Шанън Стейси
Специално интервю (2)

Втора глава

Първият ден от ежегодната семейна ваканция винаги беше пълен ад за Тери Ковалски Портър. Дванадесетте дни забава и почивка започваха и свършваха с моменти, в които изгаряше от желание да се хвърли под гумите на движещия се с бясна скорост кемпер.

Шайката Ковалски някак си успяваше да остане организирана по време на пътуването по междущатската магистрала и път номер три, но в момента, в който навлезеха в територията на къмпинга, се разпръсваше наоколо и на Тери й се налагаше да си скъсва задника, докато помогне на всички да се настанят.

Първо на родителите й, защото четиридесетметровия луксозен лайнер на колела накара активността в лагера да секне докато не бъде разтоварен. Лео Ковалски отказа да позволи на друг да шофира „бебчето“, което беше подарък от сина му. Основната задача на Тери бе да държи здраво юздите на нетърпеливите си братя, докато баща им успее да паркира возилото със сто маневри.

После идваше ред на поставянето на настилката, подравняването на терена и монтиране на отходни тръби, маркучи и електрически връзки. По принцип бяха наясно с рутината, но Лео и Мери Ковалски задължително превръщаха всичко в драма.

— Смяташ ли, че така е подравнено, Мери?

Още една подробност за родителите им — бяха ужасно шумни.

— Аз съм вътре, Лео! Как бих могла да знам?

— Накланяш ли се наляво?

Следваха средният й брат Майк и семейството му, които се нуждаеха от три от определените площи, за да могат да се разпрострат. Първото място беше за кемпера, много по-малък от този на родителите им, в който щяха да спят Майк, Лиса и двете им по-малки момчета. Площта имаше специален кът за барбекю, а скарата беше толкова тежка, че трябваше да бъде свалена от тримата братя плюс най-големия син на Майк.

Второто място беше за по-малкия им кемпер, който бе закачен за големия и в който щяха да спят двамата им по-големи сина. Именно тук Лиса опъна сложната мрежа простори, която се разтягаше от дърво до дърво и бе достатъчно дълга, за да може да побере мокрите дрехи на семейството.

На третото място щяха да опънат голяма палатка, която щеше да чака там и без значение дали вали като из ведро, на Лиса нямаше да й се налага да бъде затворена в кемпера с четирите буйни момчета.

Най-малкият от семейство Ковалски, Кевин, беше най-лесен за настаняване. След развода му бе необходима само една малка палатка, портативна скара и възможно най-огромната хладилна кутия, която съществуваше в магазина. Той твърдеше, че е специалист по къмпингуване, но Тери знаеше, че брат й не вижда смисъл да се напряга да го прави както трябва, в сянката на родителите им, които бяха екипирани с подвижен дом за половин милион долара.

Джо винаги наемаше една от колибите наоколо, за да може да носи лаптопа си и да си осигури удобство и уединение, необходими за да може да пише. Обикновено Тери му помагаше да разтовари багажа си, но точно сега не разговаряше с близнака си и затова изпрати племенниците им.

Опустошението, което четирите момчета щяха да стоварят върху колибата бе само началото на отплатата, която Джо Ковалски щеше да изпита.

Секундата, в която чу гласа на брат си по телефона, казващ й, че все пак ще имат нужда от още един буркан фъстъчено масло, Тери знаеше какво беше сторил този глупак.

Ваканцията на семейство Ковалски бе достатъчно лудо изживяване и без да прибавят Кери Даниелс към него. По-лошото бе, че останалите подкрепиха Джо. Родителите им бяха толкова въодушевени. Майк и Лиса нямаха излишна енергия, за да изразят мнение по въпроса. Колкото до Кевин, Тери го познаваше достатъчно добре за да знае, че при първа възможност щеше да опита да се пъхне в гащите на Кери, а ако не успееше, поне щеше да я използва за да дразни брат си.

