Волен Сидеров
Бумерангът на злото (6)

Глава V
Руски или еврейски комунизъм?

Защо Западна Европа, Уолстрийт и главно еврейски банкери от САЩ платиха на „класовите си врагове“ да направят болшевишката революция? Защо този факт се криеше от „комунистическата“ пропаганда до 1989 г. и продължава да се крие от „капиталистическата“ до днес? Защо не се изучават думите на Чърчил: „…Няма нужда да се подсилва ролята, която изиграват в създаването на болшевизма и във фактическото осъществяване на руската революция тези световни и основно атеистични евреи“?

До днес в България няма сериозно изследване, което да се е занимало с финансирането на болшевишката революция. Броят се жертвите, описват се хиляди подробности от завземането на властта в Петербург през 1917 г., но не се визира въпроса „Кой плаща?“.

За отделни изследователи-ентусиасти, които не приемат официалната пропагандна линия, че комунизмът е руско изобретение, отговорът е ясен. Комунизмът е идеен продукт първо на една промасонска и проеврейска богоборческа върхушка в Западна Европа, както изяснихме по-горе. След това — на наднационалната финансова върхушка, базирана в създадената и поддържана от масони държава — САЩ. Книгите на такива автори обаче най-често са изтласквани в периферията на общата култура, обявявани за част от „теорията на конспирацията“ и уязвявани като несериозни. В същото време огромни пари биват изсипвани на институти и отделни автори, за да съчиняват лъжливата история на човечеството. Крещящ пример за това е историята на руската болшевишка революция през 1917 г.

За създател на съветската държава във всички енциклопедии се представя Владимир Илич Улянов, внук по майка на покръстен евреин — Александър Бланк.

От масовите познавателни източници е скрит фактът за масираното участие на евреи в болшевишката революция като нейни лидери, изпълнители и като висша администрация на Съветска Русия от създаването до края и. Омаловажава се ролята на Лейба Бронщайн-Троцки, висш масон 33 степен, който получава директната парична подкрепа на уолстрийтски финансови магнати евреи, за да извърши това, което поколения в комунистическите страни изучаваха като ВОСР — Велика октомврийска съветска революция.

Биографията на само един от лидерите на ВОСР — Улянов, бе обожествена и вкарана в енциклопедиите. „Вождът“ на революцията Ленин бе и балсамиран по древноегипетски ритуал, което е демонстрация на приемственост между античния херметизъм и действията на тайните богоборческите общества в ново време, генератори на революции и човешко изтребление.

Ленин е избран от световния елит като безскрупулен антипатриот, антихристиянин и антирусист, като психично увреден човек с патологично властолюбие и бесовски патос.

Ленин не е работил нито един ден през живота си след университета. При това след 1900 г. до 1917 г. той на практика живее в най-луксозните градове на Европа — Женева, Париж, Лондон, Цюрих. Как един полулегален руски емигрант, който дори няма някакво наследство като Маркс, си позволява такъв живот? Плюс издаване на вестник?

Отговорът е — плащат му финансови магнати, главно извън Русия. Като например внукът на милионера Морозов — Николай Шмид. Той от началото на века финансира „Искра“ и плаща курорта на Ленин в Швейцария и на други места. Сестрата на Шмид пък се жени фиктивно за болшевика Игнатиев, за да имат конспираторите начело с Ленин пълен достъп до авоарите на Морозовите наследници. Ленин взема пари и от враговете на собствената си родина. В разгара на руско-японската война през 1905 г. шефът на японските тайни служби — Ашика, вижда у Ленин такъв отявлен предател на собствената си страна, че веднага го харесва и започва да му пълни джоба. В отплата Ленин пуска част от парите на свои другари в Русия, които организират бунтове и стачки и така помагат на Япония.

Един доклад пък на руския агент Сватиков, изпратен специално от руската обществена безопасност да следи Ленин в Швейцария, описва честите отскачания на Ленин до германската легация.

По-късно става известно, че Германия плаща на Ленин и отпуска специален вагон за него, за да се върне в Русия и да я разяжда отвътре, докато тя се бие с Германия. Появяват се свидетелства за наличието на 70 милиона германски марки, отпуснати за Ленин.

