Георги Полской
Рицари на фалшивите банкноти (2)

РАЖДАНЕТО НА ДРЕВНАТА ПРОФЕСИЯ

Историята на тази находка е съвсем необичайна, въпреки че откритието е направено с най-обикновен плуг. В село Чухурюрд, Шекински район, Азербайджанска ССР, по време на оран в преобърнатия пласт земя намерили две тъмни металически кръгчета. Оказало се, че това са монети, които са били в обръщение по времето на могъщия партски цар Митридат I (около 123–87 г. пр.н.е.). Изследванията показали, че едната от монетите е фалшива и според археолозите е дори „варварско подражение“, т.е. груба фалшификация на монетите, сечени в древна Партия.

Още през VI век преди нашата ера фалшифицирането на пари взело такива размери, че в прочутите закони на Солон се предвиждало за това смъртно наказание. Оттогава датират и особените методи и начини за проверка дали сребърните монети, конто са в обръщение, са истински. Проверявали ги с нож. Остъргвали парченце от монетата и по нареза ясно личало дали тя е фалшива или истинска, защото престъпниците покривали металическите монети само с тънък слой сребро, за да изглеждат чисто сребърни. Но фалшификаторите намерили изход от положението, като сами правели нарез на фалшивата монета и го посребрявали.

Предполага се, че главен център на фалшифицирането ча пари по времето на разцвета на древния Рим бил Египет. Интересно е да се отбележи един малко известен, но много характерен факт. Когато Антоний пристигнал в Египет при Клеопатра, в свитата му имало опитни, както бихме ги нарекли днес, специалисти-експерти за борба с фалшифицирането на пари. Очевидно в Рим прониквали от Египет фалшиви монети в такова количество, че това сериозно безпокояло римския сенат. Впрочем възможно е фалшиви пари да са прониквали не само от Египет. По времето на император Клавдий в обръщение имало толкова фалшиви пари, че много опитни нумизмати подозират самия Клавдий в съучастие в това незаконно дело.

Това предположение не е толкова фантастично, колкото изглежда. Та нали и небезизвестният Нерон официално разрешил да се фалшифицират римските монети, като се прибавят към среброто и други метали, За държавната хазна това било изгодно. Своето решение Нерон обяснил с „държавни съображения“. Ако се вярва на римския император, за да се избегне бързото изтриване на сребърните монети и за да останат те по-дълго в обръщение, трябвало да се отливат от особена сплав. Така било сложено началото на „разтварянето“ на среброто в римските монети и в края на краищата количеството на примесите достигнало 90-95%.

Важно е да се отбележи, че в зората на цивилизацията на фалшифицирането на пари се гледало като на измама на частно лице. На това се дължат и не особено жестоките наказания, които се налагали за него. По-късно, когато фалшифицирането на пари придобило масов характер, станало ясно, че загубата от това, казано на юридически език, „противоправно деяние“, е доста голяма и засяга интересите на държавата. Тогава се изменил и характерът на наказанията. Те постепенно ставали все по-жестоки. В древния Рим благородните граждани се освобождавали за цял живот от всички данъци (а те били многобройни), а робите получавали свобода, ако издадат на властта фалшификатор на пари. Ако фалшификатор успеел да избяга от затвора, незабавно екзекутирали стражата. Самите престъпници обикновено хвърляли при дивите зверове, за да бъдат разкъсани, или ги изгаряли живи.

Древните германски закони също предвиждали изгаряне, а в северните райони на Франция през XIII век фалшификаторите на пари били хвърляни живи в котли с вряла вода.

В древна Русия също се отнасяли сурово с фалшификаторите на пари — наливали в гърлото им разтопено олово. По-късно това наказание било заменено с „по-хуманно“ — отсичали им ръцете и краката, а още по-късно започнали да ги давят. Така например през 1462 година в Новгород шест души, обвинени, че са фалшифицирали пари, били удавени в реката в присъствието на много граждани.

Приблизително по това време в Англия бил приет закон, според който на фалшификатора на пари отрязвали само ръцете. Ако в този страшен грях се случвало да бъде уличен някой от работещите в монетния двор, на него също му отрязвали ръцете и ги закачали над пресата — за назидание на онези, които още не фалшифицирали пари, но внушавали недоверие на началството. И все пак никакво наказание не могло да изкорени това престъпление. Жаждата за забогатяване надвивала страха. В тези далечни времена се прилагал своеобразен метод за определяне дали майсторът, когото подозират във фалшифициране на пари, е наистина виновен — предлагали му да подържи в ръка нажежен къс метал. Членовете на „контролната комисия“ внимателно наблюдавали лицето на заподозрения. Ако по време на тази чудовищна проверка то не се изкриви от болка, значи всичко било наред и майсторът бил вън от подозрение.

