Инга Линдстрьом
Викърби завинаги (10)

Наистина ли се бяха отдалечили толкова с лодката? Обратният път до Викърби се стори безкраен на Сирка. Докато Йонас управляваше плавателния съд, тя се опитваше да се свърже с баща си по телефона, но напразно — все още нямаха покритие.

Най-накрая пристигнаха в малкото пристанище. Йонас върна лодката на собственика, след което двамата със Сирка се отправиха към вилата. Минаха по краткия път покрай брега и влязоха в къщата през широко отворената врата на терасата.

Лили се хвърли на шията на баща си.

— Най-после дойдохте. Нещо не е наред с дядо.

— Какво му е? — попита Сирка тревожно.

По пътя си беше представяла какви ли не ужаси — от инфаркт до автомобилна катастрофа.

— Държи се странно — каза Лили — и постоянно говори по телефона.

Значи нищо не му се беше случило. Въпреки това Сирка не почувства облекчение.

— Къде е? — попита.

Лили посочи към стълбите, които се виждаха през отворената врата на трапезарията.

— В кабинета си.

— Ще отида да го видя.

Сирка тръгна към вратата. Йонас я настигна.

— Ще дойда с теб.

Сирка спря, погледна го замислено и поклати глава.

— Не мисля, че моментът е подходящ.

Йонас я хвана за ръката.

— Когато става дума за баща ти, моментът никога не е подходящ.

Сирка нямаше сили да спори. Освен това се чувстваше добре, когато Йонас я държеше за ръка. Това й даваше сила.

Йонас помоли дъщеря си да изчака в трапезарията, след което се качи горе заедно със Сирка. Вратата на кабинета беше открехната. Отвътре не се чуваше шум. Сирка пусна ръката на Йонас. Той й се усмихна окуражително.

Сирка почука, после бутна вратата и влезе в стаята.

— Здравей, татко.

Хокан бързо затвори папката, която лежеше на бюрото пред него.

— Сирка? — възкликна той изненадано.

Когато и Йонас влезе в кабинета, лицето на възрастния мъж придоби ледено изражение.

— Какво търсиш тук? — попита злобно той.

— Просто искахме да се уверим, че си добре — побърза да обясни Сирка.

— Лили се тревожи за теб — добави Йонас.

— Не се безпокойте. — Хокан махна с ръка. — Разбира се, че всичко е наред. Между другото, днес ми се обадиха от Мурано. Трябва да заминеш веднага. Ще летиш утре.

Сирка впери поглед в баща си. Усещаше, че я лъже. Искаше да я махне от пътя си. Или беше разбрал за връзката й с Йонас, или имаше друга причина.

— Невъзможно. — Сирка поклати глава решително. — Не мога просто така да зарежа всичко.

Съзнаваше, че самата тя също не е напълно честна с баща си. Имаше само една причина, поради която не желаеше да замине — нито утре, нито когато и да било.

Хокан не искаше и да чуе.

— Това няма значение — отсече той. — Утре вземаш първия самолет.

Сирка направи крачка напред.

— Не, татко, няма да стане. Не знам дали ще замина за Мурано.

Хокан свъси вежди ядосано.

— Какво искаш да кажеш? Нали се съгласи?

— Вече не искам да ходя там.

Сирка съзнаваше, че говори като заинатило се дете. Тя застана до Йонас и го хвана за ръката.

— Влюбих се, татко. Обичам Йонас.

Хокан впери поглед в нея, а лицето му стана бяло като стената зад гърба му. Изведнъж той скочи, а столът, на който седеше, падна на пода с трясък.

— Влюбила си се в убиеца на сестра си? — изкрещя той. — Да не си полудяла?

Сирка не очакваше баща й да се зарадва, но въпреки това реакцията му я потресе.

— Татко, стига, моля те — проплака тя безпомощно.

