Уитни Грасия Уилямс
Оправдани лъжи (6) (Част втора)

Глава 5

Съгласие (юрид.): Доброволно съгласие на предложението на опонента.

 

Обри

Тема: Ню Йорк/Гащичките ти

За протокола, наистина съм учил в Ню Йорк. Бях отличник на класа.

Андрю

ПП: Ако още веднъж оставиш мокрите си гащички и бележка „За твоя фетиш“ на бюрото ми, ще приема, че искаш да спя с вагината ти върху лицето ми. Езикът ме боли да го направя още откакто те срещнах за пръв път, така че няма нужда от излишни намеци.

— Обри? — Гласът на майка ми изтри усмивката от лицето ми. — Обри, слушаш ли какво ти говори баща ти?

— Не, съжалявам.

Въздъхнах, надявайки се да мога да изчезна по някакъв начин.

Бях ми звъннали веднага след като приключи и втората ми репетиция и настояха да се прибера вкъщи, за да можем да отидем в „любимия“ ни ресторант. Мястото, където всичките им приятели от клубовете вечеряха всяка вечер. Знаех, че имаха нужда от мен, само за да покажат колко перфектно семейство сме.

— Слушаш ли ме сега? — Баща ми повдигна вежди.

— Да…

— Извикахме те тук, за да ти кажем, че… ще се кандидатирам за губернатор на следващите избори.

— Гласът ми ли искаш?

— Ох, Обри. — Майка ми изсумтя и щракна с пръсти към сервитьора. — Това е един от най-щастливите моменти от живота ти.

— Не, не е.

— Всички тези години упорита работа, изграждането на фирмата ни, която е една от най-добрите в града — каза тя и погледна баща ми в очите, — сега ни се отплаща по този начин. Вече имаме няколко словесни ангажимента за бюджета на кампанията, и тъй като и двамата сме на една и съща страна като…

— Имаш наистина добри шансове да станеш губернатор. Поздравления, татко.

Той се пресегна през масата и стисна ръката ми.

Майка ми изглежда не можеше да млъкне.

— Знаеш ли, трябва да си направим няколко семейни снимки, които ще дадем на пресата, така че ще трябва да направиш нещо с косата си, вместо това „балеринско“ нещо.

— Кок.

— Грозно е.

— Маргарет… — Укори я баща ми. — Не е грозно. Просто…

— Просто какво?

Местех погледа си между двамата.

— Важно е да изглеждаме като сплотено американско семейство на изборната кампания. — Майка ми взе една чаша вино от сервитьора и го изчака да се отдалечи. — Ще трябва да направим някой неща като истинско семейство.

— Ще се кандидатираш за губернатор, а не за президент. И колко двадесет и няколко годишни познаваш, които пътуват с родителите си по време на кампанията само за снимки.

— Противникът ни има двадесетгодишни близнаци, които са се обучавали вкъщи — каза тя. — Всяко лято пътуват до страни от третия свят, за да помагат на бедните, и съм сигурна, че ще бъдат на всяка спирка в предизборната кампания.

Изсумтях.

— Защо се опитваш да се конкурираш с истинските хора? Не мислиш ли, че са от типа, които заслужават да спечелят?

— Обри, това е сериозно. — Баща ми изглеждаше разстроен. — Мечтая за това от доста дълго време и искаме да се уверим, че нищо няма да ни попречи.

Двамата се спогледаха и аз повдигнах вежда.

— Какво?

— Добре… — Майка ми заговори тихо, но преди да го направи, хвърли поглед през рамо, — искаме да знаем дали имаш „скелети“ в гардероба като например снимки в социалната мрежа, на които изглеждаш като купонджийка, „бивши гаджета“ или сексуални партньори, с които си имала вземане-даване или каквото и да било друго, което ще ни накара да изглеждаме като лоши родители.

— Вие сте лоши родители.

— Престани, Обри. — Баща ми грабна ръката ми и я стисна здраво. — Докато растеше, ти давахме всичко, което поискаше. Всичко, което искаме от теб, е тази малка саможертва.

— Нямам никакви скелети в гардероба. — Стиснах зъби.