В Англия през средните векове кралят предоставял само на знатни хора правото да секат монети. Те имали право да слагат своя печат, което удостоверявало, че монетите са истински. И въпреки това същите тези хора се занимавали с фалшифициране на монети. Наистина те правели това хитро: слагали на монетите не своя печат, а печата на друг, който имал право да сече монети.

Когато крал Хенрих I разбрал това, в навечерието на Коледа през 1125 г. извикал при себе си в Уинчестър всички, които имали право да секат пари, и на онзи, който не можел да докаже чистотата на монетите си, отсичали дясната ръка. Един летописец твърди, че всички благородници останали с по една ръка Оттогава, щом се заговори за „кървавото Рождество“, всички в Англия знаят за какво става дума. Трудно е да се каже дали това е истина, но фактите говорят, че не само аристократите (и не само в Англия) се занимавали с фалшифициране на пари. Според последните данни в онези далечни времена (XII до XIV в.) в това престъпление били замесени представители на всички съсловия, но най-често лица с духовен сан. С тях също се разправяли без особени церемонии. Историята е запазила името на абат Месендрон, който по времето на английския крал Едуард III (1312–1377 г.) едва ли не съвсем открито се занимавал с фалшифициране на монети и с разпространяването им. Абатът бил разпънат на диба^[1], а след това обесен.

Във Франция през тази епоха най-често се заемали с фалшифициране на пари знатни хора, благородници. Между тях често имало и жени. В продължение на седем години графиня Жана де Болон е Оверн правила фалшиви пари в родовия си замък в Тулуза. „Монетният двор“ се намирал в подземието на замъка, а със сеченето на парите се занимавали две доверени й лица. Графинята сама държала ключа от вратата, която водела към подземието, и винаги присъствувала по време на работа, защото се страхувала, че доверените й лица могат да правят монети и за себе си. През 1422 г. те все пак били разобличени и арестувани заедно с графинята.

Според енциклопедия „Британика“ през 1562 г. в Англия за фалшификаторите на пари били въведени нови наказания: глоба, позорен стълб, отрязване на ушите и носа. Освен това фалшификаторите били осъждани на доживотна каторга. Изобщо, както пише в своята книга „Фалшификацията“ С. Коул, археоложка и изкуствоведка, през XVII—XVIII век незаконното сечене на пари в Англия било нещо обикновено. Понякога дори в банките не можели да определят кои пари са истински и кои фалшиви. А пък и истинските пари се правели толкова небрежно, че не било никак трудно да се фалшифицират. Така било до 1844 г., когато със специален закон бил установен строг ред при сеченето на пари и били въведени строги изисквания за качеството им.

Интересно е да се отбележи, че във всички случаи, когато ставало дума за мерки срещу фалшифицирането на пари, най-ревностни съдници били духовниците. Впрочем това не е чудно, тъй като църквата получавала от паството богати дарения и никак не й било изгодно да пълни хазната си с фалшификати.

В другите страни нещата също не вървели по-добре. Например фалшифицирането на пари в Русия през XVII в. се превърнало в истинско бедствие. Появили се огромно количество фалшиви медни пари. Както твърди Н. Полетаев в „Журнал министерства юстиции“ (февруари 1864 г.), през XVII в. били екзекутирани 7000 фалшификатори на пари, а на 1500 отрязали ръцете. По времето на царица Анна Йоановна имало толкова фалшиви пари, колкото и истински.

Наистина след като започнали да се печатат книжни пари, настъпило временно затишие, но скоро започнали да фалшифицират и тях. Ето как се характеризира обстановката в страната в един правителствен указ от 1771 г.: „Стана ни известно, че в санктпетербургската банка за замяна с държавни асигнации са постъпили няколко подправени асигнации, т.е. от 25 рубли преправени на 75 рубли (!) така, че цифрата 2 и написаното с думи «двадесет и пет» са изтрити и вместо това е написана цифрата 7 и словесно думата седемдесет. При това банкнотата е така внимателно подправена, че на пръв поглед, ако не сте предупредени, е трудно да се забележи“. Със същия указ се заповядва да се изземат всички асигнации на стойност 75 рубли и занапред да не се пускат в обръщение.

