Включено в книгата
Оригинално заглавие
44 Charles Street, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 9 гласа)
Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Даниел Стрийт. Чарлс Стрийт 44

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2013

Редактор: Валя Иванова

ISBN: 978-954-655-375-1


На чудесните ми, обични деца:

Бийти, Тревър, Тод, Ник, Сам, Виктория, Венеса, Макс и Зара.

Моля ви, пазете се, бъдете предпазливи, бъдете щастливи, бъдете обичани и когато е възможно, умни, състрадателни и прощаващи.

И винаги да сте с късмет и благословени. Идеалната рецепта за живота.

С цялата ми обич,

Мама, Д. С.

1.

Франческа Теър седя на бюрото, докато цифрите започнаха да се размазват пред очите й. През последните два месеца ги бе проверявала поне хиляда пъти, а прекара и целия уикенд в опити да ги намали. Сборът неизменно излизаше един и същ. Сега, в три през нощта, за пореден път несъзнателно прокара пръсти през дългата си чуплива руса коса и я разроши. Правеше всичко възможно да спаси бизнеса и къщата си, но до момента не бе намерила разрешение. Стомахът й се свиваше при мисълта, че ще загуби и двете.

Заедно с Тод започнаха бизнеса преди четири години. Отвориха галерия в Уест Вилидж в Ню Йорк, в която показваха творби на изгряващи художници на изключително разумни цени. Франческа имаше голям опит в света на изкуството, докато Тод не разполагаше с никакъв. Преди това бе ръководила други две галерии — едната веднага след като завърши, а другата — в „Трибека“, ала общата им галерия всъщност бе сбъднатата й мечта. Баща й беше известен художник, който особено нашумя през последните години. Франческа бе завършила изобразително изкуство и така разработи последната галерия, че тя получи отлични отзиви. Като запален колекционер на съвременно изкуство Тод мислеше, че ще е забавно да й помага за галерията. По онова време той се отегчаваше от юридическата си кариера на Уолстрийт. Беше спестил доста пари и реши да опита друго поприще. Разработи бизнес план и от три години очакваше печалба. Не бе взел обаче предвид страстта на Франческа към не толкова скъпи творби от напълно неизвестни автори, на които помагаше при всяка възможност, а още по-малко бе отчел факта, че нейната основна цел бе да излага творбите им, а не да натрупа пари от това. Жаждата й за финансов успех бе несравнимо по-ограничена от неговата. Като галерист тя искаше по-скоро да е покровител на изкуството, докато Тод очакваше да изкара пари от него. Мислеше, че ще е вълнуваща и приятна промяна в кариерата му, след като години наред се грижеше за данъците и таксите на важна адвокатска кантора. Но един ден обяви колко му е омръзнало да слуша сърцераздирателните вопли на художниците, да наблюдава как бизнесът не носи почти никакви приходи и да се чувства беден. Тод вече не намираше начинанието за забавно. Беше на четирийсет и пак искаше да прави големи пари. Когато й го съобщи вече бе кандидатствал за работа във фирма на Уолстрийт. Обещали му партньорско място до година. Що се отнасяло до продаването на изкуство — той бил приключил с тази дейност.

Тя не искаше да се откаже и се стремеше на всяка цена да превърне галерията в успех. И за разлика от Тод, нямаше нищо против да е без пари. Но през последната година взаимоотношенията им започнаха да се объркват. В резултат бизнесът стана още по-непривлекателен за него. Спореха за всичко: какво да правят, с кого да се виждат, какво да е бъдещето на галерията. Тя откриваше художниците, работеше с тях и уреждаше изложбите. Тод се занимаваше с финансовата страна и плащаше сметките.

Най-лошото бе, че приключваше и петгодишната им връзка. Когато се срещнаха, Франческа беше на трийсет, а Тод — на трийсет и пет.

Трудно й бе да повярва, че връзка, която й изглеждаше толкова стабилна, може да се разпадне напълно за година. Никога не бяха обсъждали въпроса за брак, а сега спореха и за това. Вече четирийсетгодишен Тод най-неочаквано реши, че иска традиционен живот. Женитбата му се струваше привлекателна и вече искаше деца. На трийсет и пет тя продължаваше да застъпва възгледите си отпреди пет години. Обсъждаха възможността да имат деца един ден, но първо искаше да превърне галерията в успешно начинание. Беше напълно откровена с него относно брака, когато се срещнаха. Манията на майка й да се омъжва и да се развежда — вече пети път — я отегчаваше. Цял живот се опитваше да не допусне същата грешка, нямаше желание да й подражава.

