Алиса Дей
Жената на шейпшифтъра (7)

Глава 8

Итън поведе Мари през смълчаната тълпа от бдителни шейпшифтъри, които се бяха струпали около входа на щабквартирата и дома му. Той кимна на Уилям, неговият заместник.

— В моя кабинет след десет минути. Опитай се да намериш Кат. Мобилният й беше изключен, когато се опитах да се свържа с нея. Ако все още е изключен, проследете я.

Мари се извърна. Напрежението от следобедните събития бе оставило следи по бледото й измъчено лице.

— Тя е с нейния… шеф, ако това ще ви помогне. Планират среща за утре.

Уилям кимна и се отправи към задната част на къщата и кабинета на Итън, отваряйки мобилния си, докато се отдалечаваше.

Итън спря, осъзнавайки необходимостта да каже няколко думи и даде някакви обяснения. Сложи ръка около раменете на Мари и огледа тълпата от членовете на прайда му, които я наблюдаваха — някои враждебно, други безразлично, но всички с любопитство.

— Това е Мари, сестрата на Бастиян от Атлантида. Дойде на посещение и получи най-проклетата ваканция за спомен — заяви той безцеремонно. — Сигурен съм, че Уилям ви е казал за кръвния брат на Фелън, Травис, който отправи алфа предизвикателство към мен.

Той се огледа, за да срещне погледите им, като отбеляза и оцени гнева и лоялността, изписани на всяко лице.

— Трябва да я върнем в Атлантида, докато се погрижа за този малък проблем — продължи той. — В същото време заклевам всеки един от вас да я защитава, сякаш е една от нашите малки сестри.

Няколко ахвания посрещнаха думите му, последвани от несигурни погледи, отправени към Мари. Но на никого дори не му хрумна да спори с Итън. Грегъри, един от най-свирепите братя от прайда, пристъпи напред.

— Ще я браня с живота си, Итън — обеща той, като застана на едно коляно пред своя алфа водач и наведе глава, оголвайки врата си. — За честта на прайда Сайпръс.

Всяка една пантера повтори вика му.

— За честта на прайда Сайпръс!

Мари се взираше в тях с разширени очи и леко разтворени устни. Извърна глава, за да погледне Итън в очите и сякаш подът се разлюля под краката му, когато срещна погледа й. Споменът за страстта от целувките й премина през тялото му толкова бързо и силно, сякаш го разтърси удар. Само присъствието на половината от прайда го възпря да я хвърли на рамо и да я отнесе в спалнята си, за да продължи онова, което започнаха в хижата на Кат.

Хвана ръката й и се отправи по коридора към гостната, но промени решението си и зави към господарските помещения.

— Сега вече съм проклет пещерняк — промърмори той. — Следващият път ще се преобразя в някакъв саблезъб тигър.

Осъзна, че Мари почти тичаше, за да е в крачка с големите му стъпки, затова намали темпото, но не пусна ръката й.

— Какво каза? — попита тя.

— Нищо важно. Това е. Можеш да останеш тук, докато се свържем с Аларик, за да дойде да те вземе — каза той и рязко отвори вратата към стаите си.

Тя го последва в помещението и спря.

— Много е… елегантно — каза накрая.

Итън се засмя.

— Смущаващо и дипломатично, бих казал аз. Дяволски празна стая е.

Огледа се наоколо, опитвайки се да види стаята през нейните очи. Беше лишена от мебели и като се изключи леглото, което беше покрито с обикновено одеяло, помещението беше огромно и пусто.

— Питам се, защо господарят на котките води такова отшелническо съществуване — промърмори тя, а в гласа й нямаше подигравка. Говореше със загриженост и топлина. Две чувства, които никога не бе очаквал да открие в спалнята си.

Тук беше открил похот, безразличие, злоба и накрая омразата на Фелън. След като тя беше убита, той се бе върнал в стаята и в пристъп на убийствена ярост беше изхвърлил мебелите. Всеки килим, всяка картина или помен от мебел, която тя беше докосвала. Унищожи ги всичките, направи ги на парчета в яростта си. Независимо колко безсърдечна и студена жена беше, тя бе под негова защита.

Беше я предал. И почти бе предал Мари.

— Отървах се от всичко, което беше докосвала Фелън. Не можех да го гледам — призна той, като се отдалечи от Мари, за да не може тя да види лицето му.

— Толкова много ли си я обичал? — Състраданието в гласа й беше като сол в раните на съвестта му.

— Не — призна той, а думите сякаш излязоха от някое черно и скрито място в душата му. — Не я обичах изобщо. Затова не можех да ги понасям. Може би ако я обичах, щях да намеря начин да я защитя, дори от самата нея.

Мари пристъпи пред него и хвана ръката му.

— Бастиян ми разказа за Фелън и заговора й с вампирите срещу теб и Кат. Като лидер ти трябва да знаеш, че не можеш да спасиш всички. Предопределено е за някои да тръгнат по тъмен път.

Итън погледна надолу към ръката й, която сякаш го изгаряше през ръкава и стигаше до кожата му, възпламенявайки нервните му окончания.

— Не се нуждая от съчувствието ти, Мари. Аз направих своя избор и трябва да живея с него. Но не и ти. Повикай Аларик, за да те измъкне от тук.

Тя дръпна ръката си от него сякаш й причинил болка.

— Не ти предлагах съчувствието си, а разбирането си. Виждам, че не се нуждаеш нито от едното, нито от другото.

Мари се завъртя и тръгна към средата на стаята, изящна дори в гнева си. Искаше да се спусне след нея, да я сграбчи в обятията си и никога повече да не я пусне. Вътре в него пантерата се съгласи с плана му.

Вместо това той остана на мястото си и наблюдаваше отдръпването й. Тя затвори очи и вдигна лицето си към тавана, разтвори двете си ръце настрани с обърнати длани нагоре. Слабо сребристо сияние започна да я обгръща, докато цялата не се окъпа в светлина. Една нимфа издигаща се от морето, обляна в звездна светлина.

Внезапно я пожела с болезнена нужда. Тялото му стигна до ръба на болката. Зарови лицето си в ръце, отвратен от самия себе си.

Няма да съм аз, ако не избера най-неподходящия момент.

След почти цели три минути, Мари отвори очи. Прехапа устни и разтърси глава, докато стоеше там и си поемаше дълбоко въздух на пресекулки.

— Какво? Какво не е наред?

— За три века, никога не ми се е случвало такова нещо — отвърна тя и видимо потръпна. — Съзнанието на Аларик е затворено. Не мога да се свържа с него. За добро или лошо, не мога да се върна в Атлантида.

 

 

Мари стоеше сама в огромната, стоманено-каменна кухня и дояждаше останките от сандвича си. Не беше яла нищо цял ден, но тревогата и загрижеността я бяха лишили и от малкото апетит, който имаше. Чашата топъл чай не успя да я успокои. Дълбоката бездна вътре в нея нямаше нищо общо с храната или напитката, а беше свързана с невъзможността да се свърже с Аларик и Бастиян. Разбира се, силите й не бяха достатъчни да направи връзка с Бастиян, ако се намираха на повече от няколко стотици мили един от друг. Но Аларик беше толкова могъщ, че дори повик за връзка, изпратен от човек в Атлантида беше достатъчен, за да го чуе.