Естествено никой от тях нямаше дванадесетгодишна дъщеря, която мразеше летуването на палатка, ненавиждаше да е без достъп до интернет за повече от час, но от всичко най-много мразеше факта, че родителите й бяха разделени. И, разбира се, изобщо не й бе ясно защо бяха поканили бившето гадже на вуйчо й Джо, но не и баща й, който още не се считаше официално за бивш член на семейството.

Същата дванадесетгодишна дъщеря в момента седеше на сгъваемия стол пред все още заключения кемпер и пиеше кола. Братята на Тери й помогнаха да паркира возилото и да го върже към канализацията, преди да ги изпъди. Двете със Стефани трябваше да свикват да вършат всичко сами, след като вече нямаха мъж в къщата.

За нещастие, да накара дъщеря си да свърши каквото и да било, бе доста голямо предизвикателство.

— Стефани, помолих те поне да включиш някои от електрическите уреди и да отвориш прозорците.

— Това беше работа на татко.

— Баща ти не е тук. А ти винаги му помагаше, знам, че можеш да го направиш.

Момичето завъртя очи с досада.

— Не можеше ли да остана с него?

Тери въздъхна и си напомни за стотен път, че всичко това бе само заради факта, че при баща си тя щеше да има достъп до интернет през следващите две седмици, а не че обичаше единия от родителите си повече от другия.

— Защото апартаментът му не е достатъчно голям, а ти вече не си на възраст, в която можеш да споделяш дивана с него.

— Кога ще пристигне бившето гадже на вуйчо Джо?

— Не знам, Стеф. Хайде да се установим, за да можем да…

— Мисля, че това е тя.

Тери се обърна и измърмори дума, за която беше наложила правило да не използва пред дъщеря си.

Разбира се, че това бе въпросната бивша. Има си хас Кери Даниелс да качи някое кило или да се появи с недобре боядисани корени. Беше все така слаба, великолепна, и за разлика от Тери, никоя от телесните й части не се бе провесила към земята.

Кери гледаше ужасено към караваните накацали наоколо, в очакване на лагеруващите и возилата, които ги бяха довели до тук да се подредят преди да разтоварят багажа. Върху ремаркетата имаше дванадесет АТВ-та, различни по размер и цвят. Едно от тях беше чисто ново и лъскаво.

Кери се обърна и засече погледа на Тери за пръв път от години.

— Какво е това, по дяволите?

— АТВ. Баща ми ни води да се возим, когато бяхме на десет, или си забравила и това?

Кери сви тъмночервените си устни с погнуса:

— За бога, Джо сигурно има повече пари от Крез. Не можахте ли да отидете на един круиз да речем?

— Предпочитаме АТВ-тата. Освен това нищо не успява да сближи едно семейство така, както проверката за кърлежи, след като се повозим.

— Проверка за кърлежи?!

Тери има удоволствието да види как най-добрата й приятелка, която се бе превърнала във враг, пребледня под професионално нанесения руж.

— Проверка за кърлежи? Без мен.

— Стеф, кажи на вуйчо си, че Кери Даниелс пристигна.

— Вуйчо Джо, гаджето ти е тук! — момичето изкрещя в посока на колибите.

— Ако исках целият къмпинг да разбере, щях да извикам и аз, Стефани Портър.

Но всъщност изобщо не искаше да прави забележка на дъщеря си, а по-скоро й идеше да се търкаля от смях по тревата.

Госпожица Съвършена изглеждаше така, сякаш се бе забила със засилване в куп пресни кравешки лайна, и Тери реши, че следващите две седмици можеха да не се окажат чак толкова лоши в крайна сметка. Отплатата наистина беше безмилостно жестока кучка.

 

 

Когато Кери видя Джо, запътил се към нея с ръце в джобовете и с трапчинки, които се забелязваха даже от луната, не можа да изрече и една дума от онова, което искаше да му каже.

Задоволи се с репликата:

— Няма да ме проверяваш за кърлежи, Джоузеф Ковалски!

— По дяволите бейби, не убивай надеждите ми още на първия ден.

Кери се почувства като идиот, а Джо се хилеше като такъв.

— Да разбирам, че си попаднала на Тери.

