Мечислав Домарадски
Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.) (29)

Избрани извори за присъствието на келтските народи в Тракия

Филарх, Полибий, Псевдоскимнос, Тит Ливий, Овидий, Диодор, Страбон, Сенека, Помпей Трог, Мемнон, Плиний, Тацит, Флор, Ариан, Павзаний, Апиан, Клавдий Птолемей, Полиен, Атеней, Дион Касий, Солин, Амиан Марцелин, Стефан Византийски, Прокопий

Филарх

Гръцки историк от III в. пр.н.е.; историческите сведения, които той дава, се отнасят за периода 272–219 г. пр.н.е.

Фрагмент 2:

Ариамнес, галатът, бидейки твърде богат, известил, че той ще угощава всички гали ежегодно и изпълнил това, предприемайки следното: навсякъде разделил най-удобните места от пътищата на областта на станции, в които издигнал навеси от колове със слама и върбина, които събирали по четиридесет и повече хора така, че местата да са достатъчни за приемане на множеството, стичащо се от градовете и селата. След това поставил котли, изковани от мед от майстори, които поканвал от другите градове в годината, преди да е ставало угощението. Ежедневно били клани много жертвени животни: бикове, свине, овце и друг добитък; питосите били пълни с вино и имало голямо изобилие от печени хлябове. От градове и села пристигали не само всички гали, за да се насладят на приготвените неща, но дори случайно минаващите чужденци не се пускали от специално поставените младежи, докато не вземат своя дял в празненството. (Превод Л. Зарева).

Полибий

Гръцки историк от II в. пр.н.е. Неговата „История“ обхваща периода от 221 до 146 г. пр.н.е.

IV, 45

… Положението на византийците се влошило извънредно много, когато на всичко отгоре се прибавили и галатите под предводителството на Комонторий. (ИТМ, с.137)

IV, 46

Тези галати напуснали родината си заедно с ония, които били предвождани от Брена. След като успели да се отърват от опасността, на която се изложили при Делфи, те дошли на Хелеспонта, но не се прехвърлили в Мала Азия, а останали там, защото околностите на Бизантион много им допадали. След това те сразили тракийците и, като превърнали града Тиле в столица на своето царство, поставили бизантийците в крайно опасно положение. При първите нападения на келтите през време на царуването на първия им цар Комонторий бизантийците се отървали посредством откупи, като им плащали по три, по пет, а понякога и по десет златни статера, за да не опустошават земята им. Накрай те били заставени да плащат на келтите осемдесет таланта ежегодно и това продължило дори до царуването на цар Кавара, когато именно царството на келтите било разгромено и цялото племе затрито от тракийците, които на свой ред станали господари на бизантийците… (ИТМ, с.138)

IV, 51

… След този случай бизантийците паднаха духом, докато Прусий, обнадежден за изхода на войната, сам воюваше на азиатска територия и действуваше енергично, като в същото време вербуваше траки и на европейската територия не допусна бизантийците да излизат извън портите на града. (Превод Л. Зарева)

IV, 52

Царят на галатите Кавар дошъл пред Бизантион. Той положил голямо старание да прекрати войната и Прусий, и бизантийците се вслушали в желанието му… (ИТМ, с.138)

VI, 65

… По-нататък бе събран отряд от траки и гали, всички заселници, и техните потомци, около четири хиляди; новопривлечени бяха още около две хиляди, чийто вожд беше тракиецът Дионис.

Такава беше по брой и различно въоръжение войската, която подготвяха за Птолемей. (Превод З. Гочева)

V, 79

… Хиляда кардани начело с галът Лизимах… (Превод Л. Зарева)

V, 111

… Галите, които заради славната им мъжественост цар Атал доведе от Европа за войната срещу Ахай…

… Като направи това, той премахна голямата заплаха и несигурност за градовете от Хелеспонта и остави на потомството сериозно предупреждение варварите да не могат да се прехвърлят лесно от Европа в Азия. (Превод Л. Зарева)

VIII, 22

… Царят на тракийските галати Кавар, който бил наистина по природа царствен и великодушен, предоставил голяма сигурност на търговците, които дохождали в Понта, а на бизантийците оказал големи услуги във войните им с траките и витинците. (ИТМ, с.138)

Псевдоскимнос

Живял вероятно в I в. пр.н.е., написал „Периегеза“, в която описва и бреговете на Черно море.

