.

Сам се засегна. Коя беше пък тя, че да обижда работата им и да я нарича „някакъв си училищен проект“? Не си ли даваше сметка, че Сам е на път да стане прочут режисьор? И не знаеше ли, че е дъщеря на Джаксън Шарп?

— Така ли мислиш? — извика към задната седалка. — Всъщност, миналата година даваха един мой късометражен филм по IFC^[4]. Може би Ана ти е споменала, че Джаксън Шарп ми е баща. Той гледа всичките ми неща, така че не се знае каква може да е съдбата на филма.

— Харесвам баща ти — рече Сюзан. — Особено в „Последния патриот“. Мисля, че съм гледала всичките му филми.

Ах, да. Достатъчно беше да изтървеш уж неволно вълшебното име Джаксън Шарп и тичаха като мухи на мед.

— Благодаря — отвърна Сам и изгледа Сюзан в огледалото за обратно виждане. — Е, промени ли си мнението?

— Не, за Бога.

Не? Сам не беше свикнала да чува „не“. Обикновено всеки, който поканеше да участва в неин филм, приемаше. Дори момичета, които откровено я мразеха. В Лос Анджелис имаше някаква епидемия — всички си мислеха, че са на крачка от големия пробив и звездната слава. Но на Сюзан Пърси изобщо не й пукаше. Нещо повече — както Сам забеляза в огледалото за обратно виждане, тя демонстрира пълно безразличие, като се облегна назад и затвори очи.

„Е, майната й“ — рече си Сам и хвърли още един поглед към Сюзан, чието поведение сякаш казваше: „Мечтая си да е 1977-а и да отивам на среща с някой от «Секс пистълс».“

Каква музика щеше да я подразни максимално? Порови из дисковете и откри стар албум на Франк Синатра, който баща й обожаваше, а тя ненавиждаше. И го пъхна в плейъра. Познатата интродукция към „Ню Йорк, Ню Йорк“ гръмна с все сила.

Сам погледна в огледалото. Сюзан отвори очи за секунда, след това отново ги затвори.

Туш.

Всъщност Сам обичаше тази песен на Синатра. Когато празнуваха бар мицва на Бен, оркестърът я изсвири, а той я покани да танцуват. Много приятен спомен.

— Харесва ли ти? — обърна се към Ана.

— Не много — призна тя.

— На баща ми е — призна Сам. — Вдетинената ми мащеха обича да пее с него. Истинско изтезание за слуха. Знаеш ли как е започвала кариерата й?

— Не.

Сам премина в другата лента, понеже приближаваха изхода към магистралата и спря музиката.

— Когато била още в колежа „Санта Моника“ някакъв човек я видял да тича по средата на булевард „Сан Висенте“ и й казал, че може да стане звезда. Тя тръгнала с него, а той я уредил за някаква дребна роля.

Сам погледна Ана, която я слушаше разсеяно, и осъзна, че дърдори припряно и нервно като на първа среща.

— Не знам защо ти разказах това. Голяма тъпотия.

— Извинявай — рече Ана. — Мислех си за партито, на което трябва да отида в неделя, задача за стажа в „Алекс“. Възложиха ми да придружавам един нов клиент.

— За партито на Щайнберг ли говориш? Знам всичко за него. И аз ще съм там.

— Ама, че кръвосмесителен малък свят — отбеляза Ана.

— Като че ли има някакво значение откъде идваш. Едни и същи лайна, само клозетната чиния е различна.

— Права си — съгласи се Ана и се обърна към сестра си на задната седалка. — И ти ще дойдеш с мен на партито утре, нали?

— Все още не съм преживяла факта, че предвзетото копеле се прочу — отвърна Сюзан, без да отваря очи. — Боже, като се сетя как се задъхваше, докато ме целуваше. Противна работа.

— Ще приема отговора ти като съгласие — прекъсна я Ана.

Сам искаше да продължат разговора, но Ана затвори очи. След няколко минути вече спеше. Изглеждаше тъй спокойна и отпусната, че Сам не посмя да я събуди. Затова просто млъкна и продължи да кара.

Трите часа път до пустинята се сториха на Ана безкрайни. Постоянно задрямваше и се будеше, питайки се отново и отново дали постъпи правилно, като сложи край на връзката с Адам. Все още виждаше болката, изписана на лицето му. Сюзан спа през целия път, а Сам слушаше музика, която Ана изобщо не харесваше. Най-накрая стигнаха предградията на Палм спрингс и подкараха между полетата с вятърни турбини, които се простираха от двете страни на шосето. Сигурно бяха стотици. Осветени от прожектори, перките им се въртяха лудешки от силните пориви на пустинния вятър. Сред тях бяха пръснати билбордове, рекламиращи различни казина.

— Казино „Моронго“ — прочете от задната седалка току-що събудилата се Сюзан. — Утре вечер трябва да зарежем спахотела и да го ударим на живот.