— Няма да се кача на това нещо — тя посочи към ремаркето с АТВ-та.

— Виждаш ли онова червеното, чисто новото? То е за теб, бейби. И не ми казвай, че вече си забравила правилата.

Сякаш би могла. Правилата й бяха доставени лично, в къщата на родителите й, преди още да бе станала от леглото тази сутрин.

(1) В Спотлайт може да бъдат публикувани само „служебни“ отговори на „служебни“ въпроси.

(2) Ако се спомене къде сме ходили, какво сме правили, или ако се намеси името на някой от останалите членове на семейството, освен моето, ще се развихри най-силната южняшка гръмотевична буря и върху теб и списанието ще се изсипе порой от най-добрите адвокати, които могат да бъдат наети.

(3) В замяна на всеки ден, прекаран със семейство Ковалски, ще имаш право на един въпрос.

(4) Всеки мой отговор ще ми осигури едно запитване към теб. Ако не ми отговориш, ще бъдеш лишена от правото си на следващ въпрос.

(5) Разкриване на каквато и да било допълнителна информация, която не спада към официалните въпроси и отговори за Тина Дешанел, най-вече споменаване на координатите на мястото, на което се намираш, ще те вкара в такъв филм на ужасите, в какъвто изобщо не искаш да получиш роля. Повярвай ми.

(6) Отказ да участваш в което и да било мероприятие със семейство Ковалски, ще доведе до елиминация на интервюто. (Изключение прави само дейност свързана с Кевин и разголване, въпреки че с него не може да се каже дали ще се стигне до секс или не.)

Кери не възнамеряваше да се озове гола в компанията на който и да било Ковалски. Никакво пощене за кърлежи. Никакъв секс. Нямаше да плува гола, банският й костюм не беше от две части. А пижамите бяха задължителни.

Последната мисъл се загнезди в главата й. Тя огледа редицата кемпери и палатки с нарастваща паника.

— Къде ще спя аз?

Джо все още се усмихваше, въпреки че Тери се бе отдалечила, за да помогне на момичето, което сигурно бе дъщеря й, да закачи кемпера им.

— В бунгалото, ей там.

— Бунгало? — Не звучеше толкова зле. — Имаш предвид от онези със стени, врата и легло?

— Даже има и контакти.

Кери изсумтя.

— Да, много ще са ми полезни, при всички електронни приспособления, които ме накара да оставя у дома.

— Паркирай колата си наоколо и може би ще успеем да те настаним преди останалите от семейството да са разбрали, че си тук. Всички отидоха долу до магазина, да се видят със собствениците на къмпинга и да купят дърва за лагерни огньове.

Кери се изкачи по черната пътека с малката кола, която бе наела. Приближи се до първото бунгало и паркира в сяната на огромния джип на Джо. Къщичката беше малка, но изглеждаше в добро състояние, дори имаше спретната малка веранда.

Джо я прикани да отвори вратата и да влезе. Отвътре изглеждаше още по-малка, но имаше вентилатори на тавана, камина на газ и кътче с маса и столове. В другия край на стаята бяха разположени едно двойно легло и едно двуетажно. Тъкан килим във весели цветове покриваше дървения под.

А нещата на Джо бяха разпилени навсякъде, с изключение на долната част от двуетажното легло.

— Какво е това?

— Нашето бунгало. За теб двуетажното легло, тъй като аз съм известният писател.

— О, ти си известният луд автор, ако си мислиш, че ще споделям къщичката с теб.

— Другите вече са окупирани за предстоящия уикенд. Можеш да се прибереш вкъщи, ако искаш. Сигурен съм, че шефката ти ще те разбере.

— Или можеш да спиш в палатката ми.

Кери се завъртя по посока на втория мъжки глас. Мъжът беше много висок, с невероятно тяло, и…

— Боже Господи, Кевин? С какво са те хранили, по дяволите?

— Девици и бира, по три пъти на ден. Изглеждаш чудесно, Кери. Много време мина.

