Джойс Върни
Жадувам за твоите ласки (5)

VI.

Влизайки в асансьора, Кейт забеляза, че е забравила джемпера си при Тед. Нямаше смелостта да се върне. Предположи, че той ще й го донесе по-късно.

В салона свиреха джаз и гостите се забавляваха добре. Помещението бе препълнено и горните прозорци, въпреки хладното време, бяха отворени.

Кейт откри Катя и Кен на дансинга. Тим стоеше до вратата с чаша в ръка:

— Роклята ти е чудесна! — подхвърли той, поглеждайки полуоткритите й гърди — каня те на танц.

— С удоволствие, но по-късно. Никола вероятно ще ме потърси.

Тим с усмивка обясни, че кавалерът й играе билярд и няма да забележи нейното отсъствие. Действително Никола беше в билярдната зала. Кейт се засрами, че точно той обираше парите на колегите й най-безцеремонно, но не посмя да се намеси.

Скоро гостите се събраха около бюфета за вечеря. Тед взе думата:

— Бих желал — започна той, — да изкажа най-сърдечна благодарност на всички сътрудници, допринесли за реализиране на проекта „Нови тенденции в производството на туид“, особено на…

Той се огледа наоколо:

— Мис Донели, бихте ли дошла?

Всички погледи се насочиха към нея.

— Поздравявам ви! — продължи той, като й подаде кожена папка с грамота и образец на гуид по неин дизайн.

Тя не повярва на очите си. С помощта на Тед мострата изглеждаше чудесно.

Гостите изръкопляскаха, а тя едва намери сили да каже:

— Благодаря ви за съдействието, мистър О’Мейли.

Докато приемаше поздравленията от своите колеги, Кейт стискаше в ръка отличието: Никой не завиждаше на успеха й. Първият образец вече бе готов, предстоеше й работа по колекцията на Русел. Скандално започналата вечер се превръщаше в триумф.

Тъй като Никола не се появи, тя седна до Катя и Кен. Когато Кен отиде за кафе, до тях се приближи Тим.

— Здравей, Тим! Как си? — любезно го поздрави Катя.

Той изглеждаше блед, сигурно беше попрекалил с пиенето.

— Ако кавалерът ти разреши, бих танцувал с теб, Катя.

— Решавам сама и не възразявам. Да вървим.

Звучеше приятна музика. На дансинга вече танцуваха блус Мойра и Тед.

— Много е хлътнала по него, горката — пошушна Катя на приятелката си, преди да последва Тим.

Докато пиеше кафето, Кейт наблюдаваше танцуващите. Изведнъж почувства нечия ръка на рамото си.

— Ще танцуваме ли?

Изненадана, тя изпусна чашата и заля роклята си. Висок рус мъж коленичи и започна да почиства със салфетка кафето.

— Майкъл! Това си ти!

— Здравей, Кейт! — с усмивка каза той.

Бе настъпил мигът, който толкова отдавна чакаше и тъкмо сега да изцапа роклята си! Майкъл я поведе към дансинга.

— Не мога да повярвам!… — опитваше се да каже нещо тя. — Америка добре ти се е отразила. Защо се върна?

— Диана и аз се разделяме окончателно — обясни тихо Майкъл. — Няма повече смисъл да живеем така. Тя е на Ривиерата, а аз се върнах, за да рисувам…

— За да рисуваш ли?

— Да, и за да те видя. Едва те познах. Станала си по-красива от преди, скъпа…

В очите й се появиха сълзи. Искаше й се да седне. Тръгна заедно с Майкъл към масата си, но се появи Тед и препречи пътя й с думите:

— Разрешавате ли?

Майкъл се вцепени, но не каза нищо и мълчаливо на пусна дансинга.

— Защо не ме предупредихте? — попита Кейт, танцувайки.

— Не знаех. Професор Догън обича изненадите и така настройва жертвите си една срещу друга.

— Не говорете по този начин. Той се е разделил вече със сестра ви и затова е тук.

Гневни пламъчета заблестяха в очите на Тед:

— Диана отдавна трябваше да остави този плейбой.

— Искате да ме защитите ли? Едни се развеждат, други желаят да бъдат цял живот заедно. Не сме в 19 век! Не всеки има смелостта да признае грешките си! — добави Кейт.

— Намеквате за Мойра и мен?

— Ако така го разбирате…

— В никакъв случай! — прекъсна я той. — Аз никога не престъпвам дадената дума.

— В това не съм се съмнявала…

Танцът свърши, Тед се поклони и остави партньорката си сама. Тя тръгна след него, настигна го и леко докосна с ръка рамото му.

— Благодаря ви сърдечно! — заяви Кейт, като посочи с поглед папката.

— Вече ми благодарихте! — студено отвърна той и продължи.

— Почакайте…

О’Мейли влизаше в кабинката на асансьора и възнамеряваше да се оттегли, когато Кейт го догони и блокира вратата.

— Тед! Отнасяте се несправедливо към Майкъл. Заклевам се, че той няма да ви причини нищо лошо.

— Защото отдавна го е сторил. Няма да го допусна до вас! Той никога не ще ви притежава! Предупреждавам те, не ме подтиквай към крайности!

