Ричард Леймън
В тъмните гори (15)

Петнадесета глава

Корди се покачи върху ствола на едно паднало дърво. Хвана се за изсъхнал клон и се огледа. В мрака не се виждаше нищо друго, освен дървета и пак дървета.

Бен се изкачи също и застана до нея.

— Накъде да тръгнем? — попита той.

— Предполагам, че няма значение. Искам да кажа, че не се знае къде са.

Корди не можа да скрие отчаянието в гласа си.

— Желаеш ли да се върнем? — попита той.

— Къде да се върнем?

— Да се опитаме да намерим другите.

— А-ха! А знаеш ли къде са?

— Не точно, но…

— А как тогава ще ги намерим? Като свърнем обратно и закрачим? Това ще ни помогне много, няма що!

Тя седна на дънера и протегна крака. После скочи, но недостатъчно силно. Един стърчащ чеп одра гърба й.

— По дяволите! — извика тя.

Приземи се. Наведе се напред и се хвана за гърба.

— Нарани ли се?

— Ох, да! Майната му!

Бен също скочи.

— Проклет чеп! — продължаваше да ругае тя.

— Дай да видя — каза Бен. Тя обърна гръб към него и разголи гърба си. — Само е драскотина.

— Целуни я, за да я излекуваш. Но нежно.

Тя почувства лекия допир на устните му.

— Сега по-добре ли си?

— Да. Благодаря.

Той застана до нея и тя го хвана за ръката.

Корди обходи с поглед тъмната горска пустош около тях.

— Не знам, Бен. Те може да са наблизо.

Бен вдигна рамене.

— Тогава ще продължим да вървим. Нищо повече не можем да направим.

— Ако можехме само да намерим онази поляна… Мислех, че е в тази посока, но… — Тя поклати глава. — Наоколо нищо не ми е познато.

— Не сме се отдалечили много.

— Може и така да е.

— Тя е голяма поляна. Вероятно ще я открием.

— Предпол…

Тя рязко отскочи назад. Внезапно иззад най-близкото дърво се появи голо момче. Застана на пътя им. Беше леко приведено и с протегната напред ръка. Държеше нож. Корди и Бен се отдръпнаха назад. Момчето пристъпи към тях, скъсявайки разстоянието помежду им.

— Да бягаме ли? — попита шепнешком Бен.

— Да му отнемем ножа. Почти е дете.

Корди се огледа наоколо. Надяваше се да открие нещо, което би могла да употреби като оръжие. Но беше твърде тъмно, за да види каквото и да било. В следващия миг кракът й се блъсна в нещо твърдо. Тя се наведе и заопипва. Пръстите й почувстваха влажната повърхност на кора от дърво. Тя сграбчи предмета, който се оказа дебел клон. Повдигна го. Но само половината му се отдели от земята.

Проклетият клон се оказа прекалено дълъг!

Тя пусна клона. Момчето се стрелна напред. Ножът му се насочи към лицето й. Тя се предпази с ръка. Острието се заби в нея. В следващата секунда Бен се хвърли към момчето и застана зад гърба му. Задърпа го назад и се опитваше да докопа ножа. Не успя. Междувременно Корди хвана китката на момчето, държаща ножа, и рязко я изви. Изхрущя. Момчето извика. Ножът падна.

Бен се мъчеше да задържи в прегръдката си мятащото се момче. Корди коленичи и заопипва влажната земя. Намери ножа. Изправи се. Овладявайки нервите си, каза:

— Сега го дръж здраво.

После натисна върха на острието в корема на момчето. То замря от уплаха.

— Къде живееш? — попита Корди.

Момчето изръмжа. Горната му устна се повдигна и оголи зъбите му.

— Не мисля, че ни разбира.

— Да, май е така — съгласи се Бен.

Корди доближи лице до лицето на момчето.

— Говориш ли английски?

Момчето отново изръмжа.

— Та то е животно — смотолеви Бен.