Тя се опита да си спомни с колко години Кевин бе по-млад от нея, Джо и Тери. Шест? Там някъде. Последния път, когато го видя, беше дългурест, кльощав и пъпчив. Безспорно вече не изглеждаше така.

— Едва се побираш в палатката си — каза му Джо, преди Кери да успее да реагира по някакъв начин, — какво остава да сместиш и жена.

— Тя би могла да спи върху мен.

— Изчезни — отвърна му Джо, а Кери се засмя. — Но преди да го направиш, отиди да донесеш чантите от колата на Кери.

Кевин въздъхна и й отправи печален поглед.

— Проклятието да си единствения син Ковалски, който има някакви мускули.

Той изчезна и Кери се възползва от момента, за да опита да се успокои. Не се получи. След повече от двадесет години в Калифорния, все още не бе намерила средата си, чи, Зен или каквото там по дяволите трябваше да открие.

От едната й страна стоеше възможността да живее с Джо Ковалски за четиринадесет дни, от другата я дебнеше потъналата й в тоалетната кариера и апартамент под наем.

После започна да се чуди дали пижамата не бе задължителна и за Джо и затърси ключа за вентилаторите на тавана, за да ги включи. Изведнъж стана ужасно горещо. Кери не бе сигурна дали Джо без пижама попадаше в графата с плюсове или минуси, което от своя страна тотално разбърка чакрите й.

Кевин се върна и внесе чантите вътре.

— Пресрещнах тълпата и я отпратих. Имаш максимум петнадесет минути, преди да се върнат — осведоми я той и изчезна. Кери си пое дълбоко въздух, отново напразно, и опита да се стегне за предстоящите минути, дни, седмици. Без успех.

— Това е крайно непрофесионално от твоя страна — обвини тя на Джо, който се преструваше, че оправя възглавницата и изпробва удобния си на вид матрак.

— Правилно! Но да очакваш от мен да изложа на показ личния си живот, само защото сме правили секс преди двадесет години, е образец за професионализъм.

Кери отиде да изпробва собственото си легло. Изглеждаше като парче дунапрен, разположено върху шперплат, който се държеше на четири крака. Чудесно.

— Не бих го направила, ако имах избор, но кариерата значи много за мен.

— Не, скъпа, кариерата е всичко за теб. А ние ще ти напомняме постоянно, че успехът не се измерва само в заглавия и статии.

Джо не се усмихваше и тя се зачуди дали наистина вярва на безсмислиците, които избълва.

— Значи правиш това за мое добро? Да спасиш плиткоумната принцеса от блестящата кула от слонова кост?

Трапчинките се появиха.

— Добрият и чистосърдечен принц, който плиткоумната принцеса стъпка, докато се изкачваше по стъпалата от слонова кост, иска просто да види как ще окаляш малко косата си.

— Значи всичко е един грандиозен план, само за да ме унижиш. — Тя се изправи с намерение да тръгне към колата си. — Сигурно изобщо не си смятал да отговориш на проклетите ми въпроси.

Кери не успя да стигне далеч, преди Джо да я завърти така, че да се окаже — като по поръчка — с гръб към таблата на двуетажното легло. Когато той пъхна крака си между нейните и хвана главата й с ръце, изменническото й тяло веднага разпозна заклещващата позиция и се успокои. Дори й се наложи да свие ръцете си в юмруци, за да не ги пъхне в предните джобове на дънките му.

Всяка свободна минута в училище прекарваха в тази поза. Тя, облегната на металната врата на шкафчето си в коридора на училището, а Джо наведен към нея. Неминуемо се появяваше учител, за да изкрещи към тях: „Даниелс и Ковалски, да виждам дневна светлина помежду ви!“

Не че в момента се прокрадваше такава между тях. А и нямаше опасност да изскочи преподавател, въпреки че имаше огромна вероятност някой от семейството му да го направи. Не знаеше само дали щяха да бъдат ужасени, или да го насърчат.

— Не те доведох тук, за да те унижа, бейби.