Винаги преди върховният жрец беше отварял съзнанието си веднага, за да направят връзка при повика й. Сега нямаше нищо. Нито дори усещане, че я блокира, просто едно абсолютно нищо. Освен ако…

Освен ако Аларик вече го нямаше.

Но тя отказа дори да допусне подобна мисъл.

Гласът на Итън се чу от вратата, с мързеливия, провлачен тон сякаш говореше против волята си. Обикновеният звук се разля като течна светлина по тялото й.

— Държиш тази чаша толкова здраво, че ще я счупиш.

Мари отказа да го погледне, страхувайки се, че лицето й ще издаде чувствата й.

— Тогава ще отида в магазина за чаши и ще ти купя нова. Конлан се увери, че имам достатъчно от вашите пари, преди да тръгна от Атлантида — отговори тя непринудено.

— Наистина ли? Според теб колко ще струва специална чаша като тази? — Той се отправи към мястото, където тя седеше върху високо столче и не спря докато не почувства дъха му в косата си. — Това е уникат, истинска Маями Вайс, възпоменателна чаша от 1985 г. Вероятно незаменима.

Тя остави чашата и започна да я изучава.

— Кои са тези мъже със странно зализани коси? Герои ли са сред хората?

Той отметна глава назад и се разсмя, а Мари го наблюдаваше очарована.

— Знаеш ли, не съм те виждала да се смееш така преди? Ставаш различен човек, когато се смееш толкова свободно — отбеляза тя и вдигна ръка, за да докосне трапчинката, появила се на бузата му.

Усмивката изчезна от лицето му.

— Нямам много поводи за смях. Мисля, че при други обстоятелства ти би могла да промениш това.

Стаята сякаш я притисна и превърна нещо толкова просто като дишането в изпитание, но тя реши да бъде смела, независимо от последствията. Скоро щеше да си тръгне и най-вероятно никога повече да не се върне. Дългът й не позволяваше да отсъства често или продължително.

— Ще се радвам на възможността да върна смеха ти, при други обстоятелства, както ти каза — прошепна тя.

Като призова Богинята за един различен вид смелост, Мари стана, взе лицето му в ръцете си, придърпа го надолу към своето и каза:

— Сега мисля да те целуна.

— А аз мисля да ти позволя — отвърна й той.

Мари повдигна глава и го целуна, но това беше твърде различна целувка от тези, които бяха споделили преди. Докосна устните му нежно със своите, увещавайки го и отговорът му не закъсня. Той стоеше хванат здраво в ръцете й, които държаха страните му и се страхуваше да я докосне, за да не развали момента.

Тя се наслаждаваше на властта да играе водещата роля в ласката им и леко облиза устните му. Итън веднага ги разтвори, простена дълбоко и наклони глава, за да задълбочи целувката им. Мари прокара пръсти по копринената коса на врата му, придърпа го по-близо и тихо простена в отговор.

Нежният звук сякаш отприщи нещо в Итън, защото той с рязко движение я хвана през кръста и я вдигна върху кухненската маса. Мускулестото му бедро раздели краката й и той се настани между тях, като в същото време продължаваше да я целува. Ръката му се спусна надолу по дупето й и я притисна толкова плътно, че роклята й се повдигна и той се озова между топлината на бедрата й, а между тях не остана нищо друго, освен панталоните му и коприненото й бельо.

Мари обви ръце около врата му и промърмори нещо, което звучеше като: „Да, определено да, о, моля те, да“ и той сложи другата си ръка отзад на тила й и задълбочи целувката им.

Когато най-накрая се откъснаха един от друг, за да си поемат дъх, Итън бе все още с шокирано изражение, както преди да го целуне. Мари изхълца, опитвайки се да потисне смеха си и едновременно с това да успокои дишането си.

— Изглеждаш по начина, по който аз се чувствам, шейпшифтъре. И твоят свят ли също се преобърна леко? Или склонността да драматизирам, както братята ми го наричат, ме е изпреварила?

Чувствените му устни се изкривиха в усмивка и тя си наложи да не мисли за желанието да ги почувства навсякъде по тялото си. Трябваше да се съсредоточи. Бяха притиснати отвсякъде и да си мисли за това, колко добре биха изглеждали тези мускули — напълно голи, изобщо не помагаше.

При мисълта през нея премина топла тръпка и тялото й конвулсивно потрепери срещу неговото. Той буквално изръмжа като пантера, каквато всъщност беше.

— Трябва да престанеш да правиш това или ще те взема тук върху тази маса, океанско момиче. Светът не просто леко се наклони, а съвсем ясно излезе от проклетата си ос.

Мари му отправи съблазнителна усмивка, изпълнена с обещание за всичко, което искаше да направи с него. Знаеше, че времето е неподходящо. Осъзнаваше, че може би адреналинът бе отговорен за реакцията й към него. И въпреки това го желаеше.

— Ако обстоятелствата бяха различни, както ти каза, може би аз щях да те взема точно тук на масата — прошепна тя.

Очите му заблестяха, а след това се присвиха и ръцете му се стегнаха около нея.

— Какво точно съм аз? Някакъв ваканционен флирт?

Тя премигна втрещена, после се разсмя безпомощно.

— Ваканционен флирт? Всъщност какво означава това? За пръв път от почти четири вековното ми съществуване напускам Атлантида, така че едва ли може да се каже много за силата на привлекателността ми.

Итън остана с отворена уста, изумен.

— Четири века? Ти си на повече от четири века?

Смехът й секна при очевидното му недоверие.

— Аз съм на четиристотин и седем години. Отвратен ли си от идеята да целуваш някого много по-стар от теб?

— Изведнъж идеята да го направя с по-голяма мацка ми се стори доста привлекателна — отвърна той с палава усмивка, която озари чертите на лицето му.

— По-голяма мацка? Това не е много подходящ термин, млади човече. Може би трябва да се научиш да уважаваш по-възрастните — Мари се постара гласът й да прозвучи строго, но фактът, че непрестанно прокарваше пръсти през косите си, можеше да съсипе ефекта.

Итън постави ръце отзад на бедрата й и я повдигна върху масата, все още усмихнат.

— Мога ли да те уважавам, докато си гола?

Мари долови необузданата нотка в смеха си и осъзна, че е на път да изпадне в истерия.

— Итън, моля те! Трябва да решим какво ще правим.

Той нежно я пусна на земята, но я държеше толкова близо, че тя се плъзна по цялата дължина на тялото му. Когато най-сетне стъпи на пода, дишането и на двамата бе учестено. Но Итън отстъпи от нея, вероятно съгласен с преценката й.

— Права си. Трябва да създадем план. Първо, трябва да те изведа от тук.

И двамата се обърнаха към кухненската врата, когато чуха приближаващи стъпки. Итън избута Мари зад гърба си и измъкна един смъртоносно изглеждащ кинжал от ножницата на бедрото си.

Уилям нахлу в стаята.

— Итън, съжалявам, че те безпокоя, но имаме проблем. Травис е повикал подкрепления. Изпратил е съобщение до представителите на всеки прайд по Западното крайбрежие, за да е сигурен, че ще се следват древните правила на алфа предизвикателството. Никой няма да влезе или да излезе от територията на прайда, докато само единият от вас не остане жив.

Итън държеше телефона на около петнадесет сантиметра разстояние от ухото си.