789–797

… името му е Певка поради многото ели, които растат там. Надясно срещу него е разположен в морето островът на Ахила. Островът има много питомни птици, които представят за посетителите свещена гледка. Оттам не може да се види никаква земя, макар че той отстои от отсрещния бряг само на четиристотин стадии, както пише Деметрий. Там живеят траки и преселници бастарни. (ИТМ, с.145).

Тит Ливий

Римски историк (59 г. пр.н.е. — 17 г. от н.е.). Написал история на Рим от основаването му до времето, в което живял.

XXXVIII, 16

Галите, голямо множество хора, било поради недостиг на земя, било поради надежди за грабеж, като сметнали, че няма оръжие, което да може да ги спре, под водачеството на Брен достигнали до Дардания, където бил избухнал бунт. Двадесет хиляди души начело с вождовете Леонарий и Лутарий се отцепили и обърнали пътя си към Тракия. Там, покорявайки тези, които им се противопоставили, и подкупвайки тези, които се стремели към мир, достигнали до Бизантион. Известно време задържали в подчинение крайбрежието на Пропонтида и така завладели и градовете на това крайбрежие… (Превод З. Гочева)

XL, 57

… Малко дни след това именно племето бастарни, което от дълго време било подстрекавано от Филипа, напуснало своите селища и преминало река Истър с голяма пехотна и конна войска… Недалеч от Амфиполис попаднали на мълвата, а след това и на сигурната вест, че царят бил мъртъв. Това разстроило напълно плановете им. А било уговорено Филип да предостави на бастарните свободно преминаване през Тракия и да им даде припаси. …Намерението му било да унищожи племето дардани и да засели в тяхната земя бастарните… Пътят за Адриатическо море и Италия водел през скордиските; по друг път не могла да се преведе войска. Скордиските щели лесно да дадат път на бастарните, защото те не се отличавали от тях нито по език, нито по нрави. И те самите щели да се присъединят към тях, когато видят, че отиват да плячкосват най-богатия народ.

XL, 58

Най-напред бастарните вървели мирно. Но по-сетне, когато ги изоставили Котон и Антигон и немного след това се разпространила мълвата за смъртта на Филипа, нито траките били склонни да търгуват с тях, нито пък бастарните могли да се задоволят с купената храна или да бъдат задържани в походната колона и да не се отклоняват от пътя. Поради това и от едната, и от другата страна произлезли неправди, от чието ежедневно нарастване избухнала война. Най-сетне траките, като не могли вече да издържат напора на неприятелското множество, напуснали полските си села и се оттеглили в една извънредно висока планина на име Донука. Когато бастарните поискали да се изкачат там, те били изненадани, преди да стигнат билото ѝ от такава буря, от каквато, както се разказва, били унищожени галите, когато нападнали Делфи… Разпръснати от бурята, като че ли претърпели корабокрушение, повечето от тях се завърнали полувъоръжени в стана, откъдето били тръгнали. Там те държали съвещание какво да правят по-нататък. Произлязло несъгласие, понеже едни били на мнение да се завърнат в родината си, а други искали да проникнат в Дардания. Почти тридесет хиляди души под водителството на Клондик достигнали там, закъдето били тръгнали; останалото множество, отправяйки се обратно по пътя, по който било дошло, достигнало отново Аполония и Месемврия. (ИТМ, с.160–161)

XLV, 30

… Третата област обхваща известните градове Едеса, Бероя и Пела и се обитава от войнствения ветийски народ, а също и от много поселници гали и илири, които са трудолюбиви земеделци… (ИТМ, с.170)

пер. 63

Консулът Гай Порций безуспешно се сражава със скордиските в Тракия… Консулът Ливий Друз успешно се сражава в Тракия срещу скордиските, племе с галски произход. (Превод Л. Зарева)

Овидий

Римски поет (43 г. пр.н.е. — 17 г. от н.е.), живял в изгнание в Томи от 9 г. от н.е.