Месеци преди него — през март 1917 г., Лейба Бронщайн-Троцки тръгва за Русия от САЩ. На канадската граница той е спрян и арестуван. У него са намерени 10 000 долара, което е огромна сума за онова време. Има данни, че в Лондон през 1905 г. Фабианската организация (вид промасонско общество от типа на Ротари) дава голяма сума на болшевиките. Лично членът на тази ложа, сапуненият крал Джоузеф Фелс, дарява революционерите. Отново виждаме парадокса милионер да подпомага антикапиталистически революционери. Според дописка пък в „Ню Йорк Джърнъл — америкън“ Джон Шиф, внукът на еврейския магнат Якоб Шиф (шеф на еврейската инвестиционната компания „Кун, Лоеб и Ко.) твърди, че дядо му е похарчил около 20 милиона долара за болшевизма в Русия, докато той се укрепи.

По свидетелство на белогвардейския руски генерал Ар-сений Гулевич Якоб Шиф е подпомагал финансово болшевиките. Сведението на Гулевич е публикувано в книга на Гари Алън, американски изследвач на най-влиятелните и богати хора в САЩ. Там Гулевич твърди също, че «Господин Бахметиев, последният императорски посланик в Съединените щати, ни каза, че след победата болшевиките са прехвърлили в периода между 1918 г. и 1922 г. 600 милиона златни рубли на „Кун, Лоеб и Ко“ — водеща еврейска банка. Така болшевиките връщат стократно вложенията на банкерите от Уолстрийт.

Това вече обяснява логиката магнати да дават пари на своите врагове — комунистите, които се борят срещу тях. Което за незапознатите с втория план на събитията звучи абсурдно. Някои тълкуватели търсят смисъла на тези финансови инжекции в удар по икономиката на Русия, която до войната е сред водещите в света. След 1883 г. руснаците започват и експлоатацията на нефтените находища край Баку, което очертава Русия като енергиен гигант на епохата. Това явно е застрашавало големите петролни компании на Запад и главно „Стандарт Ойл“ на Рокфелер, коментират авторите, които обикновено биват описвани като привърженици на „теорията на конспирацията“ и по този начин с лека ръка изключвани от „авторитетните“ научни изследвания, подменящи истинската история. Това квалифициране на подобни автори се прави от владетелите на големите медии в САЩ и западния свят, които са главно евреи или принадлежащи към същия елит, финансирал някога болшевишката революция.

Едно е ясно — пари отвън, и то огромни, Ленин и другарите му — евреи получават. За да разрушат една просперираща Русия и да изградят един огромен концлагер, в който през 70-те години на еврейски комунизъм бяха избити над 100 милиона православни християни — руснаци.

Президентът на САЩ Уилсън помага на терориста Троцки да вземе властта в Русия, да разруши страната и да избие стотици хиляди християни

Уилям Лоурънс Сандърс, зам.-председател на Federal Resrve Bank of New York, пише до президента Уилсън на 17 октомври 1918 г.: „Драги Мистър Президент, аз одобрявам — симпатизирам на съветската форма на управление като най-подходяща за руския народ.“ Удивително! Един банкер и едър бизнесмен се възхищава от комунизма! Знаят ли това американските ученици днес? Не, те учат патетични истории за това как бащите-основатели са измислили най-демократичната държава в света. А за Русия знаят, че там е имало комунизъм, който е лош и най-важното — е руски. Губи им се обаче моментът на мениджмънта на този комунизъм. А той се мениджира от Уолстрийт. Там е създаден Бен Ладен на ранния XX век — Лео Бронщайн, останал в историята като Троцки. Дясната ръка и мозъкът на Ленин при вземането и упражняването на терора, наречен Велика октомврийска социалистическа революция в учебниците, с които израсна моето поколение.

След като е депортиран от Франция през 1916 г., Троцки пристига в САЩ на 13 януари 1917 г. Какво прави болшевикът Троцки, който знае само немски и руски, в капиталистическа Америка? Както той сам пише в автобиографията си „Моят живот“: „Професията ми в Ню Йорк беше да бъда революционер-социалист.“ На Уолстрийт, оказва се, този занаят се цени.