— Кат, Кат, Кат!

В другия край на линията Кат най-накрая спря да крещи, за да си поеме дълбоко въздух.

— Да. Съжалявам. Но този пълен идиот каза, че няма да ме пусне да се върна в Биг Сайпръс още два дни! Всъщност имаше наглостта да ме изблъска настрана, когато се опитах да мина с джипа си покрай него. Какво точно става?

В Итън се надигна смъртоносна ярост при мисълта, че някой от тях е наранил Кат.

— Ранена ли си?

— Какво? Не, не беше нищо особено. Той просто продължи да ми повтаря да звънна вкъщи, за да разбера какво не е наред. Е, какво става, Итън?

Той й разказа за атаката над Мари, алфа предизвикателството и за правилото, че никой от тях нямаше право да идва или да напуска територията на прайда. Кат започна да ругае и въпреки всичко, Итън се разсмя.

— Кат, това са думи, които си мислех, че дори не знаеш.

Настъпи мълчание, след което Кат попита:

— Наистина ли искаш в момента да обсъждаме грубия ми език?

Забавният момент отмина и алфата в Итън пое командването.

— Не, не искам. Ето какво искам да направиш. Могат ли онези бандити да чуят разговора ни?

— Не — отвърна тя. — Всъщност се върнах при джипа, докато говорехме. Какво става?

— Трябва ни някой безпристрастен. Може би Джак. Нуждаем се от свидетел, който не е член на някоя от групите, опитвали се в миналото да поемат командването над земите на прайда.

— Джак, човекът — тигър? Същият, който Бастиян познава? — гласът на Кат секна, когато спомена името на любимия си. — О, Господи, Бастиян. Когато открие, че съм позволила сестра му да бъде нара…

Итън изръмжа.

— Аз съм единственият виновен и ще понеса всяко наказание, което той поиска. Но повярвай ми, никой, който я докосне дори с нокътя на пръста си, няма да доживее.

Отново настъпи тишина, преди Кат да зададе следващия си въпрос:

— Никога не съм те чувала да говориш така. Какво точно става между теб и Мари?

Итън се обърна към стола, на който седеше Мари, увита с одеялото от леглото. В същия този момент тя вдигна глава и отвърна на погледа му, сякаш почувствала, че я вика. Изпитваше болка, дори само докато я гледаше, бе толкова красива — като оживяла картина пред очите му, изпълнена с живот и грация.

Беше я предал и може би никога нямаше да я заслужи.

— Итън? — Гласът на Кат в ухото му го върна обратно към по-неотложните въпроси.

— Намери Джак — повтори той. — Искам неутрален наблюдател. Те ще бъдат принудени да го пуснат вътре. Имаш по-малко от двадесет и четири часа, Кат. Дай най-доброто от себе си.

— Ще го намеря — обеща тя. — Ако чуеш Бастиян…

— Мари не успя да се свърже с него или с жреца. Когато успее, ще му предам да ти се обади.

Той почти можеше да усети опита на Кат да се съсредоточи върху това, което трябва да направи.

— Добре. Обади ми се, ако можеш. Ако Джак е някъде по Източното крайбрежие, ще го доведа тук.

— Знам, че мога да разчитам на теб. Кат Фиеро, винаги си била една от най-силните в прайда, дори преди да откриеш способността си да се преобразяваш.

— Итън, грижи се за нея вместо мен. Сега тя ми е като сестра.

Той погледна към Мари отново.

— Кат, ще я закрилям с цялото си същество.

Когато Итън прекъсна разговора, повтори обещанието си, превръщайки го в клетва.

— С цялото си същество.

 

 

Няколко часа по-късно, Мари се опитваше да се събуди от тъмния и ужасяващ кошмар, в който една мечка се бореше с пантери, а странни гущероподобни същества и човеци зовяха алигатори, които се хранеха с плътта на победените. Тя рязко се изправи на дивана, на който спеше, осъзнавайки, че няма къде да открие гадател на сънища, за да разтълкува съня й. Беше уловена в една борба между противоположни хищници и нежната й дарба да лекува, не би била от никаква помощ за Итън.

Наблюдаваше го как стои пред масата в слабо обзаведената щабстая. Освен дивана, на който тя най-накрая беше задрямала, имаше само още няколко стола и голяма маса, покрита с графики и документи, която завършваше обзавеждането в просторната стая. Той наричаше това кабинет, но тя беше влизала във военната стая в двореца и тази тук беше като нейна близначка. Итън усети, че тя го наблюдава и обърна златните си очи към нея. Топлият му поглед я прикова на място и открадна дъха й.

Беше прав, когато спомена, че привличане е неподходяща дума, с която да опише ставащото между тях. Ако привличането представляваше самотно пламъче в огнище, това тяхното беше пожар. Ад от бушуващо желание. Нямаше никакво разумно обяснение за случващото се, но същевременно то придаваше смисъл на целия свят.

Някои видове привличане бяха извън логиката. Не й ли говореха именно за това непрестанно някои от жените, които посещаваха храма? Дори брат й, когато бе описал новооткритата си любов към Кат, пренебрегна различията им с надеждата, че тя може би ще го разбере и ще приеме новата си сестра.

Бастиян, който винаги се бе подценявал, най-накрая откри себе си, като намери жена — воин, която да застане до него. Но Мари, не беше воин. Най-доброто, на което бе способна, бяха няколко прости трика с призоваването на вода.

Дарбата й беше да лекува и акушира. Така че освен, ако Травис не решеше да ражда след предизвикателството, помисли си тя с горчивина, не можеше да помогне с много.

Някакъв шум привлече вниманието й и тя вдигна поглед, за да види един от членовете на прайда да излиза от стаята, като кимаше на изречените в последната минута команди от Итън.

— Уилям, вземи отряд и поемете първата смяна — нареди той.

Уилям кимна и отговори:

— Почини си, имаш нужда. Говори се, Че Травис е един от най-могъщите алфи в централната част на страната.

Итън оголи зъбите си в ужасяваща и подигравателна усмивка.

— Тогава може би ще ми предложи малко забавление, преди да умре.

Мари ахна при явната жестокост в гласа му и той остана с наведена глава за един дълъг миг преди да се обърне. Докато преминаваше през огромната стая, за да отиде при нея тя потръпна при недвусмислената преданост изписана на лицето му. Той я желаеше и беше готов да се бие, за да я защити.

Мари беше сигурна, че са й останали някакви защити, които да изправи пред него.

Итън седна до нея и вдигна ръка, за да приглади косата й.

— Почина ли си малко?

— Мисля, че трябва да съм заспала за известно време. Беше много дълъг ден и не, не успях да спя много добре предната вечер, защото се вълнувах за пътуването, което ми предстоеше.

Устните му се присвиха.

— Не е точно това, което очакваше, нали? Наистина съжалявам, океанско момиче. Веднъж, след като оправим този малък проблем, ще пийнем и хапнем в най-добрите ресторанти.

За момент тя реши да постъпи смело и обмисли следващия си ход. Животът беше изпълнен с всевъзможни опасности. Този смел мъж щеше да се бори за членовете на прайда, земите и дори за живота си след по-малко от двадесет и четири часа.

В края на краищата решението й беше само една малка стъпка. Тя наклони глава към ръцете му и целуна дланите му.

