Даниел Стийл
Предателство (11)

11.

Секретарката на Виктор Карсън въведе Джим Кингстън в кабинета му. Тя беше млада, с къса пола и буйна руса коса, вдигната високо. Джим нямаше как да не забележи, че пуловерът й е твърде тесен. Чудеше се дали Карсън спи с нея, когато счетоводителят влезе в стаята. Беше с бяла риза, тъмносив костюм и скъпа вратовръзка. Приличаше на банкер или адвокат. Джим знаеше, че фирмата му има много важни клиенти, от чиито доходи Карсън понякога получаваше процент, но специално Тали заплащаше таксите си на час, според конкретните договори. Нейните приходи бяха твърде големи, за да се начислява върху тях процент за счетоводните услуги на Виктор. Карсън бе казал на Джим по телефона, че тя е сред най-богатите му клиенти. Беше шокиран, когато му се обадиха от ФБР, но Джим Кингстън побърза да го увери, че става дума само за липсващите пари в брой на Тали Джоунс.

— Нямах представа, че госпожа Джоунс е съобщила на ФБР — отбеляза Виктор изнервено.

Изглежда, се чувстваше доста неудобно, докато Джим Кингстън оглеждаше офиса му, сякаш проверяваше дали има нещо скрито. Но побърза да покани Джим и придружаващия го криминален счетоводен експерт да прегледат документите му, както и книжата на Тали. Джим пожела да се запознае с тях, за да добие представа в какво финансово състояние е Виктор и фирмата му.

Джим отново прегледа счетоводните баланси на Тали — същите, които бяха представени на японския инвеститор и които Тали му бе дала в неделя сутринта в дома си. После Виктор показа на Джим нейната главна счетоводна книга в електронен формат, от която бяха извлечени балансовите отчети. Накрая Джим му съобщи, че би искал да прегледа и собствените му счетоводни документи.

— Това какво общо има със счетоводството на госпожа Джоунс? — настръхна Виктор.

— По принцип проверяваме всичко — обясни му спокойно Джим. — Впрочем, откога познавате асистентката на госпожа Джоунс, Бриджит Паркър?

— Откакто водя счетоводството на госпожа Джоунс, тоест от около петнайсет години.

— Бихте ли потвърдили, че тя обикновено е много акуратна в сведенията, които ви предоставя?

— Винаги съм смятал така — промълви замислено Виктор. — Тя е много ефективна. Или поне така ми изглеждаше, преди да открия по време на проверката неотчетени разходи в брой. Помислих, че може би се касае за някакви плащания, извършени от госпожа Джоунс в брой, но й споменах за тях, тъй като не исках тя да изгуби тези допълнителни суми за приспадане от данъците. Обаче госпожа Джоунс ме осведоми, че не е плащала никакви големи суми в брой.

— Попитахте ли и госпожица Паркър за това?

— Да, но без да се задълбочавам. Тя ми отговори, че всеки месец са били изразходвани някакви суми в брой и че госпожа Джоунс харчела повече, отколкото си мисли.

— Или госпожица Паркър харчи повече, отколкото си мисли госпожа Джоунс — поправи го Джим загадъчно. — За какво са били давани тези пари според вас, господин Карсън? — попита Джим и го изгледа многозначително.

— Нямам представа. За ресторанти, за дрехи, за подаръци. Трудно е да се отгатне за какво си пръскат парите хората. Но госпожа Джоунс не отделя много пари за капризи и други лекомислени занимания, макар че живее добре. Трудно е да се установи кой за какво точно е плащал, докато господин Лойд живееше с госпожа Джоунс. И той харчи доста пари.

— И неговото счетоводство ли водите?

Джим забеляза, че Виктор се изпоти, докато му задаваше въпросите. Изглеждаше много изнервен.

— Да. От няколко години обработвам също и данъчните отчисления на госпожица Паркър.

— Значи работите и за тримата? — Виктор кимна. — И как преценявате състоянието на вашата фирма? Добра ли беше годината за вас?

— Не толкова, колкото предишните — призна счетоводителят. — Сега ситуацията за всички е доста тежка, дори и в моя бизнес.

