Уитни Грасия Уилямс
Оправдани лъжи (5) (Част втора)

Глава 4

Анулиране (юрид.): Правно оттегляне на обещание или предложение за споразумение.

 

Андрю

— Как мислиш, че трябва да процедираме с клиента, Хариет? — Облегнах се в стола си на следващата вечер, ужасен от задължителните ми „Нека стажантите помогнат поне с един случай на месец“ часове.

— Ами, господин Хамилтън… — Тя нави кичур коса около пръста си. — Казвам се Хана.

— Все тая. Как мислиш, че трябва да процедираме с този случай?

— Трябва да използваме съпругата като свидетел. Тя може да гарантира за характера му.

— Били са женени за тридесет дни. — Извъртях очи и погледнах към стажанта, който стоеше до нея. — И то преди десет години. Боб, ти какво мислиш?

— Всъщност аз съм Браян.

— Ще се казваш както аз кажа. Какво мислиш?

— Направих малко проучване за миналото му и очевидно е бил порицан заради това, че през последната си година е задействал противопожарната система в университета. Можем да започнем от това и да изградим случая около миналото му.

Въздъхнах.

— Той е наш клиент, Браян. Защо умишлено да го правим да изглежда лош?

Той примигна.

Обърнах се към последния стажант в стаята, дребничка брюнетка.

— Какво предлагаш?

Тя се усмихна.

— Няма ли да се опитате да отгатнете името ми?

— Току-що осъзнах, че днес не си ми разсилен. Какво мислиш?

— Това. — Тя плъзна една папка по бюрото. — Ако ще се опитваме да докажем, че не е нарушил политиката на компанията си, като е извадил първоначалните си акции, бихме могли да използваме този случай като отправна точка.

Отворих папката, прочитайки първите редове на случая, които не само че беше стар, но и отменен преди десетилетия от Върховния съд.

— Всички ли се надрусахте с една и съща дрога, преди да се появите на интервютата си? — Поклатих глава. — Вие сте в правния факултет. Само след няколко години ще получите нечие бъдеще в ръцете си, а ми излизате с подобни лайна?

— С цялото ми уважение, господин Хамилтън… — заговори Браян. — Има ли изобщо правилен отговор на този въпрос? Имам предвид… Това не трябваше ли да бъде само тест, чрез който да видите как работят умовете ни. Има ли отговор наистина?

— Да.

Изправих се.

— Наистина? И какъв е той?

— Отивате си вкъщи. — Започнах да събирам документите си. — Всички. Веднага.

— Но…

— Веднага.

Втренчих се в тях, докато и последния не напусна стаята.

В секундата, в която останах сам, въздъхнах и седнах отново. Трябваше да оставя Джесика да ми помогне с този случай. Може и да не знаеше абсолютно нищо относно правото, но поне щеше да се постарае.

— Господин Хамилтън, аз… — Обри пристъпи в стаята с чаша кафе в ръката си. — Къде отидоха всички?

— Вкъщи. — Взех разочарован чашата от ръцете й. — Ти също си свободна.

— Ще ми върнеш ли някога позицията ми на стажант, или завинаги ще ти нося само кафето и ще попълвам органайзера ти?

— Също така отговаряш за приемането на телефонните ми разговори. Това е отговорност, към която трябва да се отнасяш сериозно.

— Сериозна съм — тя извъртя очи, — колкото и да ми е приятно всяка сутрин да правят секс, когато ти нося кафето, бих искал да се върна към чувството, че действително имам някаква цел.

— Добре. — Отпих глътка кафе. — Запозната ли си с текущия ми случай?

Тя кимна.

— Чудесно — казах сухо, — как мислиш, че трябва да процедирам?

— Мисля, че първо трябва да се отървеш от мъжа, който е заличил самоличността на клиента ти.

— Какво? За какво говориш?

Тя извади папка от чантата си и седна пред мен.

— Родителите ми ме научиха как да проучвам миналото на някого много, много добре. Това е единственото нещо, за което имат заслуга. — Тя прелисти няколко страници. — Клиентът ти има архив още от началното си училище — резултати от тестове, промяна на адреса и така нататък. Има и данни за колежа, който е посещавал и който е завършил, както и досие от времето, когато е задействал противопожарната система в университета и е бил наказан за цял семестър. Следва и краткият му, провален брак с някаква жена в Кабо и няколко архива за компанията му. Но след това, с изключение на тези неотдавнашните твърдения, няма нищо.

Хвърлих поглед към страниците.

— Не мислиш ли, че е странно? — Тя ме погледна. — Как можеш да потърсиш някого в Гугъл и да не се появи нищо? Как е възможно да потърсиш из няколко бази данни за информация и да откриеш, че са изчезнали цели десетилетия?

Затворих папката.

— Малко е странно.

— Малко?

— Да, малко. Това ли са всички доказателства, които имаш?

— Това са всички доказателства, от които имаш нужда. — Тя се втренчи в очите ми. — Открий човека, който го е заличил, или по-точно открий човека, който те е заличил и може би ще успееш да се окичиш с тази победа. Ако ли не…

— Обри…

— Хората не идват от нищото, Андрю. Знаеш го, аз го знам и съм сигурна, че и клиентът ти го знае.

— Сега за клиента ми ли говорим?

— Няма данни за Андрю Хамилтън в никоя от адвокатските регистрирани щатски бази данни.

— Не са ме съдили.

— Свързах се с всеки учител по право в щата и се престорих, че търся стар приятел, с когото съм завършила, но никой не помнеше никакъв Андрю Хамилтън.

— Толкова ли си обсебена от мен?

Ухилих се.

— Направих същото и с правните факултети в Ню Йорк. Беше малко по-сложно, но резултатите бяха едни и същи. Нямаше нито един архив.

— И това те засяга, защото…?

— Унижи ме, когато разбра, че съм те излъгала.

— Извинявам се.

— Недей! — Тя поклати глава. — Разплака ме, когато ми каза, че съм лъжкиня, която крие истината и се представя за някой друг.

— Сигурен съм, че не съм единственият човек, който би те определил като лъжкиня, след всичко, което стори.

— И все пак не знам нищо за теб, въпреки че всеки ден те чукам и всяка нощ говорим по телефона. — В очите й се появи загриженост. — Винаги само аз говоря за себе си или ти бегло споменаваш нещо, което не съставя дори една размазана представа за теб.

— Няма значение. Казах ти го и…

— Каза, че никога не си ме лъгал. Вярвам ти и дори за момент помислих, че си напълно честен с мен, но когато погледна назад, виждам, че си бил честен единствено за онова, за което си искал да говориш. Следователно случайната поява на госпожа Хамилтън и…

— Вече ти казах как стоят нещата с нея — грабнах ръката й и я придърпах към мен, — така че няма да си губя времето да ти го повтарям.

— Просто…

— Виж — притиснах пръсти до устните й, — ти си единствената жена, която съм чукал повече от веднъж през последните шест години.

— Трябва ли да съм горда от този факт?

Издърпах я в скута ми.

— Ти си единствената жена, единственият човек всъщност, с когото разговарям извън този офис, единствената жена, която някога съм чукал по телефона, единствената жена, която е била в колата ми, и единствената жена, която ме излъга, и въпреки това ме спечели и ме накара да остана.

Тя въздъхна и се втренчи в мен.

— Сега — казах, — ако нямаш нищо против, ще те изчукам на този стол. И когато свършим, ще ти покажа как да направиш проучване по най-добрия начин, защото, противно на онова, което си мислиш, клиентът ми няма минало.

— Не, направих двойна проверка на всичко и…

Притиснах устните си в нейните.

— След като те изчукам.