Даниел Стийл
Предателство (5)

5.

На следващата сутрин, на път за Палм Спрингс, Тали спомена на Бриджит за разговора си с Виктор.

— Плащала ли си в брой някои от сметките? — попита Тали и отпи от капучиното с ванилия, което взеха от „Старбъкс“. Спряха там, след като излязоха от града.

— Разбира се, че не. Какви ги говори той? — Бриджит изглеждаше раздразнена. — Плащам всички сметки с чекове или с кредитна карта.

— Точно това си помислих и аз. Не разбирам как така е решил, че харчим толкова много в брой. Няма нищо подобно. Може би е объркал нещо в сметките.

Всичко беше възможно. В крайна сметка, не беше изключено да се окаже счетоводна грешка. Според Тали това беше по-вероятно, отколкото тя или Бриджит да са харчили по двайсет и пет хиляди долара месечно в брой, което й се струваше съвсем невъзможно.

— Напоследък той ми изглежда доста разсеян — отбеляза Бриджит. — Може да е болен. Или вече да е прекалено стар, за да си върши добре работата и да се справя с проверките на числата. — Тонът й беше раздразнен.

— Да. Не знам. И на мен ми прозвуча доста налудничаво. Ще му кажа, че е станала някаква грешка. — И тогава се замисли за хотелите. Може би и това беше грешка. Но трябваше да попита, просто за да е сигурна.

— Той ми показа и един списък с хотели — „Шато Мармон“ и „Сънсет Маркиз“. — За миг надвисна тишина. Тали продължи леко смутена: — Никак не ми е приятно да те питам, но случвало ли ти се е да нощуваш в някой от тези хотели, и по случайност да си платила с общата ни кредитна карта?

— Не. — Бриджит изглеждаше напълно объркана. — Никога не съм отсядала в тези хотели. Защо да го правя? Ако искам да спя с някого, ще отида у дома, а не в хотел, и то тъкмо тук, в Ел Ей. Звучи налудничаво. Може би отново е работа на някой крадец.

— Точно така си казах и аз. Или предположих, че може и да си отседнала там, да си платила от общата ни кредитна карта, но по-късно да си възстановила парите по друга сметка.

— Не съм толкова небрежна — възрази Бриджит с широка усмивка.

— Знам — усмихна й се извинително Тали. — Особено щом никога не си отсядала в тези хотели. Значи трябва да е някаква грешка. — Тали не се съмняваше, че ще се намери някакво разумно обяснение, независимо какво. И без да мисли повече по въпроса, извади сценария и по целия път до Палм Спрингс чете новите поправки. В момента плащанията в хотелите бяха последната й грижа.

Когато Бриджит отиде да й вземе кафе, Тали се обади на Виктор от мобилния си телефон. Караваната за кетъринг ги снабдяваше с еспресо и капучино, които не отстъпваха на предлаганите в „Старбъкс“. Тали каза на Виктор, че не може да си обясни защо е плащано в брой, нито пък сметките от хотелите.

Той се изненада и отвърна:

— Хънт ми каза, че е бил в тези хотели с теб.

Тали внезапно усети как стомахът й се стегна на възел, все едно вътре се бе свила на кълбо боа удушвач. Да не би Виктор да се е объркал? Или пък е оглупял от старост?

— Мисля, че не си го разбрал, Виктор — твърдо заяви тя.

Ако Хънт му беше казал така, това просто не беше вярно, а Бриджит беше отрекла, че е правила такива плащания. Тогава защо са били плащани сметки в хотелите с моите пари, запита се озадачено Тали.

— Сигурно е някакъв крадец, източващ кредитни карти — заяви Тали, когато боата удушвач в стомаха й се поуспокои.

— Ще проверя — отговори предпазливо Виктор — и пак ще ти се обадя. В компанията за кредитните карти би трябвало да знаят кой е подписвал сметките в хотелите.

— Вероятно е някой непознат — каза тихо Тали.