— А бихте ли преценили, че самият вие, лично, харчите много пари?

Виктор не очакваше този въпрос и целият плувна в пот. Нямаше представа защо агентът от ФБР иска да знае това, затова се поколеба, преди да отговори.

— Да, имам значителни разходи… — Огледа се нервно, а сетне погледът му се върна към Джим. — Работата е там, че имам съвсем млада жена. Тя очаква много от мен, но нещата не са толкова… цветущи, както бяха преди три години, когато се ожених за нея. Тя искаше да стане актриса, но не й провървя, както се беше надявала. — Говореше забързано. Джим не каза нищо, само го наблюдаваше. — Тя вече… тя вече… вече започна да се пазари с мен за следбрачно споразумение.

— Наистина ли? — Агентът от ФБР изглеждаше потресен. — И колко иска?

— Пет милиона. Казах й, че това е невъзможно. Тогава поиска три, но и това е много над възможностите ми. Преди три години, като се оженихме, й дадох седемстотин хиляди, но сега не мога да си позволя дори това. Мислех, че този първоначален подарък ще я направи щастлива, но сега тя иска още. — Изглеждаше в пълна паника, докато обясняваше на Джим брачните си перипетии.

— А ако не й ги дадете, какво ще направи?

— Заяви, че ще поиска развод. — Изглеждаше готов да се разплаче. — Тя е красиво момиче. И е само на двайсет и девет. За мъж на моята възраст е трудно да задоволява такива амбиции. Вече два пъти съм се развеждал, плащал съм издръжки и обезщетения. Имам деца… но тя не разбира. Освен това си направи доста пластични операции, заради филмовата си кариера, а това също е много скъпо. Не разбира какво е да натрупаш богатство в днешно време. Имам значителен доход, но той не е достатъчен, за да дам няколко милиона долара накуп. Не съм сигурен дали мога да си позволя дори развод или огромната издръжка, която тя несъмнено ще поиска.

Изглеждаше отчаян, но поне всичко при него беше на показ. Дори изтъкваше проблемите си пред Джим. Около него нямаше нищо скрито, а и Джим вече бе разбрал, че Виктор Карсън се е оженил за някаква златотърсачка, която го води за носа и го мами. За нея двайсет и пет хиляди долара в брой навярно не означаваха нищо. Жени като нея искат много повече, а той не допускаше, че Виктор Карсън е толкова глупав, че да краде малки суми от клиентите си, за да задоволява алчната си млада съпруга. Може би беше заслепен и наивен, но Джим усещаше, че същевременно е много морален. Щяха да проверят внимателно счетоводните му книги. Джим бе сигурен, че Карсън е заробен с големи ипотеки и се опитва да отдели всеки цент от собствените си пари, само и само да избегне развода. Готов бе да се разори заради жена си, но вероятно нямаше да открадне от клиентите си и да отиде в затвора. Може би щеше да свърши в някой приют за бедняци, но не и зад решетките. Джим беше убеден, че Карсън е педантично честен човек, който плаща надлежно всички данъци и си върши работата стриктно, по правилата — както по отношение на самия себе си, така и за клиентите си. Беше твърде нервен за престъпник, а очевидното му отчаяние не беше типично за един заподозрян.

Този, който крадеше от Тали, най-вероятно беше далеч по-прикрит, по-потаен, по-хитър. Виктор толкова се държеше като виновен, че вероятно не беше той. На Джим му стана мъчно за него, след като слуша вайкането му цял час. Искаше да го посъветва да се разведе, преди жена му да го съсипе окончателно, но не каза нищо, само го слушаше. Джим предполагаше, че не Виктор е виновникът. Той беше просто един тъжен застаряващ човек, използван от безскрупулна млада жена, която гледа на него като лесна плячка и е решила да го изцеди докрай, преди да го захвърли. И по всичко личеше, че това скоро ще се случи.

— Да отидем да погледнем счетоводните книги — предложи Джим.