— Хокан, връзката ни е сериозна — обади се Йонас. Сирка знаеше, че той се опитва да оправи нещата, но се получи точно обратното.

— Така казваше и навремето с Лаура — изрева Хокан, след което отново се обърна към дъщеря си. — Той искаше да напусне сестра ти. Имам доказателства, че е възнамерявал да изостави Лаура и Лили заради друга жена.

В този момент Сирка осъзна, че макар да обичаше Йонас, всъщност не знаеше нищо за него. Тя искаше да му се довери, но същевременно се боеше, че в обвиненията на баща й може да има истина.

Сега и Йонас се ядоса.

— Какви ги говориш? — извика той възмутено.

Без да му обръща внимание, Хокан продължи да говори на Сирка:

— Лаура се обади на майка ти, плачейки, и й призна, че се е излъгала в Йонас и че всичко е свършено.

— Никога не съм мамил Лаура — прекъсна го Йонас, но тъстът му и този път не му обърна никакво внимание.

Възрастният мъж отвори някакво чекмедже, извади куп снимки и ги хвърли на бюрото си.

— Всичко е било заради тази жена.

Сирка и Йонас пристъпиха едновременно към бюрото. Младата жена гледаше снимките с недоумение. На всички тях беше Йонас в интимна близост с някаква тъмнокоса жена. На една от снимките жената го целуваше по бузата, на друга го прегръщаше.

— Какво е това? — промълви Йонас. — Откъде се взеха тези снимки?

Този път тъстът му го удостои с отговор.

— Наех детектив — усмихна се той презрително.

— Мога да обясня — каза Йонас, но дори на Сирка думите му прозвучаха неискрено.

Тя не можеше да откъсне поглед от снимките, макар те да й причиняваха болка. Разбира се, ако Йонас наистина беше изневерил на сестра й, това не засягаше самата нея, но все пак означаваше, че не може да му има доверие и че той не е мъжът, за когото го беше вземала през последните дни.

— Няма нищо за обясняване — отсече Хокан неумолимо. — Искам веднага да напуснеш дома ми. Махай ми се от очите!

Йонас потърси погледа на Сирка, но тя извърна очи. В този момент не беше в състояние да стои спокойно до него. Вече не знаеше кое е добро и кое — лошо.

— Добре — промълви Йонас отчаяно.

Той се обърна и застина. Сирка проследи погледа му и с ужас забеляза, че Лили стои на вратата. По лицето й се четеше, че е чула всичко. Тя гледаше уплашено баща си, а устните й трепереха.

Йонас хвана дъщеря си за ръката и я отведе.

Сирка ги гледаше втренчено. Двамата отдавна си бяха тръгнали, а тя все още не помръдваше.

— Не искам да си нещастна — каза баща й. — Само ти ми остана и аз бих направил всичко за теб.

Сирка усети ръката му върху раменете си и чу гласа му, но думите му не достигнаха до ума й.

 

 

Лили беше разстроена, а Йонас нямаше време за обяснения. Той отведе дъщеря си в стаята й във вилата на семейство Петершон и трескаво започна да реди нещата й в куфара.

През това време Лили седеше на леглото, без да помръдне. Йонас усещаше въпросителния й поглед, но наруши мълчанието едва когато седнаха в колата.

— Знам, че много обичаш дядо си — започна той внимателно, — но не бива да вярваш на думите му.

— Ти не си искал да напуснеш мен и мама, нали?

Йонас погледна дъщеря си, която седеше до него.

Изглеждаше толкова малка и безпомощна, толкова ранима. В този миг Йонас изпита огромна ярост към тъста си. Колко трябва да се е съмнявал в него самото начало, та да изпрати частен детектив по петите му? Йонас би могъл да преглътне дори и това Хокан не беше виновен, че Лили бе чула разговора им — въпреки това Йонас беше бесен, задето дъщеря му беше толкова разстроена. И всичко това заради неоснователните обвинения на тъста му.