Дженингс Уайз пише в книгата си „Уодроу Уилсън — последовател на революцията“: „Историците няма да забравят как Уодроу Уилсън, пренебрегвайки усилията на британската полиция, направи възможно влизането на Троцки в Русия с американски паспорт.“ Уилсън лично осигурява паспорта на Троцки в момент, когато американският Държавен департамент официално полага всякакви усилия да следи влизането и излизането от САЩ на съмнителни анархистични, комунистически и революционни елементи. Когато Америка влиза във война с Германия, а Троцки е известен на британските и щатските служби като германски агент, както и Ленин. Как се нарича това? Един от поредните президенти на САЩ — масон, извършва национално предателство? Няма да е нито първият, нито последният. Помним от разкритията на бившия капитан Морган през 1827 г., че всяка заповед на по-висшия масон стои над всички повели на държавния и национален интерес, а неизпълнението и се наказва.

Няколко дни след като Троцки е влязъл най-спокойно в Русия през финландската граница въпреки „силния контрол“ на Държавния департамент, руските власти спират кореспондент на „Ню Йорк Нералд“ и достъпът до Петроград му е отказан. Но за Троцки няма бариера. За него работи световното братство — синовете на Вдовицата, свободните зидари, поклонниците на Великия архитект на Вселената, който не е християнският Бог. Тези, които изписват петолъчка на печатите си и я вкарват в гербовете на държавите, които успеят да завладеят. Масоните. За всеки техен „брат“ границите не са пречка, дори по време на война.

На 3 април 1917 г. шестима мъже са задържани на американско-канадската граница. Те са Никита Мухин, Лейба Фишелев, Константин Романченко, Грегор Теходновски, Гершон Мелинчански и Леон Бронщайн-Троцки. Описанието на задържаните фигурира във форма LB–1 със сериен номер 1098 на канадската армия от 1917 г. У Троцки са намерени $10 000. След серия от телеграми между Отава и контролните офицери на граничния пункт Халифакс Троцки и другарите му са пуснати.

През 1918 г. полковник Джон Маклейн, канадски издател и публицист, бивш сътрудник на военното разузнаване, пише за своето списание статия, озаглавена: „Защо пуснахме Троцки? Как Канада загуби добрата възможност да съкрати войната“. В статията Маклейн пише дословно: „Троцки беше освободен (от канадската граница, б.а.) по искане на британското посолство във Вашингтон, предизвикано от искане на Държавния департамент на САЩ, който пък беше активиран от някого другиго. Канадските власти са били инструктирани да съобщават за пресата, че Троцки е американски гражданин с американски паспорт, а неговото безпрепятствено минаване на границата беше по изричното изискване на Държавния департамент на САЩ.“

Защо лично президентът на САЩ Уилсън се грижи за безпрепятственото пристигане на Лео Бронщайн-Троцки до Русия, където евреинът-терорист ще оглави военните сили на болшевиките и ще извърши геноцид над стотици хиляди християни-руснаци? Какво би накарало един американски президент да помага на международен терорист? Какво друго, освен принадлежност към „братството“, към масонската ложа, верността пред която стои над държавния и патриотичен дълг. Президентът Уодроу Уилсън, освен това е избран с решаващия дял на гласовете на американските евреи. Така пишат изследвачите Mark R. Levy и Michael S. Kramer в съчинението си „The Ethnic Factor“, New York, издадено от „Simon and Schuster“ през 1972 г.

Цялото доставяне на революционери от САЩ и Европа към Русия през 1917 г. е организирано от една перфектна международна организация, в която участват тайни служби, дипломати, висши държавници и финансови магнати, показват фактите.

Шефът на Федералния резерв на Ню Йорк Томсън дарява 1 милион долара на болшевиките, пише „Вашингтон пост“

Троцки пътува към Русия в абсурдистка компания — група американски комунисти, негови съмишленици-революционери и уолстрийтски финансисти. Линкълн Стивънс, американски комунист, участвал в този рейс, си спомня по-късно в мемоарите си през 1931 г.: „Троцки беше с група революционери, сред тях имаше и японци…“ Самият Стивънс пътува до Русия по покана на едрия бизнесмен Ричард Крейн — ексшеф на финансовата комисия на Демократическата партия, вицепрезидент на „Крейн къмпъни“ и учредител на клона на „Уестингхауз“ в Русия. „Уестингхауз“ е мощна електроенергийна компания, днес проявяваща интерес към българската АЕЦ „Козлодуй“. Крейн посещава Русия 23 пъти в годините 1890 — 1930. Според посланика на САЩ в Германия през 30-те години Уилям Дъд „Крейн много допринесе, за да успее революцията на Керенски, която отвори пътя на комунизма“. САЩ признават първи в света и правителството на масоните Лвов и Керенски след антицарския и антиправославен преврат през февруари 1917 г. въпреки неговата незаконност.