Преместиха се в заседателната зала, където работеше криминалният счетоводен експерт. Джак, партньорът на Джим, седеше тихо до него. На масата имаше няколко папки, а на екрана на компютъра се виждаше главната счетоводна книга на Тали в електронен вид. От нея бяха извлечени счетоводните баланси, с които Джим вече се беше запознал. Всичко изглеждаше наред. Навсякъде фигурираха разходи за двайсет и пет хиляди долара в брой, но всичко друго беше старателно осчетоводено.

Прегледаха и главните счетоводни книги на самата фирма. Към пет часа Джим реши да приключват. Ако възникнат допълнителни въпроси, щяха да уведомят Виктор. Благодариха му за съдействието и си тръгнаха. Виктор започна да попива потта от челото си с бяла носна кърпа. Изглеждаше изтощен. За миг се беше изплашил, че са дошли да го арестуват и да го обвинят за липсващите пари в брой от сметките на Тали. И Джим би желал всичко да е толкова просто, но бе напълно сигурен, че Виктор Карсън не е присвоил парите на клиентката си. Напротив, беше се грижил съвестно за сметките й. Джим искрено съжаляваше Виктор.

— Горкият старец ще се разори заради някаква млада, алчна и празноглава хубавица — отбеляза Джак Спрейг, след като говори с експерт-счетоводителя от криминалния отдел. — Само миналата година е пръснала двеста хиляди за пластични операции, да не говорим за четиристотинте хиляди за дрехи. Явно наистина е голяма работа.

— Вероятно не е — каза Джим и се усмихна. — Но той смята, че е. Това е проблемът. Тъжно е, когато жените изсмукват мъже като него. Какво мислиш за счетоводните му книги?

— Изглеждат напълно редовни — отвърна Джак.

— И според мен. Мисля, че ако се захванем да го проучваме по-обстойно, само ще си загубим времето. Той не подправя счетоводните документи. Прекалено зает е да се опитва да оцелее, за да бъде щастлива красивата му кралица.

— Тя явно е истинска кучка — заключи Джак по пътя към колата, паркирана в гаража под сградата, в която се намираше офисът на Виктор.

— Опитва се да го изнудва за пет милиона долара — каза Джим.

— Но той няма толкова пари — заяви Джак категорично.

— Знам. Той ми каза. Двайсет и пет хиляди долара месечно няма да я направят щастлива дори за десет минути. Той го знае и не би рискувал заради такава сума. Нещастникът се нуждае от милиони.

— Тя харчи повече от двайсет и пет хиляди долара само за обувки — отбеляза Джак и поклати глава.

Платиха таксата за паркинга и потеглиха.

— Следващата й жертва да му мисли — рече Джим с усмивка.

Интересен ден, но все още бяха доникъде. На другия ден трябваше да се върнат в офиса на Виктор Карсън, за да прегледат неговите счетоводни книги. Но Джим не допускаше, че Виктор е злоупотребил с парите на Тали. Щеше да е прекалено просто и ясно. Но никога не ставаше така.

 

 

Джим и Джак имаха среща с Хънтър Лойд, насрочена за следващата седмица. Джим искаше да го разпита по-рано, но Хънт се оказа много зает и не можеше да ги приеме преди това. Секретарката му каза, че имал срещи с инвеститори. Когато Джим и Джак влязоха при него, Хънт изглеждаше загрижен. А той си помисли, че изглеждат точно както агентите от ФБР във филмите. Бяха идеални за ролята и точно такива, каквито Хънт си ги бе представял. Каза им го, и Джим се засмя.

— Може би трябва да участваме в прослушване за някой филм — отвърна той с широка усмивка. Огледа Хънт преценяващо. Заради това, което знаеше за него, предварително никак не го харесваше. — Нови инвеститори ли търсите? — подхвърли нехайно агентът.

— Да. Току-що възникна проблем с договора за следващия филм — обясни Хънт мрачно.

— И защо така? — попита невинно Джим.

В такива дни много обичаше работата си във ФБР — можеше да задава всякакви въпроси, независимо колко неудобно се чувства разпитваният субект. Беше ясно, че въпросът никак не се понрави на Хънт.