След малко приключиха разговора, точно когато Бриджит се върна в караваната с кафето. Ухаеше чудесно.

— Всичко наред ли е? Изглеждаш разстроена — отбеляза Бриджит и й подаде горещото капучино.

Тали се засмя.

— Не съм разстроена. Само съм ядосана на Виктор. Понякога е толкова смешно твърдоглав. Прилича на псе, което е захапало здраво кокала и не го пуска. Все с тези пари в брой се занимава, но бас държа, че накрая ще излезе някаква чиновническа грешка, допусната от помощниците му, когато са преписвали данните в общата счетоводна книга.

— Винаги съм била толкова прецизна със сметките — каза спокойно Бриджит.

— Знам. Не за това се безпокоя. Той е истинска напаст, макар че е добронамерен. Но вероятно неговите хора са оплескали нещо. Не искам да се разстройвам заради това. Но той продължи да ми опява за сметките в хотелите, които съм платила според него. И за това съм съгласна с теб. Сигурна съм, че пак съм жертва на крадец, който източва чужди кредитни карти. Последния път, когато ми откраднаха номера на кредитната карта, плащанията бяха в един сексшоп в Детройт, а после в трийсетина бара. Не се съмнявам, че и с тези сметки от хотелите е така. Той твърди, че Хънт казал, че е бил в хотелите с мен, но съм сигурна, че не е възможно. Виктор толкова се изнервя, че понякога започва да допуска грешки. И когато ми каза това, за момент и аз се изнервих. Но после разбрах, че това просто ще ме подлуди. Виктор ще оправи сметките, ще се окаже грешка, така че няма да обвинявам Хънт за престоите в хотелите, само защото на Виктор му е влязла някаква муха в главата и повтаря едно и също до втръсване. По дяволите, мразя счетоводството. Слава богу, че се занимаваш с него вместо мен. Той просто ще ме побърка.

Бриджит се засмя.

Тали взе сценария и стана.

— И аз не обичам счетоводството. А и Виктор все се суети за нещо — заключи Бриджит и й подаде органайзера.

— Вярно. Е, трябва да се залавям за работа. — Тали допи набързо кафето. Стисна сценария под мишницата си, а органайзера напъха в джоба на шортите си, като го включи на вибрация. Само след миг вече се катереше по крана заедно с оператора, за да ръководи заснемането на кадрите, предвидени за тази сутрин. Вече напълно бе забравила раздразнението си от Виктор.

Измина поредният дълъг снимачен ден — доста натоварен, за да се компенсира пропиляното време. Тали продължи да работи упорито чак до обяд. Едва следобед извади органайзера от джоба си, за да провери за нови съобщения. Досега на няколко пъти го бе усетила да вибрира в джоба й. Имаше четири съобщения от Виктор. Тя седна, отвори шише вода и се обади на Виктор. Забеляза как Бриджит разговаря и се смее с един от актьорите. Запита се дали това е нейният избраник.

Виктор заговори без всякакво встъпление:

— Искам да се върнем на проблема с „Шато Мармон“ и „Сънсет Маркиз“.

Тали отново си представи псе, захапало кокал между зъбите си.

— Виктор, вероятно става дума за кражба на самоличност, както и в другите случаи на необяснимо източване на кредитната ми карта. А и ти каза, че с тази карта не е плащано в хотелите през миналата година. Тогава какъв е проблемът?

— Не обичам неразрешените загадки — заяви неумолимо Виктор. — Особено когато става дума за твоите пари.

— Разбирам, но нали не е станало наскоро, пък и сумите не може да са толкова големи. — Тали се опитваше да звучи небрежно.

— Все пак съм длъжен да го обясня. Тази сутрин се обадих в компанията, от която е издадена кредитната ти карта. Те пазят подписаните касови бележки на микрофишове. Изпратих ги по факса, за да видиш чий подпис фигурира там.