Американският комунист Стивънс пише по-нататък в мемоарите си, че по време на пътуването компанията стигнала до извода, че революцията е само в първата си фаза и е нужна ескалация. „Крейн и пътуващите на кораба радикали смятаха, че ние трябва да сме в Петроград за кулминацията.“, завършва Стивънс. Нека милиардите „профани“ по света се питат как може човек да е едновременно шеф на комисия на Демократическата партия на САЩ, вицепрезидент на компания, представител на енергийния концерн „Уестингхауз“ и комунистически радикал. Логичен отговор те няма да получат, защото не са посветени във втория, невидим за публиката план на събитията.

Цялата операция по внедряване на терористичната болшевишка партия в Русия и окупирането на една християнска страна от евреи-антихристияни и всякакви криминални елементи се плаща от кръгове на финансовата върхушка на Уолстрийт. Тя струва около 100 милиона тогавашни долара. За това има предостатъчно документални източници, но кой знае защо тази тайна част от новата история не се изучава в учебниците. Нито в комунистическите до 1989 г., нито в капиталистическите преди и сега.

Какво кара американските мултимилионери да тъпчат джобовете на съмнителни елементи, които са явни анархисти и революционери, а най-често — обикновени престъпници и лумпени? Които открито обявяват, че са врагове на капитализма и империализма? На своите „класови врагове“?

Показателното е, че преобладаващата част от американските магнати, финансирали терористите, които ще потопят Русия в кръв, са евреи. Това са банкерите: Якоб Шиф, банката „Кун, Лоеб и къмпъни“, Феликс Вартбург, Пол Вартбург, Ото Кан, Мортимър Шиф, Джеръм Ханауер, Гугенхайм, Макс Брейтън, Исак Селигман. Водещи фамилии във финансовия свят, пред които свалят шапка всички на Уолстрийт. Да не би синовете израилеви да си отмъщават за гонения срещу тях по този начин? Може би те са доказали, че са отмъстителни, пише го и в Стария Завет. Но сред спонсорите на болшевиките има и доста неевреи.

В дъното стоят могъщият Рокфелер и не по-малко силният тогава Дж. П. Морган. Те обаче въпреки нееврейския си произход са преплетени с еврейските капитали. Джон Рокфелер е притежател на „Чейз Банк“, която се обединява с банката на Вартбург — „Манхатън банк“, и става най-мощната банка на САЩ — „Чейз Манхатън банк“. Никой обаче не казва „еврейската банка на Вартбург“, всеки казва „банката на Рокфелер“. Дж. П. Морган пък се свързва с Ротшилд чрез компанията за търговия с ценни книжа Northern Securities, която учредява през 1869 г. в Лондон съвместно с Ротшилд. Компанията на Морган става дъщерната фирма на голямата еврейска банкерска фамилия Ротшилд за САЩ. Оттогава и името на Морган стои пред големите еврейски пари.

Преди Първата световна война финансовите и бизнес структурите в САЩ са доминирани от два конгломерата: „Стандарт Ойл“ на Рокфелер и Моргановия индустриално-финансов комплекс. „Нейшънъл сити банк“ — най-голямата банка, е в ръцете на „Стандарт Ойл“. Най-големите застрахователни компании са също на Рокфелер, но в тях са и парите на еврейските фамилии.

Морган е монополист в областта на стоманата, електричеството, корабоплаването. Негова е най-голямата електрическа компания — „Дженерал Електрик“, пръв е в каучуковата промишленост, в железопътното строителство. Морган заедно с Ротшилд контролират Националната търговска банка, „Чейз Нейшънъл банк“, „Ню Йорк Лайф Иншурънс“ и „Гаранти Тръст Къмпъни“. Последната компания ще играе особено важна роля в създаването и изграждането на Съветския съюз, както и в други революции.