— Някои неща около следващия ни филм доста се объркаха. Оказа се, че нямаме режисьор.

— И кой беше той?

— Тали Джоунс — процеди Хънт със стиснати устни. — Но може би вие вече знаете?

Джим поклати глава.

— В момента снимате филм с нея, нали? — попита Джим.

— Да, така е. Но обстоятелствата се промениха — каза той, и Джим вдигна вежди. Целият бе в слух, любопитен да чуе обяснението на Хънт. — С нея живеехме заедно, но аз съвсем наскоро се изнесох. Знаете какви са жените в такива случаи. Стават отмъстителни. — Опитваше се да избегне темата.

Джим кимна, все едно напълно го разбира. Джак досега не бе казал нищо, само наблюдаваше размяната на реплики и изражението на Хънт. Не познаваше случая толкова добре, колкото Джим, и беше наясно, че трябва да остави колегата си да води разпита. Именно в разпитите беше силата на Джим.

— Колко време бяхте заедно? — попита го Джим, като се престори, че не знае отговора. Изглеждаше много убедителен.

— Четири години.

— Това е много време. Съжалявам, че не се е получило.

— Аз също — призна Хънт. Изглеждаше доста притеснен. — Сложно е. И двамата бяхме много заети, доста пътувахме. Понякога е трудно да не се отклониш от правилната посока.

Джим кимна, изпълнен със съчувствие. Искаше му се да добави: „особено ако й изневеряваш и спиш с най-добрата й приятелка“, но се въздържа.

— Разбираемо е — изрече Джим доста неясно. — През времето, докато сте живели с нея, имали ли сте усещането, че някой се възползва от нея и краде парите й?

— Всъщност не — изрече замислено Хънт.

— Да не би тя да е небрежна по отношение на парите? Не е наясно колко харчи?

— Не, не е небрежна. Но е твърде заета и се доверява на други хора да се оправят с тези неща вместо нея, а може би не е трябвало да постъпва така.

— Кого имате предвид?

— Нейният счетоводител, нейната асистентка. Тали е толкова ангажирана с работата си, че забравя за всичко друго. Предпочита да възлага на други хора да се грижат за подробностите в живота й, доверявайки се на тяхната честност и коректност.

Джим предположи, че това описание е съвсем точно.

— Мислите ли, че нейният счетоводител е честен? — попита той.

— Разбира се. Той води и моите финансови дела. Мисля, че напълно заслужава доверие. Малко е консервативен, но е добър.

— А асистентката й?

Последва дълга пауза, преди Хънт да отговори.

— Не зная — изрече той бавно. — Двете с Тали са много близки. Като че ли имат свои правила. Никога не съм се бъркал в отношенията им, нито съм ги питал какво правят.

— След четири години? — Джим го изгледа изненадано.

— Не бяхме женени. Не съм мислил, че нейните финанси са моя работа. Тя никога не ми е искала съвет.

— Но вярвате ли, че асистентката й е честна? Струва ли ви се почтена личност? — Това бе коварен въпрос и Хънт не можеше да отговори, защото самият той не беше нито честен, нито почтен. Само се зачуди дали Джим знае отговора.

— Мисля, че Тали смяташе така. Двете работят заедно от седемнайсет години, и Тали й е вярвала безрезервно през цялото време.

— А сега?

— Когато се разделихме, беше възникнал спор за някакви изхарчени пари в брой. Асистентката й заявила, че съм ги присвоил аз. Никога не съм го правил. Не се нуждая от парите на Тали и никога за нищо не съм вземал пари от нея. Освен това винаги плащам с кредитна карта. Предполагам, че тъкмо затова сте тук сега — заради липсващите пари в брой.

— Донякъде. Междувременно възникна и още нещо. — Джим се усмихна сърдечно. — Забелязахте ли нещо друго в асистентката, което да ви е направило впечатление или да ви се е сторило тревожно?