Кери искаше той да спре да я нарича така, но нямаше да се получи, без да му покаже, че това я притеснява.

— Тогава защо съм тук? Можеше просто да ми кажеш не, или да насрочиш интервюто за след две седмици.

— Но така нямаше да мога да бъда с теб.

Как не се бе удавила в тези сини очи като ученичка? Беше трудно да се съсредоточиш върху думите, които излизаха от устата му, когато я погледнеше по този начин.

— Минаха почти двадесет години, Джо.

— Именно. Ти не ми беше само гадже, беше ми и най-добрият приятел и искам да наваксам. Опра би казала „Искам подобаващ край“.

— Все едно гледаш Опра. — Пръстите на Кери буквално я сърбяха да се пъхнат в джобовете му и затова ги мушна в своите.

— Племенницата ми гледа шоуто й и съм убеден, че ако я попитам, ще ти потвърди, че Опра ще каже точно това.

— Смятам, че равносметката е десет процента слагане на край и деветдесет отплата.

Джо се усмихна.

— Седемдесет на тридесет.

— Тридесет на седемдесет.

Той се наведе по-близо, а Кери нямаше накъде да отстъпи. Милиарди мисли сякаш прелитаха през главата й, но само две се задържаха там. Щеше ли да я целуне? И защо след толкова години и няколко значими, макар и обречени, връзки продължаваше да я е грижа?

Нямаше начин да не е заради носталгията. Казваха, че момичетата в крайна сметка никога не забравят първия си. Тя се бе сънувала повече от един път на задната седалка на Гранада, модел 1978-ма година. Но това в момента й идваше в повече.

Светкавица озари колибата и Джо изруга толкова тихо, че само някой притиснат в него, би го чул.

— Зеле!

— Това е Боби — поясни Джо, преди да се отдръпне, което я изненада и смая. Наистина ли възнамеряваше да я целуне? — С парите от личните си спестявания е купил няколко еднократни фотоапарата.

— Мислех, че не може да носим фотоапарати.

— Не, скъпа. За теб не е позволено. Ние си носим, еднократни, дигитални, с ленти, видеокамери, каквото се сетиш. Почти съм сигурен, че старата сапунерка на майка ми е на дъното на чантата й.

Кери погледна малкото момче, което й се хилеше насреща. Един ден усмивката му вероятно щеше да е също толкова въздействаща, колкото тази на чичо му.

— Здрасти Боби. Не трябва ли да кажеш „зеле“ преди да снимаш?

— Като правя така, хората крият лицата си. Харесва ми да ги изненадвам.

Тя се усмихна, но се замисли колко изненадана щеше да бъде майката на Боби, когато види снимка на която Джо е притиснал Кери до стената, сред фотографиите от ваканцията на сина й.

— Баба ме изпрати да ти кажа да престанеш да се криеш и да разтовариш машините, за да може да паркират кемперите на местата им. Каза също, че за госпожица Кери ще е по-добре да се появи веднага и да им каже по едно здравей, иначе чичо Кевин ще изяде и нейния с’мор.

 

 

Джо обикаляше фургоните и разхлабваше ремъците, с които бяха вързали АТВ-тата. Не изпускаше Кери от очи, докато тя преминаваше през бързо представяне на родословното дърво на семейство Ковалски. Въпреки работата й и факта, че майките им бяха останали приятелки, той беше почти сигурен, че вече й бяха обяснили кой кой е, но все пак си оставаха всяваща страх дружина.

Кери познаваше родителите, братята и сестрите му, разбира се, но Майк и Кевин се бяха променили доста за последните осемнадесет години. Лиса, съпругата на Майк, се беше преместила от Масачузетс веднага след дипломирането на Джо и Кери не я познаваше изобщо. Четирите им момчета, Джоуи на петнадесет, Дани на дванадесет, Брайън на девет и Боби на шест така и не застанаха на едно място, за да успее да свърже име с физиономия. Стефани, дъщерята на Тери, вече се губеше из неведомите пътеки на тийнейджърството. Като добавим Кевин с момчешкия му чар и Тери с двадесетгодишната си злоба, се получаваше доста интересна комбинация.

