Сюзън Елизабет Филипс
Бебето е мое (5)

3

Джейн гледаше как куотърбекът на „Чикаго Старс“ пълни чашата си от една бутилка на малката масичка. След това я поднесе към устните си, впил в нея пронизващите си светли очи, които изглеждаха така, сякаш биха могли да изпепелят земята.

Трябваше да измисли начин да го съблазни, преди да я е изхвърлил, но какъв? Би могла просто да се съблече, но тъй като тялото й и малките й гърди изобщо не бяха като извадени от списание, това можеше да се окаже най-бързият път към вратата. Пък и не изгаряше от желание да се разсъблече пред напълно непознат мъж, който седеше в ярко осветена стая със стена от прозорци без завеси. В мислите си, когато стигнеше до голата част от всичко това, си беше представяла, че мястото ще е далеч по-тъмно.

— Спокойно можеш да ги последваш, Роузбъд. Вече ти казах, че не се занимавам с проститутки.

Провлаченият му говор подсили решимостта й да направи нещо. С всяка демонстрация на липсата на кой знае какъв ум, коефициентът на интелигентност на нероденото й дете падаше с още няколко пункта.

Опита се да спечели малко време.

— Никога не съм одобрявала стереотипите, които поставят всички членове на която и да било група под един и същи знаменател.

— Не думай.

— Да осъждаш някого единствено въз основа на етническата му група, религията или професията му, е нелогично.

— Така ли? Ами убийците?

— Строго погледнато, те не могат да бъдат сложени в една хомогенна група, така че не е същото. — Наясно бе, че да го въвлече в някаква дискусия, едва ли бе най-добрият начин да го възбуди, но определено в дебатите я биваше далеч повече, отколкото в съблазняването, пък и не можеше да устои на изкушението да докаже правотата си. — Америка е основана на принципите на етническа разнородност и религиозна свобода и въпреки това повечето злини в обществото ни се дължат на слепи предразсъдъци. Не намираш ли, че това е истинска ирония?

— Да не се опитваш да ми кажеш, че патриотичният ми дълг като верен син на Чичо Сам^[1] е да ти покажа пукнатините на тавана в спалнята си?

Джейн понечи да се усмихне… поне докато по изражението му не разбра, че говори сериозно. При вида на толкова много благословена безмозъчност, коефициентът на интелигентност на нероденото й дете се срина с още няколко пункта.

За миг тя се замисли доколко бе етично да манипулира някой толкова глупав, а на всичкото отгоре и лишен от чувство за хумор, ала нуждата й от онова, което воинското му тяло можеше да й даде, надделя над принципите й.

— Да, предполагам, че би могло да се каже и така.

Той пресуши чашата си.

— Добре, Роузбъд. Май съм достатъчно пиян, за да ти дам шанс, преди да те изхвърля. Хайде, покажи ми какво предлагаш.

— Моля?

— Покажи ми стоката си!

— Стоката?

— Тялото си. Номерата си. От колко време си проститутка всъщност?

— Аз… ъъъ… ти си първият ми клиент.

— Първият ти клиент?

— Моля те, не допускай това да те тревожи. Добре съм обучена.

Лицето му се стегна и Джейн си припомни, че Бонър не харесва проститутки, нещо, което правеше целия този маскарад още по-труден. Когато го беше изтъкнала пред Джоди, другата жена бе отхвърлила притесненията й с думите, че съотборниците му ще го напият и той няма да е особено придирчив. Ала макар да виждаше алкохола в ръката му, изобщо не й изглеждаше пиян.

За пореден път щеше да й се наложи да излъже. Може би бе от хапчетата, но тя като че ли започваше да се справя все по-добре. Беше въпрос единствено на това да си измисли нова реалност, да я украси с няколко важни подробности и да направи всичко по силите си, за да задържи погледа му през цялото време.

— Вероятно си от старата школа, от онези, които смятат, че жена с моята професия би могла да получи подготовката си по един-единствен начин, ала това вече не е така. Аз например не спя безразборно, с който ми попадне.

Чашата му застина във въздуха.

— Ти си проститутка.

