Бари Айслър
Алгоритъм (14)

14.
Без глупости

Някой почука на вратата на Алекс. Уанда, момичето от рецепцията, провря глава.

— Търси те някой, но отказва да каже кой е и настоява да дойда да те извикам да се обадиш при мен. Какво да направя?

Алекс си помисли: Какво, по дяволите?… — и после се сети: — Бен.

Но защо се обаждаше на служебния телефон? Откъде изобщо знаеше номера?

— Разбира се, ще дойда да се обадя — рече той, все едно това бе най-естественото нещо на света.

Отиде до бюрото на Уанда. Тя натисна едно копче и му подаде слушалката.

— Алекс е на телефона — рече той.

— Получих съобщението ти. — Беше гласът на Бен.

Настъпи пауза. Алекс каза:

— Откъде…?

— Дай ми телефон да ти се обадя, но да не е свързан с теб. Жената, която вдигна, има ли мобилен? Поискай да ти го даде за малко.

Алекс помоли Уанда да му даде номера на мобилния си. Тя му го каза и той го продиктува на Бен.

— Ще ти се обадя — рече Бен и линията прекъсна.

Алекс се усмихна на Уанда, когато взе апарата й.

— Параноичен клиент. Нови технологии. Прави го всеки път, когато иска да говори с мен. Ще отида в заседателната зала за няколко минути. Връщам се веднага.

Уанда бавно кимна с глава в знак на съгласие. Телефонът й вече звънеше, докато Алекс влизаше в заседателната зала и затваряше вратата зад себе си. Отвори го и каза:

— Откъде разбра да ми се обадиш тук?

— Не си в кабинета си, нали?

— Не, в празна заседателна зала съм. Откъде разбра да ми се обадиш тук?

— Преди обед е. Къде другаде може да бъдеш?

— Как разбра къде работя?

— Домейнът на имейла ти беше съливънгрийнуолд. Пуснах го в Гугъл.

О! Трябваше да се сети.

— Защо си го направил? Оставих ти мобилния си телефон. Защо е всичко това?

— Не знам в какво си се забъркал, нито с кого. Имейлите не са сигурни. Мобилните сигнали могат да бъдат прихващани. Може да са сложили бръмбари в кабинета ти, може да подслушват телефона ти. По-малко вероятно е някой да седне да подслушва централата на офиса, защото едва ли очакват да говориш чрез нея. Не е най-идеалното, но нямаше по-добър начин да отговоря на имейла ти. Ясно?

Алекс едновременно се стресна и окуражи. Стресна се колко лесно някой можеше да разбере местоположението му. Окуражи се, защото Бен явно беше наясно с всичко това. Отгоре на всичко се засегна от лекцията. Потисна негодуванието си и обясни какво се беше случило.

Когато свърши, Бен каза:

— Казваш, че изобретателят е бил убит, патентният експерт е бил убит, а ти за малко не си бил убит заради тази нова технология.

— Мислиш, че съм луд?

— Зависи.

— От какво?

— От много неща. Но три инцидента за трийсет и шест часа… такова съвпадение трудно се преглъща.

— И аз си помислих същото.

— Говори ли с полицията?

— Да. Според тях е сбор от случайни събития. Явно не могат да направят кой знае какво.

— И? Какво смяташ да правиш?

Защо, по дяволите, мислиш, че ти се обаждам? — искаше му се да изкрещи. — Не знам какво да правя.

Изчака да му мине, после рече:

— Не знам.

Настъпи дълго мълчание. И после Бен отвърна:

— Имаш ли нещо за писане?

Алекс дръпна бележник от масата и взе химикалка.

— Да.

— Изключи си телефона и се махни. Можеш да си проверяваш гласовата поща от случайни улични телефони. Не се прибирай у дома няколко дни. Иди в банката — не в клона, в който ходиш обикновено — и изтегли голяма сума пари в брой. Не ходи на места, които посещаваш често, и не използвай обичайните си маршрути. Иди на хотел. Плащай в брой за всичко, не използвай кредитните си карти, нито името. Не стой на места, на които няма други хора. Престани да бъдеш любезен, стани подозрителен.

Алекс записваше бързо.

— Трябва да ходя на работа…

— Ами ако си болен? Какво правиш?

— Пак ходя на работа.

— Обзалагам се, че е така. Някога да си пропуснал един ден по болест?

— Не.

— Добре. Значи шефът няма да те тормози. Разболей се зверски за няколко дни. Кажи им, че ще работиш от вкъщи. Ще очакват да спиш много, затова няма да си вдигаш телефона, ако някой звъни.

— Каква полза има от всичко това? После ще трябва…

— Не знам срещу какво си изправен — прекъсна го Бен, — ако изобщо си изправен пред нещо. Но умното е да се държиш все едно си.

— Все едно съм какво?

— Още ли пишеш?

Боже, мразеше начина, по който Бен го прекъсваше. Сякаш ако го изслушаше две секунди, щеше да загуби прекалено много от ценното си време.

— Да, още пиша.

— При първа възможност иди на този сайт — nononsenseselfdefence.com. Една дума. Вземи си чаша кафе и го поразгледай. Трябва да започнеш да обръщаш внимание на всичко наоколо и да мислиш като противника си. Страницата е добро начало да започнеш да се учиш как да не бъдеш лесна мишена.

— Добре, ще отида на тази страница. И ще се разболея за няколко дни. После какво?

— Дотогава вече ще съм при теб.

Алекс се изненада.

— Ще дойдеш ли?

— Току-що го казах, нали?

— Но мобилният ми ще бъде изключен, как ще ме…

— Ще те намеря.

Линията прекъсна.

Алекс погледна телефона за миг, изведнъж го обзе дива ярост. Разбра, че се беше надявал и на двете — да накара Бен да дойде, но без да трябва да го моли. И беше успял — само че така, както го каза Бен, излизаше, че е знаел точно какво е намислил, но е решил първо да го избудалка.

А и как само му затвори. Все едно му беше толкова досадно, че дори нямаше желание да каже едно довиждане.

Или пък просто искаше да затвори, преди Алекс да успее да му благодари.

Да върви по дяволите! Той нямаше намерение да го прави.