Писма от Понта

IV, 2, 37–38

Тук кому да чета произведенията си, ако не на русите корали и каквито и други племена обитават земите край варварския Истър? (ИТМ, с.178)

IV, 8, 83–84

Време е да напуснем този крайбрежия, твърде близки до коралите, облечени в кожи, да оставя най-сетне жестоките гети. (Превод Л. Зарева)

Диодор

Гръцки историк, пишещ по времето на Цезар и Август, автор на популярна обща история от митичните времена до 59 г пр.н.е.

XXII, 5, 2

Съшият Аполодор, след като нае гали и ги въоръжи и след като ги удостои с подаръци, счете, че те са верни войни и удобни оръдия поради тяхната жестокост да изпълняват неговите наказания. (Превод Л. Зарева)

XXII, 5, 11

Пир, като спечели прочутата си победа, посвети в светилището на Атина Итонис дългите щитове на галите и най-ценните от останалите трофеи със следния надпис: „Тези щитове, взети от смелите гали, молосецът Пир окачи като дар за Атина Итонис, след като разби цялото войнство на Антигон. И нищо чудно: синовете на Еак и сега, както и преди, са войни“. (Превод Л. Зарева)

Страбон

Гръцки географ (63 г. пр.н.е. — 19 г. от н.е.), написал „География“ на известния дотогава свят.

VII, 3,2

… бастарните са смесени с тракийци предимно отсам Истър, но отчасти и оттатък тая река. С тях са смесени и келтски племена, каквито са боите, скордиските и тавриските. Някои наричат скордиските скордисти, а тавриските — тевриски и тавристи. (ИТМ, с.210)

VII, 3,8

… Птолемей, син на Лагос, разказва, че във време на тоя поход дошли при Александра келтите, които живеят около Адрия, за да завържат с него дружба и гостоприемство. Царят ги приел благосклонно и когато пиели, ги попитал от какво се боят най-много, като се надявал, че ще кажат „от него“; но те отговорили, че не се боят от никого, освен да не би да падне небето върху им, ала дружбата с такъв човек като Александра поставят над всичко… (ИТМ, с.212)

VII, 3, 11

… Той дори вдъхвал страх и на римляните, като преминавал смело Истър и опустошавал Тракия чак до границите на Македония и Илирия; той разорил и областта на келтите, които били смесени с тракийци и илирийци, и унищожил до крак боите, които се намирали под властта на Критасира, а също и тавриските. (ИТМ, с.213)

VII, 5, 2

… тече към Истър покрай скордиските, наричани галати: последните именно живеели смесени с тракийските и илирийските племена… (ИТМ, с.215)

VII, 5, 11

Автариатите покорили едно време трибалите, които се простирали на петнадесет дни път от агрианите до Истър, и станали владетели и на другите траки и илирийци. Тяхната мощ била съсипана по-напред от скордиските, после от римляните, които победили и самите скордиски, след като тия последните дълго време обладавали голяма сила. (ИТМ, с.215)

VII, 5, 12

Скордиските живеели покрай Истър, разделени на две части: тъй наречени великоскордиски и малоскордиски; първите живеели между две вливащи се в Истър реки, Ноар, който тече покрай Сегестика и Марг (някои го наричат Барг); малоскордиските пък живеели отвъд тая река в съседство с трибалите и мизите. Скордиските владеели и някои от островите и се усилили дотолкова, че се прострели дори до илирийските, пеонските и тракийските планини, та завладели и повечето от разположените в Истър острови. Техни градове били Хеорад и Капедун. Зад страната на скордиските иде покрай Истър страната на трибалите и мизите, за които говорихме по-рано, после блатата на тъй наречената Малка Скития отсам Истър, които също тъй споменахме. Местата над Калатис, Томи и Истър се обитават от скитите, кробизите и тъй наречените троглодити. После идат народите, които живеят около Хемус и под него чак до Понта, а именно корали, беси, някои от медите и данталетите… между тях и ардиеите дохождат ласарегите и агрианите и други незначителни племена, чиито селища скордиските опустошавали,… (ИТМ, с.215–216)

Сенека

Римски ретор, живял около 55 г. пр.н.е. — до 40 г. от н.е.