— Само не ми казвай, че съм ги подписала аз — въздъхна Тали и една не се засмя заради абсурдната ситуация.

— Не. Подписвала ги е Бриджит. Нейният подпис ясно личи на всички касови бележки от двата хотела. Има и един твой от „Бел Еър“, за който ти вече ми обясни. В другите случаи, за които говоря, винаги се е подписвала Бриджит Паркър.

— Тя каза, че никога не е била в нито един от двата хотела — заяви твърдо Тали, защото много повече искаше да вярва на асистентката си, отколкото на счетоводителя. Още смяташе, че грешката е негова, а не на Бриджит, и че никой не е използвал картата й за непристойни цели.

— Може би е забравила. Все пак е минало известно време — отвърна спокойно Виктор.

— Едва ли, Виктор.

— Може би се притеснява да ти признае, че е използвала картата ти за лични разходи, и ти е върнала парите, без да разбереш. — Искаше му се да вярва, че Бриджит е била коректна с Тали, макар да не можеше да го докаже. Но никак не бе склонен да приеме, че Бриджит изобщо не се е регистрирала в хотелите. Името й върху касовите бележки подсказваше точно обратното. — Ясно си личи подписът й върху касовите бележки.

— Може би някой е подправил подписа — предположи хладно Тали.

— Съмнявам се.

— Аз не гледам на нещата по този начин, Виктор. Бриджит се занимава с всички плащания. Аз нямам време. Затова съм я наела. А ти следиш разплащателните документи и общата счетоводна книга.

— Да, така е. Това изскочи при наскоро приключилата проверка. И още нямаме обяснение за онези двайсет и пет хиляди долара, които си плащала в брой всеки месец и за които няма отчетни документи. Много повече съм загрижен за това, отколкото за необяснимите хотелски сметки.

— Аз също. Ако не възразяваш, бих искала да покажа отчетните документи и балансите на баща си. Той се справя с такива неща далеч по-добре от мен. — Тали винаги бе разчитала на съветите на баща си.

— Разбира се, няма проблем.

— Благодаря ти, Виктор. Ще ти се обадя по-късно.

Тали още се колебаеше какво да мисли за сметките от хотелите. Обади се на баща си. Както винаги, той отговори веднага.

— Здравей, татко — започна тя привидно небрежно, но той я познаваше прекалено добре.

— Какво има? — попита направо.

Тя се засмя и се опита да продължи с безгрижен тон:

— По време на финансовата проверка изскочи нещо. Затова сега съм леко объркана. Може би моят счетоводител е допуснал някаква грешка. Би ли проверил тези сметки и ти?

Баща й беше много добър в балансите и числата. Тялото му изневеряваше, но умът му още беше остър като бръснач.

— С удоволствие ще им хвърля един поглед. Изпрати ми ги, когато пожелаеш. Какъв е проблемът?

— Моят счетоводител ми съобщи, че всеки месец съм харчила по двайсет и пет хиляди долара в брой. Но аз не съм ги харчила. Бриджит твърди, че и тя не е. Не мога да си го обясня.

— Имаш ли обща сметка с Хънт? — попита той безцеремонно, макар да харесваше много Хънт; той със сигурност имаше достатъчно свои пари и не му трябваха парите на Тали, пък и винаги беше толкова щедър с нея и Макс.

— Не, нямам. Нямаме общи пари. Не мога да си представя как така всеки месец са изчезвали по двайсет и пет хиляди долара. Мисля, че сигурно е някаква грешка, и не искам да се разстройвам, докато не науча истината.

— Нека твоят счетоводител да ми изпрати балансовите отчети, и ще ги прегледам — предложи загрижено баща й.

— Благодаря, татко.