В епохата на феодализма циркулацията на пари между отделните държави била доста ограничена. Новият капиталистически строй с промишлената революция, с рязкото разрастване на международната търговия и бързото преминаване на огромни парични суми от една държава в друга спомогнал за невиждан дотогава разцвет на фалшифицирането на пари. Преди всичко това се отнася за Съединените американски щати, където неудържимата страст за забогатяване, присъща на аморалната атмосфера на цялото капиталистическо общество, била доведена до краен предел. Дори един от американските буржоазни историци Лин Глезер като подзаглавие в книгата си „Фалшифициране на пари“ поставил: „Историята на американския път за забогатяване“.

В този смисъл историята на фалшифицирането на пари в САЩ е драматичен разказ за безкрайната гонитба на златния телец, която разлага нацията, за това как хиляди, десетки хиляди хора, които жадуват да натрупат пари, се вливат всяка година в огромната армия от престъпници.

Ще разкажем за това по-подробно.

Американската историография твърди, че корените на така наречената „свобода“, характерна за американския начин на живот, са дълбоко в мрачната епоха, когато подтисканите от феодалномонархическия строй и гонените за религиозните си убеждения хора напускали Европа и масово се преселвали в Новия свят, където в мир и съгласие полагали основите на тази американска свобода.

Съединените американски щати съществуват като държава от 4 юли 1776 г., когато на Континенталния конгрес била приета Декларацията на независимостта. Фактически обаче историята на САЩ води началото си от организираното заселване на европейците в Новия свят, т.е. от края на XVI и началото на XVII в. Държавата се раждала в обстановка на кървави и изтребителни войни с индианците, безпощадна експлоатация на черпите роби и непрекъснати междуособици.

Разбира се, между преселниците имало и такива, който наивно се надявали в Новия свят да се избавят от гоненията и експлоатацията, но някои търсели съвсем друга свобода. Това били любители на лекия живот, авантюристи или просто престъпници. Сред тях имало и фалшификатори на нари. През 1770 г. корабът „Тротмън“ с 26 оръдия на борда пристигнал от Англия в Мериленд с особен „товар“. Само след няколко дни „Мериленд газет“ съобщил на читателите си за появяването на фалшиви шилинги и призовал населението да внимава ори разплащанията си с търговците.

В обръщение били местни и английски фунт-стерлинги и шилинги, френски луидори, испански дублони, холандски гулдени и монети на някои други страни. Те се правели от различни сплави и да се определи от каква сплав е направена всяка монета било наистина трудно. Освен това в онези времена в Европа съществувал обичай, според който възцаряването на нов монарх често се ознаменувало със сечене на нови монети. Жителите на Америка естествено с голямо закъснение узнавали последните събития от Стария свят и това кой е встъпил на престола. Ето защо, когато през 1754 г. в Америка се появили испанските дублони, на които, кой знае защо, било написано „Фердинанд“, а не „Филип“ — името на краля, който тогава управлявал Испания никой не се усъмнил в истинността на тези пари. Кой знае, мислели си преселниците, може на престола вече да се е възкачил Фердинанд. Впрочем и самите фалшификатори явно не знаели откъде им е хрумнало да напишат на монетите не името, което трябвало.

За разцвета на бизнеса с фалшиви пари помогнали и други важни обстоятелства. Въпреки че според законите на повечето провинции фалшифицирането на пари се наказвало със смърт, това не плашело много собствениците на частни монетни дворове, тъй като апаратът на държавната власт бил малоброен и не особено авторитетен. Освен това по-голяма част от преселниците били неграмотни, а в обръщение се били натрупали толкова монети (впоследствие и книжни пари), че дори и за грамотен човек било трудно да разбере, какво е получил срещу своята стока.

През 1652 г. в Бостън (провинция Масачузетс) бил построен първият в Америка монетен двор, който започнал да сече сребърни монети: по 1 шилинг (12 пенса), по 6 и по 3 пенса. От едната страна в горната част на монетата имало две букви — NE (Нова Англия), а от другата, също в горната част — римските цифри XII, VI и III, означаващи стойността. Монетите нямали никакви други изображения.