— Така е. Но май вече споменах, че си първият ми клиент. Досега съм била интимна само с един мъж. Покойният ми съпруг. Вдовица съм. Много млада вдовица.

Той май въобще не й вярваше, затова Джейн се зае да украсява историята си.

— Смъртта на съпруга ми ме остави затънала в ужасни дългове, така че се нуждаех от нещо, което да ми носи повече от минимална заплата. За съжаление, тъй като не притежавам особени умения, които да се търсят, нямах кой знае какъв избор. И тогава си спомних, че мъжът ми винаги ми правеше комплименти за интимната страна на брака ни. Но моля те, недей да си мислиш, че понеже съм имала само един партньор, не съм високо квалифицирана.

— Може би пропускам нещо, ама не виждам как точно някой, който твърди, че е имал — колко беше, само един партньор? — би могъл да е добре подготвен.

Е, тук имаше право. Мозъкът й защрака.

— Имах предвид образователните филми, които агенцията кара всичките си служителки да гледат.

— Подготвят ви, като ви пускат разни филмчета? — Очите му се присвиха и той й заприлича на ловец, който се прицелва през мерника на оръжието си. — На туй му се вика интересно.

Джейн усети мимолетен пристъп на удоволствие, когато детето й изгуби още няколко точки от коефициента си за интелигентност. Дори с компютър не би могла да си намери някой по-подходящ.

— Не става въпрос за обикновени филми. Нищо, което би искал някое малко, впечатлително дете да види. Ала старите похвати на практическо обучение вече не са приложими в тази ера на безопасния секс, поне не и за по-добрите агенции.

— Агенции? За публични домове ли говориш?

Макар и не изречена направо, думата „курва“ я жегна и този път.

— Политически коректният термин е „агенции за наслада“. — Тя направи пауза. Имаше чувството, че главата й се рее във въздуха, откъсната от раменете й. — А проститутките е по-добре да бъдат наричани доставчици на сексуална наслада или ДСН.

— ДСН? Ама ти си същинска енциклопедия.

Интересно, акцентът му сякаш се засилваше с всяка изминала минута. Сигурно беше от алкохола. Слава богу, че беше твърде тъп, за да си даде сметка колко странен беше станал този разговор.

— Имаме презентации със снимки и гостуващи лектори, които обсъждат различните си специалности с нас.

— Като например?

Джейн напрегна мозъка си.

— Ъъъ… сексуални игри и фантазии.

— Какви игри?

Какви наистина? Тя започна да прехвърля наум най-различни сценарии, търсейки някой, който да не включва физическа болка или унижение.

— Ами, има една, която наричаме Пепеляшка и принца.

— И какво представлява тя?

— Включва… рози. Да правиш любов върху легло, застлано с цветове от рози.

— Прекалено е момичешко за моя вкус. Да ти се намира нещо по-пикантно?

Защо й беше да споменава сексуални игри?

— Разбира се, но тъй като си първият ми клиент, мисля, че ще получиш повече за парите си, ако се придържаме към по-простичките неща.

— Мисионерска поза и такива неща?

Джейн преглътна мъчително.

— Това е настоящият ми специалитет. — Той не изглеждаше особено заинтригуван, макар лицето му да бе толкова безизразно, че беше трудно да се каже със сигурност. — Това или… мисля, че може да имам талант да бъда… ъъъ… партньорът отгоре.

— Е, май току-що преодоля предразсъдъците ми спрямо проститутките.

— Доставчиците на сексуална наслада.

— Все тая. Работата е там, че си малко старичка за мен.

Стара! Тези думи наистина я вбесиха. Той беше на трийсет и шест и въпреки това имаше наглостта да смята жена на двайсет и четири години за стара! Може би беше заради замаяността в главата й, но фактът, че не е на двайсет и четири вече нямаше никакво значение. В случая ставаше въпрос за принципа. Придаде си съчувствено изражение.

— Съжалявам, явно съм разбрала погрешно. Предположих, че си способен да се оправиш с истинска жена.

Каквото и да пиеше, явно му влезе в кривото гърло, защото той се задави.