— Не се нуждая от най-добрите ресторанти, Итън, за мен ще е чест просто да бъда насаме с теб.

Мълчанието, което последва, продължи толкова дълго, че Мари се запита дали предложението й е разбрано правилно. Но изведнъж нещо в него се пречупи, той я грабна в скута си и я притисна толкова силно, че тя едва си поемаше въздух.

— Това, което си мисля ли казваш? — попита той, а думите му прозвучаха дрезгаво. — Че ще бъдеш моя само за тази нощ?

Този момент беше твърде значим, за да го разбере, твърде решаващ за някои първични желания на душата й, за да си признае. Вместо това намери спасение в несериозността.

— Е, може би. Но само ако ме уважаваш, докато съм гола.

Итън се засмя и скочи на крака, като все още я държеше, сякаш не тежеше изобщо. Наведе глава и я целуна, влагайки толкова глад и желание, че тя се замая, доста преди да я остави да стъпи на краката си.

— Искам те веднага, океанско момиче. Но не тук в кабинета ми. Искам те в леглото си.

Мари кимна, той хвана ръката й и я повлече, почти тичайки надолу по коридора към стаите му. Когато стигнаха, ритна вратата зад себе си и я заключи. Тя затаи дъх, прикована от хищническото изражение на лицето му, докато прекосяваше стаята, за да стигне до нея.

— Почакай — помоли тя, едва поемайки си дъх от напрежение, копнеж и малко страх — искам…

Изтича до сака си и започна да рови в дъното му за цветните шалове от атлантска коприна, които беше донесла със себе си, мислейки да ги носи на някакво събитие с Бастиян и Кат.

Тя хвърли шаловете в златно, сребърно, тюркоазено и много други цветове на скъпоценни камъни върху леглото и ги разгърна върху белите завивки и чаршафи.

— Позволи ми да внеса малко цвят в живота ти, Итън от Флорида, както ти ми даде топлина и желание. — Думите й звучаха смело, но тя все още трепереше. Страхуваше се, че пламъците, които запалваше в тялото й всеки път, когато я докоснеше, щяха да я погълнат.

Боеше се, че една нощ няма да е достатъчна, знаейки, че тази нощ никога повече няма да се повтори.

Но желанието надви страха и тя протегна ръце към него.

— Бъди мой за тази нощ, Итън. Нека Атлантида срещне дивата природа и това да бъде хубаво и за двама ни.

Той не отговори, но се отправи бавно към нея, без да я изпуска от поглед. Позволи й да види цялата сила на желанието му, изписана върху лицето му. Свали дрехите си, докато вървеше, така че, когато достигна до нея беше напълно гол, а огромната му ерекция се изправи между тях. Очите й се разшириха при вида на размерите на силното му тяло, цялото изваяно от мускули.

— Време е, океанско момиче — прошепна той. — Искам да целуна всеки сантиметър от кожата ти точно сега. В действителност мога и да умра, ако не сложа ръце и устни върху теб през следващите шестдесет секунди.

Тя се наведе напред и проследи с пръст мускулестите му гърди и торса му, което го накара да потрепери. Прехапа устни и скочи в пропастта.

— Тогава, може би трябва да свалиш роклята ми.

Итън се втренчи в нея, неспособен да повярва на ушите си. Неспособен да повярва, че най-красивата жена, която беше срещал някога, му се предложи със същата смелост, с която беше поставила под въпрос авторитета му, когато не му се подчини и се присмя на опита му да й заповядва.

Някак тази нежна лечителка бе показала по-голяма сила от най-първите и най-силните от прайда. Може би с нежното си докосване бе открила пътя към сърцето му.

— Твоята рокля. Да. Мисля, че съм в състояние да се справя с нея. — Итън протегна ръце, надявайки се тя да не забележи, че треперят. Едновременно докосна копринените гънки на роклята и извивките на кожата й.

— Харесвам тази рокля — каза той, — но тя трябва да си ходи.

Итън се наведе, хвана подгъва на дрехата от двете страни на дългите й крака и бавно се изправи, издърпвайки плата със себе си. Мари помръдна и разкопча горната част на роклята, за да я отвори, помагайки на тромавите му пръсти да довършат работата си. След секунди роклята беше издърпана от главата й и тя стоеше пред него само по едно тънко парченце тъмносиня дантела.

Това беше достатъчно, за да изпрати цялата кръв от тялото му в члена му, който стърчеше напрегнато срещу нея.

— Мили боже — възкликна той, хилейки се като пълен глупак. — Ако това е атлантската версия на дамско бельо, аз се прекланям пред възвишеността на расата ви.

Мари наклони глава, отправяйки му усмивка, изпълнена с вековна женска съблазън и новооткрита възбуда.

— Харесва ли ти?

— Кара ме да искам да мъркам.

— С удоволствие ще те накарам да мъркаш, воине — засмя се тя. — Харесва ми да усещам докосването ти.

Итън нямаше нужда от подканяне. Събори я на леглото и се завъртя докато падаха, така че тя да се озове отгоре му, подпряна на неговите рамене.

— Възнамерявам да докосна всяка част от теб — обеща той.

— По-малко говорене и повече докосване — настоя тя и леко гризна долната му устна. Острото докосване запали огнени пламъци в тялото му, които накараха кръвта му да закипи и в отговор той притегли главата й надолу и засмука устните й.

Хищническата топлина в очите му въодушеви Мари. Не желаеше нежно съединяване — копнееше за пламенност, ярост, светкавици в морето при силна буря и ураганни ветрове. Чакането щеше да убие Итън и нетърпелив да я види напълно гола, той разкъса бельото й и го издърпа. Това я направи по-смела и тя го ухапа. Почувства, как пантерата в него сякаш прониква в душата й, изисквайки от нея да хапе, дере и да забива нокти в гърба му, докато не остави никакво съмнение в ума му, че тя също предявява претенциите си към него.

За един ужасяващ и вълнуващ момент тя възседна Итън, за да го завладее, но тогава хищникът в него пое командването и в гърлото му се надигна ръмжене, което се превърна в рев. Той беше алфа, господар на територията си и като такъв бе изпълнен с примитивност. Беше всичко, което тя никога не е искала и не е познавала, но сега усещането за него бе замъглило ума й.

Итън притисна устни към нейните, облиза ги, преди да ги целуне, и след това спусна хапещи целувки по страните и врата й. Захапа мястото, където се срещаха ключицата на рамото и врата й, карайки я да стене от наелектризиращото напрежение, което разтърси тялото й. Зърната й се стегнаха и втвърдиха почти до болка, преди той рязко да се премести надолу. Прокара езика си по едното връхче и изпитаното удоволствие я накара да закрещи. Вдигна глава, а в погледа и лицето му се четеше страстен триумф, който превърна топлината между бедрата й в гореща лава.

— Предупредих те, че ще вкуся всяка част от теб — повтори той, а гласът му беше толкова груб, че звукът от него раздразни възбудените й сетива. — Винаги спазвам обещанията си.

Итън наведе глава към гърдите й и засмука с устните си зърното й, облиза го и го целуна, преди да го засмуче още по-силно. Поразяващото удоволствие, което устните му изпратиха като стрели на изострено желание по цялото й тяло, предизвикаха нов вик на наслада. Той погали и потърка другото зърно с пръстите си, като го масажираше, докато тя се гърчеше на леглото под него, почти обезумяла от желание.