Родителите на Франческа се разведоха, когато беше на шест. Години наред наблюдава как изключително привлекателният й, чаровен и безотговорен баща влиза от връзка във връзка — обикновено със съвсем млади момичета, за не повече от шест месеца. Това, в съчетание с манията на майка й да се омъжва, превърнаха обвързването й с когото и да било във фобия. Докато не срещна Тод. Разводът на неговите родители, когато е бил на четиринайсет, го правеха също предпазлив по отношение на брака. Това бе общото помежду им, но постепенно той започна да вижда смисъл в женитбата. Обясни й, че му е омръзнал бохемският живот; не му се виждало толкова нормално хората да живеят заедно и да имат деца, без да се венчаят. Щом Тод духна свещите на тортата по случай четирийсетия си рожден ден, сякаш някакво лостче се премести и без никакво предупреждение той се превърна в традиционалист. Франческа предпочиташе нещата да са такива, каквито бяха преди това.

През последните месеци изведнъж се оказа, че всичките му приятели живеели в по-спокойни квартали в горната част на Манхатън. Оплакваше се от Уест Вилидж, а на нея мястото й харесваше. Той намираше хората и квартала за странни. Освен това след като бяха купили галерията, те се влюбиха в къща, която се нуждаеше от сериозен ремонт. Откриха я в снежен декемврийски ден. Бяха запленени от нея и я купиха на изгодна цена заради състоянието й. Заедно я възстановиха, като сами свършиха по-голяма част от работата. Ако не работеха в галерията, майсторяха нещо по нея и след година всичко заблестя. Купиха мебели от разпродажби и постепенно превърнаха къщата в обичан дом. Сега Тод твърдеше, че е прекарал последните четири години легнал под мивката, за да оправя теч или да завива гайки. Искаше модерен апартамент в съвременна сграда, където друг да се занимава с ремонтите.

Независимо от провала на връзката им Франческа отчаяно се бореше да запази бизнеса и къщата, а не виждаше как ще успее. Достатъчно лошо бе, че губи Тод, и без да се прощава с галерията и дома си.

И двамата направиха всичко възможно да съхранят връзката си, ала безуспешно. Посещаваха брачни консултанти, ходеха на индивидуални терапии, разделиха се за два месеца, разговаряха и обсъждаха, докато не останеха без дъх и не постигнеха компромис. Но не се получи: той настояваше или да затворят, или да продадат галерията, от което й се късаше сърцето; искаше да се ожени и да има деца, а тя — не, или поне не засега, а може би и никога. От мисълта за брак изтръпваше дори когато ставаше въпрос за мъж, когото обича. Намираше новите му приятели за крайно отегчителни. Той пък смяташе старите им приятели за ограничени и банални. Били му омръзнали вегетарианците, вечно гладните художници и онова, което смяташе за левичарски убеждения. Тя нямаше представа как за толкова кратко се бяха отчуждили един от друг, но беше факт.

Миналото лято прекараха поотделно: всеки си състави своя програма. Не отидоха да плават около бреговете на Мейн както обикновено. Тя прекара три седмици в колония с художници, а той замина за Европа, пътува с приятели и през уикендите отскачаше до Хамптън. До септември, година след като започнаха разправиите, и двамата си дадоха сметка, че е безнадеждно, и се съгласиха да се откажат. Не постигнаха обаче единодушие какво да правят с галерията и къщата. Всичките си средства и заеми тя беше вложила в нейната половина на къщата и сега, ако искаше да я задържи, трябваше да му изплати другата половина или да приеме да я продаде. В бизнеса бяха вложили по-малко и онова, което той искаше, беше справедливо. Проблемът беше, че тя просто нямаше пари. Тод й беше дал време да помисли. Но и сега, през ноември, все още не беше намерила решение. Тод я изчакваше да прояви разум и най-накрая да се предаде.

Той искаше до края на годината да продадат къщата или да си получи своя дял, а също и да се освободи от бизнеса. През уикендите, когато имаше време, продължаваше да й помага, но не го правеше сърцато, а и изпитваха напрежение да живеят под един покрив, след като връзката им приключи. От месеци не се любеха, а и при всяка възможност той прекарваше уикендите с приятели. Беше тъжно и за двамата.