— Добре. — Майка ми се усмихна фалшиво. — Тогава това, че ще се оттеглиш от училище през последната си година, няма да изглежда подозрително. Вече говорихме с факултета да посещаваш онлайн класовете, дори те сами ни го предложиха. Има няколко урока, които не са включени и ще трябва да се явяваш в кампуса, за да ги вземеш, но на студенти с обществено положение като твоето обръщат специално внимание.

— Не! — отрязах я. — Не, благодаря.

— Това не подлежи на обсъждане, Обри. Ще бъде в полза на…

— Мечтата на татко, нали така? — Опитах да не изгубя този спор. — Защото той е единственият човек в това семейство, който има мечта?

— Да — каза майка ми през зъби, — говорим за истинска мечта, Обри, а не за няма-шанс-дори-и-в-ада или провалена такава.

— Моля? — Изправих се. — Искаш да говорим за провалени мечти, когато и двамата сте се проваляли повече от когото и да било, и то за сметка на собствената си дъщеря? — Сълзите ми заплашваха да потекат.

— Обри, седни. — Тя улови ръката ми. — Нека да не правим сцена.

— Нека! — Отскубнах ръката си. — Нека обсъдим това как съм на двадесет и две шибани години и съм едва в първи курс в колежа, когато вече трябва да съм завършила! Какво ще кажеш? Можеш ли да обясниш защо е така?

Лицето на баща ми почервеня и той ми направи знак да седна, но аз останах права, докато майка ми стискаше перлите на врата си.

— Обри… направихме най-доброто в онзи момент, и въпреки че смяната на две училища за две години беше неуместно, това те направи такава, каквато си днес. Сега, кампанията няма да започне преди…

— Не ми пука, по дяволите, кога започва. Няма да се появя на тази безсмислена кампания и няма да взимам никакви онлайн класове, защото познай какво? — Усещах как кръвта ми кипи. — Не можеш да учиш шибан балет онлайн!

Внезапно в ресторанта настана тишина.

— И двамата сте такива егоисти и дори не го осъзнавате — поклатих глава. — Ще гласувам за другия кандидат.

Завъртях се и си тръгнах, като по пътя за навън можех да чуя ахванията и шепотите на хората, седящи по масите. Картината на перфектното семейство на родителите ми беше одраскана.

— Номерът ви, госпожице? — каза ми пиколото, когато излязох навън.

— Моят какво?

— Номерът ви? — Той наклони глава на една страна. — За колата ви?

По дяволите… въздъхнах и погледнах през рамо.

Редовните посетители ме сочеха, и въпреки че нямаше с какво да се прибера вкъщи, нямаше начин да се върна вътре.

Реших, че ще извикам такси, но нямаше никакъв смисъл. Щеше да му отнеме цяла вечност да стигне дотук и вероятно пеш щях да стигна до вкъщи много по-бързо, отколкото то щеше да пристигне.

Имаше една автобусна спирка на около миля надолу, но имах само една кредитна карта. Съмнявах се, че Андрю ще дойде да ме вземе, но реших да пробвам.

„Тема: Превоз

Нуждая се от услуга…

Обри“

„Тема: Отговор: Превоз

На този етап желанието ти да се повозиш на пениса ми не трябва да се счита за услуга.

Андрю“

„Тема: Отговор: Отговор: Превоз

Не говоря за пениса ти, а за колата ти. Можеш ли да дойде и да ме вземеш? Бях на вечеря с родителите ми, която не завърши добре, и нямам кола. Ако не можеш, ще те разбера.

Обри“

„Тема: Отговор: Отговор: Отговор: Превоз

Къде си?

Андрю“

Половин час по-късно той спря на алеята от другата страна на клуба.

Преди дори да успее да паркира, се качих в колата му, без да поглеждам назад към ресторанта. Хората вътре вероятно продължаваха да си шепнат и да се чудят какво се беше случило между мен и родителите ми.

— Искаш да те закарам до апартамента ти, нали? — попита той, докато отбиваше.

— Не…

Андрю погледна към мен.

— Тогава къде? В „Грийнууд, Бах и Хамилтън“?

— Ако искаш. Само не и в апартамента ми. Сигурна съм, че родителите ми ще се отбият, след като вечерята приключи, и ще се опитат да говорят с мен, така че…

— Яла ли си?

