Джон Брънър
Сините роби (4)

Глава 4

Хорн попита един робот за кабинета на Дорди.

— На третия етаж отдясно — отговори роботът.

Хорн влезе, седна и извади цигара. Бе я изпушил до половината, когато Дорди дойде.

— Извинявам се, че трябваше да чакате — рече той — Току-що изпратих последните андроиди от силите на закона. Те бяха малко по-старателни от Кулин.

Хорн извади сивото портмоне от плетен метал.

— Какво точно е това? Аз го разчетох и предположих, че е някакъв пропуск или свидетелство. Но не съм чувал досега някой да е станал гражданин на галактиката.

— Земята не ги признава — отговори Дорди. — И нищо чудно. Както разбирам, това е странична планета. А в галактиката има много такива светове — както се вижда от внушителния брой печати в тази книжка.

Изведнъж Хорн изпита потискащо чувство за малоценност пред този синьокож човек, който в последна сметка не беше дори човек, а копие, получено от органични вещества по някакъв начин, чиито подробности му бяха неизвестни.

— Талибранд ми го даде при пристигането си — обясни Дорди. — Той беше най-ценното нещо, което имаше, като се изключи животът му. Раздели се с него само защото знаеше, че е в много голяма опасност, а да го намерят у него, значеше да реши съдбата си, колкото и добре да прикриваше следите си.

— Но защо го даде тъкмо на вас? — недоумяваше Хорн. — Познавахте ли го добре?

— Никога дотогава не бях го виждал.

— А от кого бягаше той? Как е разбрал, че е в опасност? И ако вие сте знаели, защо не казахте на Кулин?

— По същата причина, поради която не възнамерявам да кажа и на вас — усмихна се Дорди.

— Значи знаете.

— Зная… смътно. Бих могъл да посоча име и пак да не мога нищо да докажа…

— Вие май шикалкавите — каза Хорн внезапно. — Струва ми се, че пет пари не давате за Талибранд. — Захвърли на масата сивия портфейл с необикновеното книжле и стана. — Отивам да се забавлявам.

Тъкмо когато щеше да излезе от стаята, Дорди, който не бе помръднал, извика подире му:

— Мистър Хорн!

Хорн погледна назад, без да каже нищо.

— Грешите, когато казвате, че пет пари не давам за Талибранд. Той беше добър човек.

— Така пише и в книжката. Но според чие мнение? Той не е представлявал нищо на Земята.

— И тук грешите. Впрочем нямаше смисъл да оставя този документ у мен. Той ми е безполезен.

— И на мен — рязко каза Хорн и излезе.

Една подвижна обществена чешма минаваше бавно край входа на хотела, когато Дери стигна до улицата. Забърза след нея и я спря, за да отпие две-три глътки стимулант с плодов вкус, който течеше от десетината й чучура. Веднага го обзе изкуствена веселост. Купи си маска от един минаващ продавач и си я сложи. На тротоара зачака летящите таксита. Техните търпеливи роботи бръмчаха недоловимо. Когато Хорн се приближи да избере някое от тях, от едно слезе влюбена двойка и той веднага го зае. Таксито се издигна бавно във въздуха, подскачайки като перо. Хорн вдигна глава нагоре да погледне звездите.

Човек се научава да разпознава тия, които имат населени планети. Само че по-късно ги забравя. Да го убиеха, не можеше да назове дори две от тия звезди или техните населени светове.

Наклони се настрана да погледа светлините под себе си. Таксито описваше широк кръг над града; ту чуваше шума на панаира, ту вятърът донасяше до него песен от някоя лодка, полюшваща се върху вълните на миля от брега. Карнавал!

Таксито се спусна на тревиста площ до панаира. Хорн слезе и се присъедини към група от една дузина или повече души, които ходеха от атракция на атракция…

Оставаше само един час до зори. Някои вече спяха на земята; така ставаше обикновено през първата нощ на карнавала. Утре хората щяха да спят цял ден, а на залез щяха да се събудят освежени.

Хорн се озърна. Компанията му сякаш се бе стопила във въздуха. Опечален, той се заразхожда с наведена глава.

Някой идеше към него. Беше непознат, който се спря и погледна Хорн през златната си маска.

— Името ви е Хорн — каза той с глас, който му се стори познат.

— Да — призна Хорн. — Какво има?

Непознатият насочи към него шпага.

— Възнамерявам да ви убия!