С чувство на яд Джейн махна към телефона.

— Да позвъня ли в офиса и да ги помоля да изпратят някоя от по-малките? Ако са си написали домашните, би трябвало да са свободни.

Той спря да кашля и й отправи изпепеляващ поглед.

— Ти не си на двайсет и четири. И двамата сме наясно, че не си и с ден по-млада от двайсет и осем. А сега, давай, покажи ми какви трикове за загряване си научила от онези образователни филми. Ако събудиш интереса ми, може и да размисля.

Повече от всичко друго искаше да му каже да върви по дяволите, но нямаше да допусне възмущението й, колкото и оправдано да бе, да я отклони от набелязаната цел. Как би могла да го съблазни? Не беше мислила особено за любовни игри, предполагайки, че той ще се покатери отгоре й, ще свърши каквото има да прави и ще се претърколи настрани, както правеше Крейг.

— Какви игри предпочиташ?

— Носиш ли си сметана?

Джейн усети, че се изчервява.

— Не.

— А белезници?

— Не!

— По дяволите! Е, тогава май няма значение. Отворен съм за всичко. — Той се отпусна в най-мекото кресло в стаята и направи неясен жест в нейна посока. — Отиди ей там, Роузбъд, и… как се викаше… импровизирай. К’вото и да измислиш, сигурно ще ми хареса.

Дали да не му изтанцува някой изкусителен танц? Когато никой не я гледаше, беше доста добра танцьорка, но пред други обикновено бе непохватна и стеснителна. Или пък да изпълни някои от упражненията от курсовете си по аеробика, макар че с огромната й заетост и факта, че предпочитаната й тренировка бяха бързите разходки, тя обикновено си тръгваше преди края на заниманията.

— Защо не пуснеш любимата си музика?

— Нямаш проблем. — Той се изправи и отиде до шкафа с уредбата. — Мисля, че ми се намира нещо по-интелектуално. Обзалагам се, че НСД като теб, си пада по префърцунената музика.

— ДСН.

— Че аз не казах ли същото? — Кал пусна един диск и се върна в креслото си, а стаята се изпълни с бързите ноти на „Полетът на бръмбара“ на Римски-Корсаков. Произведение с толкова динамичен ритъм, че изобщо не отговаряше на представата на Джейн за съблазнителна музика, но пък какво ли разбираше тя?

Изпълни няколко завъртания на раменете, с които загряваха преди тренировка, като се опитваше да изглежда прелъстително, но темпото на музиката не й помагаше особено. Все пак, химикалите, които плуваха в кръвта й, я подгряха. Добави няколко странични разтягания — първо надясно, а после и наляво, за да не си обърка равновесието.

Косата й докосваше бузите, докато тя се движеше по начин, който можеше само да се надява, че е изкусителен, но в погледа на изпепеляващите му очи не виждаше никакви признаци да е обзет от неудържима похот. Помисли си дали да не докосне пръстите на краката си, но не смяташе, че е най-изящното движение. Пък и не можеше да го стори, без да приклекне лекичко. Изведнъж я осени вдъхновение.

„Едно. Две. Три. Мах с единия крак!

Едно. Две. Три. Мах с другия крак!“

Той кръстоса крака и се прозя. Джейн опита с движение сякаш върти обръч. Бомбардировача си погледна часовника. Беше безнадеждно. Тя спря и остави бръмбара да си лети без нея.

— А пък аз вече се бях настроил за по-сериозните подскоци.

— Не танцувам добре, когато ме гледат.

— Май е трябвало да прекараш повечко време с онези образователни филми. Или пък с един-два от старите филми на Джон Траволта. — Той се изправи и отиде да намали музиката. — Мога ли да бъда откровен с теб, Роузбъд?

— Ако обичаш.

— Не ме възбуждаш. — Бръкна в задния си джоб и извади портфейла си. — Нека ти платя още малко за изгубеното време.

Джейн с усилие потисна порива да заплаче, въпреки че не избухваше лесно в сълзи. Бонър я изритваше и тя щеше да изгуби най-добрия си шанс да се сдобие с детето на мечтите си. Отчаянието придаде дрезгави нотки на гласа й.

