Мечислав Домарадски
Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.) (21)

Материална култура

Керамика. В състава на глинените съдове на скордиските най-голям процент представляват формите, характерни за латенската култура. Те се развиват според нейните канони (рис. 32). Съотношението им към другите съдове не се променя през целия период на развитието на скордиската култура. Освен тези форми срещаме също и съдове, характерни за местните балкански култури (кани, паници, големи груби съдове и др.). Значителен процент в керамичното производство на скордиските заемат съдовете, правени по образец на елинистическата керамика (кантароси). Сивата керамика, широко разпространена по това време из цяла Европа, при скордиските била орнаментирана с щемпелуван орнамент, характерен предимно за латенската култура.

Рис. 32

Рис. 32. Глинени съдове от територията на скордиските (по Тодорович)

Рис. 33

Рис. 33. Метален съд от територията на скордиските (по Тодорович)

Металопроизводство. Скордиските, заселили се между племена (трибали, илири) със стари традиции в металопроизводството, също развивали този отрасъл на стопанството и постигнали в него значителни успехи. От откриваните предмети, произвеждани от майсторите-скордиски, личи високото ниво, постигнато предимно в обработката на желязо. Асортиментът на производството на метални предмети е много богат: съдове, въоръжение, накити, бронзова пластика, оръдия на труда и др.

Между металните съдове, открити на територията на скордиските, срещаме различни форми: ситули, фиали, симпулии, паници (рис. 33). Те са също с различен произход. И. Тодорович, изследовател на културата на скордиските, разделя тези съдове на три групи: 1) наследени от местното население; 2) импортирани от гръцкия или римския свят; 3) скордиско производство.

Местните майстори произвеждат главно въоръжение, накити и дребна метална пластика. Това констатираме не въз основа на откритите производствени центрове или оръдия на труда, защото по-пълни проучвания по този въпрос още не са правени, а въз основа на типовете и видовете произведения. Въпреки че имат редица общи елементи или направо са характерни за латенската култура, има и предмети, които се отличават с много белези, типични само за скордиските.

Украшения. Украшенията, носени от скордиските жени или мъже (фибули, торкви), се развивали според каноните, приети в латенския свят. Тук различията са много малки. Нередки са и случаите на производство на накити, възприети от местното население: астрагални колани (рис. 34), наушници и други, или пък въз основа на образци от други култури (дакийска, на населението от Голямата унгарска низина — някои типове фибули, игли и др.).

Значително повече локални форми виждаме в развитието на скордиското въоръжение. Развитието на този вид метално производство е подвластно на каноните, типични за латенската култура. Най-представителната група от въоръжението са мечовете, често имащи елементи, характерни само за скордиските. Това са: украсяването на ножниците с растителни мотиви (рис. 35), щамповането на мечовете с марки на производителите (рис. 36) и др. Трябва да споменем един пример за бързото пригодяване на майсторите-скордиски към изискванията, продиктувани от бойното поле. По време на честите боеве с римските легиони станало наложително пригодяването на начина на воюването на келтите към този на римляните. Келтският меч е добро оръжие за сечене, но не и за мушкане, докато римският гладий е пригоден и за двете действия. Откритият меч в некропола при Карабурма показва как скордиските разрешили този проблем (рис. 37). Този меч е дълъг 49 см (при средна дължина на келтския меч от II–I в пр.н.е. — 0,8–1 м) и широк 4,5 см. Острието е подсилено с три ребра. Освен тези отличия мечът има всички елементи, характерни за къснолатенските мечове. Само чрез дължината той се приближава до римския гладиус, а трите надлъжни ребра осигуряват неговата твърдост.

Рис. 34

Рис. 34. Астрагален пояс от скордиската култура (по Тодорович)

Рис. 35

Рис. 35. Орнаментални мотиви върху мечовете у скордиските (по Сабо)

Рис. 36

Рис. 36. Щампи на производители на мечове (по Тодорович)

Келтският щит, подобно на мечовете, е вторият типичен компонент на галското въоръжение. Голяма роля в разпространението на тези щитове на Балканския полуостров изиграли скордиските. Скордиските значително по-често от останалите келти украсявали умбото на щита с врязан орнамент, пластични ребра и т.н. В началото на I в. пр.н.е. в латенската култура се появява нов тип умбо — с кръгла форма. Кръглите умба, произвеждани от скордиските, се отличават с по-големите си размери и специфичен начин на украсяване (изрязване на периферията, пластични ребра) от другите райони на латенската култура (рис. 38).

Другите видове въоръжение, откривани в селищата и некрополите на скордиските, не са типични за латенската култура и много от тях често са типове, възприети от местното население. Гореказаното се отнася за някои видове върхове за копия, ножове, юзди, стрели и т.н.

Метална пластика. Известни са четири бронзови фигурки на конници и предмети, украсени със зоо- или антропоморфни сюжети (фибули, метални пояси и др.) (рис. 39). Стиловите особености на тези предмети позволяват те да бъдат отнесени към латенския културен кръг. Една от фигурките (от Кладово) е представена с ризница от железни пръстени.

Разглеждането на проблемите, свързани с металопроизводството при скордиските, ще завършим с характеристика на монетосеченето. До II в пр.н е в обръщение били чужди монети — на Филип II, Александър III, Лизимах, Атина I период и други. Оттогава скордиските започнали да секат свои златни и сребърни монети, копирайки, както в цяла Източна Келтика, типовете монети на Филип II (обр. 30). От I в. пр.н.е. качеството на монетите значително се влошило. Монетосеченето на скордиските свършило заедно със завладяването на техните земи от Рим.

Рис. 37

Рис. 37. Къс меч от Карабурма (по Тодорович)

Рис. 38

Рис. 38. Умбо от гроб 92 от некропола в Карабурма (по Тодорович)

Рис. 39

Рис. 39. Бронзови фигури от скордиската култура (по Тодорович)