Трюгве Гюлбрансен
Път заобиколен няма (26)

26

Този път отне време на Аделхайд да се вдигне на крака и когато в края на лятото тя отново започна да излиза навън, хората дълго гледаха след нея. Както лицето, така и осанката й изглеждаха състарени с години през тези месеци.

Сивер Бакпе не беше още остарял и продължаваше да се грижи за стопанските дела в Бьорндал и Боргланд, както му беше казал Стария Даг, а Евен Стайнрюд му беше помощник, като един ден той щеше да поеме нещата.

За горите грижа имаше Мартин Хогер и всичко там си беше като преди.

Момчетата бяха навсякъде, където имаше работа, и се втурваха към всичко с младежки хъс, а през останалото време скитаха с пушки и кучета в горите и вървяха по същите пътища в блатата, планините и поляните, по които бе вървял в младите си и зрели години Стария Даг, а после и баща им, неспирно през целия си живот; те спяха нощем в колибите и край огъня под нощното небе, както беше правил това от прастари времена целият техен род.

Една вечер Аделхайд седеше над тефтерите в кабинета.

Беше есен, валеше и вилнееше буря отвън. Вятърът ревеше през комина, дъждът обливаше стъклата на прозорците. Постепенно тя беше живнала през есента. Леля Елеоноре я посещаваше загрижено, и често й припомняше думите Стария Даг, които думи Аделхайд й бе сподели някога: че каквото и да става, човек трябва да върви напред — напред през целия свой живот.

Току-що бе внесла ред в тефтерите, защото се бе натрупала много работа, а и неусетно в нея се бе пробудил силният й характер и тя бе започнала отново да се чувства уютно в кабинета. Да, малките цифри явно бяха събудили в нея нещо, което беше в кръвта й от поколения. И тъй като сега трябваше да се оправя сама, тя отново бе обсебена от идеята да подсигури себе си и момчетата.

Бе изчислила всички суми — вноските от южните райони и какви суми от лихви трябваше да се добавят, също и каква сума щеше да се получи с течение на годините от сметката в банката.

Беше се съсредоточила в кабинета върху сметките, когато чу шум от пристигащ кон с файтон в двора. Чу гласове, на госпожица Крюсе и на някакъв мъж. Стана и излезе в коридора. Беше един господин от града, който й се стори познат, но не можеше да се сети кой е, докато той не си каза името.

Беше адвокатът на Даг — да, беше адвокат и на Стария Даг, така че бе отлично запознат с делата на Бьорндал.

Бе дошъл да поговори с нея за някои неща, но трябваше преди това да се настани в някоя стая и да се преоблече след пътуването в това кучешко време. Госпожица Крюсе го отведе в синята стая на новата къща.

Масата в залата беше сложена и адвокатът се оказа приказлив човек, който разказа любопитни неща за града и други страни по света. Момчетата слушаха с вълнение всичко, а и за Аделхайд това беше един освежаващ полъх отвън, но тя беше и леко неспокойна, защото не знаеше какво бе накарало един толкова зает човек да тръгне на такова дълго пътуване.

Седнаха в кабинета — Аделхайд и адвокатът. Имаше нещо за пиене и лула тютюн, както се полага, и той бързо успя да насочи разговора към онова, което се бе случило, като накрая стигна до причината, довела го тук.

Даг ходил при него при последното си пътуване до града и бил занесъл всичките документи за залози от имотите в южните части. Заявил, че иска да се откаже от тях. Пожелал това да бъде отбелязано върху документите и приготвено за подписа му, след което адвокатът трябвало да ги изпрати на длъжниците, като по този начин дълговете им щели да се смятат за уредени. Имал достатъчно за себе си и за семейството си и нямало никаква причина да тласка към катастрофа някого с такива документи.

Адвокатът не бил чувал никога досега за такава нелепост — да се откажеш от такива огромни суми. Казал на Даг, че подготвянето на документите изисква време и заверка, и затова той ще може да ги подпише следващия път, когато дойде в града.

Постъпил така, за да даде възможност на Даг спокойно да помисли върху това, но сега вече Даг го нямаше. Изчакал шест месеца, за да не я безпокои скоро след нещастието, но сега бил дошъл с надеждата, че Аделхайд ще му бъде благодарна, че е отклонил искането, и ще го възнагради с една голяма част от богатствата, които бил спасил за нея и синовете й.

Внимателно той даде да се разбере, че е чул за инцидента с Даг в планината, след който умът му вече не бил като на останалите хора. Спомена и нещо за това как всички заможни семейства обикновено закъсват заради това, че някой наследник пропилява спечеленото от прадедите му, но каза и доста хубави думи за Стария Даг, който бил внимателен и далновиден човек, и че ще е жалко, ако постигнатото от него загине по този начин.