По време на болшевишката революция в Ню Йорк е образувана специална Американска международна корпорация, която координира помощта за болшевиките. В нея влизат Рокфелер, Морган, „Нейшънъл сити банк“, което значи Вартбург и Ротшилд. Председател на корпорацията е евреинът Франк Вандерлип с подшеф — евреинът Ото Кан. В Американския конгрес се пази документ под номер HJ8714.U5 от 1919 г., който доказва огромни суми от десетки милиони долари, изразходвани за болшевишка Русия. Става дума за около 100 милиона долара. Само Уилям Бойс Томсън — директор на „Федерал Резерв Банк ъф Ню Йорк“, голям акционер в контролираната от Рокфелер „Чейз Банк“ и финансов партньор на еврейския магнат Гугенхайм и на Морган, дава $ 1 милион за комунизма. На 2 февруари 1918 г. „Вашингтон пост“ пише:» Уилям Б. Томсън, който беше в Петроград от юли до ноември миналата година, е направил лично дарение от $ 1 милион на болшевиките за техните цели да разпространяват своята доктрина в Германия и Австрия.“

Подкрепата върви и на най-високо държавно ниво. На 28 ноември 1917 г. полковник Хаус, дясна ръка на президента Уилсън, телеграфира на шефа си от Париж, че е силно и неприятно изненадан от факта, че някои американски вестници са коментирали събитията в Русия с погрешния извод, че след болшевишкия преврат тази страна трябва да се третира като враг.

Това не е първият износ на тероризъм на американския финансов елит. През 1913 г. Уолстрийт финансира инвазия в Панама, като провокира революция, за да завладее Панамския канал. Уолстрийт финансира и китайската революция от 1912 г., водена от Сун Ят Сен, довела до комунистическия режим на Мао по-късно. Чрез китайски тайни общества нюйоркски финансови групи вкарват пари за Сун Ят Сен. Документи сочат, че това е ставало чрез Чарлз Б. Хил от фирмата „Хънт, Хил и Бетс“.

Три години по-късно пак уолстрийтски магнати финансират други бандити-„революционери“. Този път в Мексико. Панчо Виля се обявява за народен освободител и получава финансово рамо от Ню Йорк, за да се въоръжи. Плащанията минават през същата „Гаранти Тръст Къмпъни“ на Ротшилд и Морган и са на стойност $ 380 000. С тях мексиканският „революционер“ Виля избива хиляди невинни хора, включително и граждани на САЩ. Само през януари.

1916 г. той убива 17 американски миньори в Санта Изабела и още 18 други американци. Така финансовата върхушка на Уолстрийт показва как може да работи срещу Америка. Да снабдява с оръжие бандити (днес това са албански „бунтовници“ или муджахидини в Чечения и Афганистан), които после избиват и американци с това оръжие. Какво от това, ако печалбата е добра и не стане скандал?

На „Бродуей“ 120 е мозъчният щаб на световните революции

През 1912 г. „Хънт, Хил и Бетс“ е на „Бродуей“ 165, но през 1917 г. вече е на „Бродуей“ 120, където е и банкерският клуб на финансовия елит. На този адрес е и Нюйоркският клон на Федералния резерв. Тук се помещава по това време и Американската международна корпорация. Интересна подробност — първият „посланик“ на Съветите през 1917 г. (неофициален, защото е рано за открити дипломатически отношения) е Лудвиг Мартенс, който освен пратеник на болшевиките, шеф на Съветското бюро, е и вицепрезидент на финансовата къща „Вайнберг и Познер“. И фирмата, и Съветското бюро са също на „Бродуей“ 120. Мартенс е крачеща илюстрация на това, как човек може да бъде комунист и капиталист едновременно, без да получи шизофрения.

Американската международна корпорация започва с капитал от 50 милиона долара, целта е да действа по цял свят и да извършва по-широка дейност от банкиране. На практика — всички видове бизнес. Еврейската банка „Кун, Лоеб и Ко“ участва с 2, 5 милиона долара. През 1917 г. корпорацията инвестира $ 27 милиона по целия свят. Тя има представителства в Лондон, Париж, Буенос Айрес, Петроград и Пекин.