Хънт замълча. Джим се зачуди какво ли обмисля. След малко Хънт продължи тихо:

— Струва ми се, че тя искаше да бъде на мястото на Тали. Винаги съм смятал така. Това се случва често в нашия бизнес, със знаменитостите и звездите. Хората, които работят при тях, са очаровани от славата на звездите и постепенно биват обсебени от идеята да бъдат като тях. Непрекъснато се чува за подобни неща. Имат чувството, че са привилегировани само защото са в близост до звездите, и често губят реална представа за това, което са всъщност, за истинската си роля. Някои от тях са много по-надути от самите звезди. Както е в случая с Тали — тя е много скромна, непретенциозна и напълно земна. А Бриджит изглежда много по-бляскава, отколкото е всъщност. Винаги съм смятал, че това е смущаващо. Тя е пример за класическа холивудска амбиция. Кара приказна кола, носи изключително скъпи дрехи, отрупана е с бижута. А Тали изглежда, все едно се облича от „Гудуил“, и е готова да шофира всичко, което е на колела, колкото и да е очукано. Бриджит се грижи много повече за имиджа си. Това, естествено, изисква много средства за поддръжка, макар да съм сигурен, че Тали й плаща добре, а и покрай работата си Бриджит се ползва от доста предимства.

— Какви например? — Джим изглеждаше заинтересуван от разказа на Хънт.

— Безплатни дрехи, бижута, пътувания. Изгодни условия за купуване на скъпи коли.

— А вие виждали ли сте да пристигат много такива подаръци, докато живеехте с госпожа Джоунс?

— Не — отвърна той, — но доста съм чувал за тях. Освен това знам, че това е общоприета практика.

— От Тали ли сте чували за тях?

— Не. От Бриджит. Тали не се вълнуваше от тези подаръци, дори не се сещаше за тях. Подобни неща не я интересуват и не са важни за нея.

— Мислите ли, че тези подаръци са били прибирани в къщата на асистентката й?

— Нямам представа. — Изглежда се чувстваше неудобно, че го питат за това.

— Някога бил ли сте в къщата й?

— Не, не съм стъпвал там.

— А срещахте ли се с нея някъде навън, извън работата?

Хънт се стресна, когато Джим му зададе този въпрос. Не му се искаше да лъже хората от ФБР. Не знаеше какво са научили вече.

— Мисля, че това не е важно — но да, срещал съм се понякога с нея извън работата.

— А госпожа Джоунс знаеше ли за това?

— Не, поне тогава. Сега знае.

— Вие ли й го казахте?

— Не.

— Бриджит ли?

— Не съм сигурен. Мисля, че Тали е научила за това от някакъв частен детектив. Може би Бриджит също е потвърдила. Не знам. — Хънт изглеждаше крайно притеснен. Отстъпи пред натиска на Джим далеч повече, отколкото бе възнамерявал първоначално. — Имах интимна връзка с нея, което бе извънредно глупаво от моя страна. Продължи почти три години. Тя ме изнудваше, за да продължим да се виждаме. И това донякъде бе причината, заради която наскоро се разделих с госпожа Джоунс.

— А сега виждате ли се с Бриджит? — попита Джим тихо.

— Не, по дяволите. Тя е истинска напаст, от най-лошия вид. Виждам се с друга жена и предполагам, че Бриджит е казала на Тали за нея, за да си отмъсти, че най-после сложих край на отношенията ни. Явно тя е казала на Тали за другата жена. Предполагам, че ме смятате за голям глупак. Не се гордея с това, а госпожа Джоунс е дълбоко разстроена. Всичко излезе наяве съвсем наскоро. В момента живея с другата жена. Ще имаме бебе. — Той предполагаше, че те така или иначе ще го открият, затова по-добре да го научат от него.

— Моите поздравления — каза Джим, а Хънт буквално се присви на стола си.

— Ами… да… благодаря ви. Всичко е малко сложно и объркано.

— Вземали ли сте някога пари от Тали… от госпожа Джоунс, докато сте живели с нея?

— Не. Нямах нужда от това. Парите ни бяха отделно и аз плащах някои от разходите за къщата. — Джим кимна. — Всичко вървеше чудесно доста дълго време. — Изрече го почти тъжно.

