Ричард Касъл
Убийствена жега (7)

Седем

За да попречи на паниката да я повлече, Ники Хийт се вкопчи в обучението си. Не страхът щеше да я измъкне оттук жива, а борбата. Трябваше да бъде агресивна и да се възползва от всяка възможност. Избута страха си на заден план и се съсредоточи в действието, като безгласно си повтаряше: „Прецени. Импровизирай. Адаптирай се. Надделей.“

Човекът, който редеше металните прибори, беше съвсем наблизо. Може би на два метра разстояние. Дали беше сам? Тя се заслуша и й се стори, че е точно така. Който и да беше, звучеше много вглъбен в дребните инструменти.

Не искаше да привлече вниманието му, така че напрегна мускули, без видимо да ги раздвижи, за да изпита оковите си. Знаеше, че няма да може да ги скъса, но се надяваше да поддадат поне малко, издавайки слабо място в лентата. Стигаше й само леко разхлабване където и да било — при китките, при глезените, — само няколко милиметра, за да има от какво да се възползва.

Не извади късмет. Беше вързана за стола при китките, под лактите и глезените. Докато премисляше нещата, тя си спомни схемата на Лорън Пари, как е била вързана Касиди Таун. Сега самата тя беше вързана по същия начин.

Засега положението се очертаваше ужасно.

Внезапно дрънченето престана, тя чу ехтене на стъпки върху незастлан под. Някой се приближаваше. Стъпките можеха да бъдат от дамски обувки, но й се сториха по-тежички. Ники се опита да си припомни апартамента на Руук, ако изобщо се намираше в него. Той беше сложил килими навсякъде, освен в банята и кухнята, но тук на пода като че ли имаше паркет. Може би се намираха в голямата стая, в която той играеше покер.

До нея прошумоля плат и тя подуши аромата на „Олд Спайс“ точно преди в ухото й да прозвучи глас. Принадлежеше на мъж на около 40 години, с провлачен тексаски акцент, който при други обстоятелства би й се сторил приятен. Ясен, чист глас, който лесно би убедил човек да си купи билети за църковната томбола или да подържи юздите на коня му. Нежно и спокойно, той попита:

— Къде е?

Ники приглушено изломоти нещо. Знаеше, че няма как да проговори, но ако тексасецът решеше, че има какво да каже, може би щеше да й свали качулката и поне малко да промени динамиката. Хийт искаше да създаде възможност, от която да се възползва.

Вместо това той спокойно каза:

— В момента говоренето е проблем за вас. Да направим така — кимнете, ако смятате да ми кажете къде е.

Тя нямаше представа за какво говори мъжът, но кимна. Той веднага я удари по челото, там, където главата й се беше блъснала във вратата, и тя изскимтя по-скоро от изненада, отколкото от болка. Долови някакво движение и се подготви за втори удар, но вместо това миризмата на „Олд Спайс“ се усили. После чу гласа — тих както преди и още по-смразяващ заради спокойното си, приветливо звучене.

— Съжалявам, госпожо, но тук послъгахте, а дори в Ню Йорк Сити този номер няма да мине.

Целта на това представление ала доктор Фил беше да й се наложи и Ники имаше отговор. Засили се по посока на гласа и заби глава в лицето на мъжа. Стегна се отново, но той не я удари. Само се прокашля и направи две крачки назад. Кухото потрепване на токовете му вече не й се струваше странно. Каубойски ботуши. Разнесе се метален звън и те отново наближиха.

— Смятам, че имате нужда да ви припомня в какво положение се намирате — каза той и Ники усети как до плътта над левия й лакът се докосва нещо като връх на молив. — Това ще помогне.

Без да разкъсва кожата, той плъзна острия връх по нея докато стигна до лентата около китките. Задържа го там, натискайки достатъчно, за да й причини болка, без да отвори рана. После го отдръпна и се отдалечи, но бързо се върна и застана до нея. Нещо изщрака и до ухото й пронизително застърга мъничко моторче — като от зъболекарска бормашина или от онези безжични инструменти от рекламите, които режат пирони. Ники подскочи и инстинктивно се дръпна, но той я хвана през врата с мускулестата си ръка и бавно приближи инструмента още повече. Щом се докосна до качулката и задъвка плата, го изключи. Последва мълчание, след което той отново заговори на ухото й.

— Помислете си за това, докато се върна. И без лъжи, ясно ли е?