Сред директорите на Американската международна корпорация са водещи банкери на САЩ като: Ото Кан, партньор на „Кун, Лоеб и Ко“, Пърси Рокфелер Уилям Съндърс — шеф на Федералния резерв, клон Ню Йорк, Кофин — шеф на „Дженерал Електрик“, и още няколко поредни шефове на Нюйоркския федерален резерв.

През януари 1918 г. председателят на Американската международна корпорация Уилям Франклин Сандс отговаря на питането на държавния секретар Роберт Лансинг, който иска от него мнение за руската болшевишка революция. Ето какво пише Сандс: „Каквото и да ви се струва, че е загубено в Русия, то ще се върне сега, пък нека да е с цената на личния триумф на Троцки.“ По-нататък в писмото си Сандс смята, че Американският конгрес трябва да подкрепи всякакви административни планове по отношение на Русия.

„Инвестицията“ в болшевишките терористи-евреи се връща наистина. Русия се нуждае от всякакви стоки, тъй като агентите на Уолстрийт — болшевиките, са я довели до колапс. Дрехи, химически продукти, храни — за всичко това болшевиките плащат със злато и диаманти. Скъпоценни камъни се пренасят и от Джон Рид, известен като автор на книги и статии, възхваляващи болшевизма. Както и от Михаил Грузенберг — руски евреин, който купува (на безценица) диаманти от Русия и ги продава изгодно в САЩ. Според един доклад на Скотланд Ярд от 14 юли 1919 г. в далаверата са замесени „Гаранти Тръст Къмпъни“ на Морган и Ротшилд, съветникът на президента Уилсън — полковник Хаус, и посланикът на болшевиките — Мартенс.

Разбира се, храните от САЩ и Европа не достигат до обикновените руснаци. Те умират от глад — само през 20-те години в Украйна загиват 13 милиона души от невиждан глад. В страната, която е изнасяла жито и храни по цял свят, евреите-болшевики извършват нечуван геноцид само за броени години. Никой не говори обаче за „украински и руски холокост“. Никой не прави Нюрнбергски процес или съд в Хага над евреите — идейни автори и извършители на планомерното избиване на милиони християни.

Защо световните енциклопедии крият факта, че болшевишката революция е еврейска, а САЩ и акушираха?

Има достатъчно исторически източници, които доказват, че комунизмът в неговия болшевишки вариант не е руско изобретение. Нещо повече, руснаците са най-голямата му жертва. Върху 150-милионното население на една православна християнска страна е извършен невероятен геноцид от чужди окупатори и това не се изучава в учебниците, а се крие от света. Цяла Източна Европа става плячка на този комунизъм десетилетия по-късно и отново истината се крие. Последиците от комунизма, който формално се разпадна през 1989 г. се разглеждат и сега в световната и българската преса като „руско влияние“, като руски опит за овладяване на света. До ден-днешен в общественото съзнание по света живее идеята, че руснаци са измислили и приложили гигантския социален експеримент, унищожил 66 милиона от самите тях. Невероятен абсурд, защото няма кой да извади на бял свят и да вкара в учебниците истината за болшевизма. Но ако в Русия тези, които са извършили болшевишкия преврат, са контролирали писането на историята, то защо в САЩ и Западна Европа не се изучава истината?

Отговорът е прост — защото болшевишкият пуч от 1917 г. е подготвен и осъществен с височайше американско съдействие. Да, САЩ акушираха на съветския комунизъм.