— Момче, търся майка и татко. Знаеш ли къде са? Къде отвеждате хората, които залавяте? Имате ли лагер или нещо подобно?

— То не може да говори.

— Какво да правим с него? — попита Корди.

Бен повдигна рамене.

— Не трябва да го пускаме. Кой знае какви ще ги свърши?

— Но аз лично не мога да го заколя. А ти?

Бен с въздишка отвърна:

— Аз също.

— Тогава свали колана си. Ще го използваме като каишка. Ще пристегнем врата му. Да видим къде ще ни отведе.

— Да опитаме.

Като продължаваше да притиска врата на момчето, Бен свали колана си. Подаде го на Корди. А тя на него — ножа.

Тя прокара широкия кожен език през катарамата. Нахлузи примката през главата на момчето. Бен натисна колана към тънката шия на пленника. Корди издърпа силно нашийника.

— Окей — каза тя. — Да опитаме. Пусни го.

Бен пусна момчето.

То веднага скочи върху Корди. Тя се дръпна встрани и стегна колана. Момчето залитна и падна по очи. Мъчеше се да си поеме въздух. Впи пръсти в примката, но Корди стъпи върху гърба му и задържа колана здраво стегнат. Момчето се претърколи. Корди се подхлъзна. Загуби равновесие и падна. Коланът отлетя от ръцете й.

Тя видя как Бен ритна момчето. Обувката на приятеля й се вряза в лицето му и то се строполи на земята.

— Той е аут — каза Бен, след като побутна неподвижното тяло.

— Мъртъв ли е?

— В безсъзнание.

Превързаха наранената ръка на Корди.

Бен употреби долния край на ризата си. Разряза го с ножа на ленти и с тях обви раната на момичето.

После Корди коленичи до момчето. Разхлаби колана. Опипа шията му и установи, че има пулс.

— Да го оставим и да тръгнем, докато е в несвяст — каза тя.

— Не възразявам.

Изоставиха лежащото тяло и хукнаха между дърветата. Не бяха изминали и петдесет метра, когато някой извика наблизо една-единствена дума:

— Крул!

Не беше гласът на момчето.

Идваше някъде изотзад. Корди спря. Обърна се.

— Какво беше това? — прошепна тя.

— Не зн…

Остър писък, който вече несъмнено принадлежеше на момчето, отекна в ушите й.

Бен сграбчи ръката й.

— Хайде!

Пробягаха неголямо разстояние. Корди издърпа ръката си от неговата и каза:

— Почакай малко.

Тя се отпусна до едно дърво. Придърпа Бен до себе си и му прошепна:

— Като какъв ти се видя този вик?

— Като маниакален.

— Не ти ли се стори, че някой извика „крул“ и после уби момчето?

— Точно така и помислих.

— Може би този някой ще ни помогне?

— Ти си откачила.

— Не съвсем. Той уби крул, а ние не сме крули. Може би и той се опитва да се измъкне оттук.

— Не точно както ние. Та ти го чу, за Бога. В гласа му нямаше нищо човешко.

— Той приличаше на…

В същия миг се чу шумолене в храсталака. Гласът й замря в гърлото.

Дланта на Бен стисна силно нейната.

Между дърветата се появи очертанието на висока и едра човешка фигура. В едната си ръка държеше мачете. От другата се полюляваше главата на момчето, хваната за косите.

Корди приглушено изхленчи.

Бен я затегли за ръката. Тя рязко се освободи. Бен я погледна назад.

Ужасният глас отекна:

— Крул!

Бен хукна.

Корди, която остана на място, скрита зад дървото, видя как тъмната фигура се устреми към Бен.

После те се изгубиха от погледа й. Чуваше само шума от стъпките им върху сухите клони и листа.

Бен изкрещя:

— Не! Моля ви!

Корди притисна ушите си с длани.

Когато ги свали, вече цареше тишина.

Тя се сви зад дънера. Обгърна колене и се заслуша в горските шумове.