Даниел Стийл
Чарлс стрийт 44 (7)

7.

През следващата седмица Франческа нямаше време да диша от работа. Посети ателиетата на трима художници, размести стелажите за картините, върна непродадени платна на авторите им, за да освободи място за нови, направи списък какви общи изложби ще организира през годината. Винаги гледаше на подбора като на предизвикателство: кои художници да покаже едновременно, така че произведенията им да се допълват, а не да се бият помежду си. Междувременно четирима от художниците й просто се отбиха в галерията, за да я видят и да побъбрят. Стараеше се винаги да е любезна и приветлива, както посрещаше клиентите си, но наистина нямаше време, а я чакаше много работа. Същата седмица осъществи и няколко продажби. За нейно голямо смайване зъболекарят й звънна и купи три картини. По препоръка на стари клиенти се появиха нови, двама консултанти й звъннаха за големи поръчки, известна архитектка по вътрешно обзавеждане мина и хареса онова, което видя. Франческа беше доволна. Прибираше се вкъщи късно и почти не виждаше наемателите си. Трогваше се от бележките на Марая, оставени на масата: обикновено й съобщаваше какво ще намери в хладилника. Петък вечер дойде, преди Франческа да се усети. Майка й звъня няколко пъти през седмицата, за да коментира съквартирантите й, но за щастие, Франческа все нямаше време.

В петък вечерта си легна, благодарна, че я чака само още един работен ден. Възнамеряваше да прекара неделята в леглото с книжка. Нищо не й се правеше, с никого не желаеше да се види. И макар и необичайно, знаеше, че през този уикенд никой от наемателите няма да е вкъщи. Крис щеше да пътува, в петък сутринта Айлийн обяви, че отива на ски с нов приятел, а Марая възнамеряваше да отскочи до Вермонт, за да провери дали всичко в къщата й е наред. Когато се прибра в събота вечерта, Франческа се озова съвсем сама. Отначало се почувства чудесно, но в неделя сутринта с изненада откри, че е самотна и леко депресирана. Всекидневното присъствие на наемателите действаше като щит срещу призраците от миналото й, сред които най-натраплив бе Тод. От месец не го беше чувала — сигурен знак, че се приспособява по-добре от нея. В спокойни моменти продължаваше да й липсва. Запита се дали винаги ще е така. Когато се замислеше, признаваше, че не желае да се върне към живота си с него, но въпреки това й липсваше.

До следобеда самосъжалението не я напусна и започна да се пита къде са наемателите й. Чудеше се дали Крис е с жена, макар да не беше нейна работа. Той никога не водеше жени вкъщи; живееше много уединено.

До седем вечерта още никой не се бе прибрал. Даде си сметка каква благодат е, че намери тези хора. Сама в къщата щеше да се чувства окаяна.

Докато си пържеше яйца за вечеря, припомняйки си вкусните ястия на Марая, забеляза теч. Озадачи се откъде идва и огледа помещението. Капеше от тавана и то доста солидно. Над кухнята имаше тоалетна за гости и когато се качи да провери, видя, че тече от тавана — значи от банята на Крис. Тръбите там бяха протичали и друг път. Изтича нагоре и видя, че всичко е залято с вода. Идваше направо от стената, най-вероятно от спукана тръба. Спусна се надолу да вземе инструментите на Тод, но в следващия миг се паникьоса, грабна мобилния телефон и му звънна. Той отговори след второто позвъняване.

— Какво да правя? — извика тя притеснено.

Той започна да й обяснява. Остави телефона и се опита да следва съветите му, но нищо не се получаваше. Водата струеше все по-силно.

— Спри водата! — крещеше Тод.

Каза й къде се намира крана и тя се измокри от главата до петите, докато се опитваше да стигне до него. В този момент влезе Крис и се смая от гледката в банята си: мокра, Франческа газеше във вода до глезените, а от спуканата тръба струеше гейзер. Тя го погледна ужасена. Той я бутна леко настрана, взе френския ключ и спря водата. Течът моментално спря.