Той винаги й помагаше. Не спомена за хотелите. Нямаше смисъл. Или беше кражба на самоличност, или един от двамата я лъжеше — Бриджит или Хънт, а баща й нямаше как да знае това. Но можеше да прецени колко пари са похарчени в брой или да засече дали Виктор Карсън е допуснал някаква грешка. Тя се обади на Виктор и го помоли да изпрати на баща й копия от балансовите отчети. Той обеща да го направи веднага. Тя се почувства по-добре и се върна на работа. Беше сигурна, че загадката с липсващите суми в брой ще бъде разрешена, ако още един човек огледа балансовите й отчети.

Вечерта Бриджит я закара в града. По пътя към къщи двете си бъбреха приятелски, но Тали беше разсеяна и мислеше за разговора си с Виктор, затова отвръщаше на Бриджит малко напрегнато, което беше необичайно. Искаше да попита Хънт за хотелите, но когато се прибра вкъщи, той беше излязъл на вечеря с инвеститори. Беше й оставил бележка, че я обича. Тя седна на дивана и отново се замисли за мистерията с хотелите.

Позвъни на Макс в Ню Йорк. Говориха си половин час и накрая Макс й каза, че трябва да учи. Тали неохотно прекъсна връзката. След това се обади баща й и каза разтревожено:

— Той е прав в оценката си. Действително си харчила по двайсет и пет хиляди долара всеки месец, плюс-минус хиляда долара. Не може ли Бриджит да открие за какво са изразходвани? Тя винаги е толкова организирана и ефективна. Това са твърде големи суми, за да им се изгубят следите. — Баща й беше загрижен, както и Виктор.

— Да, татко — каза Тали. — И аз не знам за какво са похарчени. А никога не съм била небрежна с парите.

— Така е.

— Тя плаща всички сметки, подписва чековете. И никога досега не е имало никакви проблеми. Или поне така си мислех. Но Виктор каза, че това източване на суми в брой продължава от няколко години. — Точно откакто живееше с Хънт, неволно си помисли Тали. Но той нямаше достъп до нейните пари, това поне беше сигурно, така че и това не разрешаваше загадката. Все още нямаше обяснение. — Татко, знам, че не е Бриджит — добави тя. — Семейството й има купища пари, а и тя получава солидна заплата. Не й е необходимо да краде от мен пари в брой. — Неприятно й беше дори да го изрече, но трябваше да разнищи тази история. — Освен това тя е най-честният човек, който познавам. През всички тези години никога не съм имала проблеми с нея. — Бриджит работеше за Тали от шестнайсет или седемнайсет години. Никога не бе имало повод за тревоги относно разходите. Тали й се доверяваше напълно; Бриджит бе заслужила това доверие, тъй като беше надеждна и съвестна.

— Е, ако не си ги похарчила ти, някой е задигнал тези пари от теб — заяви баща й. — Какво смяташ да правиш?

— Не знам — отвърна нещастно Тали.

Надяваше се той да й каже, че Виктор е допуснал грешка — но не стана така, с което всичко се усложняваше още повече.

Нямаше представа от кого да потърси съвет. Безпокоеше я и проблемът с онези плащания в хотелите. Бриджит твърдеше, че никога не е била в тези хотели, но беше подписала касовите бележки след плащанията с кредитната карта, а Хънт бе казал на Виктор, че е посещавал хотелите с Тали, ако Виктор го е разбрал правилно. И двамата не казваха истината, и тя нямаше представа защо. Или пък някой, съвсем непознат, беше посещавал хотелите и бе плащал с нейната кредитна карта, което също беше възможно. Все трябваше да има някакво обяснение, но може би беше такова, което не иска да чуе. Цяла нощ не можа да заспи от терзания. Отново и отново превърташе всичко в ума си. И винаги стигаше до един и същ извод. Бриджит и Хънт бяха хората, на които тя най-много вярваше, като се изключат баща й и дъщеря й. И ето че сега, за пръв път от толкова години, нещо се пропука в отношенията й с тях. Имаше чувството, че и двамата не й казват истината. Чувстваше се ужасно. Досега не бе имала никакви основания да се съмнява в тях.