Отново чу тропота на ботушите му, но този път мъжът тръгна в противоположната посока. Щом стъпи на килима, те заглъхнаха, но той продължи нататък, докато стъпките му замлъкнаха съвсем. Ники се досети, че сигурно е изчезнал в някоя задна стая. Заслуша се, чудейки се колко далеч е отишъл. Наведе се напред, доколкото можа и рязко се надигна, усещайки как инерцията леко отмества качулката нагоре. Преди да опита отново, се заслуша — ботушите отново наближаваха. Скоро изтрополиха по паркета и тя усети как анцуга й се развя, когато той мина покрай нея. После спря и Хийт се зачуди дали не е забелязал леката промяна във вида на качулката.

Явно не, защото се разнесе звън от ключове и твърдите подметки пресякоха каменния под на кухнята. Този епизод й подсказа, че определено седи в стаята до кухнята на Руук. Догадката й се потвърди, когато входната врата до кухнята се затвори и тя чу как ключът се завърта в ключалката. Щом бравата изщрака, Ники започна да върти глава, за да свали покривалото. То обаче не помръдваше. Висеше свободно, но падаше твърде ниско на раменете й, за да успее да го вдигне, без да използва ръцете си. Тя спря, пое си дъх и се заслуша.

Асансьорът жужеше в далечината и леко изскърца, когато спря. Щом чу металните врати да се отварят и затварят, тя започна бясно да движи раменете си нагоре и надолу. Съсредоточи усилията си отдясно, захвана една гънка плат между брадичката и рамото си и проточи врат, за да я избута нагоре, като успя да придвижи качулката с два сантиметра нагоре — само два, но пък успешно, така че повтори движението и я помести с още два. След три повторения под ръба започна да се процежда светлина. Щеше й се да може да използва устата си, за да я хване със зъби, но трябваше да се задоволи с възможното.

Наведе се, за да я отметне още веднъж и успя да я вдигне над очите си, сякаш носеше суичър. Отърси я от главата си и си почина, докато се оглеждаше. Столът й се намираше в празното пространство между кухненския плот, ориенталския килим и масата, върху която се играеха седмичните партии покер, организирани от Руук.

Пулсът на Ники се успокои и тя се съсредоточи върху това да стигне до плота. Като внимаваше да не прекатури стола, което щеше да я прикове към пода като костенурка, паднала върху черупката си, тя наклони тялото си на едната страна, а после на другата и набра достатъчно инерция, за да придвижи стола с няколко сантиметра. Притесни се, че до завръщането на тексасеца не й остава достатъчно време, вложи повече сила в следващия опит и започна да се накланя. Едва не падна, но успя с трясък да приземи и четирите крака на стола и това я стресна достатъчно, за да се придържа към по-внимателните движения. „Сантиметър, не сантиметри“, каза си тя, създавайки ритъм. Сантиметър, не сантиметри.

Когато стигна до плота, който беше на едно ниво с лицето й, Ники започна да търка буза в ръба му толкова методично, че тя пламна от триенето и веднъж дори изсвири при допира с гранита. Ръбът на лентата обаче се закачи за него и при всяко плъзване се подвиваше все повече. За да се пребори с болката, тя се замисли за наградата, която я очакваше на плота, само на няколко сантиметра разстояние — безжичната бормашинка и половин дузина сонди и други зъболекарски инструменти.

Лентата отляво започна да поддава и Ники използва езика, челюстта и лицевите си мускули, за да я подбутва между плъзганията. Накрая в ъгълчето на устата й зейна малка пролука и когато обели достатъчно от лепенката, за да подгъне едно ъгълче, тя протегна врат и наклони глава така, че бузата й да се озове малко над плота. Прицелвайки се бавно и внимателно, Ники се наведе към него и натисна. Крайчето се залепи за гранита, тя завъртя глава отляво надясно, притискайки силно лице към студената повърхност, лентата се обели и остана залепена на плота.

Ръцете и глезените й бяха залепени за стола, но тя не беше вързана през кръста, така че успя да стане и да стигне до инструментите. Най-близкият беше малка сонда. Бормашинката беше по-надалеч, но тя искаше нея. Щеше да й спести време. Тя се хвърли към нея, удари рамото си в ръба на плота и седна обратно на стола. Заизвива се, докато го приближи още и пак се надигна, като този път вместо да се хвърли, се излегна върху останалите инструменти, протягайки се към бормашината като инструктор по йога.

Дръжката беше цилиндрична, с малки гумени крака и бутонът за включване беше най-отгоре. Ники опря брадичка в него и го натисна веднъж, два, три пъти. На четвъртия моторчето се завъртя. Мускулите на гърба й високо протестираха, напрегнати и усукани от неестественото й положение върху плота, но тя упорстваше, съсредоточена върху бормашинката. Хвана я с устни, а после я стисна между кътниците си.