— Моля те — стенеше тя. — Моля те, не мога да понеса повече, Итън. Моля те!

— Все още не — отвърна той безмилостно.

Премести се обратно на леглото и отново впи устата си в нейната. Целуваше устните й, докато тя не си помисли, че ще я погълне. Ръцете му галеха всяка част от нея, освен онова място, където се концентрираше цялото й желание. Тя му отвръщаше, като трескаво милваше с ръцете си твърдите му като скала бицепси и изваяните мускули на гърба и седалището му. Всеки сантиметър от него беше корав, твърд и мъжествен.

Итън я докара до ръба на желанието и лудостта. Мари не издържаше повече на напрежението, затова зарови ръцете си в гъстата му, лъскава коса и повдигна главата му.

— Имам нужда от теб веднага — настоя тя, беше дошъл нейният ред да заповядва.

Победата струеше от очите му, но вместо да се чувства завладяна от него, Мари усещаше себе си като победителя.

— Аз също се нуждая от теб, океанско момиче. Копнея да те вкусвам, докато закрещиш името ми.

Тя поклати глава и се опита да му попречи да премести тялото си.

— Не, не е… това не е нужно. Въпреки че тази форма на правене на любов може да бъде приятна, аз…

Той замръзна и се втренчи в нея с очевидно недоверие.

— Приятна? Приятна! С кого си била…?

Но преди да завърши мисълта си очите му потъмняха до цвета на разтопено злато и той оголи зъбите си в гримаса.

— Няма значение. Не искам да чувам за никой друг мъж в леглото ти. Нито сега, нито когато и да било. Вместо това ще те накарам да забравиш всеки друг, който те е докосвал.

С едно бързо движение се настани между бедрата й и ги постави на раменете си. Преди да успее да протестира отново, той я докосна с устните си. Вълните на оргазма я заляха и Мари закрещя името му.

Итън не й даде време да изплува обратно от спиралата на желанието. Тялото й все още тръпнеше от последвалите конвулсии, когато той се намести между краката й и притисна члена си, така че дебелата му главичка навлезе във влажната й топлина. Имаше вкус на подправки и мед, и цялото му тяло, копнееше да усети всеки сантиметър от проникването, докато навлизаше в нея, чак до самия й край.

Чакаше търпеливо, а мускулите му трепереха от напрежението да се удържа. Гладът и желанието бушуваха в него, но той отказваше да я обладае до край.

Искаше тя да му се отдаде.

— Мари? Красавице, трябва да отвориш очи и да ми отговориш веднага, преди да е станало късно и животното в мен да е надделяло над мъжа. Нуждата да бъда в теб е по-силна от всяка друга, която съм изпитвал през целия си живот.

Мари отвори великолепните си очи, които блестяха като нощното небе и за един ужасен миг не отговори. Когато той почти обезумя, тя бавно му се усмихна.

— Ти каза истината, това изживяване беше много повече от приятно.

Итън се разсмя, смехът му беше див и изпълнен с желание.

— Мари? Скъпа?

— Да, Итън. Казвам, да.

Той изрева някакъв неразбираем звук и се вряза толкова дълбоко и бързо в нея, че тестисите му се удариха в дупето й, когато телата им се срещнаха. Тя подскочи, изви се срещу него и изкрещя. Но викът й, съдържаше само една дума:

— Още.

Той се плъзна в нея с отчаяна нужда. Тялото му я тласкаше към висини на екстаза, каквито не подозираше, че са възможни. Всеки сантиметър от него се напрегна, докато се притискаше във влажните й извивки. Всеки сантиметър от члена му изтръпваше, когато се притискаше в приветстващите го обвивки на женствеността й. Усети напрежението в нея, пъхна ръката си между телата им, като прокара пръсти през мястото, където се сливаха, достигайки до най-чувствителната й точка. Притисна клитора й, галейки го ритмично, докато продължаваше да влиза и излиза от нея.

Тя извика отново, когато той я докосна и движенията й станаха още по-бързи.

— Итън, Итън, Итън.

Той затвори очи, за да се съсредоточи върху усещането за нея и нежната й, копринена кожа, която се търкаше в неговата. Мекотата й приветстваше твърдостта му. Мари се изви под него и той почувства настъпването на оргазма й. Когато свърши, тя заби зъбите си в рамото му.

Усещането от зъбите й, предизвика пантерата в него и тя изрева от удоволствие и одобрение. Итън усети как тялото му се стяга и се втвърдява повече, отколкото беше предполагал, че е възможно. Светът напълно излезе извън оста си и нещо вътре в него се пречупи. Избухна в нея, свършвайки толкова мощно, че извика, докато горещите струи сперма се изливаха от него дълбоко в утробата й.

Когато най-накрая се срина до нея, имаше нужда от около минута, за да си спомни как се диша. Омекналият му член, бе все още в нея. Лежеше там, замаян и не искаше нищо повече от това да заспи до тази жена и после да се събуди вътре в топлината на тялото й. Мисълта го накара да се усмихне, но изведнъж някаква нежна, охлаждаща влага отвлече вниманието му — и предизвика у него усещането, че над главата и тялото му ръми. Той примигна и като отвори очи, мигновено дойде на себе си.

От Мари отново струеше енергия — блестяща светлина, която я озаряваше в сребристо синьо и я обгръщаше както, когато се беше излекувала. Само дето този път изглежда бе призовала дъжд. От тавана му.

Мари изплува от вълните засищащо удоволствие и задоволство, когато Итън я повика.

— Мари? Океанско момиче? Изглежда имаме малко неочаквана промяна на времето — каза Итън. Гласът му беше пълен със смях и тя отвори очи, за да провери какво го беше развеселило толкова. Капка вода изпръска носа й и тя ахна, седна в леглото и се огледа наоколо озадачена.

Валеше. Вътре. Повдигна ръка, за да почувства дъждовните капки и осъзна още нещо. Тя сияеше.

— Ох! Аз съм виновна — изпъшка Мари.

Итън се засмя силно и я издърпа обратно в прегръдката си.

— Някак си се досетих, с атлантските неща и всичко останало — промърмори той в ухото й. — Очарователно е, но може би трябва да го спреш, преди да се намокри леглото?

Тя почувства как по лицето й плъзва топлина и се изчерви.

— Разбира се.

Беше въпрос само на миг концентрация, за да спре водата, която неволно бе канализирала. След това насочи вниманието си към собствената си същност и сиянието по кожата й се изгуби.

— Съжалявам. Аз никога… никога не съм правила това. Несъзнателно да призовавам вода. Не знам как… — Тя спря бърборенето, когато случайно й хрумна нещо. — Истина е, че силни емоции могат понякога да освободят способностите ни, така че може би причината е страстта? Трябва да си запиша това.

Ръцете на Итън се стегнаха около нея.

— Имам по-добра идея, моя красива ученолюбивке. Защо не запишеш всичко по-късно? Онова нещо с адреналинната реакция, за която ми каза по-рано, дъждът, сиянието. Всичко.

Той се усмихна и в усмивката му се четеше самодоволен мъжки триумф.

— И гледай да напишеш името ми правилно в частта със „страстта, предизвикваща дъжд“, нали? И-т-ъ…

Тя го бутна по гърдите, усмихвайки се неохотно.