Хънт се прибра и се промъкна тихо в тъмната спалня, като внимаваше да не я събуди. Тя се престори, че спи. Не знаеше какво друго да направи. Не искаше да го разпитва в толкова късен час. И какво ще стане, ако отрече за тези хотели? Не искаше да го хване в лъжа. Страхуваше се да го попита и да чуе отговора му. Остана да лежи будна дълго след като Хънт заспа. Събраха й се само два часа сън и на разсъмване, когато Бриджит дойде да я вземе, изглеждаше ужасно. А Бриджит беше много сериозна през цялото пътуване. Разговаряха много малко, което беше необичайно. Спряха за кафе пред „Старбъкс“, но Бриджит не каза и дума. Малко преди да пристигнат на снимачната площадка, отби от шосето и удостои Тали с измъчен поглед. Нещо не беше наред.

— Трябва да поговоря с теб — заяви Бриджит с треперещ глас. — Винаги съм се питала какво ще правя, ако изпадна в такава ситуация. Надявах се никога да не се стигне дотам. Трябва да говоря с теб за Хънт. И да ти направя едно малко признание.

Тали настръхна при мисълта какво ще чуе. Отсега бе ясно, че не е добро. Беше изписано на лицето на Бриджит. Изглеждаше така, сякаш се готви да каже нещо ужасно. За миг на Тали й се прииска да избяга, за да не го чуе.

— Преди около три години — поде Бриджит, — веднага след като заживяхте заедно, Хънт ми поиска пари в брой. Каза, че ти си го помолила да плати за нещо. Не мога да си спомня какво точно беше, но звучеше достоверно. Току-що се бе преместил при теб, и ти изглеждаше лудо влюбена в него.

Тали не беше лудо влюбена в него; чувствата й към Хънт се задълбочиха с течение на времето. Но със сигурност можеше да се каже, че беше увлечена, дори достатъчно влюбена, за да иска да живее с него. Съвсем доскоро бяха щастливи.

— Но не спря дотам — продължи Бриджит. — Искаше ми пари в брой. Отначало сумите не бяха големи. Казваше, че е забравил да осребри някакъв чек, или че ти си го помолила да вземе пари от мен. Но когато тези случаи зачестиха, при това с все по-големи суми, започнах да разбирам за какво става въпрос. Не знаех какво да направя, какво да кажа. Не исках да объркам нещата при теб, след всичко, което си преживяла с мъжете, а и той наистина е мил и приятен. Но това продължи. Нямах представа на колко е възлизала цялата сума, докато ти не ми каза онзи ден. Не знам какво е правил с тези пари. Предполагам, че ги е харчил за себе си или ги е спестявал — нямам представа. Реших, че ако ти кажа, с него ще се разделите, а не исках да ти причинявам това, затова продължих по този начин през цялото време. Ужасно се тревожех за теб, но най-вече ми беше тъжно. Мисля, че той е добър, но може би не е толкова честен. Тали, всички тези плащания в брой бяха само за него. — Изрече го измъчено. — И сега той очаква да получава още пари.

— И ти просто си му ги давала, без да ми кажеш? — Тали изглеждаше ужасена.

Мъжът, с когото бе живяла, когото бе обичала, беше крал пари от нея в продължение на три години, а нейната асистентка и най-добра приятелка не й е казала. И дори лично му ги е давала, което беше още по-лошо. Тали се чувстваше като пълна глупачка. Разгневи се на Бриджит, че не й е признала по-рано, че го е крила от нея. Три години никак не е малко време да премълчаваш редовно за нещо важно. Бриджит се бе превърнала в негова неволна съучастничка. Тали се чувстваше предадена и от двамата.

— Как можа да не ми кажеш нищо? — попита я Тали съкрушено.

— Не исках да проваля връзката ви. Ти се нуждаеше от човек до себе си, Тали. Не може да живееш все сама. А филмите, които направихте заедно, се превърнаха в голям хит. Не исках да излагам на опасност и работата ти.