Разпределяйки теглото си равномерно между лактите си, тя седна внимателно, за да не изпусне бормашината и се приведе, за да среже лентата, която приковаваше дясната й китка към дървената рамка на стола.

Ники действаше бързо — като изви китката си нагоре, тя опъна повърхността, която искаше да среже и лентата се обели там, където я докосна бормашината. Щом освободи дясната си китка, тя я прехвърли в ръката си и успя да среже лентата около лявата дори по-бързо. Искаше да освободи глезените си, за да може да се движи в случай, че той се върне, но тъй като бицепсите й още бяха залепени за стола, не успяваше да се наведе достатъчно и затова се съсредоточи върху десния. Щом свали лентата, чу нещо и изключи бормашината.

Асансьорът се изкачваше.

Хийт се наведе, освободи десния си глезен и посегна към левия. В бързането се убоде по пищяла и присви болезнено очи, но пренебрегна болката и си свърши работата. Оставаше й по-малко от минута и трябваше да продължи да реже. Левият й глезен се освободи и тя стана точно когато асансьорът със скърцане спря на етажа на Руук.

Левият й лакът все още беше залепен за стола и когато чу, че металните врати се отварят, тя реши да изключи бормашината, за да не я чуе тексасецът през вратата. Не успяваше да открие ръба на лепенката, за да го хване с нокти, а зъболекарските инструменти не ставаха за рязане. Ключът се плъзна в бравата. В кухнята трябваше да има ножове. Ключалката изщрака. Тя вдигна стола и заобиколи кухненския плот. Рафтът с ножовете беше прекалено надалеч, но до умивалника точно пред нея имаше отварачка за бутилки, оставена до извита капачка. Хийт я грабна и в същия момент вратата се отвори — чуваше я как скърца зад ъгъла в коридора.

Тя се върна в стаята заедно със стола и приклекна под плота, за да си осигури прикритие, както и няколко секунди, и започна да реже лентата с острия край на отварачката. Ботушите стъпиха на каменната настилка в кухнята и спряха.

Ники все още решеше лентата, когато тексасецът се метна през плота и скочи върху нея. Силата от сблъсъка повали Хийт встрани, под кухненската маса. Ръцете му се сключиха около шията й откъм гърба и тя не успя да му попречи. Лежеше върху дясната си ръка, без да може да използва отварачката, а лявата беше вързана за стола, който бе повлякла след себе си като котва.

Тя се претърколи върху него, затискайки го под гърба си. Той отвърна, затягайки хватката около шията й, но дясната й ръка вече беше свободна и тя замахна с отварачката. Когато острият й връх се заби в горната част на бедрото му, той изкрещя и ръката му се отпусна. Ники използва това, за да се изтърколи на земята и да скочи на крака, като бясно кълцаше лентата, за да се освободи. Той бързо се изправи, измъкна се изпод масата и се метна към нея.

Хийт използва проклетия стол в своя полза, замахвайки с лявата си ръка към мъжа. Той вдигна лакът, за да отбие удара, но дървото все пак го халоса достатъчно силно, за да го извади от равновесие. Той прелетя край нея, ръката му се закачи на напречната летва между краката на стола, последното парче лента се откъсна и той отнесе стола със себе си. Ники можеше да се движи свободно.

Без да чака да се изправи след падането, тя се хвърли съм него, но рефлексите му бяха бързи. Той се извъртя, използвайки стола, за да я отблъсне. Отварачката изхвръкна от ръката на Ники и издрънча, удряйки радиатора, преди да падне. Тя понечи да я последва, но тексасецът вече беше станал и се носеше към нея. Тя отстъпи няколко сантиметра встрани и стисна гърлото му с дясната си ръка, изстрелвайки брадичката му нагоре, като едновременно с това го удари по челото с лявата си длан, натискайки надолу и назад. Хватката от крав мага подкоси коленете му и той се просна по задник.

Ники забеляза сакото си на пода под прозореца, а под него — дръжката на пистолета си. Обърна се, за да се хвърли към него, но тексасецът явно също тренираше бойни изкуства. Той се извъртя на бедра и стисна коленете на Хийт в ножица, обръщайки я по лице на пода. Тренировките с Дон я бяха подготвили за опита му да я притисне и тя насочи лакът към лицето му, улучи го по бузата и щом се дръпна, се освободи, като го ритна в ребрата, докато се надигаше.

Тексасецът се изправи на крака, бръкна в спортното си сако и извади нож. Беше страховито армейско острие с жлебове от всяка страна и три дупки за пръстите, така че дръжката да служи и като бокс. Ники мрачно си отбеляза колко удобно прилягаше на ръката му. Той я погледна и се усмихна, сякаш знаеше нещо. Сякаш щеше да промени хода на играта.

