Уитни Грасия Уилямс
Оправдани лъжи (1) (Част първа)

Пролог

Андрю

Ню Йорк не беше нищо повече от една изпълнена с лайна пустош, където провалилите се бяха принудени да зарежат всичките си мечти и да забравят за тях. Мигащите светлини, които някога блестяха ярко, сега бяха изгубили блясъка си и онова свежо усещане на надежда, което някога насищаше въздуха, отдавна беше изчезнало.

Всеки един от приятелите ми се бе превърнал в мой враг, а думата „доверие“ беше заличена от речника ми. Името и репутацията ми бяха опетнени благодарение на пресата и след като тази сутрин прочетох заглавието на „Ню Йорк Таймс“, реших, че това щеше да бъде последната ми нощ в града.

Не можех да се справя със студената пот и кошмарите, които ме събуждаха нощем, и колкото и да се опитвах да се преструвам, че сърцето ми не е унищожено, агонизиращата болка никога нямаше да си иде.

Бях решил да се сбогувам подходящо, ето защо си бях поръчал най-добрите предястия от всичките ми любими ресторанти, гледах „Смъртта на търговския пътник“ на Бродуей и пуших кубинска пура на Бруклинския мост.

В момента се намирах в пентхауса, който бях резервирал в „Уолдорф Астория“, и прокарвах пръсти през косата на жената, която точно в този момент увиваше устните си около члена ми. Закачливо плъзна език по върха му, после погледна към мен и прошепна:

— Харесва ли ти?

Не отговорих. Натиснах главата й надолу и въздъхнах, когато устните й се допряха до топките ми, а ръцете й се задвижиха нагоре-надолу по ерекцията ми.

През изминалите няколко часа я бях чукал първо облегната срещу стената, след това наведена над един стол и накрая бях вдигнал краката й върху матрака и буквално погълнах вагината й. Беше забавно, но знаех, че както винаги, чувството няма да се задържи за дълго и след по-малко от седмица ще трябва да потърся някоя друга.

Хванах по-здраво косата й, докато тя ме поемаше все по-дълбоко в устата си и движеше главата си нагоре-надолу. Удоволствието започна да се разлива в мен, мускулите на краката ми се стегнаха и се принудих да я пусна и да я предупредя да се отдръпне, но тя ме игнорира. Улови се за коленете ми и засмука по-бързо, позволявайки на пениса ми да достигне до края на гърлото й. Дадох й последен шанс да се отдръпне, но устните й останаха здраво стиснати около мен, докато свършвах в устата й.

Беше впечатляващо, признавам.

Тя облиза устните си и се облегна на пети върху пода.

— Това беше първият път, в който гълтам. Направих го за теб.

— Нямаше нужда — изправих се и закопчах ципа си. — Трябваше да го запазиш за някой друг.

— Да, ами, хм… Защо не поръчаш вечеря? Може да хапнем, докато гледаме НВО, и после да повторим това срещу стената?

Объркано повдигнах вежди.

Тази част винаги беше неприятна — частта, в която жената преди това се е съгласила само на „една вечеря, една нощ, без повторения“, и която сега искаше да установи някаква въображаема връзка. Поради някаква причина тя искаше да проведем от онзи вид опознаващи разговори, който щеше да я увери, че това, което току-що се беше случило между нас, е нещо „повече от секс“ и ще станем приятели.

Но това беше просто секс, а аз нямах нужда от приятели. Нито сега, нито никога.

— Не, благодаря. — Тръгнах към огледалото в другия край на стаята. — Трябва да свърша нещо.

— В три сутринта? Имам предвид, ако искаш можем да прескочим частта с НВО и да направим още един рунд, мога…

Не обърнах внимание на дразнещия й глас и започнах да обличам ризата си. Никога не прекарвах нощта с жена, с която съм се запознал онлайн, и тази нямаше да бъде първата.