— Моля те. Не можеш да ме отпратиш просто така.

— Разбира се, че мога.

— Така… така ще ме уволнят. Бизнесът със „Старс“ е много важен за агенцията ми.

— Щом е толкова важен, защо са изпратили теб? Всеки би могъл да види, че изобщо не те бива в този занаят.

— Ами… в града има конгрес. Не ни достигат кадри.

— Значи, казваш… че ми набутаха теб, поради липса на нещо по-добро?

Тя кимна.

— И ако открият, че си останал недоволен от услугите ми, ще ме уволнят. Моля те, нуждая се от тази работа. Ако го направят, ще изгубя осигуровките си.

— Получаваш осигуровки?

Ако проститутките не получаваха медицинска застраховка и такива работи, определено си ги заслужаваха.

— Имаме страхотно покритие за зъболекарско лечение, а аз съм си записала час за лечение на пулпит. Не може ли… не може ли просто да отидем в спалнята?

— Не знам, Роузбъд…

— Моля те! — Обзета от отчаяние, сграбчи ръцете му и като стисна очи, ги притегли към гърдите си и ги положи върху тях.

— Роузбъд?

— Да?

— Какво правиш?

— Оставям те… да опипаш гърдите ми.

— Аха. — Ръцете му не помръднаха. — В някой от онези образователни филми не се ли препоръчваше първо да се съблечеш?

— Сакото е съвсем тънко и съм сигурна, че няма особена разлика. Така, както съм сигурна, че си наясно, че отдолу не нося нищо.

Топлината на дланите му изгаряше кожата й през фината коприна, но тя си забрани да мисли какво ли би било да почувства ръцете му без тази тънка като кърпичка бариера.

— Може да раздвижиш ръцете си.

— Оценявам предложението ти, но… Възнамеряваш ли изобщо да си отвориш очите в близкото бъдеще?

Джейн беше забравила, че ги е затворила и сега бързо повдигна клепачи.

Което се оказа грешка. Беше застанал толкова близо, че трябваше да извие глава, за да го погледне. От такова малко разстояние чертите му бяха размазани, но не достатъчно, за да скрият факта, че устата му бе още по-твърда, отколкото си бе помислила в началото. На брадичката му зърна малък белег, както и още един там, където започваше косата му. Беше изтъкан от мускули и стомана. На света не можеше да има момче побойник, на което би му стискало да тормози детето на този мъж.

„Това е моята люлка, зубрачке! Разкарай се или ще те прасна.

Откачалката Джейн има въшки… Откачалката Джейн има въшки…“

— Моля те! Не може ли просто да отидем в спалнята ти?

Тя отпусна пръстите си и той бавно свали ръце от гърдите й.

— Наистина го искаш, нали, Роузбъд?

Тя кимна.

Футболистът я гледаше, ала воинските му очи с нищо не разкриваха какво се върти в главата му.

— Така или иначе, вече са ми платили за това — напомни му тя.

— Вярно е. — Сякаш обмисляше думите й и Джейн зачака търпеливо, давайки необходимото време на бавния му мозък да реагира. — Защо просто не отидеш при работодателя си и не кажеш, че сме го направили?

— Всичко ми се изписва по лицето — веднага ще стане ясно, че лъжа.

— В такъв случай май няма друг изход, а?

Надеждата й се завърна.

— Боя се, че няма.

— Е, добре, Роузбъд — печелиш. Предполагам, че е най-добре да се качим на горния етаж. — Той пъхна показалец под розовата панделка. — Сигурна ли си, че не носиш белезници?

Джейн усети как гърлото й се раздвижи под пръста му, когато преглътна.

— Убедена съм.

— Тогава да приключваме с това.

Кал подръпна лекичко панделката, сякаш беше кучешка каишка. Сърцето й биеше лудешки, когато я поведе през преддверието и по застланите с килим стъпала, без да я пуска. Тялото й се докосваше до неговото и Джейн опита да се отдръпне, ала той я държеше като в плен.