— Изгубих апетит — казах тихо и се усмихнах, — но няма да възразя, ако искаш да ме изведеш на среща.

— Защо бих те извел на среща?

— Защото ми дължиш една.

— Откога?

— Веднъж ми каза, че ще ме поканиш на среща, ако някога се срещнем на живо, а все още не си го направил.

Приближихме един светофар и той се обърна към мен.

— Ако имах дори малко желание да те изведа на среща, а аз нямам, къде, по дяволите, искаш да те заведа, след като вече си вечеряла?

— Изненадай ме.

Свих рамене и се облегнах на прозореца, затваряйки очи. Можех да си го представя как се взира в мен, хвърляйки ми един „да не си се побъркала“ поглед. Усмихнах се, докато той отново излизаше на пътя, надявайки се, че това ще е началото на редовните ни излизания и срещи.

Сънувах, че сме обратно в тоалетната на галерията и той ме целува, когато Андрю нежно разтърси рамото ми.

— Обри… — прошепна той. — Обри, събуди се.

Повдигнах глава и погледнах през прозореца към буйните растения и масивната сграда от стъкло, където се намираше апартамента му. Сърцето ми пропусна един удар, защото знаех, че никога не беше водил жена в него, и бях щастлива, че ще съм първата.

Погледнах към него, готова да му го кажа, но видях как извади от джоба си зелен пропуск за паркинг и едва тогава погледнах напред, за да видя къде всъщност се намирахме.

Пред хотел „Хилтън“.

— Това ли е идеята ти за среща? Да ме доведеш в хотел?

— Да те изчукам в хотел.

— Андрю, тук водиш всички жени, с които излизаш…

— И?

Сърцето ми се сви.

— Не виждаш ли, че водейки ме тук, ме нараняваш?

— Тогава в „Мариот“?

Примигнах.

— Нямат същият стандарт за рум сервиз, но ако го предпочиташ…

— Просто ме закарай вкъщи. — Гласът ми се прекърши и се облегнах на прозореца, затваряйки отново очи. — Ще се справя с родителите ми…

* * *

Събудих се на плюшен диван, завита с меко, черно одеяло.

Изправих се в седнало положение и видях, че обувките ми бяха сложени на стойка в другия край на стаята. На масичката пред мен имаше поднос, отрупан с плодове и шоколад, както и бутилка вино, до която бяха поставени две кристални чаши.

Стаята изглеждаше като извадена от списание: копринени бели драперии, тъмносиви стени и портрети в сребърни рамки. Един от портретите беше на шибания хотел, давайки ми ясно да разбера къде се намирах.

Незабавно отхвърлих одеялото, готова да открия Андрю и да му се разкрещя за това, че ме е довел тук въпреки нежеланието ми. Тръгнах надолу по коридора и забелязах, че доста от снимките бяха на него самия.

На една от снимките стоеше на плажа и гледаше в далечината. На втората седеше пред едно такси в Ню Йорк, а на третата лежеше върху една пейка в парка.

Изглеждаше млад на всичките тези снимки, а в очите му блестеше момчешки чар и изглеждаше щастлив. Изключително щастлив.

Между всички тези снимки имаше две малки плочки във формата на Е и Х преплетени една в друга. Отначало си помислих, че Е и Х са от името на Андрю и останалите плочки липсват, но не беше така. На последния кадър в края на коридора имаше огромна снимка на Е и Х, която представляваше компилация от снимки на Ню Йорк.

Е и Х?

Продължих надолу по коридора, усмихвайки се на по-скъпите снимки, които беше закачил.

Спрях, когато чух шум от течаща вода и го последвах в огромна спалня.

Всичко беше в черно — чаршафите върху леглото с царски размери, дългите копринени завеси, които висяха над френски врати на балкона, както и плюшения килим, който покриваше полираните дървени подове.

Отидох до античния гардероб и отворих първото чекмедже.

— Какво правиш?

Андрю стоеше точно зад мен.

— Аз… — започнах да увъртам, докато той обвиваше ръка около кръста ми. — Разглеждах нещата ти.

— Нещо определено ли търсиш?

Устните му се спуснаха надолу по ухото ми.

— Търсех мястото, на което държиш гащичките ми.

Той се засмя дрезгаво.