Франческа усещаше горчив вкус и й беше страшно неприятно. Достатъчно лошо бе, че връзката им се разпадна — пет години са дълго време — и сега се озова в изходна позиция. Струваше й се, че няма да понесе да затвори галерията или да я продаде и да загуби къщата. Ала докато се взираше в цифрите, облечена в стари джинси и пуловер, не й хрумваше никакво разрешение. Независимо колко събираше, вадеше и умножаваше, тя не разполагаше с парите да откупи неговия дял. Сълзи се затъркаляха по страните й.

Знаеше точно какво ще каже майка й. Тя остро бе възразила на решението на Франческа да се захване с бизнес и да купи къща с мъж, когото обича, но за когото не възнамерява да се омъжи. Според нея това бе най-лошата комбинация за влагане на пари.

— Какво ще стане, когато се разделите? — питаше майка й, приемайки го за неизбежно, защото всичките й връзки бяха приключвали с развод. — Какво ще правиш без никаква издръжка и никакво споразумение?

Според майка й всички връзки трябва да започват с предбрачно споразумение и да завършват с издръжка от мъжа.

— Ще измислим нещо, както ти при разводите си, мамо — отвърна й Франческа, раздразнена от предложението й, както обикновено се дразнеше от повечето приказки на майка си. — С добри адвокати и любовта, за която се надявам да си спомним в такъв момент, ако настъпи, мисля, че ще запазим добро възпитание и уважение.

Майка й успяваше да докара всичките си разводи до взаимно съгласие и продължаваше да поддържа приятелски отношения с всичките си бивши половинки, които все още държаха на нея.

Талия Хамиш Андерс Теър Джонсън ди Сан Джовани беше красива, разглезена, себевторачена, ненаситна, елегантна и малко луда по стандартите на повечето хора. Франческа я наричаше „цветиста“, когато решаваше да се изкаже ласкаво, но истината бе, че цял живот за нея майка й представляваше едно агонизиращо унижение. Омъжи се за трима американци и двама европейци. И двамата европейски съпрузи — единият англичанин, другият италианец — имаха благороднически титли. Разведе се четири пъти, а последния път овдовя. Съпрузите й бяха: доста преуспял писател, художник (бащата на Франческа), потомък на известна английска банкерска фамилия, богаташ от Тексас, оставил й голяма издръжка и два мола, което пък й позволи да се омъжи за беден, но изключително чаровен италиански граф, загинал с ферарито си осем месеца след сватбата при ужасна катастрофа в Рим.

Понякога Франческа си мислеше, че майка й е от друга планета. Между двете нямаше нищо общо. Но сега й се налагаше да й съобщи за приключилата си връзка — до момента не бе събрала сили да го направи — и естествено, щеше да чуе: „Предупредих те, че ще стане така“. Не я интересуваше мнението на майка й.

Когато купи къщата и отвори галерията, майка й не предложи да й помогне. И сега нямаше да й помогне, защото смяташе къщата за несполучливо вложение и не харесваше квартала. И тя като Тод щеше да посъветва дъщеря си да я продаде. Ако го направи, и двамата ще имат пари. Франческа обаче не искаше пари; искаше да остане в къщата и не се съмняваше, че има начин да го постигне; просто още не го беше открила. И не майка й щеше да й помогне. Никога не го беше правила. Талия не се славеше като практична жена. Цял живот разчиташе на мъжете до себе си и използваше оставените издръжки, за да поддържа луксозния си живот. Никога не бе печелила пари с труд, а само чрез женитби и разводи. На Франческа й приличаше на проституция.

Дъщерята, пълна противоположност на майката, беше самостоятелна и държеше да остане такава. Беше решила никога да не разчита на никого; най-малкото на мъж. Нямаше братя или сестри. Баща й, Хенри Теър, се оказа не по-разумен от майка й. Чаровник, със слабост към жените, години наред той преживяваше като гладуващ художник, докато преди единайсет години, вече на петдесет и четири, извади страхотния късмет да срещне адвокат Ейвъри Уилис, докато водеше дело срещу търговец на произведения на изкуството, който го беше измамил с пари. Тя спечели делото и после мъдро го посъветва да инвестира средствата вместо да ги пропилява по жени. Според Франческа единственият път, в който той прояви прозорливост в живота си, бе, когато година по-късно се ожени за Ейвъри.