— Мисля, че ще запомня името. Със сигурност го използвах доста пъти тази нощ.

Той се обърна по гръб, издърпвайки я със себе си и тя почувства пениса му да се втвърдява до крака й.

— Как е възможно това? Способен си да се възбудиш отново толкова скоро заради двойствената си природа ли? — запита тя.

— Не, всичко е заради теб — отвърна той, преплитайки пръсти в косата й. — Защо не видим още колко пъти можеш да извикаш името ми?

Тя го целуна, докато не остана без дъх и после надигна глава.

— Много си арогантен.

— Да, такъв съм — съгласи се лениво той. — Но може би този път ще извикаш гръмотевична буря.

Итън се преобърна и я остави под себе си, и за дълго време бе всичко друго, но не и ленив.

 

 

Итън стоеше пред прозореца и наблюдаваше невероятната гледка на „Биг Сайпръс“. Първият топъл блясък на зората докосна върха на дърветата и ги покри с панделки от светлина с позлатени краища, като подаръци, чакащи да бъдат отворени от нетърпеливи деца.

Сравнението го отведе към мисли за децата в прайда, които гледаха на него като на модел за подражание — модерният шейпшифтър, който се съюзи с други шейппифтъри, хора и сега дори с атланти. Мъжът, който се опитваше да работи заедно с тях в полза на общите цели и срещу общите врагове.

Какво щеше да стане, ако умът на Травис работеше като този на Фелън? Какво, ако планираше да превземе прайда от Итън и да се съюзи с вампирите? Органос беше мъртъв, но никога не отнемаше много време преди да се появи друг кръвопиец, който да запълни празнината.

— Давам пауново перо за мислите ти. — Топлият й глас го успокои и погали, предизвиквайки усмивка на лицето му и трепет в интересни части от тялото му, които трябваше да са отпуснати от изтощение.

Той се извърна от прозореца и остана за момент да я погледа. На слабата утринна светлина тя искреше като скъпоценен камък сред цветните шалове, разхвърляни върху леглото му. Винаги щеше да има приятни спомени за тях.

Той прескочи разстоянието, което ги разделяше и се стовари върху леглото, грабвайки я в ръцете си.

— Пауново перо? Ние казваме пени. Пауните не протестират ли?

— Ние предлагаме само пера, които намерим паднали, глупчо. Не ходим наоколо да скубем дворцовите пауни.

— Да скубете дворцовите пауни? — измърмори той, изумен от тази жена и екзотичните й изрази. От екзотичните й преживявания. По дяволите, беше предизвикала дъжд в спалнята му.

Три пъти.

Той я целуна по врата и вдиша дълбоко, поемайки аромата на топлина и секс, и целуната от слънцето кожа. Неговият мирис също беше върху нея, осъзна той. Тази мисъл му се хареса повече, отколкото трябваше.

Беше започнал да проявява силно чувство за собственост към нея, а нямаше право.

Което го ядосваше.

— Какво общо има времето с това, въобще? — настоя той.

Тя премигна.

— Извинявай?

Като се проклинаше той скочи и слезе от леглото.

— И трябва. Да ми се извиняваш. Ако мислиш да ме използваш само за секс и да ме зарежеш. И да се върнеш в Атлантида.

По лицето й бавно се разля усмивка и тя седна, без да се притеснява от голотата си, за да вдигне чаршафа и да се покрие. Той откри, че е хипнотизиран от гледката на кремавите й гърди, чиито розови връхчета стърчаха към него.

— Признавам, че идеята да бъда съблазнителка, която те използва за секс, ми допада — измърка тя, смеейки му се.

Но не. Тя се смееше с него, осъзна той, а това беше много различно. Смехът й беше съблазнителен и приятен, не подигравателен. Внезапно той почувства как студената, черна буца в гърдите му се пропуква, пропускайки въздух, топлина и нежния й летен дъжд в сърцето му.

Това го уплаши ужасно.

Но днес беше ден на смелост. Той почти се засмя. Да се изправи срещу Травис изобщо не го беше изплашило, но да заложи сърцето си го ужасяваше.

— Ако спечеля предизвикателството, ще ми дадеш ли шанс? Ще обещаеш ли да ни дадеш време, за да се опознаем?

Ето. Каза го. Сега топката беше в нейното поле. Ако изобщо атлантите играеха с топка на полето.

— Когато спечелиш предизвикателството — отговори тя, — ще имаме всичкото време, от което се нуждаем, за да се опознаем. Имаш думата ми.

Той кимна, обзет от бурна радост. Щеше да спечели това състезание и да докаже на Мари, че му принадлежи. Лесно.

— Така, сега съм готов — каза той.

Тя повдигна брадичка и се усмихна.

— Сега си готов.

 

 

Мари прекара всеки час от зазоряване до полунощ с Итън. Наблюдаваше го как раздава заповеди отнасящи се до всичко, от евакуация на жените и децата до по-досадни задачи, като резервните планове за огромната бизнес инфраструктура, която той и екипът му управляваха за прайда.

Кат се обаждаше на всеки час, докладваше търсенето си на Джак, питаше как Мари се справя с напрежението и се интересуваше от Итън. Мари разпозна все по-дълбоката тревога на Кат за членовете на прайда и приятелите й и се опита да я успокои. Но можеше да направи много малко неща по телефона, а бариерите все още бяха на място и блокираха завръщането на Кат у дома.

Мари използваше телефонните разговори с нея като някакъв вид напомняне и се опитваше да се свърже с Аларик и Бастиян всеки път, когато затвореше телефона. Но всеки опит се срещаше със същата черна безжизненост. Празно пространство без следа от нито един от двамата. Избута страха настрани, щеше да се притеснява по-късно. Първо трябваше да преживее деня и предизвикателството на Итън. Тогава щеше да намери начин да се свърже с Атлантида.

Аларик и Бастиян все още бяха живи. Знаеше го.

Ако нещо в този толкова дълъг ден изненадваше Мари, това беше откритието за присъствие на толкова много спокойни моменти насред подготовка за война. Каква война щеше да бъде това, замисли се тя, ако се случеше немислимото и Травис победи Итън. Уилям и останалите воини от прайда бяха пределно ясни, че ще предизвикват Травис един след друг, докато не падне мъртъв на земята в кръга на предизвикателството.

Тя си бе мислила, че ще има повече надъхване. Повече от сърдечното „Разбира се, че ще победиш, Итън“ към предводителя им. Но пантерите нямаше да са те, ако не бяха прагматици. Какво друго можеше да се очаква от биологичен вид на ръба на изчезването. Ако предводителят на прайда паднеше, друг щеше да заеме мястото му. Това беше естественото развитие на нещата.

— Да върви по дяволите естественото развитие!

— Толкова си яростна, океанско момиче е — каза меко Итън иззад нея, като я стресна. — Какво се върти в ума ти?

Тя се обърна към него.

— Ти си ми в ума. Това глупаво предизвикателство е в ума ми. Има само два часа до полунощ, а ти си говориш за банкови сметки с Уилям. Не трябва ли да тренираш или нещо такова?

На лицето му се появи мимолетна усмивка, преди да я погледне тържествено в очите.

— Харесва ми, че се притесняваш за мен, но няма нужда. Имам намерение да се уверя, че Травис няма да преживее предизвикателството. Той подпечата съдбата си, когато сложи ръце върху теб.