Тренировките и опита бяха научили Ники, че си струват единствено битките, които човек може да спечели, при това бързо. Дон й беше повторил мантрата и тази сутрин, както при всяка тренировка — защитавай се и нападай едновременно. И ето я сега — с празни ръце, в бой срещу опитен нападател, въоръжен с боен нож.

Тексасецът не й остави много време да обмисли стратегията си. Бяха го обучили да приключва бързо и той я нападна веднага. Беше по-висок от нея и замахна отгоре, насочвайки острието към нея, докато правеше крачка напред. „Защитавай се и нападай“, помисли си тя и веднага скочи към него, блъскайки ръката му навън и пристъпвайки напред, за да забие коляно в слабините му. Нещата обаче невинаги стават както на тренировките. Той очакваше удара и измести тялото си на една страна. Хийт не само не улучи, но и попадна в обсега на свободната му ръка, която използва инерцията й, за да я блъсне, докато прелиташе край него.

Ники се спъна, но не падна. Вместо това се извъртя, готова за атаката му. Беше сигурна, че ще удари мигновено, и стана точно така. Този път той замахна отдолу, целейки се в корема й. Време беше да лиши гадината от този нож, и то веднага. Щом замахна, тя стисна китката му, изви ръката му навън и отказа да го пусне. В същия момент заби юмрук в слабото място, което бе оголила — ключицата му. Чу и усети как тя се счупи под силата на удара й, а той изкрещя.

Дръжката на ножа му обаче беше тип бокс и не се изплъзна от ръката му, въпреки че хватката му отслабна. Докато той се бореше с болката, Ники посегна с двете си ръце, за да му я вземе, но той заби юмрук отзад във врата й и я повали замаяна на пода. Тя се изправи на ръце и колене с причернял поглед и го чу да драпа по каменния под на кухнята. Тръсна глава и си пое дълбоко дъх. Звездите пред очите й се разсеяха и тя се изправи на крака. Макар че й се повдигаше, следователката със залитане стигна до стената, опипа сакото си и взе пистолета.

Докато успееше да мине през кухнята, той щеше да избяга през входната врата. Противно на интуицията си, Ники хукна към другия край на просторната стая, където през входа на кухнята се виждаше част от фоайето. Беше разбрала това вечерта, когато миналото лято играха покер и тя постоянно мяташе погледи към вратата, жадувайки да получи шанс да се измъкне.

Когато го зърна, тексасецът тъкмо отваряше вратата, но преди това спря, за да вземе нещо от сандъка — голям кафяв плик, същият, който беше заключила в багажника. Хийт се подпря на плота и извика:

— Полиция, стой!

Той не спря, а бързо се измъкна навън и Ники стреля към стесняващия се процеп, докато вратата се затваряше зад гърба му.

* * *

Детектив Хийт отвори с ритник вратата към стълбището на таванския етаж на Руук и излезе с вдигнат пистолет. Щом се увери, че тексасецът не се спотайва на площадката, тя обмисли вариантите му. Един етаж нагоре до покрива или седем надолу до улицата. После чу лая на куче на долния етаж и трополенето на ботуши по боядисаните циментови стъпала.

Когато полетя надолу по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж, и слезе на третия етаж, кучето отново излая от вътрешността на апартамента. „Браво, Шерлок“, помисли си тя, докато тичаше надолу. После чу ехото от затръшването на вратата към улицата, точно под нея. Спря за момент с ръка върху дръжката, преди да я натисне и да излезе навън с вдигнат пистолет. Тексасецът го нямаше, но на тротоара ясно се виждаше петно от кръв, обилно осветено от светлината на натриевите лампи над сервизния вход.

Тротоарите в Трибека бяха пълни с хора, които се разхождаха преди вечеря. Тя бързо се огледа, без да открие каубоя, а наоколо нямаше капки кръв, които да проследи. Тогава чу как една жена казва на мъжа до себе си:

— Казвам ти, скъпи, онова на рамото му приличаше на кръв.

— Полиция — обяви Ники. — Накъде тръгна?

Двойката се извърна към нея и жената отвърна:

— Имате ли документи или значка?

Времето течеше. Ники сведе поглед, но значката не беше на бедрото й.

— Той е убиец — каза тя и им показа пистолета си, като го насочи нагоре, за да не ги стресне. Двамата моментално посочиха през улицата, Ники им каза да се обадят на 911 и хукна.

— Тръгна по „Варик“, към метрото! — извика жената.