Макар петдесетгодишна, за новата му съпруга това беше първи брак. Благодарение на нея за десетина години той натрупа солидно състояние чрез инвестиции и недвижими имоти. Тя го убеди да купи сграда в Сохо, където и сега живееха. Вече притежаваха и вила в Кънектикът. Ейвъри му стана импресарио и цените на картините му стигнаха астрономически суми, подобно на финансовите му постъпления. И за пръв път през живота си той прояви разума да остане верен. Хенри обожаваше съпругата си. Като се изключи майката на Франческа, Ейвъри бе единствената, с която се обвърза чрез брак. Беше пълна противоположност на Талия. Завидната й кариера на адвокат я правеше независима. Сега съпругът й беше единственият й клиент. Без да е красавица, беше привлекателна: един солиден, практичен човек, с остър ум. С Франческа се харесаха още при първата им среща. Възрастта й позволяваше да й бъде майка, но тя не желаеше тази роля. Нямаше деца и докато не се омъжи, изпитваше същото недоверие към брака като Франческа. Имаше, както самата тя казваше, луди родители. Франческа и мащехата й бяха близки приятелки вече десет години. На шейсет Ейвъри продължаваше да изглежда естествена и младолика. Не само двете години разлика във възрастта с Талия я правеха съвършено друг човек.

Единственото, което шейсет и две годишната Талия искаше сега, бе да си намери нов съпруг. Беше убедена, че шестият ще е последният и най-добрият. Франческа — напротив — се надяваше да прояви разум и да не го прави отново. Според нея настойчивото търсене на Съпруг номер шест плашеше всички евентуални кандидати. Не бе за вярване, че вече шестнайсет години бе вдовица, независимо от многобройните си краткотрайни връзки. Все още бе хубава. До четирийсет и пет бе сменила петима съпрузи и все повтаряше колко по-добре е да е на петдесет — дава й по-сигурен шанс да си намери съпруг.

Ейвъри пък се чувстваше напълно щастлива от живота си: беше омъжена за мъж, когото обича; търпеше и приемаше с хумор неговите чудатости. Не хранеше илюзии относно поведението му преди нея — беше спал със стотици жени по двата бряга на Америка и в Европа. Той обичаше да повтаря, че е бил „лошо момче“, преди да я срещне, и Франческа знаеше колко е прав. Беше се държал „лошо“ заради своята безотговорност и се оказа неподготвен за съпруг и баща, а щеше да си остане „момче“, докато умре, дори да доживее до деветдесет. По природа баща й беше дете въпреки невероятния си артистичен талант, а майка й не беше по-добра стока, само дето не притежаваше таланта му.

В живота на Франческа Ейвъри бе единственият смислен човек, стъпила с двата крака здраво на земята. Оказа се голяма благодат както за баща й, така и за самата нея. В момента се нуждаеше от съвета на Ейвъри, но още не бе събрала смелост да й се обади. Много трудно й бе да признае, че се е провалила на всички фронтове: и във връзката си, и в боксуващия си бизнес, особено ако се стигне дотам да затвори или продаде галерията; и за неспособността си да запази любимата къща на Чарлс Стрийт, ако не намери пари, за да плати на Тод. А как щеше да успее?! А без пари дори и Ейвъри не би могла да измисли магическо решение.

Най-после Франческа загаси лампата в кабинета си. Тръгна надолу към кухнята, за да си приготви топло мляко, та да я приспи. И точно тогава чу шума от капещи капки и видя теча от капандурата. Водата падаше върху перваза и бавно се стичаше надолу. И преди беше текло от същото място и Тод го оправя няколко пъти, но при силните дъждове през ноември се появи отново, а тази вечер той не беше вкъщи, за да се намеси. Все й повтаряше, че не е в състояние да поддържа сама къщата, и май имаше право. Все пак тя искаше да опита. Не й пукаше, че покривът тече или къщата се събаря. Каквото и да й струваше, каквото и да й се наложеше да направи, Франческа отказваше да се предаде.

С решително изражение се спусна към кухнята. Върна се горе и сложи пешкир върху парапета, за да попива водата. Нямаше какво друго да предприеме, докато не съобщи на Тод за теча на следващата сутрин. Той бе заминал с приятели за уикенда, но щеше да го оправи, когато се върне. Именно заради такива неща настояваше да продадат къщата. До гуша му беше дошло да се бори с досадните проблеми, вече не издържаше. А ако Франческа намери начин да откупи неговата част, проблемите щяха да се стоварят изцяло върху нея.

Тя въздъхна, запъти се нагоре към спалнята си и си обеща да звънне на мащехата си сутринта. Може тя да се сети за нещо, което не й бе хрумнало. Оставаше й една последна надежда. Обичаше течащата си къща и западащата си галерия с нейните едва пробиващи художници. Вложи четири години от живота си и в двете и независимо какво мислят Тод или майка й, отказваше да зареже мечтата си и дома си.