— Спри! Това не беше нищо — настоя тя. — Видя колко лесно се излекуваха тези белези. Не рискувай себе си заради толкова маловажна причина.

— Това не е маловажна причина, повярвай ми. Но има много повече. Предизвикателството за предводител е дългогодишна традиция сред моя вид. Не мога да откажа, ако го направя, собственият ми прайд ще ме лиши от командването. Естественият подбор важи за шейпшифтърите повече отколкото за всеки друг вид.

— Итън, чувствам се толкова безполезна. Моля те, дай ми да правя нещо.

— Имаш предвид нещо повече от това, което вече правиш? Като да помагаш на онази жена, която има родилни болки? Или да успокояваш децата, които се подслониха тук с майките си? Или да предлагаш логичен, хладнокръвен съвет за всяко от дузината решения, които трябваше да взема днес?

Той се наведа да я целуне.

Тя поклати глава.

— Това бяха фалшиви родилни болки, породени от стреса. Ще мине повече от месец преди да роди бебето, да бъде волята на Богинята.

Итън хвана раменете й с ръце.

— Ето какво можеш да направиш за мен. Изчезвай от тук. Ако най-лошото се случи и…

— Няма. Дори не си го помисляй — отсече тя, отказвайки да чува как изрича думите за вероятната му загуба и смърт.

— Мари, трябва да ме изслушаш. Ако се случи най-лошото, новият предводител трябва да предложи безопасен път на всеки, който иска да напусне прайда. Травис е луд, но представителите от другите прайдове ще го принудят да постъпи правилно. Това е една от причините, заради която се надявах Джак да дойде, но няма значение. Тук има достатъчно от тях, които имат чест и ти ще си в безопасност.

Тя поклати диво глава, не желаейки да слуша. Неспособна да понесе мисълта, че мъжът, когото току-що беше открила, може да й бъде отнет само след ден.

Той хвана главата й и я принуди да го погледне.

— Ако ме победят, обещай ми, че ще се махнеш.

Тя погледна в златистите му очи, които горяха с решителност и осъзна, че съгласието й ще облекчи до някаква степен бремето му.

— Обещавам.

Итън я наблюдава дълго, сякаш за да прецени силата на обещанието й, после очевидно удовлетворен от искреността й, кимна.

— Тогава сме готови.

 

 

Два часа по-късно Итън мина през кръга от шейпшифтъри, които ограждаха новоиздигнатата арена. Бяха разчистили място сред гъстата блатна растителност само на няколко мили от щаба му. Отдели малко време да съжалява за съборените борове и отрязаните кипариси, които бяха набързо насечени, за да оформят кръга за предизвикателството.

— Коя част от опазване на природата не разбрахте, глупаци?

Травис се изсмя гръмогласно.

— Няма да се притесняваш за такива незначителни неща след тази нощ, Итън. Ще си също толкова мъртъв колкото патетичните ти котки от Флорида.

Дълбок тътнещ глас прогърмя от сенките.

— Никой от тях не е умрял още, Травис от прайда на тексаските пантери. И ако продължаваш да говориш толкова небрежно за измирането на собствения ти вид, ще ме ядосаш.

Травис се озъби на новодошлия, но Итън отметна глава назад и се засмя.

— Джак! Никога не съм мислил, че ще се радвам да видя тигър.

Извънредно мускулестият шейпшифтър — тигър влезе в кръга, докато бдителните пантери отстъпваха от него. Без значение колко бяха безстрашни, нито една пантера не би се противопоставила на шейпшифтър, чиято истинска форма беше двеста и двадесет килограмов тигър.

Джак стисна ръката на Итън и се обърна да поздрави Травис. Но той му изръмжа и отстъпи.

— Махай се от мен. Вониш на джунгла.

Очите на Джак се присвиха, но усмивката му не изчезна.

— Хубави обноски. Какво щастие за теб, че съм швейцарец в това предизвикателство.

Травис съблече ризата си и я хвърли на земята.

— За какво говориш?

— Той е неутрален — обясни Итън. — Тук е просто да наблюдава и да се увери, че се спазват всички правила.

Травис изръмжа към него.

— Така ли? Може би Швейцария е малко закъсняла.

Звукът от спускането на ударниците на дузина оръжия проехтя във въздуха и Джак, Итън и членовете от прайда му се приведоха в позиция, готови да се преобразят и да посрещнат заплахата.

— Ох, по-добре изчакай приятелката ти да се присъедини към нас, Итън — каза Травис. Очите му блестяха със злоба, когато посочи към пътя, по който Итън току-що беше минал.

Той я почувства, преди да я види. Мари.

Копелетата бяха хванали Мари.

Първична ярост изпълни тялото му, когато видя как двама мъже я довличат в кръга. Красивата й коса беше разбъркана. Те бутнаха Мари на земята и Итън се опита да й помогне, но Травис му размаха пръст, докато двамата главорези насочваха пистолети към главата й.

Мари вдигна ръце сякаш да му каже да се успокои. Този път нямаше страх върху лицето й. Беше далеч по-твърда отколкото предполагаше.

— Могат да стрелят по-бързо, отколкото ти да скочиш, Итън — каза Травис. — Така че сега ще се бием без помощта на приятелчето ти тигър. И след като изтръгна червата ти и ги увия около главата ти, ще изчукам жена ти точно тук на земята до мъртвото ти тяло.

Червена мъгла от силна ярост замъгли погледа на Итън и почти го ослепи, но той я потисна. Насили студената логика да овладее гнева му.

Не можеше да направи и най-малката грешка в предстоящата битка. От това зависеше повече от живота му. Ако нараняха Мари… Но той отхвърли мисълта. Имаше нужда от ледена логика и здрав контрол.

Итън погледна към Джак и направи почти незабележим жест, сигнализирайки ловко, че не мисли, че могат да атакуват оръжията и да спечелят. Джак отвърна на жеста, като се съгласи.

— Искаш да се биеш или ще продължаваш да се фукаш, Травис? — Итън целеше да изтръгне емоционална реакция. — Фелън винаги е казвала, че само приказваш и нямаш смелост за нищо.

Травис извика високо и пискливо от болка и мъка.

— Обичах я! Обичах я, а тя ме напусна заради теб. Никога не си я обичал, копеле такова. Остави я да умре. Така че сега имам намерение да те убия, а хората ми ще застрелят всеки член на прайда ти, само ако помръднат дори.

Мари проговори от мястото, където беше коленичила на земята.

— Това ли е твоята представа за справедливо и честно предизвикателство за предводител? Дори аз, която съм нова във вашите среди, знам, че това не е правилно.

Травис повдигна свитата си в юмрук ръка и пристъпи към нея, а Итън се втурна към него. Но преди да успее да го настигне, Мари се извиси плавно, вдигнала ръце във въздуха.

— Никога няма да ме удариш отново — каза тя и във въздуха около нея заблещука водна стена, която се появи от нищото, разпръсна се във всички посоки и повали кретените, държали я до преди миг, а Травис изтласка няколко стъпки назад.

Той бързо преодоля стъписването си, когато звукът от битка заля кръга. Братята на Итън от прайда бяха взели надмощие при моментното объркване, натрапниците бяха обезоръжени и надвити. Няколко изстрела разцепиха нощния въздух, но бяха заглушени от викове и ръмжене.