Джо не можеше да повярва, че Кери смяташе, че я е поканил единствено за да я унижи. Може би поканил не беше точната дума, но до преди да му отправят това обвинение, той не си даваше сметка, че не споделяха едно и също мнение.

Може би бе разчел погрешно знаците в ресторанта. Можеше да се закълне, че и тя усети тлеещото пламъче на някогашния изгарящ пъкъл, породен от химията помежду им. И когато се съгласи на нелепото му предложение, за което бе сигурен, че ще го отреже, Джо си помисли, че и Кери бе заинтригувана от разпалването на искрата също толкова, колкото бе и той. Вместо това тя беше решила, че тази своеобразна половинчата шега, или по-скоро полуотказ, които претърпяха абсолютен провал, са част от отмъщение в стил Шекспирова пиеса.

Така представени, нещата правеха Джо не само да изглежда, но и да се чувства като задник. Нямаше как да й обясни, че предложението, което й скалъпи в колата на път за ресторанта бе поведение на страхливец, който не знае как да откаже интервюто и да каже „не“ без заобикалки. След като тя му отправи същия онзи поглед, който му завъртя главата в гимназията, той си помисли, че би било забавно. А малко по-късно, когато Кери затвори очи и изстена, след като отхапа от чийзбургера, вече беше напълно сигурен, че е прав.

Когато тя се съгласи с глупавия му план, Джо реши, че и тя е навита, а спокойното и хладно поведение е било привидно, за да не изглежда, че изгаря от нетърпение.

Вече знаеше, че поведението й е било просто стоицизъм в очакване на емоционалния тормоз, и осъзна абсолютната минавка. Ако отстъпеше сега, нямаше да има никакъв контрол върху нещата, които тя щеше да публикува и ще трябваше да обясни, защо не бе успял да издържи първия ден, което нямаше как да се получи без да се изложи и да изглежда като пълен глупак.

— Ако смяташ да стоиш тук и цял ден да зяпаш бившето си гадже, поне мръдни встрани.

Гласът на Майк го върна отново в реалността, където стоеше с ремък в ръка и зяпаше Кери Даниелс.

Метна ремъка към брат си и яхна една от машините.

— В теб ли са ключовете?

Майк вдигна нагоре цяла връзка и му хвърли подходящия.

— Знаеш, че Тери няма да ни позволи да потеглим, докато всеки не си получи ключа. Би ги закачила с телбод за челата ни, ако намери такъв, който да е достатъчно здрав, за да може да пробие дебелите ни черепи.

Джо стартира АТВ-то, изтегли се назад по рампата и отби встрани. След като отправи смъртоносен поглед към четирите момчета на Майк, които го бяха наобиколили като лешояди, се изкачи обратно на ремаркето.

— Лиса я харесва — каза Майк, след като вече беше започнал да наблюдава развоя на семейната драма.

— Ключ. Откъде знаеш?

— Езикът на тялото. Женени сме от шестнадесет години, Джо. На този етап мога да позная кога й се ходи до тоалетната.

— Но не можеш да кажеш как се чувства докато ти събира миризливите чорапи?

Майк посегна да го удари, но Джо натисна газта, засмя се и разтовари машината на Джоуи. Погледна назад към лагера и видя съименника си да подскача нагоре-надолу. Отправи му още един убийствен поглед за всеки случай, преди да се изкачи отново по рампата. С периферното си зрение мярна Кери, която държеше цял куп специални принадлежности и екипировка за каране на АТВ и изглеждаше крайно объркана.

— Тя иска да забременее.

Джо извърна рязко глава. Да забременее?

— Какви ги плещиш, по дяволите?

— Лиса иска още едно дете.

— О! — Това беше по-приемливо, от нещата, които той си помисли първоначално, но все пак звучеше налудничаво. — Вие едва оцелявате с четирите момчета, Лиса планува да направи парти наесен, когато Боби тръгне на училище. Сигурни ли сте?