В Държавния департамент се пази архивен материал с номер 861.00/5339, озаглавен „Болшевизъм и юдаизъм“ от 13 ноември 1918 г. Това е доклад за болшевишката революция, в който се казва, че следните фирми и хора са замесени в това дело: „Якоб Шиф, банката «Кун, Лоеб и Ко»,Феликс Вартбург, Пол Вартбург, Ото Кан, Мортимър Шиф, Джеръм Ханауер, Гугенхайм, Макс Брейтън, Исак Селигман.“ Все водещи еврейски имена от американския и европейския банков елит. Докладът подчертава, че няма съмнение, че тази група е инспирирала и организирала Руската болшевишка революция. „През пролетта на 1917 г. Якоб Шиф започва да финансира Троцки — евреин, чиято цел е да извърши социална революция в Русия“, пише дословно в доклада на Държавния департамент от 1918 г. Докладът също така разглежда финансирането от страна на Макс Вартбург на Троцки, ролята на „Рейниш-Вестфалиан“ и на банкера Олаф Ашберг от „Ниа Банк“ — Стокхолм. Докладът говори за „връзка между еврейските мултимилионери и еврейските пролетарски вождове“. Докладът завършва с обобщение за сблъсъка на юдаизма и християнството, който вероятно стои в мотивацията на еврейския революционен патос. Тези документи цитира в книгата си „Уолстрийт и болшевишката революция“, издадена от Buccaneer Books. Inc., N.Y., 1974 г., американският политолог и икономист Антъни Сатън.

Явно тези изводи са разтревожили все пак някого в Държавния департамент на САЩ и въпреки височайшата закрила на Троцки от страна на президента Уилсън департаментът прави серия запитвания до посолството на САЩ в Англия по повод участието на международното еврейство в болшевишката революция. Посолството търси сътрудничеството на британското разузнаване и отговаря с поредица от секретни телеграми, които са в архивите на английското разузнаване и могат да се намерят в периодичния му бюлетин — Directorate of Intelligence, A montly Review of the Progress of Revolutionary Movements Abroad, no. 9, Juli 16, 1919 (861.99/5067). Крайният извод от тази поредица гласи:

„Съвсем очевидно е, че болшевизмът и неговата международна дейност се контролират от евреи. Комуникациите се движат между лидерите в САЩ, Франция, Русия и Англия и са явно координирани.“ Този документ е цитиран в книгата на американеца Дейвид Дюк „Моето пробуждане по еврейския въпрос“.

В книгата на еврейския автор Джоузеф Недава, издадена във Филаделфия през 1971 г. и озаглавена „Троцки и евреите“, пише, че Троцки често играел шах с барон Ротшилд, когато живеел във Виена, обикновено в „Кафе централ“.

Робърт Уилтън — 17 години кореспондент на „Таймс“ в Русия, пише, че „цялата история на руския болшевизъм носи печата на външна намеса. Убийството на царя, планирано от евреина Свердлов и изпълнено от евреите Голощекин, Сиромолотов, Сафаров, Войков и Юровски, е акт, извършен не от руския народ, а от неговите вражески окупатори.“

През 1920 г. капитан Монтгомери Шуйлер от военното разузнаване на САЩ изпраща доклади от Русия. Те са разсекретени едва през 1958 г. и в тях може да се прочете следното заключение: „Сигурно е неблагоразумно да се говори шумно за това в САЩ, но болшевишкото движение от самото начало и досега се направлява и контролира от руски евреи от най-отблъскващия тип.“

Шуйлер цитира в доклад от 9 юни 1919 г. една схема-таблица на кореспондента на „Таймс“ Уилтън, според която от 384 комисари през 1918 г. само 13 са руснаци, над 300 са евреи, като 264 от тях са пристигнали от САЩ за революцията.

В архива на Държавния департамент има и телеграма на американския посланик в Русия по време на революцията — Дейвид Френсис. Той пише:"Болшевишките лидери на Русия, много от които са евреи и 90 % от които са пристигнали от изгнание, малко ги е грижа за Русия, те са интернационалисти и се опитват да направят световна революция."

Свидетелството на един американски духовник потвърждава за хиляден път факта, че болшевишката революция в Русия през 1917 г. не е дело на руснаци, а внесен отвън модел, идея и изпълнение на евреи. През 1919 г. методисткият свещеник Джордж Симънс, настоятел на методистката църква в Петроград, по време на революцията дава показания пред сенатска комисия за събитията. В протоколи 439 и 469 от 65-ата сесия на Комисията на Сената на САЩ са записани думите на свещеник Симънс: „Сред агитаторите (болшевики — б. а.) имаше стотици евреи от Даунтаун — Ню Йорк, а през 1918 г. правителственият апарат в Петроград се състоеше от 16 истински руснаци и 371 евреи, 265 от които бяха пристигнали от Ню Йорк.“ Виждаме как различни източници потвърждават едни и същи данни — за стотици евреи, пристигнали от САЩ и финансирани оттам, за да хванат за гушата руския народ.