— С изключение на това, че сте имали връзки с две други жени, едната от които е забременяла от вас, докато сте живели с госпожа Джоунс. Това наистина ми звучи доста сложно и объркано — отбеляза Джим с тъжна усмивка, а Хънт отклони поглед встрани.

Дори на него му прозвуча ужасно, като го чу от някой друг. Джим се зачуди дали Хънт е свестен човек, който се е държал като задник, или просто си е задник. Понякога беше трудно да се улови разликата. Това го накара да се замисли за Виктор Карсън, който бе хлътнал по едно младо момиче, и заради нея се държеше като глупак. Хънт с нищо не беше по-добър, макар че имаше повече стил. Но Виктор вероятно беше верен на своята златотърсачка. А Хънт бе мамил в продължение на четири години една честна и почтена жена, която го обича. Такива неща понякога те карат да се питаш какво имат хората в главите си, или всичко е в гащите им.

— Има ли нещо друго, което бихте искали да кажете за Бриджит?

— Не — може би, с изключение на това, че тя заговорничеше. И изобщо не беше приятелка на Тали, след като спеше с мен. Подведе ме коварно в този капан, и мисля, че го беше планирала. Случи се, когато Тали отсъстваше за снимки; беше в самото начало на връзката ни, тъкмо бяхме започнали да се срещаме. Бриджит искаше това, което има Тали, отново заради болезнените си амбиции. Заплаши, че ще каже на Тали, ако не продължа да се срещам с нея. Беше много неприятна ситуация.

— Бриджит някога искала ли ви е пари? — Хънт поклати глава. — А изнудвала ли ви е за пари?

— Само заплашваше да ме издаде. Но очевидно не е била толкова загрижена за доброто на Тали, макар да претендираше за това. Искаше да бъде Тали, а не да работи при нея или да й бъде приятелка. Самата Тали никога не се е смятала за голяма звезда. Завистта е страшно и много опасно нещо. Тали просто работеше, с огромния си талант, вършеше си работата и водеше тих, скромен живот, нехаеща за слава и положение — изрече той с копнеж.

Джим си помисли, че той още я обича и съжалява за това, което е направил. Но сега беше твърде късно. Той живееше с друга жена и очакваше дете от нея, така че любовта му към Тали беше обречена.

— Мисля, че засега приключихме, господин Лойд — каза Джим и се изправи. — Ще ви уведомим, ако имаме други въпроси, в зависимост от развитието по случая.

— Знаете ли кой е взел парите? — попита Хънт.

— И дотам ще стигнем — усмихна се Джим. — Благодаря ви за отделеното време. — Стиснаха си ръцете.

Хънт изглеждаше притеснен, когато напуснаха кабинета му. Надяваше се той да не е основният заподозрян.

Джим и Джак заговориха чак след като се качиха в колата.

— Струва ми се, че все пак е честен — отбеляза Джак. — С Тали се е държал като негодник, но иначе изглежда почтен.

Джак не беше съгласен с него, но не каза нищо. Мъж, който изневерява на жената, с която живее, през всичките четири години на връзката им, не беше почтен според разбиранията на Джак, нито пък честен. Но Джим все пак вярваше, че Хънт им е казал истината. Според Джим честността не беше нещо, което може да се слага и сваля като шапка.

— Той не е нашият заподозрян — заяви убедено Джим.

— Съгласен съм, но какво ти дава основание да твърдиш това? — Джак винаги предпочиташе да съпоставя мненията с тези на Джим.

— Той беше откровен с нас. Не се страхува, че ще изглежда лош. Не се прикрива. Знаех отговорите на някои въпроси, и той ми каза истината. А и не е имал нужда от парите.

— Съгласен съм по всички точки. И мисля, че още е влюбен в нея.

— Вероятно — процеди хладно Джим.

Нямаше високо мнение за Хънт, но не вярваше, че той краде от парите на Тали. Беше сигурен в това. В такъв случай оставаше Бриджит, но той още не беше готов да се срещне с нея. Преди това искаше да подреди и премисли цялата информация, с която разполага.