После я целуна така необуздано, че тя почти загуби равновесие. Вратата на кабинката се затвори и ги раздели един от друг…

— Виж я ти? — чу тя зад гърба си. — Значи, вярно е, което се говори…

Никола се полюшваше към нея с полупразна бутилка шампанско. Кейт се смути: „Сигурно е видял всичко!…“

— Не е така, както си мислиш — промълви тя, отстъпвайки бавно.

— Не, скъпа. Както чувам, добре се оправяш. Всъщност, с кого танцува? Следващото стъпало по стълбата на горе ли?

Кейт се изчерви и се върна назад с надеждата да намери изхода.

— Не ти ли стигам аз, съкровище? Нима не мога да помогна за кариерата ти? Ти ме покани тук. Дължиш ми обезщетение — фъфлеше той, хващайки я за ръката.

— Покана не означава привилегии! Освен това ти прибра добри пари от колегите ми на билярд.

Стигнаха до дъното на коридора. Кейт се почувства в задънена улица. Беше тихо, никой не идваше. Тя забеляза една врата и се втурна през нея в стаята, като се опита да затвори след себе си, но Никола й попречи с крак, нахвърли се грубо и невъздържано върху нея и с рязко движение раздра роклята й.

Кейт извика ужасена и го удари с всички сили по лицето. Никола се олюля и я погледна ядосано.

— По дяволите! Какво толкова се церемоня с теб! — отсече той и я помъкна към дивана.

В този миг вратата се отвори. Само за секунди Тед прецени обстановката.

— Вън! — кресна той, изви зад гърба ръката на Никола и го притисна към стената. — Моментално напуснете къщата, разбрахте ли! Кейт, качете се горе и облечете нещо! А вас, мистър, ще дам под съд! Хайде, побързайте!

О’Мейли го избута в коридора.

Кейт се успокои. Разочарована, огледа дрехите си. Цялата горна част — от деколтето до талията — бе разкъсана и не можеше да се използва повече.

Наоколо нямаше никой, тя влезе в асансьора и се качи в стаята на Тед.

Какво ли ще си помисли Майкъл, ако я видеше полугола в стаята на зет си?

Изми се в банята, облече копринен пеньоар и завърза колана. След кратко почукване влезе и О’Мейли. Под лявото му око кървеше рана като на боксьор.

— За бога, какво се е случило?

— Изведох този тип на чист въздух. Бих искал Майкъл да е на неговото място — каза той, отвори един шкаф и наля скоч с лед.

— За тебе — вдигна чаша Тед.

Кейт се съвзе от уплахата, въпреки че скочът пареше на гърлото й и отбеляза:

— Най-добре е да изпратя Лаура или Катя в къщи за дрехи.

Той седна до нея и я прегърна. Полазиха я тръпки. Мина й през ума, че Майкъл не бива да я вижда в това състояние. Тед започна да обсипва с целувки лицето и шията й.

— Моля ви… не… Майкъл и аз…

— Не желая повече да чувам това име! Никога!

Мис Донели си припомни ужасната случка с пийналия Никола.

— Тед, не искам… Аз…

Устните му се сляха с нейните и той я понесе по стълбите към спалнята. Сложи я на леглото и обви ръце около нея, притискайки я към себе си. Тялото му беше мускулесто. Кейт не биваше да се поддава на чара му и да губи контрол над себе си точно сега. Майкъл не би й простил. В един момент Тед разхлаби прегръдката си, Кейт се изплъзна, претърколи се и избяга. На най-горното стъпало закачи, тока на обувката си в полата на пеньоара и полетя през глава надолу.

Когато се събуди, всичко я болеше. Отвори очи. Заслепи я светлината от прозореца и се принуди да ги затвори. Бе облечена в широка нощница, а на единия си крак имаше превръзка. Дали не е счупен? Ако беше, нямаше да се намира в къщата на Тед. „Колко ли е часът…?“

Почука се. Влезе О’Мейли, носейки поднос със закуската и ваза с жълти рози. Помогна й да се изправи.

— Боли ли?

Кейт заплака. Всичко беше против нея. Спомни си минутите с Никола, скъсаната рокля, сцената в спалнята на Тед…

— Не плачи — избърса нежно сълзите й той.

— Съжалявам — хълцаше Кейт. — За всичко сама съм си виновна.

— Вината е моя — извини се О’Мейли и седна на леглото до нея. — Изпий чая си и ще се почувстваш по-добре. Защо избяга?

— Нямаше друг начин! Обвързана съм с друг мъж — прошепна тя, затваряйки очи.

— Това означава ли, че съм ти безразличен и нямаш чувства към мен? Ти ме харесваш, както и аз теб… Убеден съм! Признай си! Снощи ме желаеше… Отговори ми, защо побягна!

Кейт трескаво премисляше. Не можеше да му каже истината. Реши да отговори така, че Тед да я остави на мира.

— Не — излъга тя и го погледна в очите. — Не те желаех, защото обичам друг.

— Разбирам. Отивам долу при лекаря. До скоро.

Мис Донели не отвърна, но когато вратата се затвори след него, сърцето й се сви. Почувства, че Тед силно се засегна от думите й. Тя също изпита болка. Лъжата не й помогна да възстанови душевното си равновесие. Съжаляваше за стореното.