Хийт се понесе на север по „Варик“ на пълна скорост, като избягваше минувачите, оглеждаше и двете страни на улицата и надничаше във всеки вход или отворен магазин. На тройната пресечка, където се срещаха „Франклин“, „Варик“ и „Фин Парк“, тя спря на ъгъла и огледа прозорците на кафенето, за да провери дали нейният човек не се е смесил с клиентите. Покрай нея издрънча пикап и щом премина, Ники пресече улицата и изтича до циментовия остров, заобикалящ спирка „Франклин“ по първа линия на метрото, посока юг. До купчина вестници и брошури за клубове за необвързани и училища за дистанционно обучение видя още кръв. Ники се обърна към стълбите, които водеха в метрото и видя тексасеца, осветен от лампите долу в станцията. Той я зърна точно когато главата му беше на път да се скрие.

Метрото явно щеше да дойде всеки момент, защото станцията беше пълна с хора, които искаха да слязат в центъра. Ники прескочи ограничителите и последва суматохата. Някой разблъскваше хората на перона от лявата й страна и тя тръгна натам. Проправи си път сред пътуващите, много от които ругаеха или се питаха един друг:

— Какво му става на тоя?

Само че когато Ники стигна до края на перона, него го нямаше. Тогава някой зад нея каза „Този човек ще се убие“ и погледна към релсите. Тексасецът беше там и се изкачваше към отсрещната платформа. Дясното му рамо висеше там, където бе счупила ключицата му, а по бледокафявия ръкав на спортното му сако се виеше кървава следа — от същата страна, където явно се беше забил нейният куршум 9-и калибър. Със свободната си ръка стискаше кафявия плик, който сега беше омазан с кръвта му. Тя се притисна към стената, надявайки се да успее да се прицели, но перонът се изпълни с ярка светлина, изсвири клаксон, влакът нахлу в станцията и го скри от очите й.

Хийт се втурна към изхода, за да надбяга слизащите пътници, взе стълбите на бегом, пресече „Варик“ и хукна към северния вход, като едва избегна сблъсък с едно такси. Капките кръв по стъпалата й подсказаха, че е закъсняла. Слезе долу, за да се увери, че не се е върнал назад, за да я изненада, но тексасецът отдавна беше заминал.

Детектив Хийт получи утешителна награда за усилията си — когато тръгна обратно нагоре по стълбите, нещо на мръсните плочки до най-долното стъпало привлече вниманието й. Една-единствена лента за пишеща машина.

* * *

Мъжът и жената, които беше срещнала, явно се бяха обадили на 911, защото когато Ники се върна при сградата на Руук, улицата беше пълна с униформени полицаи. Тя си проправи път през зяпачите, намери един сержант и се идентифицира.

— Значи сте го преследвали? — попита той.

— Да. Само че го изгубих.

Хийт описа тексасеца и мястото, където го беше видяла за последно и докато един от полицаите го обявяваше за издирване, тръгна към входната врата с обяснението, че Руук може би е горе. Тази мисъл отприщи вълна от примитивна тревога, от която стомахът й се сви, а пред очите й причерня.

— Добре ли сте, имате ли нужда от лекар? — попита сержантът. — Изглеждате така, сякаш всеки миг ще припаднете.

— Не — отвърна тя и се овладя. Въпросът, който я тревожеше, беше къде е Руук. Докато влизаше във входа, последвана от шестима полицаи, Ники им посочи пръските кръв, оставени от каубоя по касата на вратата. Преведе ги през кухнята покрай съборения стол, където се беше борила с похитителя си и влезе в задната част на апартамента, следвайки стъпките на тексасеца, преди да изфучи и да слезе долу. Надяваше се, че е минал по този път, за да нагледа Руук, което би означавало, че той е добре.

Когато стигна до коридора, който водеше до кабинета му, тя веднага видя бъркотията през отворената врата в дъното. Ченгетата зад гърба й бяха извадили оръжията си за всеки случаи. Не и Ники. Тя напълно забрави за пистолета си, хукна напред и извика:

— Руук?

Когато стигна до вратата на кабинета му, дъхът й спря.

Руук лежеше по лице под стола, за който беше вързан. На главата му имаше черна калъфка за възглавница, точно като онази, която нападателят бе нахлузил на Ники, а на пода под лицето му се беше събрала локвичка кръв.

Тя се отпусна на едно коляно до него.

— Руук, аз съм, Хийт. Чуваш ли ме?

Тогава той простена, но глухо, защото и неговата уста беше залепена.

— Да го изправим — каза един от полицаите.

В стаята влязоха двама парамедици.

— Внимателно — каза единият от тях. — В случай, че вратът му е счупен.