Итън скочи към Мари и когато я придърпа в ръцете си, го обзе облекчение.

— Мисля, че от теб ще излезе страхотна алфа, океанско момиче — каза той, докато държеше под очи Травис, за да е сигурен, че няма да извади оръжие от някой скрит джоб.

Преди тя да успее да отговори, Джак беше до тях.

— Предполагам, че имаш малко недовършена работа там. Аз ще пазя жена ти.

За миг Джак се преобрази в тигровата си форма и обви гигантската си фигура около Мари.

— Стой с тигъра, Мари. Това няма да продължи дълго — обеща Итън. Всичките му инстинкти настояваха да остане с нея, но честта и традициите го принуждаваха да приключи с това.

— Ти настоя за предизвикателство — извика той към Травис, който очевидно се готвеше да избяга. — Сега, след като се върнахме към равните шансове, ще го получиш.

Травис спря и когато погледна към него, на лицето му се изписа подозрение.

— Това е измама. Защо ще се съгласяваш на предизвикателството след това?

Итън свали ризата си.

— Защото тези древни традиции, които ти поруга в действителност, означават нещо за мен.

— Тъпак! Всичката тази глупава чест. Фелън винаги казваше, че тя ще те погуби — подигра му се Травис, докато обикаляше наоколо, търсейки пролука.

— Ще видим, нали така? — Итън изчака за знак от предизвикващия и го последва, преобразувайки се във въздуха, докато Травис правеше същото. Те добре си съответстваха, отбеляза той студено с едно кътче на ума си. Но след това нямаше време да мисли за нищо друго, защото битката беше започнала.

Мари наблюдаваше, изпълнена с благоволение, докато двете мощни котки се срещнаха с шумен сблъсък от звук и ярост. Светлокафявата пантера на Итън беше малко по-дълга от червената котка на Травис, но бяха приблизително еднакви по ширина и мускули. Ужасът за Итън я парализира дори без тигъра, който й пречеше да се движи.

Тя се задъха, наблюдавайки как двете пантери се търкаляха неспирно в кръга, хапеха се с убийствени зъби и разкъсваха със смъртоносни нокти, докато и двамата не бяха окървавени и надрани. Травис заби лапа в лицето на Итън и краката на Мари се задвижиха, сякаш за да отиде при тях, но намери пътя си блокиран от близо четвърт тонен ръмжащ тигър. За момент сърцето й скочи в гърлото, но Джак погледна към нея през тигърските си очи и тя се успокои.

Някак си звукът от битката извън кръга не достигаше до нея достатъчно, че да предизвика страх от заблуден куршум. Всяка част от съзнанието й беше съсредоточено върху борбата на живот и смърт, която заемаше място в кръга пред нея.

Червената пантера изръмжа отново и когато успя да се изплъзне на златистия си враг, се затича, в опит да избяга. Итън го догони и връхлетя върху него, битката започна отново, когато двамата се опитаха буквално да изтръгнат гърлата си един на друг. Сребристобели нокти проблясваха на лунна светлина, а кръвта беше изцапала козината на котките с черни сенки.

Мари вдигна ръце, за да повика отново водата, неспособна да стои бездейно и да наблюдава как Итън умира, но тигърът я бутна по краката с голямата си глава. Колкото и да не й се искаше да го признае, разбра какво се опитва да й каже Джак. Щеше да е също толкова грешно да се намеси, колкото и когато го направиха разбойниците на Травис.

— Джак, по-добре това да приключи скоро, или ще се намеся. Не ме е грижа за древните правила — заяви тя, без да знае дали тигърът може да я чуе или разбере.

Всеки прорез от нокът или зъб върху плътта на Итън й причиняваше болка.

Червената котка се набра за огромен скок и се приземи върху гърба на Итън. Златистата пантера се забори лудо, извивайки се и подскачайки, за да свали смъртния си враг от своя гръб, но Травис заби зъбите си отстрани във врага му и Итън се строполи тежко на земята.

Мари извика при падането на Итън, но преди да успее да се помръдне, златистата котка се претърколи с рязко движение и измъкна врата си от устата на Травис. Тогава Итън се изправи на задните си крака и удари силно с лапа през врата на Травис, изтръгвайки гръкляна му. Бликащите струи от артериална кръв изглежда предизвикаха внимание със самото си безмълвие и звукът от битката около кръга бавно заглъхна.

Травис падна на земята, очевидно мъртъв. Докато падаше, той бавно прие обратно човешката си форма. Итън, все още в облик на котка, стоеше близо до тялото с наведена надолу глава, ужасно задъхан.

Мари избута тигъра и изтича към Итън, падайки на земята пред него. Котката вдигна глава и Итън погледна към нея през тези очи.

— Сега най-накрая мога да предложа помощ — каза тя, сложи ръцете си върху него и се помоли на Богинята. Докато целебната топлина се разпространяваше от ръцете й в тялото му, тя наблюдаваше как ужасните рани върху него заздравяват. Сребристосинята светлина от нейния дар се смеси със златистото трептене на неговата променлива форма и той възвърна човешкия си облик.

Коленичила на земята насред мрака, миришещ на кръв, Мари за няколко секунди се срина от ръба на съзнателната реалност право в душата на Итън. Заляха я образи от живота му, почувства мъката от смъртта на Фелън и самоненавистта, задето се беше провалил и не бе успял да защити толкова много членове на прайда от вампирите и Травис. Тя ахна, когато прозорецът към най-дълбоките му емоции се отвори пред нея и най-силният образ, който видя, беше собственото й лице.

Мари падна назад, когато лечението приключи, гледайки го шокирано. Собственото му изражение беше огледално на нейното.

— Видях душата ти, Мари — каза той с тих глас. — Паднах в нея.

Тогава изглежда той успя да се отърси от транса и се изправи на крака, издърпвайки я със себе си, докато оглеждаше кръга за допълнителна опасност. Джак и Уилям, вече възвърнали човешката си форма, крачеха към тях. Уилям имаше кървави драскоти отстрани на лицето си, но с изключение на това, не изглеждаше ранен.

— Докладвай — нареди Итън, гледайки заместника си.

— Сритахме им задниците — провлачено каза Уилям. — Ще ти дам пълен доклад утре, но ще трябва да предадем тези нарушители на представителите от другите прайдове.

Джак кимна в знак на съгласие.

— Те твърдят, че са нямали идея какво е планирал Травис, което вероятно е вярно. Както и да е, ако разкара горилите на Травис от тук, никога няма да има и капка съмнение за нечестно отношение от твоя страна.

Итън обмисли думите им и кимна.

— Добре. Жертвите?

— От наша страна, нищо повече от няколко драскотини — каза Уилям. — Поне не и нещо, което трансформацията да не може да излекува.

— Мога да помогна, имам лечителски способности — предложи Мари.

— Не. Приключи с правенето, на каквото и да е, с изключение на почиване, океанско момиче — отсече Итън, а в гласа му се беше завърнало арогантното командване.

Мари настръхна и започна да спори, но той се наведе и сложи едната си ръка под коленете, а другата около раменете й и я вдигна до гърдите си.

— Моля те — измърмори само за нейните уши той. — Имам нужда от теб.

— Ами, след като поставяш нещата по този начин — каза тя и обви ръце около врата му, — как мога да откажа?