Докато се качваха по стълбите, тя го наблюдаваше притеснено с периферно зрение. Знаеше, че е плод на въображението й и въпреки това имаше чувството, че изведнъж бе станал по-висок и по-едър. Погледът й се плъзна по гърдите и надолу към бедрата му и очите й се разшириха. Освен ако не се заблуждаваше, Бомбардировача все пак не беше толкова безстрастен, на колкото се преструваше. Под дънките изглеждаше напълно възбуден.

— Ето тук, Роузбъд.

Препъвайки се, Джейн прекрачи прага, през който мъжът я дръпна и се озова в спалнята му, като продължаваше да се чуди как някой толкова несръчен като нея бе успял да го възбуди. Но нали беше жена, напомни си тя, а той имаше манталитета на пещерен човек. В пияното си състояние навярно бе решил, че всяка става. Така че трябваше да е благодарна, че я влачи в бърлогата си за панделката, а не за косата.

Бонър натисна едно копче и вграденото осветление огря огромно легло, върху което имаше одеяла, но не и пухени завивки. Прозорците насреща му бяха с щори и въпреки скрина, удобния на вид стол и двете нощни шкафчета, стаята изобщо не беше претрупана.

Той пусна панделката и се обърна, за да затвори вратата. А после я заключи, което накара Джейн да преглътне с усилие.

— Какво правиш?

— Някои от приятелите ми имат ключ от апартамента. А предполагам, че нямаш мерак за компания. Ако греша…

— Не, не. Не грешиш.

— Сигурна ли си? Някои НСД специализират в груповите изпълнения.

— ДСН. И те са от трето ниво. Аз все още съм на първото. Може ли да загасим осветлението, ако обичаш?

— Е, как ще те виждам, ако го направим?

— През щорите влиза достатъчно лунна светлина. Сигурна съм, че ще виждаш съвсем добре. А и така ще бъде по-загадъчно.

И без да дочака съгласието му, тя изтича до ключа за лампите и ги угаси. Начаса стаята бе окъпана от лъчите лунна светлина, процеждаща се между щорите.

Той се приближи до леглото и като й обърна гръб, свали полото си през главата. После го метна настрани, при което мускулите на раменете му се издуха за миг.

— Можеш да си сложиш дрехите на онзи стол.

С разтреперани колене, Джейн отиде до стола, който й посочи. Сега, когато настъпи решителният миг, бе скована от страх, който дори наркотиците не можеха да преодолеят напълно. Едно беше да планира всичко на теория, съвсем друго — да се изправи пред реалността да прави секс с непознат.

— Не искаш ли първо да поговорим малко? Да се поопознаем.

— Изгубих интерес към приказките в секундата, в която прекрачихме прага на спалнята.

— Разбирам.

Обувките му тупнаха на пода.

— Роузбъд?

— Да?

— Не сваляй панделката.

Джейн стисна облегалката на стола за опора.

Куотърбекът се обърна към нея и с едно движение на пръстите разкопча дънките си. Лунните лъчи падаха върху голите му гърди и бедра. Възбудата му беше толкова очебийна, че Джейн не бе в състояние да откъсне очи от нея. Тя ли беше направила това?

В следващия миг той й закри гледката, като приседна на ръба на леглото и се зае да си събува чорапите. Босите му стъпала бяха прави и тесни, по-дълги от тези на Крейг. Джейн пое дълбоко дъх, опитвайки да се успокои и си свали обувките.

Останал само по разкопчаните дънки, Кал се изтегна върху леглото, облягайки се на възглавниците. Тя посегна към копчето на сакото си, а той кръстоса ръце зад главата си и я зяпаше.

Когато пръстите й докоснаха закопчалката, усети как вълни от паника карат кожата й да настръхне. Трябваше да се овладее. Какво значение има, ако я зърне гола? Не е като да има нещо необикновено под дрехите си, а отчаяно се нуждаеше от него. Сега, когато го беше видяла, не можеше да си представи някой друг като баща на детето си.

Но ръката й сякаш бе парализирана. Забеляза, че ципът му се бе отворил още малко, разкривайки тясната пътечка от косъмчета, спускаща се по плоския му корем.