III, 11, 3

Някога Хемус бил беден на води, но когато галското племе, обсадено от Касандър, се скрило в него и изсякло горите, се появило голямо изобилие на води. (Превод Л. Зарева)

Помпей Трог

Римски историк, написал всемирна история, с която се заел след 20 г. пр.н.е., дошла до нас в извлечение, направено от Юстин (III в. от н.е.)

XXV, 1

… Галите именно, които били оставени от вожда Брен при заминаването му в Гърция да пазят границите на страната си, за да не изглежда, че само те стоят в бездействие, въоръжили петнадесет хиляди пехотинци и три хиляди конници. Като разбили пълчищата на гетите и трибалите и се надвесили над Македония, изпратили при царя пратеници,… (ИТМ, с.250–251)

XXV, 2

… Голяма била сечта, на която се изложили галите, и мълвата за тази победа осигурила на Антигона мир не само от страна на галите, а също и от страна на съседните варвари. Впрочем в онова време галският народ се бил толкова много разплодил, че като някакъв рояк изпълнил цяла Азия. Царете на Изтока не са водели по-сетне никаква война, без да си служат с наемна галска войска, пък и тия, които били изгонени от царството си, прибягвали пак до галите, за да си го възвърнат. Такъв голям страх внушавали галите и толкова бил сигурен успехът на оръжието им, та никой не вярвал, че може да запази своята мощ или да си я възвърне, ако я загубя без тяхната храброст… (ИТМ, с.251)

XXV, 3

А Антигон с неголям отряд конници, спътници в бягството, лишен изведнъж от всички дарове на съдбата, се отправи към Тесалоника, за да наблюдава развоя на събитията в изгубеното му царство и да възобнови войната със събрания отряд от галски наемници… (Превод Л. Зарева)

XXXII, 3, 16

Даките са потомци на гетите, които във времето на цар Орола зле се били сражавали с бастарните… (ИТМ, с.251)

XXXII, 3, 6–8

Понеже галите след несполучливата война с Делфи, в която почувствували по-скоро силата на божеството, отколкото на врага и след като загубили вожда (си) Брен, избягали, прогонени едни в Азия и други в Тракия. Оттам по същите пътища, по които бяха дошли (те), се върнали в древната си родина. Един от отрядите се заселил при вливането на Сава в Дунава и пожелал да се нарича скордиски… (Превод Л. Зарева)

Мемнон

Живял по времето на император Адриан 117–138 г. от н.е., написал история на град Хераклея Понтийска.

Фрагмент 19:

Обаче след като галатите стигнали до Бизантион и опустошили по-голямата част на областта…, когато Никомед предложил на галатите, които, нападайки областите на Бизантион, често се опитвали да минат в Азия… да воюват на страната на гражданите на Бизантион. (Превод Л. Гайдова)

Плиний

Римски общественик, историк от I в. от н.е., запазена е неговата „Естествена история“ — енциклопедичен труд.

III, 57

… Клитарх, най-близък до него (до Теопомп), (съобщава), че са изпратени галски пратеници при Александър. (Превод Л. Зарева)

XXXI, 53

…Обикновено след изсичането на горите избликват извори, които изхранването на дърветата изчерпва; така както, когато галите, обсадени от Касандър в Хемус, отсекли горите за направата на вал. (Превод Л. Зарева)

Тацит

Римски историк (55–120 г. от н.е.), написал редица трудове, между които „Германия“.