При тези думи нещо прободе Ники в стомаха. Внимателно изправиха Руук на „три“ и прерязаха лепенките. За щастие само си беше разкървавил носа при падането на пода, когато беше съборил стола си в опит да избяга. Медикът го прегледа, за да се увери, че не е счупен, а Ники донесе от банята кърпа, напоена с топла вода и той почисти лицето си, докато обясняваше на детектив Нгуйен от 1-о управление какво се е случило.

След като си тръгнали от Съдебна медицина, Руук дошъл направо тук, за да нахвърля днешните си бележки за статията. Взел си една бира, минал по коридора и когато влязъл в кабинета си, видял, че е обърнат с краката нагоре.

Той се обърна към Ники.

— Приличаше на местопрестъплението след убийството на Касиди Таун, само че с електроника от този век. Точно щях да ти се обадя, когато телефонът ми иззвъня и видях, че си ти. Понечих да ти вдигна, но той ме изненада изотзад и нахлузи калъфката върху главата ми.

— Противихте ли се? — попита следователят.

— Шегувате ли се, борих се като луд — отвърна Руук. — Той обаче ужасно я стегна около главата ми и ми приложи душаща хватка.

— Имаше ли оръжие? — попита детективът.

— Нож. Да, каза, че имал нож.

— Видяхте ли го?

— Бях с калъфка на главата. Освен това миналата година едни въстаници ме взеха за заложник в Чечня. Открих, че по-лесно се оцелява, ако не молиш да ти покажат ножа.

— Браво на вас — каза Нгуйен. — И какво стана после?

— Ами, той ме настани на този стол, каза ми да не мърдам и ме залепи за него.

— Успяхте ли да го зърнете въпреки калъфката?

— Не.

— Как звучеше гласът му?

Руук се замисли за миг.

— Южняшки. Като на Уилфърд Бримли^[1]. — После добави: — О! Обаче не като онзи Уилфърд Бримли от рекламите, а като по-младия. Както в „Без зъл умисъл“ или „Талантливият“.

— Значи… южняк — записа си Нгуйен.

— По-лесно ще го вместите в заповедта за издирване от резюмето на Уилфърд Бримли, вярно — каза Руук. — Пишете „южняк“.

Ники се обърна към Нгуйен и авторитетно каза:

— Акцентът му беше от северен Тексас.

Нгуйен я погледна развеселено, а тя се усмихна и сви рамене. Той отново се съсредоточи върху Руук.

— Каза ли ви още нещо, спомена ли какво иска?

— Изобщо не стигнахме дотам — отвърна писателят. — Телефонът му иззвъня и преди да се усетя, ме остави тук и излезе.

— Някой отвън сигурно е наблюдавал улицата и му е казал, че се качвам — намеси се Хийт.

— Значи имаме съучастник — каза Нгуйен и си го записа.

Руук продължи разказа си.

— Докато го нямаше, се опитах да стигна до бюрото, където държа ножици и нож за писма. Само че се прекатурих и се заклещих. Той се върна за малко и излезе, а след още малко време чух страхотен шум. И изстрел. После нищо — досега.

Руук мълчаливо слуша, докато Ники подробно разказа на детектив Нгуйен как е решила да мине да вземе Руук и как са й устроили засада на вратата. После описа основното за борбата в голямата стая и преследването след това.

Щом свърши, Нгуйен попита дали Ники може да го придружи до управлението, за да съдейства с изготвянето на скица. Тя се съгласи и той си тръгна, оставяйки колегите си да вземат отпечатъци и проби.

Докато чакаха асансьора, Ники откри значката си в страничния джоб на сакото и я закачи на бедрото си. Руук се обърна към нея и каза:

— Значи така, просто дойде, без да ме предупредиш? Ами ако… забавлявах някого?

Качиха се в асансьора и докато вратата се затваряше, Ники каза:

— Ти забавляваш всички. Освен себе си.

Той я погледна и се разсмя, а после и тя. Когато замлъкнаха, не откъснаха очи един от друг, Ники се зачуди дали това ще се превърне в целувка и трескаво се запита какво мисли за това, когато асансьорът стигна до партера и вратите се разтвориха.

Руук ги задържа, за да мине и й каза:

— На косъм беше, а?

Ники сама реши как да разбира това.

— Да. Но ще го хванем.

* * *

Когато стигнаха до 1-о управление, художникът ги очакваше заедно с Роули и Очоа, които взеха лентата от Хийт, за да я занесат за изследване. Роули вдигна плика за доказателства, в който я бяха пъхнали:

— Мислиш ли, че тексасецът е търсел лентите?

Хийт си припомни тихото провлачено „Къде е?“, преобърнатия наопаки кабинет на Касиди Таун, липсващите шкафове, обрания боклук, изчезналите ленти… някой очевидно се опитваше да се добере до онова, върху което е работела. И ако не докопаше всичко, щеше да убие отново.

