Христо Ботев
Революция в Крайово

Сяко нещо има своят корен, а за коренът на крайовската революция трябва да бръкнем по-надълбоко, Знаете лелята на Гракхите и жената на римлянинът от Лясковец, dómna^[1] Кюсе-пияно? Тая преди 3–4 години „Jiana bulgara“^[2], а сега bâtrăna Românca^[3], чете зимъс в Atheneul Român^[4] публични лекции за возпитанието. На тия патриотически лекции — не щеш ли — да се случат и няколко побългарени римляни от Крайово, и като чуват те, че за да бъде човек возпитан, трябва да промени името си от Касабов на Кюсе-пияно, отиват в Крайово и хващат да кръщават и себе си, и жените си. И тъй от Вълков станало Вълкулеску, от Кънчов Кънчулеску, от Гана — Евгения, от Тота — Теодорица, А за да научат и децата им язикът на мадам Кюсе-пиенините „strămoçi“^[5]. майката хванала да дума „vino sa ti go dà majka ceva“^[6], а бащата: „lasâ go sâ ducâ na culca da ne go bat“^[7]. Тъй щото побългарените румъни станали в късо време пак румъни — и румъни като в Александрия, дето цървулите на бащите миришат още на табанът, а синовете им казват „nu śtiu bulgareśte: eu sânt român“^[8].

Но на 11 мая, като празнували денят на „двамата братя румъни от Турну-Северин“, един от българановците като чел слово в черковата, познал какини си Гинини и булини си Тотини и посъветвал ги, за да станат същи румъни, да си одерат барим и кожите и да облекат други (напр. цигански). От това какво мислите да е произлязло? Бунт! Революция! Нападение! Крайовските „римлянки“, коя със сопа, коя с брус, коя с ръце, коя с крака, показали, че те са наистина потомци на мадам Кюсе-пиените роднини и че са готови да разцепят главата секиму, който би казал, че са българки. Дори един от „побългарените“ отишъл и хвърлил едно меше на жена си: — защо да му не каже тя, когато се кръстила, та да се е кръстил и той, а останали: тя румънка, а той българин. Видите ли, че м. Кюсе-пияно ще развали на хората къщите?

Сичко това много хубаво станало, само това не можем да разберем: Domnu^[9] Кюсе-пияно стана едно време българин, за да земе в ръцете си в. „Народност“; после от българин стана турчин за 300 лири, а от турчин стана влах, за да даде румънското правителство на женицата му някоя службица — и има право, защото днес епохата е такава: стани и чифутин, само да има вещо, за пред кумът; но тия чичови Вълковци и какини Ганини за какви краставици искат да си менят мозъкът? Не бойте се — влашките офицери и амплоянти не гледат на имената, а на кожата и на салтаната.