„Направи го!“, изкрещя мозъкът й. „Нека те види!“

Ала пръстите й отказваха да помръднат.

Той продължаваше да я наблюдава безмълвно. В погледа на тези сурови очи нямаше мекота. Нито помен от нежност. Нищо, което да й вдъхне увереност.

Докато се мъчеше да се отърси от вцепенението си, Джейн си спомни, че Крейг изобщо не си падаше по любовната игра. Беше й казвал, че за мъжете единственото, което има значение, е крайният резултат. Кал вероятно щеше да е доволен, ако просто го остави да го направи. Тя тръгна към леглото.

— В най-горното чекмедже в банята има презервативи, Роузбъд. Донеси ги.

Въпреки че това усложняваше нещата, остана доволна от това доказателство за умението му да оцелява. Може и да не беше някой интелектуален тип, но явно притежаваше съобразителност, ценно качество, което да предаде на едно дете.

— Не е нужно — меко отвърна тя. — Дойдох подготвена.

И като протегна леко единия си крак, подръпна полата си с лявата ръка. Бялата коприна се плъзна по бедрото й. След това бръкна отдолу и докато изваждаше презерватива, който беше мушнала в горната част на чорапа си, внезапно съвсем ясно си даде сметка за моралния аспект на онова, което правеше. Съзнателно бе пробила дупчица в презерватива и това беше кражба.

Физиката на елементарните частици или отдалечава от Господ онези, които се занимават с нея, или още повече ги сближава с него. С Джейн беше станало второто и това, което вършеше сега, бе в разрез с всичко, в което вярваше. Ала в същото време си затърси оправдания. Той не се нуждаеше от онова, което тя искаше, нито пък щеше да го нарани по някакъв начин, като му го вземеше. Кал Бонър беше просто средство. Това, което щеше да се случи, нямаше да има абсолютно никакъв отрицателен ефект върху него.

Заглушавайки скрупулите си, доктор Дарлингтън отвори миниатюрното пакетче и му подаде презерватива. Дори и в сумрака на стаята не можеше да рискува мъжът да забележи, че някой си бе играл с пакетчето.

— Я, колко си била предвидлива.

— И още как.

Пое си дълбоко дъх и дръпна полата си достатъчно високо, за да може да коленичи на ръба на матрака. Обкрачи бедрата му, твърдо решена да приключи с това възможно най-бързо.

Той вдигна поглед към нея, скръстил ръце зад главата си и стиснал презерватива между пръстите си. Без да става от коленете му, Джейн събра кураж и посегна към разкопчаните му дънки. Докосна опънатата кожа на корема му и в следващия миг вече се намираше по гръб.

Изписка уплашено и вдигна очи към него. Тежестта му я приковаваше към матрака, а дланите му върху раменете й не й позволяваха да помръдне.

— К-какво правиш?

Устните му се свиха в тънка, сурова черта.

— Играта свърши, малката. Коя си ти, по дяволите?

Джейн се бореше за въздух. Не знаеше дали беше заради неговата тежест, или заради собствения й страх, но дробовете й отказваха да работят.

— Не… не знам за какво говориш.

— Искам истината и то веднага. Коя си ти?

Очевидно бе подценила хитростта му, а знаеше, че не може да си позволи друго заплетено обяснение. Глупостта беше единственият й шанс. Помисли си за Джоди Пулански и си заповяда да го погледне право в очите.

— Аз съм ти голяма фенка.

Той я изгледа с отвращение.

— Така си и помислих. Отегчена, безмозъчна флиртаджийка, която жадува за футболни тениски.

„Безмозъчна флиртаджийка!“ Смяташе я за безмозъчна флиртаджийка. Усещането й бе толкова непознато, че й трябваше минута, за да се съвземе.

— Не всякакви тениски — побърза да заяви. — Само твоята.

Надяваше се да не я попита кой е номерът му, защото нямаше никаква представа. Проучванията й бяха съсредоточени върху медицинския му картон: нисък холестерол, съвършено зрение, никаква фамилна обремененост, само най-различни ортопедични травми, които не я засягаха.