Малко по-късно, след като се убедили, че да се фалшифицират тези пари не е никак трудно, започнали да секат нови, тъй наречените „дъбови“ и „борови“ монети. Разбира се, те също се правели от метал, но били наречени така, защото в зависимост от стойността им на тях било изобразено съответното дърво. Например шилингът (12 пенса) имал от едната страна изображение на бор, а по края надпис „Massachusetts“. От другата страна в центъра била написана годината, в която монетата е пусната в обръщение (1652) и стойността й (XII), а по края имало надпис: „New England“.

Историята е запазила името на първия фалшификатор на американски монети. Това бил Джон дьо Плис, който през 1674 г. бил изправен пред съда. През декември 1683 г. губернаторът и общинските власти в Ню Йорк издали заповед, с която предупреждавали жителите на града, че в провинцията са се появили фалшиви монети (включително и испански дублони). През 1684 г. такива предупреждения направили и властите на Бостън и на много други градове от британската колония в Новия свят.

Така започнала ерата на бизнеса с фалшиви пари. За това допринесло и обстоятелството, че колониалните закони били толкова несъвършени, а ненавистта на преселниците към суровите канони на британската юриспруденция толкова силна, че съдиите пускали фалшификаторите-неудачници да вървят където им видят очите. Наистина имало и случаи, когато заподозреният направо бил осъждан на смърт, без да се разглежда делото му. През 1703 г. например в Ню Йорк глобили един фалшификатор и го пуснали на свобода, а във Филаделфия през 1720 г. за същото престъпление обесили друг. Това различие се обяснява не само с факта, че всеки щат имал свои закони, но и с това, че още тогава американските съдии се отличавали със своенравен характер.

Въпреки всичко фалшифицирането на пари продължавало да се развива и усъвършенствува. Работата стигнала дотам, че горната камара на Асамблеята в провинция Кънектикът специално обсъдила проблема за борбата с така наречените „черни шилинги“.

Нова епоха в развитието на фалшификаторството настъпила след 1691 г., когато се появили книжните пари.

Те се печатали на обикновена хартия, и то само от едната страна. На правоъгълен лист, без водни знаци, били отпечатани неугледна винетка, гербът, номиналната стойност и подписите на длъжностните лица. Отначало всичко се печатало само с черна боя, а по-късно започнали да печатат герба и винетките с червена. Понякога се правели надписи за златното или сребърното обезпечение на парите, както и за това, че фалшифицирането на пари се наказва със смърт. Постепенно външният вид на парите започнал да се изменя. Например банкнотите от 2 шилинга на провинция Ню Хемпшир (1743 г) и от 20 шилинга на провинция Кънектикът (1755 г.) имали сложен орнамент, а едната страна на 20-шилинговата банкнота напомняла килим по отпечатаната на нея рисунка.

Парите в различните американски провинции малко се различавали помежду си. Наистина заради фалшификаторите всяка провинция прибягвала към различни уловки: печатали секретни завъртулки, думи с особен шрифт, а в Южна Каролина прибягвали до древноеврейски и гръцки букви (на парите от 1776 г.). В Пенсилвания на книжните пари с различна стойност името на провинцията било написано различно. Трябва да се знае, че това не е печатна грешка, а още една хитрост в борбата с фалшификаторите. Известни са четири надписа: Pennsylwania, Pensylwania, Pensilwania, Pennsilwania.

Не било трудно да бъдат подправени тези пари. Освен това те били печатани със стойности от 3, 5, 10, 15 и повече фунт-стерлинги и да се фалшифицират било по-изгодно, отколкото монети със стойност от няколко пенса. Известни са имената на първите фалшификатори на книжни пари: Роберт Фентън и Бенджамин Пирс.

Първите американски книжни пари имали един неравен край (най-често десният). Това се правело с наивната надежда, че ще се затрудни подправянето на парите. В монетния двор се съхранявал кочан, чийто противоположен край пасвал точно на паричния знак от определената серия. Парите обаче бързо остарявали и не само очертанието на края, но и самото изображение на паричния знак било трудно да се различи. Освен това не било трудно за фалшификаторите да изрежат края на банкнотите по съответния начин.

В атмосферата на непрекъснат стремеж към богатство и гонитба на „златния телец“ престъпници ставали за съжаление и много надарени хора. Те тръгвали към богатството и парите направо, като избягвали междинния стадий, наречен „работа“. За „успехите“ им помагали както подкупността на полицейския апарат, така и жестоката борба за място под слънцето в едно общество, където човек за човека е вълк.