— Разбира се, че не съм искал да ви напусна увери я Йонас.

— Но защо тогава дядо го каза? Защо те мрази толкова?

Йонас внимателно подбираше думите си — не за да щади Хокан, а за да не обърква дъщеря си още повече.

— Дядо ти е тъжен стар човек. Изгуби първо дъщеря си, после и жена си. В подобни ситуации някои хора стават несправедливи.

— А и проблемите с фирмата — въздъхна Лили.

Йонас отново погледна дъщеря си.

— Какви проблеми?

— Не знам — призна Лили. — Дядо е много изнервен, постоянно говори по телефона и крещи в слушалката. И изобщо няма време за мен.

Йонас усети, че дъщеря му е тъжна и разочарована, и се почувства виновен. До такава степен беше обсебен от чувствата си към Сирка, че може би беше пренебрегнал Лили. Тя беше поискала да остане при дядо си, но може би Йонас трябваше да настоява по-упорито да прекарват повече време заедно.

Той реши твърдо през следващите дни да навакса пропуснатото. Каквото и да се случваше между него и Хокан или между него и Сирка, Лили не биваше да страда.

 

 

Може би трябваше да остане при баща си. Сирка обаче не издържаше да стои повече във вилата. Снимките през цялото време бяха пред очите й. Йонас с другата. Той дори не се опита да отрече, само заяви, че може да обясни. А това бяха традиционните думи, казвани от мъжете, хванати да изневеряват на съпругите си.

Кой беше Йонас Нивел? Кой беше този мъж, в когото се беше влюбила толкова силно, че сега я болеше непоносимо?

Сирка застана на прозореца на къщата с лодките и се загледа във водата, без да вижда нищо. Когато телефонът й звънна, тя знаеше кой се обажда още преди да погледне дисплея. За миг се зачуди дали да не остави телефона да звъни, но после все пак вдигна.

— Да — каза кратко.

— Трябва да те видя — чу отсреща настойчивия глас на Йонас.

Сирка се поколеба. Гласът му я изпълваше с изгарящ копнеж, но в същото време тя се боеше, че опасенията й ще се потвърдят, че Йонас ще се окаже не онзи човек, когото тя познаваше, и че всички обвинения на баща й ще излязат основателни. Младата жена не знаеше на кого да вярва.

— Аз обаче не съм сигурна, че искам да те видя — каза тя накрая.

— Моля те, недей да вярваш на баща си — молеше я Йонас настойчиво.

— Вече не знам на какво да вярвам. Може би съм си въобразила нещо, що се отнася до теб и мен. Във всеки случай първо трябва да си изясня какво чувствам. Затова ми е нужно време. Ето защо утре ще замина за Венеция. Колкото по-бързо се махна оттук, толкова по-добре.

Болеше я, докато изричаше тези думи.

В продължение на няколко секунди от другата страна на линията не се чу нищо.

— Обичам те — изрече Йонас тъжно. — Моля те, Сирка, трябва да те видя.

— Не сега, Йонас.

Тя прекъсна разговора. Просто нямаше повече сили да говори.

 

 

Залезът донесе хлад. Една червеникава ивица, последен поздрав от залязващото слънце, се отразяваше в оловносивата вода.

Хокан стоеше на брега. Вече не изпитваше нищо — нито омраза, нито гняв, нито болка, нито дори тъга. Усещаше само празнота.

Утре Сирка заминаваше. Тя нямаше да стане свидетел на онова, което предстоеше.

Йонас си беше тръгнал, а с него и Лили. От друга страна, може би така беше по-добре, защото Хокан си спестяваше постоянните разправии със зет си.

Предприятието вече не можеше да бъде спасено от фалит. Сирка щеше страшно да се разочарова, когато научи, но Хокан не можеше да направи нищо.

Сега той искаше да се погрижи за едно — дъщеря му да получи възможност да започне нов живот.