— Всичките са до леглото ми. — Той плъзна пръсти под полата ми и ги насочи към мястото между краката ми, което беше непокрито от нищо, освен полата. — Трябва ли да ти ги върна, след като не носиш такива?

Извъртях очи и той ме пусна.

— Тук по-добре ли е от хотелската стая? — попита той.

— Зависи. Колко други жени си водил тук?

— Нито една.

— Нито една? За шест години?

— Предпочитам да разделям сексуалния си живот от нормалния. — Той стисна ръката ми.

— И аз съм изключение за това правило?

Не отговори и вместо това ме поведе през стаята към банята, която беше изцяло в бяло и където душа продължаваше да работи.

— Нямах търпение да се събудиш. — Той погледна надолу към мен.

— Защото искаш да гледаме филми заедно?

— Защото искам да те изчукам под душа. — Избута ме към стената и ме погледна в очите. — Защото искам да те чукам цяла нощ.

Простенах, когато той пъхна крака си между бедрата ми и ми издърпа блузата през главата. Прокара ръце по гърба ми и откопча сутиена ми и докато той падаше на земята, Андрю прокара езика си по зърната ми.

— Свали си полата.

Той се отдръпна от мен.

Спуснах ръце към ципа, но очите ми останаха залепени за него, докато той се събличаше.

Бях го чукала безброй пъти в офиса му, яздейки безразсъдно пениса му отново и отново, но никога не го бях виждала напълно гол.

Той издърпа бялата си риза с V-образно деколте над главата си и я захвърли в ъгъла, разкривайки плочките на стомаха и една малка татуировка на гърдите, изписана в курсив.

Опитах да прочета какво пише, но тогава той разкопча колана на черните си панталони и ги остави да паднат на пода.

Изчаках да свали и боксерките, които покриваха коравия му пенис, но той се върна обратно при мен, като грабна ръката ми и я постави на кръста си.

— Свали ги.

Пъхнах палеца си под ластика, но той ме спря.

— С уста.

Очите ми се разшириха, когато го погледнах и видях секси усмивката на лицето му.

Коленичих и поставих няколко целувки на кръста му, което го накара да си поеме рязко дъх, докато заравяше ръце в косата ми.

Стиснах бедрата му за баланс и подръпнах подгъва на боксерките му със зъби. Издърпах ги няколко сантиметра надолу и посегнах с ръка да ги сваля по-надолу, но той ме дръпна за косата.

— Само с уста — предупреди ме.

Погледнах го с разбиране и той ме пусна. Отново захапах боксерките му и бавно ги плъзнах надолу по краката му.

Погледнах нагоре към пениса му, който беше твърд и готов за мен както винаги и от погледа в очите му разбрах, че ще ме издърпа нагоре и ще ме изчука срещу стената.

Преди да получи този шанс, седнах на пети и стиснах пениса му. Притиснах устни към него и прокарах езика си от основата до върха, след което увих устни около главичката и бавно започнах да я масажирам с езика си.

— Обри… — Той прокара пръсти през косата ми и ме погледна. — Какво правиш?

— Аз… — усетих как бузите ми се затоплят, — … смуча пениса ти.

Той примигна и се усмихна.

— Не го смучеш, а го целуваш.

— Щях да стигна и до тази част, просто се опитвах да го направя като… — поклатих глава и се изправих напълно засрамена, — … няма значение.

— Да го направиш като какво? — прошепна той срещу устните ми.

Отново поклатих глава и той ме погледна в очите.

— Няма нужда да гледаш някой друг как го прави, за да се научиш. Аз ще те науча.

Все още усмихнат, той ме хвана за ръката и ме дръпна под душа. Притисна гърдите си срещу моите и пъхна един пръст в устата ми, докато водата продължаваше да тече около нас.

— Само толкова ли можеш да я отвориш за мен?

Примигнах и кимнах.

— Ще трябва да я отвориш много по-широко, за да ме побереш в устата си.

Той седна на малката, мокра пейка зад него и ми направи знак да коленича.

— Оближи устните си — изкомандва, карайки ме да се почувствам задължена, което беше неудобно за мен.

Наведох се напред, предполагайки, че трябва да го поема в устата си, но той ме спря.

— Овлажни го.

— Какво?