В цялата нюйоркска полиция бяха останали само трима души, които правеха скици. Този беше следовател, който използваше компютърен софтуер, за да копира и подрежда чертите върху графиката, която създаваше. Беше добър и работеше бързо — задаваше въпросите си прецизно и когато Ники не беше сигурна как най-точно да опише някоя от чертите на тексасеца, той й предлагаше варианти, възползвайки се от опита и степента си по поведенческа психология.

Резултатът беше рисунка на спретнат жилест мъж с къса жълто-червена коса, разделена на път отляво, тесни проницателни очи, остър нос и сериозно изражение, подсилено от тънки устни и изпити бузи. Добавиха скицата към описанието й — в началото на 40-те, ръст 185 см, 74 до 77 кг… („Мускулест, но мършав“, помисли си тя, „по-скоро като Били Боб Торнтън, отколкото като Били Рей Сайръс“). Облечен с късо бледокафяво сако, изцапано с кръв, бяла риза с перлени копчета, кафяви панталони и заострени кафяви каубойски ботуши, въоръжен с 20-сантиметров нож. Хийт откри снимка на оръжието в базата данни — нож „Робинс & Дъдли“, с трипръстов бокс и лята алуминиева дръжка.

Щом приключиха, Руук седна да я изчака в коридора, докато Хийт разговаряше с екип стрелци от главната квартира на полицията. Срещата не продължи дълго и когато Хийт излезе, пистолетът все още беше на бедрото й.

Детектив Нгуйен им предложи да ги откарат до домовете им с полицейска кола и Руук каза:

— Виж, знам, че искахме да пийнем по нещо, но ще те разбера, ако искаш да се прибереш.

— Всъщност… — Тя хвърли поглед към стенния часовник във фоайето — беше почти 9:30. После погледна към Руук. — Наистина нямам сили за бар тази вечер.

— Значи ще го отложим? Или фактът, че надхитрихме смъртта, означава, че сме обречени да празнуваме само двамата?

Ники видя, че преди половин час е получила СМС от Дон, нейният треньор с екстри. „Тази вечер остава ли? Да/Не?“ Тя задържа телефона и вдигна очи към Руук, който изглеждаше точно толкова изтерзан, колкото и тя след цяла вечер в компанията на убиец. Посттравматичната крехкост, която усещаше, не се дължеше само на сбиването с тексасеца. Тя все още се възстановяваше от страха, който изживя, докато вървеше по коридора към кабинета му, без да знае какво ще открие там.

— Може да сравним бележките си по случая до момента — каза той.

Тя придоби замислен вид.

— Предполагам, че си прав. И да огледаме отново уликите.

— Имаш ли вино?

— Знаеш, че имам. — Хийт постави пръст върху клавиатурата, написа „не“ и каза: — Само че нека да не е у вас. И аз не си падам по жълтата лента и графитния прах.

Щом стигнаха до колата, тя даде адреса си на полицая и двамата се качиха.

* * *

Хийт подаде на Руук чаша „Санчере“^[2], а той застана насред хола пред картината на Джон Сингър Сарджънт^[3], който й беше подарил миналото лято.

— Явно не ме мразиш много, щом моят Сарджънт още виси на лично място.

— Не се ласкай, Руук, просто държа на изкуството. Наздраве. — Чукнаха се и отпиха, а тя каза: — Да не го караме формално. Отпусни се, погледай малко телевизия, както решиш. През това време аз ще взема една вана, за да измия следите от гонитбата.

— Разбира се, няма проблем — каза той. — Не бързай. Мисля, че тази вечер „Пътуващи антики“ гостува в Тулса.

Ники му показа среден пръст и изчезна надолу по коридора. Влезе в банята, остави чашата на тоалетната масичка и пусна водата във ваната. Точно посягаше към пяната, когато той почука на рамката на вратата.

— Ей, ами ако „забавлявах“ някого? — попита Ники.

— С какво? — лукаво се ухили той. — С пони плей?

— Ще ти се — каза тя.

— Просто се чудех дали си гладна.

— Сега като го спомена, да — отвърна тя и се зачуди как адреналинът напълно беше потиснал глада. — Ще поръчаш ли нещо?

— О, ако нямаш нищо против, може да потършувам в кухнята. Вярвам, че не си заложила мини.

— Никакви — потвърди тя. — Действай, а аз ще се наслаждавам на мисълта, че кисна във ваната, докато ти работиш.

— Много е готина — каза той и пристъпи към ваната с извити крачета. Сви ръка в юмрук, почука по нея и чугунът иззвъня като църковна камбана. — Ако някога удари астероид, най-добре се скрий в нея.