XLVI

… Не зная със сигурност дали трябва да причисля племената на певките, венетите и фените към германите или към сарматите, въпреки че певките, които наричат и бастарни, що се отнася до езика, начина на живот и заселване, строежа на домове, приличат на германите. Занемареност и апатия при знатните. Благодарение на смесените бракове външният им вид се доближава до не твърде хубавите черти на сарматите… (превод Л. Зарева)

Флор

Римски ретор (втората половина на I в. — първата половина на II в. от н.е.), написал школско помагало върху историята на Рим, съставено предимно по труда на Тит Ливий.

III, 4

… На боговете правели жертвоприношения с човешка кръв, пиели от черепи, обиждали смъртта с всякакъв вид осквернявания, като използували огън и дим и с мъчения извличали плода на бременните жени. Най-свирепи между всички траки били скордиските, при които лукавството се свързвало със сила. Гористите и планинските места съответствували на темперамента им. (Превод Л. Зарева)

Ариан

Гръцки философ, историк, общественик в Римската империя (95–175 г. от н.е.), написал много трудове, между които и книга за походите на Александър Велики.

I, 4, 6

… Дошли пратеници и от келтите, които живеели до Йонийския залив. Келтите са едри и много си въобразяват. Всички казвали, че дошли да просят приятелството на Александър, и с всички Александър разменил залог за вярност. Келтите попитал от какво се боят най-много, понеже се надявал, че неговото име като велико ще да е проникнало и до тях, и още по-нататък, та ще кажат, че най-много се боят от него. Но отговорът на келтите не оправдал очакването; тъй като те обитавали места мъчно достъпни и отдалечени от Александра и виждали, че той готви поход за други места, казали, че се боят да не се срути над тях небето; те се възхищавали от Александра, но не са пратили при него пратеничество нито поради страх, нито поради интерес. Ала и тях Александър нарекъл приятели, направил ги съюзници и ги изпратил назад, като казал само това, че келтите са пустохвалци. (ИТМ, с.303)

Павзаний

Гръцки пътешественик, живял около средата на II в. от н. е., написал „Описание на Елада“.

X, 19

… Келтите предприели първия си задграничен поход под предводителството на Камбавл. Като стигнали до Тракия, те не се осмелили да продължат по-нататък, понеже разбрали, че са малко и че по численост отстъпвали на гърците… Срещу тракийците и народа на трибалите се приготвил да предвожда Керетрий… Събраната войска брояла пехота сто и петдесет хиляди души, към които се присъединили още две хиляди души, а конниците били двадесет хиляди и четиристотин души… (ИТМ, с.314–315)

Апиан

Гръцки историк от II в. от н.е., написал „Римска история“.

Сир. 6, 22

… А Антигон оправдал елините, които се подчинили на траките, и надарил с много неща бизантийците, за да има полезния град на устието. Спечелил на своя страна галатите с дарове и чрез изненадата от подготвянето на военен съюз, понеже смятал, че ще са доста силни противници поради големината на телата им… (Превод Л. Зарева)

Митр. 69

…В Европа достигнал савроматите: базилеи, ядзиги, корали и така многобройните тракийски племена, живеещи край Истър или Родопите, или Хемус и сред тях най-храбрите бастарни.

Илир. 7

… За син на самия Автарией смятат Паноний или Пеон, а за синове на последния — Скордиск и Трибал, по които също са наречени съответните племена…

Илир. 8, 14

… Те обаче не престанали да ограбват храмовете, но отново илирийските племена, главно скордиските, медите и дарданците заедно с келтите, нахлули в Македония и Гърция и ограбили много храмове, както и Делфийския, макар че и тогава загинали мнозина… Сципион унищожил скордиските, чиито остатъци избягали и се поселили при Истър и по островите му, а с медите и дарданците сключил мир, като го подкупили с ограбеното от храмовете злато. (ИТМ, с.325)

Клавдий Птолемей

Гръцки учен (II в. от н.е.), написал географски труд.