Майк кимна и метна към Джо ключа от АТВ-то на Дани.

— Заяви ясно и каза, че този път може да е момиче.

— Или отново да е момче. А и не е като да нямаме близнаци в семейството. Хубаво си помисли, Майк, шест момчета. Трябва да наемем хора, за да извозят кемперите и машините ви до тук.

Майк се засмя, но напрежението му си личеше. Въпреки че беше с две години по-млад, той често изглеждаше като най-възрастния и Джо не беше единствения, който забелязваше това напоследък.

— Знаеш ли от какво имаш нужда? Нека да разтоварим тези кютуци и ще отидем да покараме само ние, братята.

— Момчетата ще се размрънкат — каза Майк, но лицето му светна, само при мисълта за предложението. Семейство Ковалски караше машините с различна скорост. Когато малките деца бяха с возилата си и баба им ги придружаваше с нейното, стадо полумъртви мулета се считаха за по-бързи от тях. Ако двете малки момчета се возеха редом с татковците им, а баба си взимаше следобедната дрямка, целият екип си позволяваше малко повече приключения.

Понякога всички деца оставаха с Лео и Мери, което позволяваше на Джо, Кевин, Тери, миналата година и на съпруга й Евън, Майк и Лиса да бомбардират маршрута.

Но когато уговорката беше само за братята, карането беше специално и със силно завишен повръщаш фактор. Само Джо, Майк и Кевин. Тестостерон, кал, камъни и общо две хиляди и сто кубика мощ. Хубаво като секс, с далеч по-голямо изтощение.

Майк погледна съпругата си, като преценяваше настроението й.

— Лиса няма да е доволна, ако момчетата се мотаят край нея, докато подрежда нещата. Помниш ли 2004-та, когато ме изпрати да спя в лятната кухня?

Джо извика снаха си и й махна да се приближи към тях.

— Имаме нужда да вдигнем малко адреналина.

Лиса беше ниска, крехка на вид брюнетка, с непоклатим и не до там крехък характер.

— Няма да карате, при положение, че има още толкова работа за вършене.

Джо й отправи най-подкупващата си усмивка, но тя бе омъжена за Ковалски от шестнадесет години и отглеждаше четирима свои. Беше се имунизирала.

— Забрави.

— След няколко дни с Кери ще заведем момчетата до града, за пица. — Знаеше, че тя няма имунитет срещу подкупи, които включваха свободата й.

— Измъкнете се тайничко с Майк и отидете да карате на онази закътана поляна, която харесвате толкова много. Знам, че от това лицата ви грейват.

Както винаги, възможността за секс, който да не бъде прекъсван от младежи, я караше да се огъва като преварен макарон.

— Само един час, но при първото ни посещение на басейна, вие ще бъдете спасители.

— Три часа, и обещавам да бъдем спасители два пъти и след пицата ще заведем момчетата и за сладолед.

— Два часа, всичко споменато до тук, плюс довечера сте дежурни край лагерния огън, докато приготвите с’мор за всички.

— Дадено.

След като Лиса се отдалечи, Джо се усмихна на брат си.

— Фасулски лесно.

— На мен никога не ми се получава.

— Това е защото си й съпруг. Мен ме харесва повече, защото не й се налага да ми пере гащите. Освен това съм по-красив.

Майк се засмя.

— Не спирай да си го повтаряш, докато мен ме оправят в гората, приятел.

— Харесва ти само защото ухапванията от комарите правят чепа ти да изглежда по-голям.

Джо се наведе, за да избегне замаха на Майк и избута машината на Дани надолу по рампата. Кери го гледаше, а той натисна газта с палец и форсира двигателя. Тя отметна назад коса и се засмя, точно както правеше в гимназията, а Джо обмисли кратка забежка до поляната в гората и за себе си.

Представата за Кери, легло от трева и флакон репелент за комари се разбъркаха в главата му, докато не се наложи да се облее мислено със студен душ. Решението за лудо каране с братята си и с ерекция, която нямаше намерение да се укроти, беше рецепта за бедствие.