Лийси Харисън
Чудовището на нашата улица (16)

Шестнадесета глава
Сълзите на една царица

Светлината на свещите проблясваше по каменните стени в стаята на Клео и създаваше автентична атмосфера за изложението на скъпоценностите й, приготвено със стил, но не от Клео, а от прислугата. По време на урока за търсенето и предлагането в часа по икономика, тя бе изпратила съобщение на Беб и Хасина. Но господин Вирга нямаше основания да не се гордее, макар Клео да не внимаваше в часа. Съобщението й бе чиста форма на търсене, което не се влияеше от предлагането и въпреки това винаги намираше. А днес търсенето включваше:

1. Сто благовонни свещи;

2. Кошница с три сухи ленени ленти пред стаята;

3. Почистване на каменния под;

4. Почистване на пясъка на острова;

5. Сини египетски лилии в Нил;

6. Три отворени саркофага с огледала в цял ръст;

7. Плейлист от Teen Vogue:

А) Poppin на Утада;

Б) Lisztomania на Phoenix;

В) Far From Home на Басхънтър;

Г) Your Love Is My Drug на Кеша;

Д) Nobody на Wonder Girls;

Е) Rude Boy на Рияна;

8. Вегетарианско блюдо за Лала;

9. Незапушващ порите овлажнител без оцветители за Блу;

10. Био пушено говеждо за Клаудин;

11. Покрито с лен табло за скъпоценностите;

12. Умивалник с египетски памучни кърпи за ръце;

И предлагането трябваше да подсигури всичко това, преди Клео да се е прибрала от училище.

И сега сред упоителното благоухание на смола и ритмичната песен на Утада, Клео водеше през мъждукащия полумрак на стаята своите приятелки, чиито очи бяха вързани. Спряха пред бялото табло. Върху него бяха подредени проблясващите й съкровища и то стоеше гордо пред трите отворени саркофага като пищно обкичена царица пред своите прислужници.

— Готови? — попита Клео с напевен тон.

Те кимнаха нетърпеливи.

— Добре, свалете превръзките!

С едно движение момичетата дръпнаха ленените ленти от очите си и ги пуснаха на каменния под. С тихи стъпки Миу-Миу и Бастет изтичаха да предявят правата си над новите играчки и побягнаха с тях, преди птиците да им ги откраднат.

— Клео! — прехласна се Клаудин. — Още по-красиви са на живо.

— И още как! — засмя се Клео.

— Може ли да ги пипна? — Блу свали ръкавиците на точки и посегна към сияещия в мрака пръстен от лунен камък.

— И още как! — избъбри Лала.

Засмяха се, но от всички най-силно се смееше Лала. Тук тя бе свободна и нямаше нужда да крие кучешките си зъби. Те продължаваха да се смеят, точно както някога, когато бяха деца. И както някога смехът им носеше избавление. Тази интимност вдъхна спокойствие на Клео. Нейните момичета се бяха завърнали.

След като измиха ръцете си в сапунената вода, те започнаха да пробват накитите. Лала хрупаше парчета целина и едновременно, с търпението на истински стилист, откопчаваше и закопчаваше златните реликви.

Без да се колебае, Клео вдигна инкрустираната златна корона и я сложи на главата си. Тежестта прикова босите й крака към каменните плочи, притисна косата й в очите, означи позицията й в социалната йерархия.

— Зъб-ележително — Лала описа външния й вид в една тетрадка от папирус. — Според мен без обеците ще е по-добре. Само дългата гривна змия и си готова. — Тя бе така уверена зад затворените врати на двореца: силна, почти властна, енергична, съвсем различна от срамежливото навъсено момиче в училище. За миг Клео зърна значението на това да живееш открито. Освобождението пречистваше зацапаните прозорци на душата и пускаше вътре лъчите на светлината. Но каква полза да мисли за това? Нищо никога нямаше да се промени.

— Съгласна! — Клео се възхити на завършеността на образа в огледалния саркофаг.

— Прекрасни са! — Клаудин държеше обеците с форма на круши на фона на кестенявата си коса.

— Сложи и това и си готова. — Лала й подаде кованите гривни. — И не забравяй да почистиш ръцете си преди снимките.