— Увий устни около пениса ми и го овлажни.

Колебливо притиснах устни срещу пениса му и плъзнах езика си по ствола му. Започнах да го облизвам, но Андрю отново издърпа глава ми нагоре.

— Прекалено си нежна — каза той, — а точно сега нямам нужда да бъдеш шибана дама.

— Аз…

— Искам да си агресивна и алчна, защото аз няма да бъда нежен, когато те оближа. — Нежно побутна главата ми надолу и раздалечи краката си още повече. — Масажирай топките ми с ръката си…

Незабавно ги улових и започнах да ги притискам една в друга.

— Малко по-силно…

Дишането му се забави, докато го стисках по-силно.

— Сега — прошепна той, — отвори устата си и поеми пениса ми толкова дълбоко, колкото можеш.

Отворих уста и поех първите няколко сантиметра лесно, докато той прокарваше пръсти през косата ми.

— Гледай ме в очите. Не го поемай целия, ако не можеш. — Стискайки раменете ми, той ме избута назад и отново ме придърпа напред. — Продължавай да движиш устата си напред-назад.

Втренчи се в очите ми и изръмжа, а очите му блестяха от страст.

— Мамка му, по-дълбоко…

Последвах заповедта му и той изстена още по-силно. Можех да видя как мускулите на краката му се стягат, докато устата ми покриваше половината от пениса му. Започнах да се чувствам малко по-смела и по-уверена, затова поех още малко от дължината му.

— Мамка му…

Използвах ръката си, за да покрия останала част от пениса му, която не беше в устата ми, и започнах да го масажирам по същия начин, по който бях стискала топките му — меко, но агресивно.

Той започна да дърпа косата ми, молейки ме да поема още от пениса му в устата си.

— Поеми го целия…

Сега, когато контролът беше мой, отхвърлих молбата му и ускорих ритъма, движейки глава нагоре-надолу.

— Обри… — Звучеше напрегнато.

Всмуках още по-дълбоко и увих по-силно устните си около него, но все още не го бях поела целия.

— Обри… — каза отново, звучейки отчаяно.

Не обърнах никакво внимание на думите му. Обожавах начина, по който го усещах в устата си, както и начина, по който езикът ми го командваше и го караше да реагира.

— Спри! — Той ме дръпна за косата и се втренчи в мен. — Веднага поеми целия ми пенис в шибаната си уста.

Наведох се напред и отново увих устни около него, докато не усетих да се допира до задната част на гърлото ми.

Андрю затвори очи и въздъхна. После отново ги отвори и заговори строго, а гласът му беше дрезгав.

— Ще свърша в устата ти и ти ще погълнеш всяка шибана капка.

Стиснах коленете му и го засмуках по-бързо и по-бързо, докато пенисът му не започна да пулсира в устата ми. Усетих как Андрю се стегна и докато се облягаше назад, топлите струи от оргазма му се разляха в устата ми.

Вкусът му беше солен и гъст и, честно казано, го обожавах. Когато и последната капка се приземи в устата ми, го погледнах в очите и той се обърна към мен. Изражението на лицето му беше на чисто удовлетворение и страхопочитание, а аз бях по-възбудена от когато и да е било в живота ми.

Той се изправи, като ме издърпа към себе си и притисна устни срещу моите.

— Това беше шибано перфектно.

Спря водата и ме дръпна навън, връщайки ме обратно в спалнята си, като не си направи труда да ме подсуши.

Ръцете му се плъзнаха около кръста ми и в следващия момент вече лежах на леглото.

— Разтвори си краката.

Оставих краката ми да се разделят и той се намести между тях, като се наведе и засмука долната ми устна в устата си.

Върхът на пениса му се триеше в клитора ми и аз повдигнах бедра, насърчавайки го да ме изчука.

След това, което се случи под душа, нямах нужда от любовна игра и не исках да говоря.

Просто исках да бъда изчукана. Веднага.

Когато ръцете му започнаха да си играят със зърната ми, ги отблъснах.

— Чукай ме, Андрю.

— Ще го направя.

— Сега.

Той ми се усмихна и ме погледна така, сякаш искаше да каже нещо умно, но вместо това се наведе и бръкна в шкафчето си за презерватив.