— Би трябвало да те изритам оттук.

Въпреки думите си, той не помръдна и Джейн, която усещаше коравата му мъжественост, притисната до бедрото си, знаеше защо.

— Но няма да го направиш.

В продължение на един дълъг миг Кал не каза нищо. След това се надигна, освобождавайки раменете й.

— Имаш право. Явно съм достатъчно пиян, за да забравя, че се отказах от фенките преди години.

Премести се настрани и си събу дънките. В огряното му от лунните лъчи тяло имаше нещо примитивно и изначално мъжко. Тя извърна очи, докато той дръпваше пробития кондом. Е, значи това бе то.

Устата й пресъхна, когато се обърна към нея и посегна към закопчалката на сакото й. Джейн потръпна и инстинктивно спря ръката му.

Гримасата му приличаше почти на озъбване.

— Реши какво искаш, Роузбъд, и побързай.

— Искам… искам да си остана с дрехите.

Преди да успее да й отговори, тя напъха ръката му под полата си и я пусна — ако не можеше да продължи сам оттук, бе обречена.

Нямаше защо да се тревожи.

— Ама ти наистина си пълна с изненади, Роузбъд. — Той плъзна длан по протежение на тънкия чорап, проследявайки жартиера до мястото, където той срещаше дантеления колан. И вече знаеше колко малко всъщност носеше жената отдолу. — Не обичаш да си губиш времето, а?

Тя с мъка успя да накара думите да излязат през свитото й гърло.

— Искам те. Сега.

Насили се да отвори крака, ала мускулите на бедрата й бяха толкова стегнати, че едва успя да ги раздалечи. Пръстите му я помилваха успокояващо, сякаш беше котка с извит гръб и настръхнала козина.

— Отпусни се, Роузбъд. За някой, който толкова го иска, определено си ужасно напрегната.

— Н-нетърпелива съм.

„Моля те, направи ми бебе. Направи ми бебе и ме остави да се махна оттук.“

Щом той погали нежните косъмчета между бедрата й, й се прииска да умре от срам. Потръпна, когато докосването му стана по-интимно и се опита да превърне в страстен стон звука, изтръгнал се от нея. Трябваше да се отпусне. Как би могла да забременее, ако е толкова напрегната?

— Причинявам ли ти болка?

— Не. Разбира се, че не. Никога не съм била по-възбудена.

Кал изсумтя невярващо и се опита да вдигне полата до кръста й, но Джейн я спря около горната част на бедрата си.

— Моля те, не го прави.

— Започвам да се чувствам сякаш отново съм на шестнайсет и се натискам с маце в уличката зад магазина на Делафийлд. — В гласа му се появиха дрезгави нотки, които отсъстваха преди, и Джейн остана с впечатлението, че тази фантазия май не му е неприятна.

Какво ли би било, зачуди се тя, да е тийнейджърка, която се натиска с футболния герой на града в уличката зад някакъв магазин? На шестнайсет вече бе в колежа. В най-добрия случай състудентите й се отнасяха с нея като с по-малка сестричка, в най-лошия подхвърляха ехидни забележки за „малката кучка, прекалено гениална за училищната система“.

Устата му се плъзна по сакото й. Джейн усети влажната горещина на дъха му върху гърдата си и едва не подскочи от леглото, когато устните му намериха зърното й.

Обзе я горещ прилив на желание, толкова неочакван, колкото и силен, когато устните му се сключиха около него и връхчето на езика му го помилва през коприната. Вълна от наситени усещания я връхлетя и се разля в тялото й.

Джейн се съпротивляваше на случващото се. Ако допуснеше да изпита дори миг наслада от ласките му, с нищо нямаше да е по-добра от проститутката, на каквато се преструваше. Това трябваше да е саможертва, в противен случай не би могла да живее със себе си.

Крейг никога не бе отделял внимание на гърдите й, а усещането бе толкова прекрасно.

— О, моля те… Моля те, не прави това.

Тя отчаяно посегна към него и се опита да го издърпа върху себе си.

— Адски е трудно да ти угоди човек, Роузбъд.