III, 10

2. Последовният ред на устията ѝ е тоя: първото ѝ деление на устия при Новиодун заема градусите 54° 50’ — 46° 30’…

4. Западните части на Долна Мизия се населяват от трибалите, а тия от източните ѝ части, които са под устието Певка — от троглодитите, самите устия — от певкините и брегът на Понта — от кробизите… (ИТМ, с.350)

Полиен

Адвокат от Рим, родом от Македония (II в. от н.е.), написал книга за военните хитрости

V, 6, 17

Антигон наел галати като наемни войници, които командувал Кидериос, и обещал всекиму да плати с македонско злато, като дал заложници за възнаграждението мъже и деца от благороден произход. Битката срещу Антипатър станала и след това галатите поискали възнаграждението. Антигон платил заплата на всеки, който носел щит. Галатите искали и за невъоръжените, и за жените, и за децата: така да бъде за всеки галат. Уговорката била: ако плениш боец — тридесет таланта; ако пък заедно с бойците са негодни за сражение — 100 таланта. Галатите се оттеглили и заплашили да убият заложниците. Антигон се изплашил, изпратил пратеник и обещал да им даде колкото желаят, ако (Кидерий) изпрати хора, за да вземат златото. Те, зарадвани твърде много за парите, изпратили най-знатните галати като златоносци. Антигон, задържайки пристигналите, рекъл следното на галатите: да върнат обратно неговите хора, ако биха искали да си вземат обратно своите. Галатите се заели усърдно да спасят своите хора, върнали заложниците и взели обратно своите, а заедно с тях тридесет таланта. (Превод Л. Зарева)

Атеней

Написал голямо съчинение, в което има бележки по различни въпроси (II–III в. от н.е.).

VI, 250 d

Полибий казва в осмата книга на „Историите“: „Галатът Кавар бил добър във всяко отношение, но бил развращаван от ласкателя Сострат, който бил родом от Халкедон.“ (ИТМ, с.367)

Дион Касий

Живял около 150–235 г. от н.е., най-значителният гръцки историк през императорската епоха.

LI, 23, 2–27, 2

Марк Крас, изпратен в Македония и Елада, воювал срещу даките и бастарните. Казахме вече кои са даките и защо са станали неприятели на римляните. Бастарните пък, които се считат основателно за скити, преминали тогава Истър, покорили лежащата срещу тях Мизия и след това и съседните ѝ трибали и дарданците, които живеят в тяхната земя. И така, докато вършели това, те не влезли в стълкновение с римляните. Но когато преминали Хемус и опустошили частта от Тракия, която принадлежи на дентелетите… Но щом веднаж отново взел оръжието, пожелал да си отмъсти и на траките, които му причинили страдания при завръщането му от Мизия. Пък и съобщавали му, че те строели крепости и били обхванати от войнствено настроение. Като победил в сражение траките меди и серди и отрязал ръцете на пленниците… (ИТМ, с.373–374)

Солин

Живял в III в. от н.е., написал труд с основни и интересни факти за Римската империя.

45, 13

… Антиох победил галатите в сражение с името на вожда Цинтарет, който паднал в бойния ред, (Антиох) скочил на коня, за да ликува, и той (конят) до такава степен опънал юздите, че от усърдие рухнал на земята и едновременно повалил и себе си, и конника. (Превод Л. Зарева)

Амиан Марцелин

Римски офицер и историк (330–400 г. от н.е.), написал продължение на „История“ на Тацит.

XXVII, 4

… Част от това пространство заемали скордиските, които сега живеят далеч извън провинция Тракия… По своя сегашен вид тези земи представят рогат полумесец (тракийските земи). (ИТМ, с.398)

Стефан Византийски

Византийски граматик от VI в. от н.е.

640, 20

Тилис, град в Тракия близо до Хемус (скланя се в род. пад.) Тилеос, етническо име тилитес. (Превод Л. Зарева)

Прокопий

Византийски историк от VI в. от н.е., оставил редица трудове за Юстиниановата епоха, между които и „За строежите“.

IV, 11

… В Тракия: Боспора, Бесупарон, Капистурия, Берипара, Изгипера, Озмора, Берияр, Тамонбари, Скемна, Карастира, Пинзос. Тулеус, Арзон… (ИТМ, с.446)