Ана изтръпна. Пак се започва.

— Не мисля, че идеята е добра, Суз.

— Господи, Ана, мога да пия Ред Бул или нещо подобно — въздъхна Сюзан, след което добави за информация на Сам: — Преди няколко дни излязох от клиника за алкохолици.

Ана предпочиташе сестра й да бе запазила този коментар за себе си. Все още помнеше времето, когато Сюзан бе доста по-потайна.

— Какво толкова? — попита Сам, като забеляза реакцията на Ана. — Половината от познатите ми са в клиника, останалите са излезли наскоро — тя погледна в страничното огледало и се престрои в най-лявата лента.

Очевидно преувеличаваше, но все пак бе мило от страна на Сам, че показа разбиране.

— На мен ли го казваш — рече Сюзан. — Е, значи си падаш по бързите ленти и бързите момчета, а, Сам?

Сам погледна Ана, след това се съсредоточи обратно върху платното. Все пак долови притеснението на Ана какво ще се случи, ако сестра й попадне в неподходяща среда.

— Знаеш ли какво, Сюзан, предлагам да стоим в хотела. Някои хора са готови да убиват, за да се доберат до резервация във „Вероник“. По-добре се възползвай. А масажите са направо невероятни.

— Масаж могат да ти направят навсякъде — Сюзан се протегна и дръпна един кичур от косата на Ана. — Хайде, де. Да се позабавляваме. Ще ти помогне да изхвърлиш Момчето с цветята от системата си.

Стомахът на Ана се сви от притеснение. Твърде късно. Чак сега се сети, че трябваше да предупреди Сюзан да не споменава нищо за Бен или Адам пред Сам, защото тя, кой знае защо, много се вълнуваше от любовния живот на Ана.

По-рано бе сигурна, че може да разчита на такта на Сюзан. Но напоследък думата такт не се срещаше дори в речника на сестра й.

— Момчето с цветята? — повтори Сам.

— Да, луда работа. Изпратил на Ана стотици рози.

— Адам Флад? — предположи Сам.

— Бен някой си — поправи я Сюзан. — Както разбрах, бил голям задник.

— Бен? — повтори невярващо Сам. Сетне отмести очи от платното и погледна Ана. — Мислех, че сте се разделили. От Принстън ли ти изпрати цветя?

— Хм… може би още е в Лос Анджелис — промърмори Ана, отчаяно опитвайки се да измисли как да смени незабелязано темата.

Сам стисна здраво волана и втренчи поглед напред.

— Предполагам, че иска да се одобрите.

Ана вдигна рамене. Сам наистина приемаше нещата много навътре, а тя нямаше представа защо. Дали само заради Ками? Реши да подхване друга тема.

— Да поговорим за филма, искаш ли? Мога да ти прочета…

— Ана е постъпила много умно, като е разкарала този досадник — изтърси Сюзан, очевидно без да забелязва притеснението на сестра си или пък точно заради него. — Играчите са най-противни.

— Така е — обади се Сам. — Добре си постъпила, че си го разкарала.

Но… нали до вчера Сам не спираше да хвали Бен? Ана дори си помисли да й го напомни, но се отказа.

— Ако нямате нищо против, предпочитам да не говорим за него. Нито за Адам. Нито пък за което и да било друго момче.

Сюзан избухна в смях.

— Шегуваш се, нали?

— Не, напълно сериозна съм. В момента изобщо не се интересувам от момчета.

Сърцето на Сам прескочи един удар. Ана не се интересува от момчета? Да не би да се опитваше да й изпрати някакъв сигнал? Или всичко се случваше в нейното развинтено въображение? А дори да изпращаше сигнал, Сам изобщо не знаеше как да постъпи. Досега не беше се замисляла за следващата стъпка. Дали да притисне Ана и да действа? Смути се само при мисълта за това. Усети, че прибързва. Имаше нужда от повече информация, затова попита, стараейки се да прозвучи възможно най-небрежно:

— А от какво се интересуваш тогава?

— От нашия филм — отвърна Ана. — И от себе си. За разнообразие.

А, значи това имала предвид. Сам се усмихна с облекчение. Знаеше, че не е готова да стигне до края. Все още.

— Звучи добре.

Сюзан кимна и се обърна към Сам:

— Имаш ли нещо против да запаля?

— Дробовете са си твои — рече Сам.

Сюзан захапа цигара, запали я и открехна прозореца.

— Четворките са неприемливи дори за моите разбирания.

Сам едва не изпусна волана.

— Какво каза току-що?

— Не обвинявам Ана — продължи Сюзан, като сви устни и направи кръгче от дима на цигарата. — Кой иска да обира огризките? Първо Ками, после Дий.

Сам пребледня. Дий дори не беше споменала, че е имала нещо общо с Бен.