— Още сега ще се обадя на Аня. Кога са снимките? — Клаудин мушна едно парченце пушено месо в устата си.

Стомахът на Клео се преобърна. В Teen Vogue още дори не знаеха за съществуването на момичетата.

— Ами, четиринайсети октомври — измърмори тя и взе чашата със студен чай от нар.

— Сутринта или следобеда?

— Вечерта.

— Те ли ще имат грижа за грима и прическите?

— Естествено.

— Облеклото?

— Да.

— Храната?

— Да.

— Ще ни дадат ли извинителни бележки за училище?

— Ще ни дадат.

— Ами транспорта?

— Какво транспорта?

— Как ще стигнем дотам и как ще се върнем?

— О, Изида! Спрете, за да мога да помисля — тросна им се Клео, докато се питаше как е могла да забрави да потвърди участието на момичетата.

— Какво толкова има да мислиш? — попита Клаудин.

— Нищо. Извинявайте. Готова съм.

Клео извади телефона си, изтри набързо някакво досадно съобщение от Франки, която пак плачеше за внимание, и мигновено изпрати до Ману следното спешно послание.

До: Ману

28 септември, 19:40

Клео: Моля те, свържи се незабавно с Teen Vogue. Да забравят за нормита модели. Трябва да наемат Клаудин и Блу вместо тях. Лала ще бъде помощник-стилист. Нуждая се от потвърждение още сега. ^^^^^^^^^

— Какъв красавец! — извика отнякъде Блу. Гласът й стигна до тях приглушен.

— Къде е Блу? — попита Клео Лала и Клаудин.

Те свиха рамене и се озърнаха наоколо.

Ненадейно саркофагът в далечния край на стаята се отвори бавно със скърцане. Отвътре излезе Блу с лунния пръстен. На лицето и се четеше възхищение.

— Какво правиш в гардероба ми? — попита Клео с чаровна усмивка.

— Исках да се уверя, че наистина свети в тъмното — отвърна Блу. — Свети. Наистина свети. Като някоя огромна розова буца тобико — каза тя, като имаше предвид яйцата на летящите риби, от които нейните побратими се излюпваха. — Това със сигурност ще го сложа.

Бип!

Клео погледна телефона си. „Дано новините са добри, дано…“

До: Клео

28 септември, 19:44

Ману: Редакторът иска да види портфолиото на всяка и последните им снимки, преди да ги ангажира.

Клео изпуфтя гневно, нахлупи короната на главата си още по-здраво и призова силата на предците си, преди да отговори. „Как би постъпила Клеопатра VII?“

До: Ману

28 септември, 19:44

Клео: Нямаме сделка. Аз поставям условията. Моите бижута, моите правила.

Двойка сиви египетски козодои^[1] излетяха от леглото на Клео, за да пийнат глътка от червените мътни води на Нил. Да можеха само да оценят колко спокоен бе животът им.

— Каза, че снимките са вечерта, нали така? — попита Клаудин и извади от червената кожена чанта телефон Motorola Karma.

Клео кимна, без да вдига поглед от екрана на своя айфон, молейки се Ману да побърза и да й прати добри новини.

— Здравей, Аня, Клаудин е. Ще се снимам като модел за Teen Vogue и искам почистване на цялото тяло на четиринайсети октомври сутринта. — Тя погледна дългите си нокти. — А също и декоративен маникюр. Нещо египетско. Моля те, обади ми се да потвърдиш в…

— Виж дали могат да ме вместят в графика си за овлажняващи процедури — обади се Блу.

— Аз ще отида на сауна — включи се и Лала.

Клаудин кимна и продължи да добавя новите процедури към списъка.

Бип!

До: Клео

28 септември, 19:53

Ману: Приемат, стига да могат да използват Photoshop. Настояват момичетата да се държат професионално. Един провал, и край на снимките.

— Да! — извика Клео.

Египетските козодои отлетяха обратно на леглото.

— И ти ли прочете съобщението на Франки? — Блу размаха телефона си.

— Ъ? Какво съобщение?

— Ами ще ни дават по телевизията, ще променим света.

Лала и Клаудин провериха своите телефони.

— Ставаме известни — обяви Лала. — Първо в списанията, сега по телевизията!

— Мисля, че трябва да си наемем импресарио — предложи Блу.