— Съжалявам. Благодаря… — отметна кичур от очите си.

Крис я гледаше развеселен.

— Целия уикенд ли прекара в банята ми? — пошегува се той.

— Току-що открих теча — поклати глава тя. — От тавана на кухнята капеше вода и… — В следващия миг изпищя: — Боже, оставих яйцата на печката!

Хукна към кухнята. Овъглените яйца вече бяха в боклука. Марая се бе върнала и сега старателно търкаше тигана.

— Много съжалявам… — започна да се извинява Франческа.

Протеклата вода я бе парализирала напълно. В същия момент се сети, че Тод е на телефона. Беше оставила апарата върху мивката на Крис. Тод беше затворил, но незабавно вдигна, когато му звънна отново.

— Искаш ли да дойда? — предложи той.

— Не. Квартирантът ми спря водата. Утре ще извикам водопроводчик.

— Откъде потече?

— От банята до библиотеката.

Сега беше банята на Крис.

— Някой ден ще трябва да смениш тръбите в цялата къща. Ще струва цяло състояние. По-добре я продай, преди да се стигне дотам.

Думите му я раздразниха. Той може вече да не обича къщата, но тя държеше на нея. Благодари му за готовността да помогне, и затвори. Крис се захвана заедно с нея да подсуши пода. Въпреки сполетялата ги авария се държеше мило и любезно, а не като Тод с нескончаемите му оплаквания при всяка повреда в къщата. И особено през последната година. Напълно му беше писнало. Крис имаше по-спокоен нрав.

— Случват се такива неща в старите къщи. Някога, когато Иън се роди, и аз живеех в стара къща. Все имаше какво да се оправя, но я обичах, а беше и забавно. Повечето неща поправях сам.

За пръв път споменаваше нещо от предишния си живот, ала никога нищо не казваше за майката на Иън. Оставаше все така затворен. Впрочем Франческа харесваше неговата тактичност.

— И с нас беше така — обясни тя. — Купихме почти развалина, но аз я обичах, а мъжът, с когото живеех, имаше възражения.

— Досадно е и все пак е забавно. Като по-млад реставрирах стари къщи, за да изкарвам пари. Беше страхотно. Пазарът обаче се промени и печалбите силно намаляха. Още ми липсва този вид работа.

— Можеш да си играеш с тази къща, когато искаш — предложи тя шеговито.

— Ще го имам предвид — отвърна той мило.

Щеше й се да го попита как е прекарал уикенда, но не посмя. Опасяваше се да не си помисли, че любопитства. Свободното му време не я засягаше. Той беше неин квартирант, а не приятел. Непрекъснато си го повтаряше, докато се качваше към стаята си. След няколко минути чу Айлийн да се прибира. Надникна в стаята на Франческа и обяви, че е прекарала фантастично със страхотен мъж. Щом се запознала с този, песента на Дъг била изпята. Франческа намираше, че е малко рано да прекарва уикенд с него, но коя беше тя, че да я съди? Айлийн беше млада, от ново, различно поколение. Като цяло бе мило момиче, но се държеше доста по-свободно от Франческа на нейната възраст. Ала от друга страна, по характер тя беше по-предпазлива и резервирана. Тод беше първата й истинска любов. Срещна го на трийсет, макар да бе имала връзки и преди това.

Франческа с удоволствие чу, че Дъг е изчезнал от сцената и няма да се върне. Запита се какъв ли е новият. Не се наложи да се чуди дълго. Не беше чула кога точно Айлийн го е пуснала да влезе, но на следващата сутрин той беше с тях на закуска. Изглеждаше приятен и леко смутен от присъствието си сред тях. Франческа го одобри, а после вътрешно се присмя на себе си: чувстваше се като майка, която преценява всеки, когото види.