Равинът Малвин Анделман в книгата си „To Eliminate the Opiate“ (New York — Tel Aviv, 1974) цитира два източника, от които е видно, че Якоб Шиф е дал между 17 и 24 милиона долара за болшевишката революция. Година след смъртта му болшевиките внасят 600 милиона долара в банкерската къща „Кун, Лоеб и Ко“. Така вложеното се връща с огромна лихва.

А християнска Русия се оказва в примка. Докато войниците и са на фронта, властта в Москва и Петербург е завзета от евреи, пристигнали от САЩ и Европа с дебели пачки долари.

Шефовете на репресивния апарат през годините на комунизма са евреи до един: ЧК, ОГПУ, НКВД и КГБ се оглавяват от т.нар. залп на „Аврора“ до смъртта на Сталин от: Арон Солц, Яков Рапопорт, Лазар Коган, Матвей Берман, Хенрих Ягода, Нафтали Френкел, Лаврентий Берия — до един евреи.

Солженицин цитира Курганов, който има достъп до секретни документи и прави статистика на ГУЛАГ. Курганов установява, че през годините 1918 — 1959 в лагерите са загинали 66 милиона руснаци. В романа си „Архипелаг ГУЛАГ II“ Солженицин потвърждава, че ГУЛАГ е замислен, създаден и ръководен от евреи от начало до край. Ако това не е геноцид, то какво е?

Първото, което си осигуряват чуждите окупатори на Русия през 1917 г., е привилегии за евреите. Това се повтаря като червена нишка при всички „революции“. Кромуел през ХУН век веднага, щом разбива монархията и църквата в Англия, дава изключителни права на евреите. Едно от първите решения на Конвента в Париж след кървавата баня над френските християни през 1789 г. е права за евреите. Същото става и в съветска Русия след вноса на терористите Ленин и Троцки от САЩ и Германия.

„Еврейски глас“ през 1942 г. пише: „Еврейският народ никога няма да забрави, че СССР е единствената страна в света, в която антисемитизмът е престъпление.“ Един от първите декрети на новото съветско правителство в разгара на войната на 25 юли 1918 г. е декрет по личната инициатива на Ленин, който обявява антисемитизма за престъпление, наказващо се със смърт. В разговор с Диамандщайн — член на Наркома, Ленин мотивира решението си: „Огромно значение за революцията имаше фактът, че в нея взеха участие много еврейски интелигенти. Те ликвидираха саботажите, на които се натъкнахме. Еврейските елементи спасиха революцията.“ Мнението на Ленин е отпечатано в книгата на Киржниц „Еврейският работник“ (Москва, 1926 г.) и препечатано във „Вестник на института за изучаване на СССР“, № 4 октомври — декември (Мюнхен, 1959 г.).

Чърчил оставя на поколенията категорично мнение за еврейския характер на болшевишката революция. В „Сънди Хералд“ на 8 февруари 1920 г. той пише статията със заглавие „Ционизмът срещу болшевизма“. Ето част от нея: „Привържениците на тази зловеща конфедерация (световното еврейство) са главно хора, които са расли и възпитавани сред нещастните жители на тези страни, в които евреите са били подлагани на гонения заради расовата им принадлежност. Повечето от тях, ако не всички, са се отказали от вярата на своите предци и са изкоренили религиозната надежда за по-добър живот в отвъдния свят. Започвайки от времето на Спартак — Вайсхаупт до Карл Маркс и по-нататък до Троцки в Русия, Бела Кун в Унгария, Роза Люксембург в Германия и Ема Голдсмит в САЩ, е създаден широко разпространен заговор за отхвърляне на цивилизацията и преобразуване на обществото на основата на забавеното развитие. Завистливото недоброжелателство и неосъществимата на практика идея за всеобщо равенство се разширяваше и нарастваше. И накрая банда екстраординерни личности от самото дъно на големите градове на Европа и Америка хвана руския народ за косата и стана на практика безспорен стопанин на огромната империя.

Тук няма нужда да се подсилва ролята, която изиграват в създаването на болшевизма и във фактическото осъществяване на руската революция тези световни и основно атеистични евреи.“