Много неща бяха свързани с техните взаимоотношения, Тали ясно съзнаваше това.

— Значи си позволявала да взема пари от мен и не си ми казала? На чия страна си? — упрекна я Тали.

— На твоя — отвърна Бриджит без колебание, със сълзи в очите. — Направих ужасна грешка. Позволих му да ме манипулира и не ти казах. До вчера не осъзнавах колко ти е струвало това. Винаги искаше по няколкостотин долара, понякога хиляда или две хиляди, но явно, че сумите постоянно са нараствали.

Това беше много. Двайсет и пет хиляди долара на месец бяха огромна сума.

— И го е правил цели три години? — Бриджит само кимна. — Разбираш ли, че това ми е струвало приблизително един милион долара за последните три години? И защо му е трябвало? Той печели повече от мен. — Изглеждаше напълно безсмислено, но Тали й повярва. Цялата история беше твърде грозна, за да не е вярна, а беше сигурна, че Бриджит няма да си я съчини. Все още й вярваше, макар че доверието й току-що бе понесло силен удар. — Той помоли ли те да не ми казваш? — Сега Тали искаше да узнае всичко — до последната дума, до последната подробност, макар че не знаеше какво да предприеме или какво да му каже.

Виктор се оказа прав. Тя беше изгубила огромна сума пари. А сега знаеше как, защо и на кого се дължи всичко това.

— Накрая ме помоли да не ти казвам. Знаеше какво прави, както и аз. Крадеше от теб и се чувствах ужасно, че му помагам.

— И ти наричаш това „малко признание“? — Както можеше да се очаква, Тали изглеждаше шокирана.

— Нямах това предвид. — Бриджит имаше напълно отчаян вид, както и трябваше. Това беше най-разстройващата история, която Тали бе чувала за някой мъж в живота си. По-лоша от откритието, че вторият й съпруг — британският актьор кинозвезда — й е изневерявал с партньорката си във филма; Тали научи за това от пресата. Това, което бе правил Хънт, беше истинска подлост. Беше кражба. — Моето „малко признание“ е свързано с това, че веднъж наистина отседнах в „Шато Мармон“ и използвах общата ни кредитната карта, защото бях забравила своята. Сега не мога да си спомня с кого точно съм била. Мисля, че беше операторът, по когото тогава си бях загубила ума. Но той беше женен и на теб никак нямаше да ти хареса, че спя с него, затова не посмях да ти кажа. Тогава върнах парите в брой в общата ни кредитна карта, до последния цент.

— Виктор каза, че твоят подпис е бил на повече от един касов ордер — както от „Шато Мармон“, така и от „Сънсет Маркиз“ — отбеляза непреклонно Тали. — Той вече е проверил в хотелите.

— Е, може да съм била там и два пъти, но винаги съм възстановявала сумите. Възможно е също някой да е подправил подписа ми на другите документи. Може дори да е бил Хънт. — Тя пое дъх, преди да продължи с откровенията си. — Има и още нещо, което трябва да ти призная. Мисля, че от една година има връзка с друга. Отначало само го подозирах, но имам един приятел, който работи в неговия офис. Когато го попитах, той потвърди подозренията ми. Някаква много млада секретарка. Бившият й съпруг малтретирал и нея, и детето им — тригодишно момче. Мисля, че тя е на двайсет и пет или двайсет и шест години. Моят приятел ми каза, че Хънт сигурно я е съжалил и се е опитал да й помогне. Бившият й съпруг биел нея и хлапето, и тя го напуснала. Хънт проявил съчувствие, помогнал й да си намери жилище, и мисля, че всичко е започнало от това. От около година имат любовна връзка. Той отсяда по хотелите с нея; мисля, че това става главно когато си извън града. А и прислужницата каза, че никога не спи у дома, когато ти отсъстваш. Очевидно е вярно. Проверих. — Докато разказваше на Тали тези подробности, Бриджит изглеждаше съсипана.