Изкара още една тежка седмица. Ходи на две откривания в други галерии и на голяма изложба в Музея на съвременното изкуство. Там се запозна с един фотограф, Клей Уошингтън, и за своя изненада прие поканата му да излязат на вечеря. Костваше й усилие наистина, но Ейвъри имаше право: не можеше да стои затворена на Чарлс Стрийт завинаги. Заведе я в китайски ресторант на Мот Стрийт и прекараха добре. Оказа се забавен събеседник. Беше пътувал доста из Азия и живял няколко години в Индия и Пакистан. Беше интелигентен и привлекателен и тя се стараеше да го приеме добре, независимо че се различаваше доста от Тод. Клей, фотографът, много повече приличаше на нея. Тод и него щеше да определи като бохем. След вечерята я изпрати до къщата с такси, но тя не го покани да влезе. Обеща да й се обади. Не се почувства окрилена от срещата, но си даде сметка, че изкара приятно. Засега това бе достатъчно.

Три дни по-късно той наистина звънна и я покани на обяд. Мина през галерията, възхити се на текущата изложба и се впечатли, когато разбра, че Хенри Теър й е баща. Всичко у него изглеждаше както трябва, но не я привличаше; може би щеше да стане след време. След обяда тя му позволи да я целуне по устните, но остана безразлична; чувстваше се празна, мъртва. Дали пък Тод не бе отнесъл сърцето й?

Вечерта се опита да обясни всичко това на Марая.

— Беше много странно: все едно мамех Тод.

— Трябва време, за да се освободиш от някого. Много отдавна, преди да срещна съпруга си, бях сгодена. Загина при инцидент с лодка. Две години не погледнах друг. Просто не можех. Дори обмислях да отида в манастир. — Усмихна се при този спомен. — Бях съвсем млада. После срещнах Джон, влюбих се лудо и отново се почувствах жива. Много повече от преди. След година се оженихме. Дай си време. Само защото някой е добър човек, не означава, че е подходящ за теб. Ще го усетиш, когато го срещнеш. С фотографа може да останете само приятели.

Тази перспектива блазнеше Франческа повече и тя изпита благодарност за мъдростта и напътствията на Марая. Не се съмняваше, че бе права.

На следващия ден Клей се обади. Отклони поканата му с обяснението, че е заета. Възнамеряваше да посети аукцион в „Кристис“ и понечи да му предложи да я придружи, но си даде сметка, че не иска. Предпочиташе да отиде сама, отколкото да излезе с неподходящ мъж. Прекара сравнително добре и след търга — добре посетен — си поприказва с някои хора. На тръгване зърна позната фигура в другия край на помещението. Веднага разпозна походката и движенията. Мъжът се наведе да поговори с някого и сърцето й подскочи: Тод разговаряше с много красива млада жена; държеше го под ръка, а той й се усмихваше и я гледаше точно както гледаше нея в началото. На Франческа й идеше да се скрие, да се сниши, да се измъкне, преди да я забележи. Изпитваше чувството, че го шпионира. Не направи нищо подобно. Втрещена от видяното, се закова със застинало сърце. Тя не беше способна на никакви чувства към друг мъж, а той изглеждаше напълно увлечен по тази изключително красива жена. Сълзи напираха в очите й, когато излезе и скочи в първото попаднало й такси. Даде на шофьора адреса на Чарлс Стрийт. През целия път до вкъщи плака. Когато се прибра, искаше да се скрие, да не вижда никого, да се сгуши в леглото и да умре.

Срещата й подейства отрезвяващо: тъжеше за мъж, с когото се чувстваше толкова нещастна през последната година; обичаше го, но той не беше подходящ за нея. Двамата не си подхождаха, независимо че се обичаха. Разделиха се, той продължи напред, а тя все още стоеше вкопчена в спомените си, в призрака му, в невъзможната им връзка. Той реагира несравнимо по-здравословно. Живееше си живота. Тя обаче се оказа безсилна да го направи. Сякаш някой я бе залял със студена вода. Натрапчиво си задаваше въпроса: влюбен ли е в онази жена? Но нямаше никакво значение. Той вече не й принадлежеше и никога нямаше да си го върне. Бе избягал от агонията, която преживяха накрая. На нея тя също не й трябваше. Посланието беше съвършено ясно: продължава напред. Тази история е приключила.