Първоначално Аделхайд не знаеше как да прецени и какво да реши. Можеше да си обясни нещата с документите за залог с промяната в последно време в Даг, но всичко, което адвокатът бе разказал, беше съвсем просто и ясно, защото дълбоко в себе си тя не разбираше защо такива големи суми трябва да се подаряват. Тя и без друго трудно можеше да разбере защо Даг се бе отказал миналата есен от лихвите за една година по тези дългове и тя отдавна си мислеше да слезе в мазето и да види всички документи в сандъка.

Във всичките мисли за Даг и целия този случай единствено ясни бяха цифрите, а когато боравим с тях, трябва да сме точни — така я беше учила баба й, — от цифрите не трябва да се отказваме, нито да ги намаляваме.

Докато водеше адвоката през залата към новата къща, където щеше да пренощува, тя беше напълно съгласна с него, но в нощните часове след това видя пред себе си лицето на Даг, силно и ясно, както тогава в залата, когото й бе казал, че не е щастлив, когато хората, които страдат заради бедността си, трябва да пестят и да идват с талерите, от които тук няма нужда. Тя знаеше от книжата, че тези пари не бяха от изключителна нужда за нея и момчетата, но ако ги имаше, те й гарантираха спокойствие.

Аделхайд лесно не можеше да намери покой заради очите на Даг. Тя се събуждаше през нощта и го виждаше, после се яви и в съня й, категоричен, светъл и сериозен, затова, когато се зазори, тя стана и прати файтон, за да доведе леля Елеоноре.

Когато адвокатът мина тихомълком през преддверието, идвайки от кабинета, за да влезе в трапезарията за закуска, се появи и леля Елеоноре, която беше дошла през външната врата към преддверието.

Напоследък нещо я наболяваше единият крак и ходеше с бастун.

— Да, идвам ей сега, Аделхайд — каза тя. — Остарявам и съм тръгнала към гроба с пълна скорост, но пък се придвижвам все по-бавно, затова ще се наложи да ме търпиш още няколко години.

Аделхайд се засмя на черния й хумор и я покани на масата. След като се нахраниха, тя помоли адвоката да изчака за малко в залата, защото искаше да обсъди нещо с леля си.

Горе в стаята Аделхайд сподели с леля си какво й беше разказал адвокатът и я попита какво мисли по въпроса.

Ясният й отговор гласеше:

— Ще се погрижиш добре за документите и ще помолиш този жалък адвокат да изчезне възможно най-скоро.

— Да, но, лельо… — понечи да каже Аделхайд.

— Ако искаш някой ден да почиваш в мир, да не чувам никакво „но“ — прекъсна я остро леля й. — Нека господинът, който чака долу, да си тръгва. Ще говорим после.

Аделхайд слезе и изпрати адвоката с отговора, че ще задържи документите засега и ще помисли по въпроса.

Чак след като лелята чу как файтонът се отдалечава от къщата, излезе бавно от стаята, слезе по стълбите, влезе в кабинета, седна на стола до масата и зачака.

Аделхайд влезе и я погледна въпросително, когато седна зад бюрото.

— Да, какво трябва да направя? — попита тя.

— Трябва да се събудиш — каза леля й строго — и да започнеш да разбираш мъжа, с който сте създали деца на този свят. Разгърни първия лист и напиши това, което ти казвам: „По волята на мъжа ми, Даг Бьорндал, е платено…“ и пишеш сумата, името ти ще е от долу.

Аделхайд се втренчи в леля си, чието лице беше вече толкова сбръчкано, а косата й — сребристобяла. Дали разсъждаваше така ясно както преди? Или беше се състарила и душевно, както и физически?

— Сигурна ли си, че Даг… — започна Аделхайд.

— Да — отговори леля й рязко. — Все още не съм нито оглушала, нито ослепяла. Мога да схвана какво е имал предвид. Боргланд и Бьорндал са свободни от дългове, знаеш това, но знаеш ли какво е, когато всички останали са потънали в дългове? Тези две имения ще имат синовете ти в бъдеще и ако са старателни и трудолюбиви, както той смяташе, няма да се нуждаят от повече, а ако не станат свестни хора, тогава нито лихвите, нито документите за залог ще им помогнат. Да се освободиш от алчността, това е най-трудното изкуство в живота. Старецът се бореше с нея, но Даг отиде много по-далеч.

Леля Елеоноре се облегна тежко на бастуна си. Кракът я болеше, когато тя ставаше. Думите й прозвучаха с хрипкав сух глас:

— Тоя дойде от града, за да ни разкаже за разума на Даг… Ако парите са най-голямата възможност в живота, тогава Даг не беше наред с главата си, но ако животът изисква от нас да бъдем човешки същества с живи сърца, тогава Даг беше с главата си повече от всички хора, които съм срещала.

Лелята си тръгна, а Аделхайд започна да пише.

Есенната буря връхлиташе навън — от север, откъм планините, но горите я обуздаваха. След това зафучаваше мощна и страшна около къщите, над селището и… по целия свят…