Пенчо Славейков
Предговор ^[0] (към „На Острова на блажените“)

[0] Предполага се, че отначало Славейков е възнамерявал да сложи като предговор на антологията специално написания за тая цел голям очерк „На Острова на блажените“ (публикуван след смъртта му по запазения ръкопис в сп. „Златорог“, 1921 г., а след това — в редактирания от Боян Пенев том „Българска литература“ (книга втора) от Пенчо Славейков). Тия две публикации (еднакви по текст) са непълни — пропусната е частта, в която се говори против „царя на Острова на блажените“, като се визира и иронизира българският цар. Тая пропусната част е включена (по ръкописа от Б. Пеневия архив в архивния институт при БАН) в „Избрани произведения“ от Пенчо Славейков, книга втора — Проза, 1955 г. — Изглежда, че като е изоставил тоя очерк и е поместил краткия „предговор“, Пенчо Славейков е имал пред вид съображения от практическо естество — да въведе по-пряко читателя в книгата, като говори вече не за „Острова“, а за характера и изворите на антологията; за самия „Остров“ той говори в бележките за поетите. ↑

[1] За разлика от някои други отбелязвания на книги в бележките в антологията, без такива книги да са излизали (в духа на литературната мистификация, с която си служи Славейков), тая антология на български народни песни наистина е излязла през 1904 г. в Лондон („The shade of the Balkans“) с уводна студия от Пенчо Славейков. Английският редактор на сборника, Хенри Бернард (посочен като Берлайн в предговора), идва неколкократно в България и е един от българистите (изследвачи и популяризатори на българската литература), наред с немеца Георг Адам и шведеца Алфред Йенсен, с които Славейков е в близки връзки. Бернард пише спомени за Славейков след смъртта му. ↑

[2] (Фр.) „Би било наистина за оплакване, ако от някои книги се възхищават известни хора.“ — Хектор Берлиоз (1803–1869 г.) известен френски композитор и музикален критик. ↑

[3] До 1910 г., когато излиза „На острова на блажените“, не са излизали антологии на българската поезия. Такава антология излиза под редакцията на Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов през 1910 г., като се подготвя в същото време и се явява на книжния пазар малко след Пенчо Славейковата антология. ↑

[4] Въпреки че Пенчо Славейков говори тук за „двайсет и петия Сборник Мисъл“ тия сборници са само два (и двата — от 1910 г.). С тях д-р Кръстев и неговият кръг се опитват да продължат спрялото през 1907 г. сп. „Мисъл“, но задълбочават още повече антиреалистичните тенденции на списанието и не намират обществена подкрепа. ↑

[5] Няма данни, нито запазени материали, от които да се вижда, че Славейков е подготвял втора книга за „Острова на блажените“. ↑

[6] Годината 1883, за която се говори като за начало на „нов културен вятър“ в живота на Острова, отговаря на възстановяването на Търновската конституция на 6 септември 1883 г., след политическата криза, последвала държавния преврат от 1881 г., извършен от Батенберг със суспендиране на елементарните демократични свободи. Като имали предвид буржоазно-демократичните страни на конституцията и се борели за обявените от нея права на организация, печат и пр., демократично настроените среди от онова време смятали за голямо събитие, „нов вятър“, нейното възстановяване. Същевременно Славейков говори за 1883 г., като има предвид и своята собствена биография: в края на 1883 г. той участвува в ученически бунт (стачка против реакционни учители в Пловдив) и наскоро след това преживява най-скръбното събитие в личния си живот — измръзването на пързалката, след което три години е тежко болен и цял живот ходи с патерица. Това негово разболяване според повечето данни е станало в началото на 1884 г., но Славейков го свързва със страданията и неприятностите около стачката и затова се спира на 1883 г. С тая година той свързва — и в „На Острова на блажените“, и другаде — физическата криза и „духовната възмога“ в живота си (това свое лично страдание той счита за начало на по-дълбоките си размисли, които го довеждат до творческо обособяване). — В оригиналното издание се говори не за 1883, а за 1879 г.: „подир освобождението на Острова“: промяната е направена (както и на други места в антологията), за да бъде по-голяма алюзията, че става дума не за България, а за друга страна. ↑

[7] „Подир мълчанието“ — преиначено название на споменатата, запазена в ръкопис Славейкова сбирка „Преди мълчанието“. ↑

[8] Членуването на определението към подлога с кратък член, останалите различия при членуването и други случаи на остарял правопис са според изданието от 1958 г. Бел.кор.ел.изд. ↑

[9] Сбирката „Преди мълчанието“ не е свързана с изброените имена на поети от „Острова на блажените“ — при нейното писане Славейков още не е дошъл до идеята да припише стихотворенията си като такива на поети от въображаем остров. ↑