— Дий? Няма начин. Не вярвам, че Бен би… Как би могъл…? И след това да ти изпрати толкова цветя, колкото за цял Парад на розите^[5].

— Бен е… — Ана спря. За малко щеше да разкаже на Сам какво се бе случило между нея и Бен в новогодишната нощ. Но вече го бе обсъдила със Сюзан. Трябваше ли да замесва и Сам? Да не забравяме коя беше най-близката й приятелка — Ками Шепард, готова всеки момент да забие нож в гърба ти и да наблюдава с широка усмивка как кръвта изтича.

И все пак, Ана наистина искаше да си намери приятелка в Лос Анджелис. Нуждаеше се от приятелка в Лос Анджелис. А единствено Сам беше кандидат за позицията. Ана се замисли за Син — приятелката й от детските години в Ню Йорк. И в нейната компания имаше хора, които не можеше да приеме, но това не пречеше на отношенията им. Защо тогава да прилага друг стандарт към Сам?

— Да? — подкани я Сам.

— О, хайде, кажи й — обади се Сюзан. — Знам, че родителите ни са царе да си държат устата затворена, но да не би това да им е донесло щастие?

„Може би пък Сюзан има право — помисли си Ана. — Не съм направила нищо лошо.“

— Сам — започна тя, — ще ти бъда благодарна, ако запазиш в тайна от Ками и Дий това, което се каня да ти разкажа.

Сам се засмя.

— Та аз не обсъждам с тях нищо сериозно от моя живот, какво остава за твоя.

И така, Ана й разказа всичко, включително смешното извинение на Бен, че я е зарязал, за да спаси живота на тайнствена кинозвезда, негова приятелка.

— Е, това е цялата тъжна история — завърши накрая.

Всъщност не беше така. Позволи си да спести подробности за това какво беше (или по-скоро не беше) се случило в каютата в първите минути след полунощ. Непокътнатата й девственост щеше да си остане нейна тайна.

— Дявол го взел — въздъхна Сам. — Та това си е готов филм.

— Знам, че Бен ти е приятел, Сам, но вероятно не го познаваш толкова добре, колкото си мислиш. Според мен, ако иска да ме спечели обратно, то е само защото аз го напуснах първа.

Сам се замисли.

— Може би.

— Може би? — повтори Ана. — Нали не приемаш версията му за чиста монета?

— Е, той познава доста актриси — рече Сам. Пред очите им най-после блеснаха светлините на Палм спрингс. — Половината от момичетата на „Уорнър брадърс“ учеха в гимназия „Бевърли хилс“.

Сюзан се наведе напред, силно заинтригувана.

— Кои са му приятели?

— Чакай да помисля… — Сам прехапа устни. — Миналата година ходихме на коледно парти в „Къщата на блуса“^[6] и той си тръгна с онази мацка от „Смолвил“, как й беше името…

— Съжалявам, но не гледам много телевизия — отвърна Ана.

— Добре, опитвам се да се сетя за някоя друга…

— Някоя, за която не бихме предположили, че е наркоманка — подсказа с готовност Сюзан.

Ана не можеше да повярва. Сестра й бе сред гостите на осемнадесетия рожден ден на принцесата на Джаруди, защото кралицата бе учила в пансиона заедно с майка им. Беше седяла в кралската ложа на тенис турнира в Уимбълдън. А сега си играеше на „Познай коя е тайнствената звезда наркоманка“. Явно имаше нещо заразно във водата по Западното крайбрежие.

— Е, добре. Съвсем малко хора го знаят — започна Сам, като сниши глас, въпреки че в колата бяха само трите, — но след като Бен и Ками скъсаха, една доста популярна актриса — от сериал, който всички гледат, откакто се помнят, женена за много прочут актьор (о, той наистина е невероятен), видяла Бен на някакъв купон. Тя била сама, понеже се скарала със съпруга си, като го обвинила, че пуши твърде много трева. Разбира се, не знаела, че Бен е още в гимназията. От дума на дума, нещата станали сериозни…

— А ти откъде знаеш? — прекъсна я Сюзан.

— За Бога, Сюзан, аз организирах купона. Въпросните хора ще бъдат и на партито на Щайнберг. Представяш ли си, да вдига толкова пара задето Брад пуши трева, а да не вижда своите проблеми?

— Брад? — повтори като ехо Сюзан. — Брад ли каза? Като Брад…?

— Стоп. Нито дума повече — прекъсна я Сам. — Аз не клюкарствам за приятелите си. Само за чуждите приятели.

Разговорът продължи в същия дух. Ана не вземаше участие, но трябва да признаем, че слушаше. И се питаше наум. Ами ако Сам беше права? Ако Бен й беше казал истината?

Не. Вече нямаше никакво значение.

Не е вярно, обади се заядливо гласче някъде в главата й, защото го сънува, когато заспа преди малко.