Сложи си го и ме изпълни с един силен тласък, карайки ме да застена от удоволствие.

— Ахх…

Пресегнах се и сграбчих косата му, докато той тласкаше безмилостно в мен. Имах усещането, че секса с него никога няма да ми омръзне, щом всеки път беше по-добър от предишния.

Затворих очи, когато той зарови главата си във врата ми и прошепна колко адски хубаво го карах да се чувства. Тръпките от приближаващия оргазъм се спуснаха по гръбнака ми, и колкото и да ми се искаше това да продължи по-дълго, не можех да се сдържа.

— Андрююю…

Изкрещях името му, когато бедрата ми започнаха да се повдигат и оргазма ме завладя. Изкрещях, падайки обратно на възглавниците, и само няколко секунди по-късно той се срина върху мен.

И двамата останахме да лежим мълчаливо с преплетени крайници. Отне ми доста време да се съвзема, и когато най-накрая го сторих, прочистих гърло и заговорих.

— Цяла нощ ли ще останеш в мен?

— Разбира се, че не.

Излезе от мен, което ме накара да се почувствам празна. Отиде до гардероба си, хвърляйки презерватива далеч.

— Какво правиш?

— Обличам се.

— Защо?

— За да те закарам вкъщи и да се върна, за да се наспя. — Той пъхна краката си в панталоните, облече си риза и тогава се обърна към мен. — Колко време ти трябва, за да се приготвиш?

— Не искам да си ходя — поклатих глава. — Искам да остана.

— Тук?

Той изглеждаше напълно объркан.

— Да, тук.

— През цялата нощ?

Кимнах, а той стоеше там и ме гледаше така, сякаш току-що го бях помолила да направи немислимото. Погледът, който ми хвърли, беше изпълнен с болка и съжаление, и за момент се почувствах наистина гадно, че изобщо го бях помолила за това.

— Обри, аз не… — Той въздъхна. — Никога не позволявам на някой да прекара нощта с мен.

— Тогава нека аз бъда първата.

Продължи да се взира в мен, като потупваше с пръсти по брадичката си, след което се обърна към гардероба и извади бяло горнище и долнище на пижама.

— Можеш да спиш с тези.

Подаде ми ги и аз се протегнах да ги взема, но той поклати глава.

— Изправи се.

Измъкнах се от леглото и се изправих пред него.

Не бързаше, докато ми помагаше с горнището — целуваше всеки сантиметър от голата ми кожа, докато не стигна най-горното копче, и когато закопча и него, ме целуна по устните.

Очаквах, че ще ми помогне и с панталоните, но той ги захвърли през стаята.

— Скачай в леглото.

Усмихвайки се, се пъхнах под завивката, докато той гасеше светлините.

Само няколко секунди по-късно се присъедини към мен, като ме придърпа към гърдите си.

— Доволна ли си? — прошепна той.

— Да…

— Сигурна ли си? Има ли нещо друго, което искаш да направя за теб тази нощ?

— Тази нощ не, но утре можеш да ми направиш закуска.

— Прекаляваш.

— Само в случай че промениш мнението си, бих искала белгийски вафли, бекон, нарязани ягоди и портокалов сок.

— Освен ако не искаш да изядеш всички тези неща от пениса ми, значи няма да стане. — Той стисна задника ми. — Заспивай, Обри.

* * *

Сутринта се събудих и осъзнах, че бях сама в леглото на Андрю. Погледнах към мястото, на което беше спал, и забелязах бележка от канцеларските материали на „Грийнууд, Бах и Хамилтън“:

Трябваше да отида в офиса, за да се срещна с нов клиент. Ще се върна, за да те закарам вкъщи.

Андрю

ПП: Можеш да вземеш колекцията си от гащички.

Измъкнах се от леглото, готова да изследвам апартамента му, но изведнъж някой почука на вратата. Изтичах и завъртях дръжката, очаквайки да видя Андрю, но там стоеше непознат човек, облечен в черно.

— Ъмм, здравей? — Надявах се, че не изглеждам твърде объркана.

— Вие ли сте Обри Евърхарт?

— Да…

— Чудесно. — Той ми подаде бяла чанта. — Белгийски вафли, бекон, нарязани ягоди и портокалов сок, нали така?