Не изпитваше желание да е с Клей Уошингтън, фотографа, но някъде там, навън, имаше мъж за нея и нейно право бе да го намери. Независимо от приятните мигове Тод очевидно не беше за нея. Налага се тепърва да търси мечтания мъж. Другият, макар и да тъгуваше за него, вече бе намерил каквото иска. Тя трябва да се върне отново в живота не само заради галерията и Чарлс Стрийт 44. Нуждаеше се от нов живот и от по-широки хоризонти. Но когато го видя с друга жена, определено я заболя. Вечерта дълго мисли и все не успяваше да прогони образа му. Преживя мъчителна нощ. На сутринта слезе в кухнята все така разстроена. Седна на масата съсипана и уморен. Дори не чу кога влезе Крис.

— Нещо не е наред, а? — подметна той.

Захвана се да прави кафе. Никой от другите не бе станал още.

— А? Какво… Извинявай…

— Изглеждаш, сякаш имаш махмурлук — призна той честно.

След минути й подаде чаша димящо кафе. Макар и съквартиранти, между тях започваше да се заражда другарство.

— Просто ме налегнаха спомени. Снощи видях бившето си гадже с нова жена. Разстроих се повече, отколкото предполагах. Редно е да се върна в действителността.

— Няма правило колко време ще продължи — обяви Крис и седна срещу нея. — Кой решава колко ще се разстроиш? Добре, била си неподготвена. Разбираемо е защо се чувстваш така. Не е приятно да се сблъскаш с такава гледка.

Имаше чувството, че той говори от личен опит, но не попита нищо. Изпитваше благодарност за милите му думи и му го каза. Марая влезе лъчезарна и ведра както винаги. Тя сякаш винаги бе в добро настроение. Пълна противоположност на състоянието на Франческа в момента. Посегна към компютъра на масата. Крис никога не го пипаше, Марая нямаше представа как се борави с него, така че най-често го използваше Айлийн, която още не си бе набавила свой.

Франческа го включи и се стъписа, на екрана се появиха две жени, които правеха секс с трима мъже. Всички го зяпнаха невярващо. Франческа разбра какво бе станало: Айлийн беше гледала порно с новия си приятел. Шокирана, веднага изключи компютъра. Крис се разсмя гръмко, Марая се изхили. И тримата бяха възрастни и Франческа нямаше от какво да се ужасява, но все пак се сепна. Крис изглеждаше доста развеселен. Определено не беше тип, който гледа порно, но неуместната гледка по време на закуска му се стори смешна.

— Явно малкото момиченце не е толкова невинно, колкото изглежда — изкоментира той.

Смяташе постъпката за безобидна и не се притесняваше, но едва ли щеше да е на това мнение, ако Иън беше в стаята. Тогава навярно щеше да се разстрои дълбоко.

— Ще я помоля да не гледа такива сайтове на компютъра тук — отсече Франческа, мислейки за Иън.

Малкият обичаше да сяда пред компютъра и добре боравеше с него. А тя нито желаеше да гледа такива сцени, нито искаше детето да попадне на тях. Харесваше Айлийн, но през по-голяма част от времето се чувстваше като директорка на девическо училище. Някои от мъжете, с които излизаше, я притесняваха, а на Айлийн сякаш не й пукаше: виждаше се с тях по няколко пъти, разкарваше ги и продължаваше напред. Последният изглеждаше почтен и се задържа по-дълго от останалите — повечето от тях груби и напълно неподходящи. Айлийн като че ли не правеше никаква разлика. Младото момиче от провинцията, попаднало в големия град, се възторгваше от всичко.

Докато се качваше към стаята си, за да работи, Крис продължаваше да се смее на инцидента с порното. Франческа дискретно помоли Айлийн да не гледа такива неща на компютъра в кухнята, за да предпазят Иън, когато идва през уикенда.

— О, няма да се повтори — увери я Айлийн ужасена. — Гледахме го, защото решихме, че ще е смешно. Явно после съм забравила да изляза от сайта. Снощи малко прекалих с пиенето. Наистина съжалявам, Франческа.