Клаудин преметна чантата през рамо и подкани:

— Мисля, че трябва да тръгваме. Срещата е след три минути.

Блу сложи ръкавиците си.

— Чакайте — изрече Клео. — Нали не си тръгвате точно сега?

— И защо не? — попита Лала, докато обличаше лилавото кашмирено поло.

— Защото… — Клео разтвори широко ръце — още не сме свършили с това.

— Свършихме — Лала размаха бележника като доказателство. — Тук имам описание на всяка от вас. Няма какво повече да правим.

— Ами позите? Тях няма ли да упражним? Както и да не си присвиваме очите?

— Шегуваш се, нали? — попита Клаудин направо.

— Не.

Игривите пламъци осветяваха безизразните погледи и на двете.

— В случай че сте забравили, досега никога не сме правили подобно нещо. Ако снимките се провалят, ще сменят темата на броя. И тогава Кайро няма да е на мода още пет хиляди години, а моите дизайни за бижута никога няма да се прочуят. Това е големият ми шанс.

Дори самото изричане на тези думи накара стомахът й да се свие.

— Разбирам, Клео — съгласи се Блу, за да избегне спора. — Но ти помисли ли за моя голям шанс? — Тя окачи пръстена от лунен камък обратно на кукичката. — Ти имаш връзки, а аз какво имам? Искам да стана професионален сърфист. Кой ще спонсорира момиче с люспеста кожа и ръкавици?

Лала изпръхтя.

— Нещата трябва да се променят, Клео. — Блу се наведе и взе в шепи малко вода от Нил, която втри във врата си. — Нормитата трябва да започнат да ни приемат. В противен случай никога няма да постигнем мечтите си.

Клео погледна с досада.

— Не се ли умори да се криеш? Не искаш ли да си нормална? — попита Лала и набучи две доматчета на зъбите си.

Клаудин се засмя.

— Ла, ти никога не можеш да бъдеш нормална, дори да опиташ.

— Няма нищо специално в това да си нормален — Клео повдигна леко брадичка, като все така държеше на своето.

— Не беше ли приятно да отидем на танците, без да се маскираме? — попита я Блу нежно.

— Не си струваше цената, която платихме, ако това питаш.

— Ами ако не сме платили нищо? — попита Клаудин.

— Няма нищо безплатно — отвърна Клео, изненадана от собствения си цинизъм. Това бунт срещу промяната ли бе, или срещу Франки?

— Избрах да уча в Америка на разменни начала, защото родителите ми казаха, че тук ще бъде различно. — Изведнъж Блу бе станала сериозна. — Казаха ми още, че тук има невероятна сплотеност сред РАД и те ще променят нещата. Искаха аз да отрасна в по-добри условия от тях. И откакто съм дошла, не мога да събера смелост да им кажа истината. Електронните ми писма и пощенските картички са пълни с гнусни лъжи. — Блу отиде до вратата. — Затова мисля, че трябва да чуем какво ще ни каже Шийла. — Изведнъж чаровната й патешка походка разгневи Клео.

— След бъркотиите, в които ни забърка последния път?

— Ще отидем само да чуем какво ще каже. — Лала последва Блу. — Да тръгваме.

Вътрешно разкъсвана, Клаудин стоеше помежду им и си играеше с ципа на чантата.

— Все пак трябва да отработим позите.

Клео се усмихна одобрително. Винаги можеше да разчита, че Клау няма да я изостави.

— Не че не искам да отстъпя, но имаме две седмици за това — Блу хвана топката на вратата с форма на скарабей, — а тази среща, изглежда, ще е важна.

— По-важна дори от Teen Vogue? — Клео тропна с крак, като се питаше откога Блу бе добила толкова самоувереност.

Лала се засмя, но никой друг освен нея не схвана хумора.

— О — тя потрепери. — Помислих, че се шегуваш.

— Сбъркала си тогава. — Клео скръсти ръце върху плетения пуловер и издаде ханша си настрани. От внезапното движение короната на главата й се килна напред, но тя успя да я улови, преди да падне. За беда, същото не можеше да се каже за общественото й положение. — Добре — каза тя с пораженческа въздишка. — Ще дойда.

Тя окачи царските си накити и последва приятелките си към дома на Франки, като се кълнеше, че това е за последно.