Половин час по-късно Ники изплува от банята, загърната в халат и гребен в ръка.

— Приятно мирише — каза тя, но той не беше в кухнята, нито в дневната. — Руук?

Погледна към килима и видя диря от салфетки, която водеше към отворения прозорец и противопожарния изход. Тя се върна в спалнята, обу пантофите си, пристъпи през прозореца и се изкачи на покрива по металните стъпала.

— Какво правиш? — попита Ники, щом се приближи. Руук беше изнесъл една масичка и два сгъваеми стола, а няколко обредни свещи осветяваха ястието, което бе приготвил.

— Малко е еклектично, но ако го наречем „тапас“, няма да се разбере, че е просто блюдо от случайни находки.

Той придърпа единия стол, тя остави винената си чаша на масата и седна.

— Всъщност изглежда страхотно.

— Да, ако не си прекалено гладна и пропуснеш следите от прегоряло в тъмното — каза той. — Това са най-обикновени кесадии, нарязани на четвъртинки, а това е пушена сьомга с каперси, открих я най-отзад. Беше я забравила. — Явно беше нервен, защото не млъкна. — Да не е прекалено хладно? Донесох одеялото от дивана, ако имаш нужда.

— Не, тази вечер е приятно.

Ники вдигна очи — беше твърде светло, за да се виждат звезди, но изгледът към Лайф Билдинг и Емпайър Стейт Билдинг само на няколко пресечки по-нататък беше достатъчно величествен.

— Чудесно е, Руук. Добро хрумване след такъв ден.

— Имам и такива моменти — каза той. Докато ядяха, тя го наблюдаваше на светлината на свещите и си мислеше „Какви точно бяха възраженията ми?“. По улицата мина кола, от която дънеше класически рок с мощни басове. Макар че Боб Сейгър не беше от нейното време, тя знаеше песента от клубовете. Руук я хвана да се взира в него точно когато хорът изрева, че общото между двама им е огънят там долу.

— Какво, да не би да прекалих със свещите? — попита той. — На такава светлина понякога приличам малко на Мефистофел.

— Не, свещите са добра идея — Ники отхапа от кесадията и каза: — Само че наистина трябва да те попитам нещо сериозно.

— Добре, но не е нужно още тази вечер да влизаме в дълбокото. Знам, че аз го предложих, но може да почака. Почти забравих как стъпка духа ми днес следобед.

— Трябва да разбера, и то веднага.

— Добре…

Тя изтри ръце в салфетката и го погледна в очите.

— Кой си купува черни калъфки за възглавници? — Преди да успее да й отговори, тя продължи: — Яде ме още от кабинета ти. Това твоите калъфки ли бяха?

— Първо на първо, не са черни.

— Значи са твои. Пак те питам, кой си купува черни калъфки? Като изключим Хю Хефнър и, знам ли, международните търговци на оръжие?

— Не са черни, а съвсем тъмносини, цветът се нарича „полунощ“. Щеше да го знаеш, ако се беше задържала, докато извадя есенните ергенски чаршафи.

Тя се засмя.

— Есенни чаршафи?

— Да, сезоните се сменят! И между другото, тези чаршафи са с 820 нишки.

— Сега разбирам какво съм пропуснала.

— Сигурен съм — каза той, отказвайки се от нахаканата нотка в тона си, — че знаеш точно какво си пропуснала, както и аз.

Ники се вгледа в него. Руук не гледаше към нея, а в нея, а пламъкът на свещта танцуваше в очите му. Той извади бутилката от съда с лед и мина отзад, за да налее. Когато чашата й беше пълна, тя постави ръка на китката му, а с другата взе бутилката и я остави на масата. Докато го наблюдаваше, застанал над нея, тя задържа погледа му, хвана ръката му и я пъхна под халата си. Потръпна, когато хладната длан легна на гърдата й, остана там и се загря.

Руук бавно се приведе, за да я целуне, но движението му не можа да догони стихията, която се надигаше в Ники. Тя раздра ризата му и го дръпна надолу, а възбудата й го оживи и той се отпусна върху нея, като жадно я целуна и я привлече към себе си.

Тя простена, усетила обземащата я топлина, изви гръб и се надигна към него, а после се изплъзна от стола и легна по гръб на покрива. Езиците им се преплетоха, сякаш търсейки нещо с почти болезнено отчаяние. Той развърза колана на халата й, тя откопча колана му. После Ники Хийт отново изстена, прошепна „Сега, сега…“ и се раздвижи в отдавна заглъхналия ритъм на „Огънят там долу“.