Изглеждаше искрено разкаяна и приличаше на невинно дете. Франческа я съжали и същевременно изпита облекчение, че няма деца. Мразеше да наставлява когото и да било какво да прави или да му се кара за лошо поведение. Не беше нейна работа да учи Айлийн как да се държи; но и не искаше порно на компютъра в кухнята. След като се извини, Айлийн я прегърна. Франческа въздъхна, когато я видя да тича нагоре по стълбите. Чувстваше се като нейна по-голяма сестра, но не беше сигурна, доколко тази роля й допада. Същевременно трудно се устояваше на чара на Айлийн.

Крис продължаваше да намира инцидента за забавен, когато на следващата вечер той, Франческа и Марая вечеряха в кухнята. Марая бе приготвила великолепно телешко печено със зеленчуци и йоркширски пудинг. Айлийн беше излязла с новия си приятел.

— Да им купим порнофилм — предложи Крис шеговито.

Изпаднал в добро настроение, бъбри повече от обикновено чак до края на десерта. Марая им предложи към вкусната вечеря и бутилка от подбраните си вина.

Точно палеше сладоледа фламбе, когато мобилният на Крис звънна. Извади го от джоба и отговори, втренчен във впечатляващия десерт. Марая обожаваше да им готви. Редуваше изпитани рецепти с нови. Сякаш се хранеха в четиризвезден ресторант.

Докато двете жени бъбреха, Крис стана от масата със сериозно изражение. Излезе в коридора с телефона в ръка. Франческа го чуваше как задава въпроси с напрегнат тон. Минута по-късно връхлетя в кухнята паникьосан.

— Добре ли си? — попита Франческа.

Не бяха близки приятели, но животът им се преплиташе от факта, че живеят под един покрив.

— Не — отвърна той, облече си сакото и тръгна към стълбището.

— Нещо с Иън ли? — последва го Франческа разтревожена.

— Не… Да… Нямам време да обяснявам. Звъннаха от полицията. Трябва да го взема.

— Мили боже…

Не зададе повече въпроси, но мислено се помоли момчето да не е пострадало. Спогледаха се мълчаливо с Марая и нито една от двете не докосна изискания десерт. Мислеха единствено за момченцето, което вече обичаха.

Марая раздигна масата, а Франческа й помогна. Не знаеха нито какво да кажат, нито какво да предприемат. Крис хукна от кухнята с пребледняло лице, видимо ужасен за сина си. И двете жени отчаяно се молеха всичко с детето да е наред. Нямаха представа какво се е случило. Франческа отдавна долавяше, че Крис се плаши от нещо в живота на момченцето. Вероятно беше свързано с болестта на бившата му съпруга, за която Иън загатваше понякога. А може да беше и нещо още по-лошо.

Замислени за Крис и момчето, двете се оттеглиха по стаите си. Оставаше им единствено да чакат. До полунощ Крис не се прибра; дори не звънна да каже какво става. Франческа съзнаваше, че не им дължи обяснение. Той беше просто квартирант и задълженията му се свеждаха до редовното плащане на наема. Подробностите около драмите в живота му не бяха нейна работа, но обясняваха много за него: защо е толкова мълчалив и затворен, защо не споделя нищо за миналото си, защо живее уединено. Подозираше, че Крис има доста проблеми.

Заспа чак към два след полунощ, като остави вратата си отворена, за да го чуе кога ще се върне, ако има нужда от морална подкрепа или някаква помощ. Не чу нищо. На следващата сутрин видя затворената му врата и докато тръгна към галерията в десет и половина, той не се мерна долу. Представа нямаше какво е станало с Иън и как се е разрешила кризата, ако въобще се бе разрешила. Докато минаваше край вратата му тихичко, за да слезе долу, си мислеше за него. Каквото и да го беше паникьосало снощи, то си оставаше тайна. Всеки си има своите лични травми и проблеми, с които да се справя; не засягат другите; те са лични.