— Просто го направи. Направи го най-сетне!

В гласа му прозвуча нещо, което ужасно й заприлича на гняв.

— Както каже дамата.

Пръстите му я разтвориха. А после го почувства да влиза в нея. Извърна глава настрани и като зарови буза във възглавницата, се опита да не заплаче.

Той изруга и понечи да се отдръпне.

— Не! — Стисна го за ханша и заби нокти в твърдото му дупе. — Моля те, недей!

Кал спря.

— Тогава обвий крака около мен.

Тя се подчини.

— По-плътно, по дяволите!

Джейн го направи и стисна очи, когато той се задвижи бавно в нея.

От разтягането я заболя, но бе очаквала бруталната му воинска сила да й причини болка. Онова, което не предугади обаче, бе колко скоро тя се превърна в топлина. Движенията му не бяха бързи — дълбоки, бавни тласъци от коприна и стомана, от които в тялото й се разгънаха спирали от наслада.

Потта му овлажни ефирната бариера на дрехите й. Той пъхна ръце под нея и като улови ханша й, го повдигна, намествайки я по такъв начин, че горещи спазми обляха тялото й. Възбудата й нарастваше, докато тя се мъчеше да я потисне. Защо Крейг не я беше любил така поне веднъж?

Фактът, че намира удоволствие в секса с непознат, я изпълваше със срам и докато усещанията се усилваха, опита да се съсредоточи върху работата си, извиквайки в главата си мисли за топ кварките, с които се занимаваше. Ала умът й отказваше да се фокусира върху мисли за субатомни частици и тя разбра, че трябва да действа, ако не иска футболистът да я доведе до оргазъм, нещо, което би било непростимо. Стегна се, въпреки че умът й я предупреждаваше колко е опасно да събужда гнева на един воин.

— Цял… цял ден ли ще ти отнеме?

Бонър се вкамени.

— Какво каза?

Джейн преглътна и придаде на гласа си мека дрезгавина.

— Чу ме. Мислех, че уж си невероятен любовник. Защо ти отнема толкова време?

— Толкова време? — Той се отдръпна достатъчно, за да може да я изгледа свирепо. — Знаеш ли какво? Ти не си наред!

А после потъна в нея.

Тя прехапа устни, за да не изкрещи, когато той хлътна още по-дълбоко. А после пак. И пак.

Вкопчи се в него с бедра и ръце, посрещайки свирепите му тласъци с мрачна решителност. Щеше да остане с него и нямаше да почувства нищо.

Ала тялото й се разбунтува. Онези непоносими сладостни вълни се засилиха. Джейн изохка. Тялото й подскочи.

А после мускулите му се обтегнаха. Всеки сантиметър от тялото му се напрегна и тя почувства мига, в който той се изля в нея.

Ръцете й се свиха в юмруци, собствената й наслада бе напълно забравена.

„Плувайте, плувайте, малки, воински сперматозоиди! Плувайте, малки безмозъчни сперматозоиди!“

Обзета от прилив на нежност за онова, което той й даряваше, Джейн допря устни до влажното му рамо и го целуна лекичко.

Бомбардировача се отпусна напред, изведнъж още по-тежък отгоре й.

Тя все така го обгръщаше с крака и не му позволяваше да се отдалечи, дори когато той понечи да се отдръпне. Само още мъничко. Съвсем малко.

Силата на волята й не можеше да се бори с физическата мощ. Бонър се откъсна от нея и приседна на ръба на леглото. Облегна лакти на коленете си и остана така, дишайки дълбоко, зареял поглед пред себе си. Панделката около врата й се бе отвързала и когато Джейн се размърда, розовата лента остана върху възглавницата.

Снопчета лунни лъчи набраздяваха гърба му и тя си помисли, че никога не бе виждала някой, изглеждащ по-самотен. Искаше й се да протегне ръка и да го докосне, но не можеше да се натрапи в нещо, което й се струваше лично. Мисълта, че постъпката й бе много нередна, й подейства като шамар. Беше излъгала и извършила кражба.

Той се изправи и тръгна към банята.

— Когато се върна, искам да си се махнала.