Докато оправях вратовръзката си, погледнах надолу към тоалетката и забелязах раздърпан, розов портфейл. Отворих го и прокарах пръст по гравираното име на шофьорската й книжка — Сара Тейт.

Въпреки че познавах тази жена само от седмица, тя винаги отговаряше на името Саманта. Многократно ми беше повтаряла, че работи като медицинска сестра в болница „Грейс“. Съдейки по служителската карта на „Уол Март“, която се подаваше зад шофьорската й книжка, ме беше излъгала и за това къде работи.

Хвърлих поглед през рамо към леглото с копринени чаршафи, където тя лежеше в момента. Кремавата й кожа беше гладка и без белези, а устните бяха подпухнали. Зелените й очи срещнаха моите, докато бавно започна да се изправя и разтвори широко краката си, прошепвайки:

— Знаеш, че искаш да останеш. Остани…

Пенисът ми се втвърди, готов за още един рунд, но след като бях видял истинското й име, просто нямаше начин. Не можех да понеса да стоя около някой, който ме лъже, дори този някой да имаше двойна Д чашка и райска уста.

Хвърлих портфейла в скута й.

— Каза ми, че името ти е Саманта.

— Да, и?

— Казваш се Сара.

— И какво от това? — Тя сви рамене и ме подкани с ръка. — Никога не казвам истинското си име на мъж, с когото съм се запознала в интернет.

— Просто ги чукаш в петзвездни хотели?

— Какво ти пука как се казвам наистина?

— Не ми пука. — Погледнах към часовника си. — Тук ли ще прекараш нощта, или искаш да ти дам пари за такси, за да се прибереш вкъщи?

— Какво?

— Мисля, че въпросът ми беше ясен.

— Еха, просто еха. — Тя поклати глава. — Колко дълго мислиш, че можеш да продължиш да правиш това?

— Да правя кое?

— Да си чатиш с някоя в продължение на седмица, да я изчукаш и после да продължиш към следващата. Колко дълго?

— Докато пенисът ми не се скапе. — Облякох сакото си. — Платено е до обяд. Искаш ли пари за такси, или ще останеш тук?

— Знаеш ли, мъжете като теб, които избягват обвързването, обикновено хлътват най-здраво.

— В „Уол Март“ ли те научиха на това?

— Само защото в миналото ти някоя те е наранила, не означава, че всяка жена след нея ще го направи. — Тя присви устни. — Вероятно това е причината, поради която си такъв. Може би, ако опиташ да се срещаш с някоя, ще си много по-щастлив. Трябва да я заведеш на вечеря и наистина да я изслушаш, да я заведеш до вратата й, без да очакваш покана да влезеш вътре, и може би тогава, в края на краищата, ще сложиш край на цялото това „нека се изчукаме в някой хотел“ нещо.

Къде ли са ми ключовете? Трябваше да тръгвам. Веднага!

— Сега виждам…

Изглежда, че не можеше да си затвори устата.

— Някой ден ще поискаш повече от „просто секс“ и жената, от която го поискаш, ще е тази, която най-малко очакваш. Някоя, която ще те принуди да се отдадеш изцяло.

Издърпах ключовете си изпод измачканата й рокля и въздъхнах.

— Имаш ли нужда от пари за такси?

— Имам кола, шибаняко. — Тя извъртя очи. — Наистина ли си неспособен да проведеш поне един нормален разговор? Ще те убие ли, ако поговориш с мен няколко минути, след като сме се изчукали?

— Няма какво повече да обсъждаме. — Оставих ключа за стаята на нощното шкафче и тръгнах към вратата. — Беше ми много приятно, Саманта-Сара, или както там, по дяволите, ти е името. Приятна вечер!

— Да ти го начукам!

— Не, благодаря. Три пъти беше повече от достатъчно.

— Един ден всичко ще ти се върне, задник такъв. Кармата е шибана кучка!

Тя крещеше, докато пристъпвах в коридора.

— Знам — извиках. — Преди две седмици я изчуках.