— Прислужницата ли? Нима всички са знаели, освен мен?

Той я бе правил на глупачка, като е крадял пари от нея и й е изневерявал. Никога, и за милион години, не би го бе заподозряла в нещо подобно. Вместо да е най-добрият мъж, когото е намерила, той се оказа най-лошият.

— Какво ще правиш сега? — попита я Бриджит, ужасно разтревожена и напълно разкаяна. — Не исках да те нараня. Винаги съм се опитвала да те защитавам. Знаех, че ще се разстроиш заради парите, но си помислих, че може би той си заслужава. Пък и се надявах тази любовна афера с онова момиче да отшуми. Обаче не стана така. Всички твърдят, че историята е много сериозна и че тя иска да се омъжи за него колкото може по-скоро, след приключването на развода й.

— А той кога смята да ми съобщи тази малка подробност? След медения им месец? — Господи, какъв боклук се оказа. Тали имаше чувството, че изведнъж всичко в живота й е изгубило смисъл.

— Именно затова не ти казах досега. Само подочух нещо за любовното му увлечение по това момиче. Беше преди шест месеца. Трябваше да ти кажа тогава. Както и за парите. Наистина взех грешни решения относно тази история.

Признанието й накара Тали да се почувства малко по-благосклонна към нея, но все пак беше обидена и потресена. Бриджит бе скрила важна информация от нея, защото не искала да я нарани. Но все пак бе скрила изневярата на Хънт и това, че е крал пари от нея. И двете бяха сериозни предателства, каквито Тали не заслужаваше. Бриджит никога досега не се бе оказвала в толкова трудна ситуация. Ридаеше неудържимо, докато седяха в колата. Беше напълно съкрушена.

— Трябва да реша какво да правя — промълви накрая Тали, изтощена и замаяна от преживяната болка. — Нужно ми е известно време, за да осмисля всичко, преди да се изправя пред него. — Докато говореше, в очите й блестяха сълзи.

Когато се погледнаха, и двете вече плачеха неудържимо, а Бриджит я прегърна в знак на съчувствие и разкаяние. Чувстваше се ужасно заради новините, които й бе съобщила. Бриджит си издуха носа и каза:

— Мислех, че искаш да е с теб на всяка цена.

— Никога не съм искала някой мъж толкова много — колкото и да го обичам, че да му позволя да ми изневерява и да краде от мен. — Беше по-наранена от изневярата, отколкото от кражбата на парите. Парите можеха да се възстановят, но вярата й в него — никога. Не можеше да си представи как изобщо някога ще може да повярва на друг мъж. Той беше последният от дългата поредица лоши мъже. Вече не вярваше дори на собствената си преценка.

— Много съжалявам — промълви Бриджит.

Седяха в колата и плачеха. Накрая Тали си погледна часовника и каза, че трябва да тръгват за работа. Не понечи да успокои Бриджит. Чувстваше се твърде разстроена, че не й е разказала цялата история по-рано, както и от това, което беше извършил Хънт.

Тали нямаше представа как ще работи днес, но нямаше избор. Дори и с разбито сърце, трябваше да продължи работата по филма. Искаше й се вече да приключват с този филм. Освен това искаше първо да потвърди верността на историята — за собствено успокоение, преди да го обвини. Трябваше да измисли как да го направи и кой ще й помогне. Но междувременно се очертаваше истинска агония.

— Ще ме уволниш ли? — попита я Бриджит.

Изглеждаше ужасена.

— Може би. Не зная. — Беше напълно откровена. — Не ми се иска. Нека първо нещата да се успокоят и да видим какво ще се случи. — Това беше най-доброто, което можеше да направи засега.

Бриджит беше благодарна, че Тали обмисля всичко. След това потеглиха към снимачната площадка с натежали сърца, в пълно мълчание. Тали имаше чувството, че светът й току-що е рухнал. Отново.