Ками Гарсия, Маргарет Стоъл
Прелестен хаос (45)

20.XII
Погрешният

Когато отворих очи, бях отново в стаята си. Втренчих се в синия таван и се опитах да се сетя как се бях озовал тук. Бяхме се пренесли, но не с Джон. В това бях сигурен, защото той лежеше в безсъзнание на пода ми.

Трябва да е бил някой друг. Някой по-могъщ от инкубус. Някой, който знаеше за Осемнайсетата луна.

Някой, който явно знаеше всичко — включително единственото, за което вече започвах да се досещам.

Лив разтърсваше Джон, все още хлипайки.

— Събуди се, Джон. Моля те, събуди се!

Той отвори очи и за секунда изглеждаше напълно объркан.

— Какво, по дяволите…

Тя се метна на врата му.

— Няма никакви дяволи, никакъв ад, никакъв рай!

— Къде съм? — попита той, все още дезориентиран.

— В стаята ми — обясних аз, надигнах се и се облегнах на стената.

— Как се озовах тук?

— Не питай.

Не исках да обяснявам, че Лилум ни бе пренесла по някакъв начин всички.

Повече се притеснявах в момента за друго.

Избраника не беше Джон Брийд.

Трябваше да говоря с един човек.