Джон Брънър
Сините роби (13)

Глава 13

— Не, няма да ви кажа по каква причина предложихме Талибранд — заяви студено наследственият съветник Брейтуин. — Искам да зная обаче по каква причина задавате такъв глупав въпрос?

Той беше среден на ръст, много пълен човек. Седеше на високо троноподобно кресло от черна и жълта местна дървесина, тапицирано с нещо като необработени животински кожи, и носеше черна куртка и чер брич с позлатен колан и ботуши от мека кожа до прасците.

Хорн се изчерви. Беше съвсем объркан. Объркан още от пристигането си на Крию’н Дит, защото това беше толкова особен свят! В сравнение с него Нюхолм с всичките си второстепенни различия би могъл да бъде областен вариант на Земята. А тук… Ниският таван от дървени греди, стените от шлифован камък с тесни прозорци постланите на коравия под кожи — всичко изглеждаше толкова варварско.

Хорн повиши глас, за да го чуят всички в залата:

— Толкова ли е важно да знаете по каква причина е убит един гражданин на галактиката?

— Какво!? — Брейтуин сграбчи страничните облегалки на креслото си, наклони тялото си напред и се вторачи свирепо в Хорн. В същия миг през залата премина вик на отчаяние и ужас. Брейтуин ги накара с поглед да млъкнат. — Доказателство!

— Аз отидох от Земята на Нюхолм, понеже Талибранд дойде на Земята от Нюхолм — отговори Хорн. — От Нюхолм пристигнах в Крию’н Дит, понеже Талибранд дошъл в Нюхолм от Крию’н Дит. Знаех това, тъй като имам ето какво.

Подаде бавно сивия портфейл на Талибранд. Брейтуин моментално го грабна, огледа го, после обгърна с поглед всички насъбрали се и изкомандува: „Вън!“

Когато останаха сами, Брейтуин слезе по стъпалата на подиума, на който стоеше креслото му, и закрачи напред-назад.

— Казвате, че сте дошли тук да проучвате съдбата на роботите, които семейната ви фирма продава — заговори той най-после. — Десет дни отхвърлях молбите ви за аудиенция, защото не исках да си губя времето с някакъв си млад празноглавец от Земята. Този свят е малко по-различен от вашия, младежо. Вашият свят практически сам си върви с вашите машини, андроиди, роботи и тъй нататък. А ние тук вършим работата, затова нямам време за празно дърдорене. — Той протегна ръката си с портфейла на Талибранд. — Защо не казахте за какво сте дошли тук?

— Защото Талибранд беше убит! — избухна Дери. — Защото този, против когото е действувал, се опита да организира убийството ми с дуел на Земята, а после — отвличането ми на Нюхолм! Защото Талибранд умря с недовършено дело и който го е убил, се опитва да осуети довършването му от някой друг!

— Вие ли се опитвате да го довършите? — учуди се Брейтуин.

— Искам да се опитам! Но дори не зная какво е то!

— Да излезем от тази зала — рече Брейтуии внезапно. — Елате в кабинета ми, там ще ми разкажете всичко.

Кабинетът беше зад подиума. Той беше малък, със същите каменни стени, както залата. На етажерки, закрепени с куки за стената, имаше книги, някои от Земята. Едно момиче в дълга до пода бяла рокля внесе пръстена кана с две чаши и наля някаква възкисела кафява течност.

— Напитката, която ни е направила такива, каквито сме — обясни Брейтуин полушеговито. — Криюндитската бира е грубовата и притежава изненадваща сила. Такива са и криюндитците.

Пиха, после Брейтуин се облегна назад и кръстоса крака.

— А сега да чуя цялата история! — изкомандува той.

Когато Хорн завърши, Брейтуин промърмори:

— Когато Ларс Талибранд беше тук при последното си пътуване, той не каза нищо за опасността, в която се е намирал.

— Вие познавахте ли го лично? — попита Хорн.

— Ларс и брат му Ян са ми далечни роднини.

— Ще ми кажете ли тогава какво вършеше Талибранд?

— Не мога. Мога да ви кажа само какво ни накара да го предложим за гражданство. Той ми донесе доказателство, че най-големият син на една от нашите благородни фамилия е бил отвлечен от злобен и завистлив съперник; заловил се да търси момчето и го намерил, като при това открил, че и други са били отвлечени. Някакви безскрупулни космически търговци били подкупени да ги отвлекат. И ги прехвърлили оттатък Артуърлд, боядисани в синьо. Но Ларс не се спрял дотук. Той се опитал да проследи докрай цялата тази ужасна машинация. Открил много такива случаи на една дузина различни светове и някъде дори успявал да върне децата на близките им. Това толкова много възмути нашия съвет, че се готвехме да забраним на търговците с андроиди да прекарват стоката си през Крию’н Дит. Но Ян възрази, че сигурно има само няколко такива случая, защото би било невъзможно да се отвлекат толкова много деца и да се представят за андроиди, без хората да забележат. А ние зависим много от печалбите, които получаваме като посредници в тази търговия, макар че лично на мен тя не ми харесва. Но вие сте от Земята, а Земята е местоназначението на повечето андроиди и сигурно вие мислите другояче.

— Аз съм срещал андроиди, които ми харесват повече от самите човеци! — заяви Хорн. — Фактически, както ви казах, без помощта на андроиди нямаше да мога да започна пътуването си.

— От устата на самия Ларс чух — вметна Брейтуин, — че много андроиди рискували живота си, за да му помогнат с надежда да се докаже, че и те са откраднати от родители-човеци, а не получени от някакъв химически бъркоч.

— А каза ли ви Ларс къде се правят андроидите?

— Не, не ми каза. А и не съм го питал. Просто не искаме да имаме нищо общо с тази търговия. Но андроидите са човеци във всички отношения с изключение на едно: те са безплодни. Всъщност се установи, че мерзавците, които са откраднали децата са ги направили така безплодни, като че наистина са андроиди.

Момичето, което им бе донесло бирата, дойде пак и прошушна нещо на Брейтуин. Съветникът бързо стана.

— Брат му Ян е тук. Дошъл е да се срещне с вас.

Хорн също бе станал, когато Ян Талибранд влезе и се учуди, като видя човек, който толкова се различаваше от Ларс, та почти не можеше да повярва, че двамата са били братя.